Руските железници сега обединени с Северна Корея железници.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Северна Корея
Collapse
This topic is closed.
X
X
-
КНДР е държава с велико бъдеще не само по-добро от това на САЩ, но дори и от много западноевропейски страни, които са обхваната от вълните на хомосексуализъм(което само по-себе си дава пълни гаранции, че тези нации ще изчезнат) и ислямизъм.
На Германия бъдещето е ВеликТурко-кюрдистан, на Франция - Северен Алжир, а на Великобритания -Северна Индия.
КНДР рано или късно ще се обедини с Южна Корея. За това обаче пречат САЩ, от една страна и разбира се Китай и Русия от друга. Япония също няма интерес от съединението на двете Кореи.
Няма да има нужда от война, чисто и просто е време южнокорейците да изритат американските окупатори, а реформатора Ким -младши да създаде многопартийна система и да пусне частния бизнес.
Ще се получи една сравнително голяма страна с напреднали технологии, огромна армия, въоражена с ядрено оръжие и развита икономика и социална сфера.
Потенциала й ще бъде по-голям от такива страни, като Турция, Испания и почти сравним с този на Италия, Аржентина, Бразилия и ЮАС.
Заради това всички спекулации около този въпрос.
Сомалия - нямам коментар.
Йемен - разсипана от ислямистите.
Лаос и Камбоджа - за тях ще се борят Китай, Виетнам и Тайланд.
Бирма - влязла е във васално положение към Китай.
Comment
-
gregorianus написа Виж мнениеРицарю, отново трещиш по всички параграфи
Аз помислих, че се борите за някаква по-социална държава, а не за банановата република на САЩ с дикти м-няка Бойковица.
Ще говорим след 10 години отново.
Ако отвориш БГ Наука от 2007-8г. ще видиш, че съм "пророкувал" за икономическата криза, за която твърдях , че няма да свърши след 10 години, от тогава минаха 5г., а виждам, че съм бил лош "пророк", защото след още 10 години на кризата няма да й се вижда края ....
Което от своя страна ще е шанс на Корея да се обедини, защото това е истинската й "предопределена" съдба и факта, че тя ще разполага с ядрено оръжие не трябва да плаши никого, а напротив да гарантира мирното развитие на Далекоизточния регион , където юанът ще е пълен господар , както в Корея, така и в Япония и почти всички, да не кажа всички страни от региона на Източна и Централна Азия.
Моля, мисля, че разсъжденията са към темата и може да се остави поста за се види след 10 години аз ли съм от ку-ку бенд или говоря напълно резонни неща не от абстрактния, а от реалния свят.
Comment
-
Всеки има право на мнение, но тъй-като е форум, нормално е да има и коментари .
RIZAR, моите коментари към твоите постове:
RIZAR написаКНДР рано или късно ще се обедини с Южна Корея.
След това идва цената на възстановяването и нормализирането на КНДР (интегриране в икономиката и социално-политическата система на РК). Тя ще е колосална и вероятно ще отнеме поне едно поколение (или две). Всичко това ще рефлектира върху РК отрицателно. Т.е. за да се стигне до "светлото бъдеще" ще трябва първо да се мине през доста мрачно настояще, което ще върне самите жители на ЮК с две десетилетия назад. Не знам дали ще им се понрави да платят тази цена.
Т.е. идеята, че двете Кореи ще се обединят безоблачно и всичко ще стане прекрасно за мен е доста съмнителна. Проблемите ще са много - не се сещам за друго обединение, което да е било изправено пред толкова.
Но, както отбелязах в началото на текста, въпросът е, че "бъдещото обединение" е само една от възможностите. Не мисля, че е главната. Китай определено няма интерес от подобно нещо. Да, то би отстранило директните проблеми от границата му, но ще му създаде в дългосрочен план големи главоболия (не на последно място свързани и с претенциите на обединена Корея - там нещата не стоят много по-различно от познатото ни от нашия Балкански п-ов). Така че в ситуация, в която режима на Кимовете започне да се срутва (нещо неизбежно в близките 1-2 десетилетия) най-вероятната реакция на Китай ще е директна намеса (те се подготвят за това) и поставяне на собствен марионетъчен режим. Т.е. поддържане на статуквото с различни средства. Нещо, от което всички играчи са заинтересовани, защото и в РК все по-рядко зад идеята за обединение остава нещо повече от политическата реторика на миналото. Т.е. колкото по-дълго продължава разделението (а то вече надхвърля границата на директния спомен), толкова по-малко вероятно става бъдещото обединение. Сценарият с нова капиталистическа и независима СК е малко вероятен. Т.е. основните са обединение рещу китайска СК, но аз си мисля, че втората е доста по-вероятна от първото.
RIZAR написаЗа това обаче пречат САЩ, от една страна и разбира се Китай и Русия от друга. Япония също няма интерес от съединението на двете Кореи.
RIZAR написаНяма да има нужда от война, чисто и просто е време южнокорейците да изритат американските окупатори, а реформатора Ким -младши да създаде многопартийна система и да пусне частния бизнес.
Що се отнася до Ким-младши-младши (щото е третия теократ от династията) и капитализма - очевидно е, че той (впрочем и баща му също) не е в състояние да овладее капитализацията на икономиката на КНДР. Така че с него или без него, процесите си текат. Въпросът е, че ако направи стъпката към политическите реформи, това неминуемо ще доведе до бързо срутване на държавата и най-вероятно до мигновен преврат, организиран от Китай и или смяна на династията, или по-вероятно поставяне на про-китайска марионетка от династията (все пак, страната е традиционна и това има значение). И последващо овладяване на нещата. Така че - да, опита за сериозна политическа реформа ще доведе до срутване на системата в КНДР, но най-вероятно е китайците да овладеят нещата преди да се стигне до обединение.
RIZAR написаЩе се получи една сравнително голяма страна с напреднали технологии, огромна армия, въоражена с ядрено оръжие и развита икономика и социална сфера.
Потенциала й ще бъде по-голям от такива страни, като Турция, Испания и почти сравним с този на Италия, Аржентина, Бразилия и ЮАС.
Що се отнася до ядреното оръжие - то е напълно във възможностите на РК и в момента (или на Япония) - ако го пожелаят и им позволят. Подобен опит има навремето в РК (и биха го постигнали доста по-бързо и лесно, отколкото в КНДР), но е прекратен отвън (САЩ). Но в който и момент да го решат, ще е въпрос на няколко години. Не им трябва КНДР за това.
А огромната армия в подобна постановка е голям минус - те и така имат огромна армия (РК), проблемът е какво да правят с милионите индоктринирани бивши военни от КНДР. Голям и сериозен проблем.
От друга страна, вероятността за обединение по КНДР-ейска инициатива е по техни идеи и правила е нулева - просто няма как да стане. Т.е. рухването на режима е неизбежно условие, а преследването му след това - също. Точно затова е малко вероятно династията сама да тръгне в тази посока, защото вероятната съдба, която я чака (и нея, и висшия ешелон на номенклатурата и придворните/"жреческите" родове). Така че те ще се опитват да намерят някакъв свой среден път (вероятно наполовина, дори и повече "опрян" на миналото и отстояване на позициите, опиране в атомното оръжие и "моретата от огън"). Въпросът е, че рано или късно икономиката ще ги подведе, а и ще им става все по-трудно в новите условия да удържат затворения характер на страната. Затова си мисля, че рухването е въпрос ако не на години, то на десетилетия и най-вероятния изход ще е под китайски диктат - техен вариант на преход, който да не изглежда като окупация (КНДР-ейците са достатъчно независими и са чувствителни към тези неща), а по-скоро като своеобразно "запазване на династията" и външните черти на режима. Така или иначе, КНДР в икономически план ще е все по-зависима от Китай и реално ще е негов придатък (база за нискоквалифицирана и почти безплатна от китайска гледна точка ръка). Така че неизбежно КНДР все повече ще се обвързва с Китай, а това ще прави все по-малко вероятно обединението.
Що се отнася до това кой ще е господар в региона след 50 години, мисля че е трудно да се каже, но разговора е интересен. Но не е за тази тема, която е доста по-тясно насочена. Да, традиционно Китай е в тази позиция и много столетия е бил - когато ако не политически, то със сигурност културно. Но как ще се осъществи подобно нещо сега е трудно да се каже, а и Япония и РК все още са сериозен фактор икономически и технологично, дори и военно. Ако и двете държави имат атомно оръжие, това би било стабилизиращ фактор, съгласен съм - защото ще насочи конфликта към по-мирно русло. Но ако за РК това е напълно възможно - особено ако САЩ позагубят позициите си, не знам как ще стоят чисто психологически нещата с Япония (икономически и технологично проблеми нямат и сега). Но сигурно ще им се наложи, а и дори тези задръжки могат да бъдат преодолени чрез засилване на национализма (тенденция, която се наблюдава и там, както в останалите развити азиатски държави).
Да не забравяме, че и пред Китай стоят доста сериозни проблеми в бъдеще, с които ще трябва да се справя и които могат и да "развалят" картината.Last edited by gollum; 23-09-2013, 11:30.
Comment
-
gollum написа Виж мнениеВсеки има право на мнение, но тъй-като е форум, нормално е да има и коментари .
RIZAR, моите коментари към твоите постове:
Да, това е една от възможностите. Разбира се, това означава изчезване на КНДР (т.е. трудно може да се определи като "светло бъдеще" за самата държава) и съд за представителите на фамилията КИм, както и за цялата висша номенклатура. За обикновените жители поне на първо време нещата никак няма да са добри във всяко едно отношение (е, може би в сравнение с това в какво ще се е превърнала КНДР малко преди възможното обединение - може и да има някакво подобрение). За пример можем да вземе обединението на двете Германии, но като си припомним, че нивото на индоктринация в КНДР е на порядък по-високо (следователно разочарованията от разликите между въобразен свят и реален свят - също), още по-голяма е "ножицата" между доходите. Въпреки че едва ли има съмнение в наличието на талант и способности сред населението на КНДР (или пък желание да се учи - тази традиционна за региона конфуцианска добродетел), в реалността за КНДР-ейските специалисти едва ли ще има каквато и да е смислена професионална реализация в обединена Корея, т.е. независимо от това как ще звучи всичко това в политическото говорене, реалността ще е, че ще се окажат граждани втора категория, които могат да разчитат само на неквалифициран труд за прехрана (не че това все пак няма да е по-добро от положението инак). Не е много ясно и как ще се отрази на трудоспособността им дълготрайното пребиваване в сегашната "странна ситуация" в КНДР (мъжете се водят на работа в заводи, които не работят от десетилетие, т.е. те реално само маркират работа; основната икономическа активност най-често се пада на жените им (дребна търговия и бизнес)). Същевременно, в самата КНДР с доста бързи темпове се развиват явления, които са ни познати от 90-те години (спонтанен криминално-бюрократичен "капитализъм" на ниско и средно ниво). Те също е малко вероятно да повлияят положително на процесите в дългосрочен план.
След това идва цената на възстановяването и нормализирането на КНДР (интегриране в икономиката и социално-политическата система на РК). Тя ще е колосална и вероятно ще отнеме поне едно поколение (или две). Всичко това ще рефлектира върху РК отрицателно. Т.е. за да се стигне до "светлото бъдеще" ще трябва първо да се мине през доста мрачно настояще, което ще върне самите жители на ЮК с две десетилетия назад. Не знам дали ще им се понрави да платят тази цена.
Т.е. идеята, че двете Кореи ще се обединят безоблачно и всичко ще стане прекрасно за мен е доста съмнителна. Проблемите ще са много - не се сещам за друго обединение, което да е било изправено пред толкова.
Но, както отбелязах в началото на текста, въпросът е, че "бъдещото обединение" е само една от възможностите. Не мисля, че е главната. Китай определено няма интерес от подобно нещо. Да, то би отстранило директните проблеми от границата му, но ще му създаде в дългосрочен план големи главоболия (не на последно място свързани и с претенциите на обединена Корея - там нещата не стоят много по-различно от познатото ни от нашия Балкански п-ов). Така че в ситуация, в която режима на Кимовете започне да се срутва (нещо неизбежно в близките 1-2 десетилетия) най-вероятната реакция на Китай ще е директна намеса (те се подготвят за това) и поставяне на собствен марионетъчен режим. Т.е. поддържане на статуквото с различни средства. Нещо, от което всички играчи са заинтересовани, защото и в РК все по-рядко зад идеята за обединение остава нещо повече от политическата реторика на миналото. Т.е. колкото по-дълго продължава разделението (а то вече надхвърля границата на директния спомен), толкова по-малко вероятно става бъдещото обединение. Сценарият с нова капиталистическа и независима СК е малко вероятен. Т.е. основните са обединение рещу китайска СК, но аз си мисля, че втората е доста по-вероятна от първото.
Именно. Твърде сериозни пречки (впрочем, веднага изключвам САЩ от този списък - те нямат такъв интерес, според мен). Останалите играчи обаче - да. Впрочем, погрешно е да се мисли, че населението на РК все още има реален интерес от обединение. Т.е. постепенно няма да остане почти никой, който реално ще желае подобно нещо. Особено когато стане ясна цената му. Проблемът по-скоро е дали в дадена ситуация няма да им се наложи да го направят. Но вероятността Китай да ги спаси от това (под всеобщото одобрение - някъде изказано под сурдинка) не е малка.
В реалността САЩ не са никакви окупатори в РК (въпреки че такава реторика там не е рядкост, но има чисто политическо значение) и нещо повече, всъщност желанието на РК САЩ да продължават да стоят е силно и то е съществен фактор. САЩ имаха намерение да съкратят силите си там, както и участието си, но РК се противопоставя на това и предпочита те да останат. Мисля че е ясно защо - не толкова срещу КНДР (макар че и това го има), колкото като гаранция срещу Китай. Защото каквото и да си говорим, в идните десетилетия възможностите за конфликт между РК и Китай ще се увеличават. Така че "изритването" не само е малко вероятно: самите РК ще искат запазването му, САЩ вероятно също в един момент ще се върнат към тези приоритети (под влияние на отношенията си с Китай), така че това "изритване" е почти невероятно. И не мисля, че е фактор от значение за това дали ще се обединят или не - не САЩ са основното препятствие пред подобно събитие.
Що се отнася до Ким-младши-младши (щото е третия теократ от династията) и капитализма - очевидно е, че той (впрочем и баща му също) не е в състояние да овладее капитализацията на икономиката на КНДР. Така че с него или без него, процесите си текат. Въпросът е, че ако направи стъпката към политическите реформи, това неминуемо ще доведе до бързо срутване на държавата и най-вероятно до мигновен преврат, организиран от Китай и или смяна на династията, или по-вероятно поставяне на про-китайска марионетка от династията (все пак, страната е традиционна и това има значение). И последващо овладяване на нещата. Така че - да, опита за сериозна политическа реформа ще доведе до срутване на системата в КНДР, но най-вероятно е китайците да овладеят нещата преди да се стигне до обединение.
Виж, потенциалът на РК и сега е огромен, както всички знаем. Въпросът е, че обединението първоначално ще глътне поне едно-две поколения усилия и ще намали този потенциал за това време. След това - да. Но ще има много и твърде сериозни проблеми за овладяване, коти още тегнат над Обединена Корея с десетилетия. ако въобще се стигне дотам, което както вече писах, не е много сигурно.
Що се отнася до ядреното оръжие - то е напълно във възможностите на РК и в момента (или на Япония) - ако го пожелаят и им позволят. Подобен опит има навремето в РК (и биха го постигнали доста по-бързо и лесно, отколкото в КНДР), но е прекратен отвън (САЩ). Но в който и момент да го решат, ще е въпрос на няколко години. Не им трябва КНДР за това.
А огромната армия в подобна постановка е голям минус - те и така имат огромна армия (РК), проблемът е какво да правят с милионите индоктринирани бивши военни от КНДР. Голям и сериозен проблем.
От друга страна, вероятността за обединение по КНДР-ейска инициатива е по техни идеи и правила е нулева - просто няма как да стане. Т.е. рухването на режима е неизбежно условие, а преследването му след това - също. Точно затова е малко вероятно династията сама да тръгне в тази посока, защото вероятната съдба, която я чака (и нея, и висшия ешелон на номенклатурата и придворните/"жреческите" родове). Така че те ще се опитват да намерят някакъв свой среден път (вероятно наполовина, дори и повече "опрян" на миналото и отстояване на позициите, опиране в атомното оръжие и "моретата от огън"). Въпросът е, че рано или късно икономиката ще ги подведе, а и ще им става все по-трудно в новите условия да удържат затворения характер на страната. Затова си мисля, че рухването е въпрос ако не на години, то на десетилетия и най-вероятния изход ще е под китайски диктат - техен вариант на преход, който да не изглежда като окупация (КНДР-ейците са достатъчно независими и са чувствителни към тези неща), а по-скоро като своеобразно "запазване на династията" и външните черти на режима. Така или иначе, КНДР в икономически план ще е все по-зависима от Китай и реално ще е негов придатък (база за нискоквалифицирана и почти безплатна от китайска гледна точка ръка). Така че неизбежно КНДР все повече ще се обвързва с Китай, а това ще прави все по-малко вероятно обединението.
Що се отнася до това кой ще е господар в региона след 50 години, мисля че е трудно да се каже, но разговора е интересен. Но не е за тази тема, която е доста по-тясно насочена. Да, традиционно Китай е в тази позиция и много столетия е бил - когато ако не политически, то със сигурност културно. Но как ще се осъществи подобно нещо сега е трудно да се каже, а и Япония и РК все още са сериозен фактор икономически и технологично, дори и военно. Ако и двете държави имат атомно оръжие, това би било стабилизиращ фактор, съгласен съм - защото ще насочи конфликта към по-мирно русло. Но ако за РК това е напълно възможно - особено ако САЩ позагубят позициите си, не знам как ще стоят чисто психологически нещата с Япония (икономически и технологично проблеми нямат и сега). Но сигурно ще им се наложи, а и дори тези задръжки могат да бъдат преодолени чрез засилване на национализма (тенденция, която се наблюдава и там, както в останалите развити азиатски държави).
Да не забравяме, че и пред Китай стоят доста сериозни проблеми в бъдеще, с които ще трябва да се справя и които могат и да "развалят" картината.
Прав си за Кимовската династия, която трябва да бъде свалена и съдена, но същото може да се каже по отношение на династията Буш,Чейни и актуалната управляваща върхушка в Северна Америка . Вече има индикации за това - http://www.alertadigital.com/2013/09...-contra-siria/ ..... жалко, че не направиха това заявление веднага след атентатите от 2001г. Нямаше да има никаква антитерористка война и милиони хора в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, Ливан, Йемен и т.н. щяха да бъдат живи.
Не знам Китай да е окупирал някога Корея. Виж за Япония и САЩ това е в сила.... а и в момента КНДР са вид "васали" на поднебесната държава, с което сме на едно мнение, а от друга показва силата на китайската икономическа зона към която волю-неволю ще спаднат и Я-ЮК нищо, че през 2002г. организираха съвместно СП по футбол, а Китай все още не е.
Потенциалът на Корея беше помпан изкуствено дълги години, което естествено не означава, че Южната държава е слаба или некадърна. Напротив означава, че корейците имат такъв и няма разлика между северни и южни, както и между западни и източни германци.
За останалите неща - политиката, а накрая и войната е последния инструмент на икономиката. САЩ си създадоха няколко изкуствени технологични подзони или подкрепяха тотално някои политически партньори -примери бол Южна Корея, Тайланд , Турция, Иран (до революцията). Което обаче не означава, че страните залепили се към САЩ и ЕС ще станат по технологични и богати.
Примери също бол. Източния блок, Латинска америка (до скоро) и т.н.
За Северна Корея аз поддържам следното виждане - политическия елит е решил да не прави политически реверанси към САЩ, плаща голяма цена, която може би за някои е неоправдана и безсмислена, но България за 20 години е напусната от 3 млн. души или около 30 % от населението, а държави като Куба, КНДР, Белорусия и др. (Боливия, Сирия до скоро и др , умишлено изключвам Венецуела , която е Катар на Южна Америка) увеличават населението си и поддържат някакъв икономически екзистенциум минимум, който им дава гаранции вече 20 години да бъдат относително независими и социални държави.
И пак казвам, държави, като съществуващата само на хартия Белгия ( без правителство и фактически разделена на две държавички), Великобритания (Уелс, Шотландия и Северна Ирландия ще излязат от състава й до няколко години), Холандия където -(Новият холандски крал Вилем-Александър обяви края на социалната държава. В изявление, което шокира холандците, той каза, че те трябва да създадат свои собствени социални и финансови предпазни мрежи.Да се осланяш на помощ от държавата, е остатък от ХХ век, подчерта кралят.
Речта на монарха очевидно бе свързана с обявяването на бюджета на правителството за идната година. В него се предвиждат строги фискални мерки за ограничение на разходите.
Още не е ясно дали 100-те млн. евро, предвидени от държавата за издръжка на кралския двор, също подлежат на съкращение.)
А, ако в България не бяха на власт родоотстъпниците, сега нямаше да се налага селяни в Плевенско да бият "френски командоси", а баба Занка да стреля с пушка - http://www.shushumushu.com/baba-zank...-lovna-pushka/.Last edited by RIZAR; 25-09-2013, 02:53.
Comment
-
От пост 666 (интересно число) се появяват много "странни" разсъждения.
Ще наруша тази традиция с един слух, вероятно пълна измислица. Според японски жълт вестник в Северна Корея са застреляни 9 души, които са познавали отдавна съпругата на сегашния вожд. Причината била, че преди брака тя водела "провокативен начин на живот". Това е счетено за достойно за официално опревержение, в което се използват следните изрази:
Тази тежка провокация на вражеската клика е предсмъртен вик на тези, които се страхуват от нашата армия и народ, навлизащи в новата ера на сила и просперитет под ръководството на несравнимия и велик човек.
А сега сериозно - нова радио рубрика на Ланков на руски. За съжаление само началото е като текст, а целите натериали са само в аудио файлове.
Comment
-
RIZAR, едно предложение - когато решиш да отговаряш на цял пост, няма нужда да го цитираш изцяло - само се запълва страницата (след като целия пост си стои отдолу така или иначе). Особено когато поста не е кратък.
Сега, по същество:
1) Нещо не си ме разбрал за династията Ким - никъде не пиша, че смятам, че трябва да бъдат съдени или нещо подобно (какво значение има моето мнение в случая? - аз не пиша във форума с тази цел) - пиша какво е най-вероятно да се случи и това е причината сегашния "теократ" (а и баща му) да не бързат с реформите, а просто да се опитват някак да балансират движението (видя се, че опитите да го обърнат се провалят).
По отношение на "съденето" има два варианта: когато това става в рамките на съществуващата държава и според нейните закони или след като държавата се разпадне (промени решително). Затова и давам най-близкия пример с обединението на Германия. Тъй-като е почти невероятно да има обединение на Корея под егидата на династията Ким, то ако въобще до това се стигне, ще е по същество изчезване на КНДР и "вливане" на територията и населението й в сегашната РК. Очевидно е, че след като в РК си осъдиха собствените диктатори от миналото (че и парите им прибраха в крайна сметка)ы малко вероятно е това да се размине на династията Ким, която поначало от тяхна гледна точка е "криминална".
Какво общо има това със САЩ въобще не знам - малко вероятно е САЩ да се разпадне (скоро) като държава, а дали има как и за какво да съдят споменатата от теб "династия" - не се наемам да пиша. А и тази тема не е мястото за подобен разговор.
2) За Корея, КИтай и окупацията
RIZAR написаНе знам Китай да е окупирал някога Корея.
RIZAR написаВиж за Япония и САЩ това е в сила...
RIZAR написаа и в момента КНДР са вид "васали" на поднебесната държава, с което сме на едно мнение, а от друга показва силата на китайската икономическа зона към която волю-неволю ще спаднат и Я-ЮК нищо, че през 2002г. организираха съвместно СП по футбол, а Китай все още не е.
Що се отнася до второто, нещата засега не са толкова ясни (не виждам футболното първенство какво общо има - футболът не е сред най-популярните спортове там, че да има значение). Независимо от засилването на Китайската икономика, все още тя не е по-мощна от Японската и РК взети заедно. А и по отношение на технологиите Китай значително изостава все още. Да не говорим, че му предстои пътуване през доста бурни води (идва времето, когато определени демографски решения ще си кажат думата, а и вътрешната стабилност се гради изцяло на икономически ръст. ако той започне да намалява, ще има и вътрешни проблеми - в Китай не всичко е безоблачно; да не говорим, че тепърва ще изпитват проблеми, свързани със създаващата се средна класа в градовете). Та аз поне не мисля, че там "всичко е ясно".
3)Потенциалът на Корея беше помпан изкуствено дълги години, което естествено не означава, че Южната държава е слаба или некадърна. Напротив означава, че корейците имат такъв и няма разлика между северни и южни, както и между западни и източни германци.
Ако мислиш, че няма разлика между източните и западните германци (дори сега, няма какво да говоря за началото на 90-те), то вероятно не си се интересувал.
Впрочем, няма нужда да търсим примери, достатъчно е да разгледаме развитието на двете Кореи от края на 40-те досега. И двете минават през периоди на авторитарни/тоталитарни режими, и двете получават значителна външна помощ (като КНДР дори има много по-силен "старт" и по-дълго време запазва възможността да "помпа" от съседите си и да лавира между "големите братя" (Китай и СССР)), и двете преживяват изключително тежка гражданска война, която впрочем засяга по-силно южната част на п-ова. Но е видимо как от 60-те години насетне РК започва да се откъсва от КНДР (първоначално е доста по-слаба). Това не се дължи на по-голямото население (компенсирано щедро от много по-лоша инфраструктура и много по-бедна на ресурси територия), а на управлението и на подхода към икономиката (в политиката има достатъчно прилики поне до един момент). В крайна сметка, в края на 80-те години в РК успяха да свалят поредния авторитарен режим сами и след това дори да се справят с наследството от миналото. В КНДР не само че това е невъзможно, но и страната все повече се затваря в себе си. Ако мислиш, че това е въпрос само на политическа система и подход и че в момента, в който те изчезнат всичко друго ще се възстанови и оправи като с вълшебна пръчка, значи вероятно гледаш съвсем различно на тези неща и не отчиташ влиянието на културата върху обществото. Впрочем, какво говоря - не става въпрос само за културата (в широкия смисъл на понятието), но и за цивилизацията. Двете държави са изключително различни, същото важи и за начина на мислене на населението. Не случайно за емигрантите от КНДР е много по-лесно да се "впишат" в Китай, отколкото в РК.
Та, да завърша тази част: така както виждам нещата, по този въпрос вероятно нямаме достатъчно общо поле за да водим диалог - т.е. ти виждаш едно нещо, аз - съвсем различни неща.
4)RIZAR написаСАЩ си създадоха няколко изкуствени технологични подзони или подкрепяха тотално някои политически партньори -примери бол Южна Корея, Тайланд , Турция, Иран (до революцията). Което обаче не означава, че страните залепили се към САЩ и ЕС ще станат по технологични и богати.
5)RIZAR написаЗа Северна Корея аз поддържам следното виждане - политическия елит е решил да не прави политически реверанси към САЩ, плаща голяма цена, която може би за някои е неоправдана и безсмислена, но България за 20 години е напусната от 3 млн. души или около 30 % от населението, а държави като Куба, КНДР, Белорусия и др. (Боливия, Сирия до скоро и др , умишлено изключвам Венецуела , която е Катар на Южна Америка) увеличават населението си и поддържат някакъв икономически екзистенциум минимум, който им дава гаранции вече 20 години да бъдат относително независими и социални държави.
За какви "реверанси" можем да говорим? КНДР с изчезването на СССР и временния хаос в Китай изгуби с един удар и двамата си външни спонсори. Ако се върна към предходната си метафора, това означава, че за в парника спряха да му подават електричество и вода - защото държавата беше икономически неефективна и можеше да живее изцяло на външни помощи. Това доведе знаем до какво (не са известни - и едва ли някога ще станат - реалните мащаби на глада и жертвите му, но е факт, че икономиката на държавата - доколкото я имаше и работеше, се срути и дълги години се "пазеше" недействаща повече като част от социалната структура на тази псевдосредновековна теокрация, отколкото като работещ инструмент). Естествено, към това се добави и другата опасност - съвсем реална с изчезването на могъщите "пазители": РК и САЩ. Външната опасност винаги е била част от съществуването на КНДР (съвсем реална част, между другото, макар че не бих се ограничавал да представям КНДР като "жертва" в случая - тя е и е била активно участваща страна в една война). Възможностите бяха или страната да рухне и да се обедини с РК подобно на Германия или да се опита някак не само да "крета", но и да си осигури военна защита.
Единственото препятствие пред първото бе Кимовата династия и целите свързани с нея политически и "религиозни" елити: ясно е как би завършило за тях подобно нещо, така че бе логично, че ще се опитат всячески да избегнат тази съдба. Никой - особено пък вътре в страната, не би им простил реалната ситуация, ако страната изведнъж се отвореше напълно навън. Знаем как постигнаха тези цели - някак кретаха докато интереса към тях не бе голям (в крайна сметка, кой освен РК реално ще се интересува от една бедна и изостанала държава на нивото на третия свят, при това, фанатична, въоръжена до зъби, макар и със старо оръжие?), като "затягаха колана" поне що се отнася до населението и нисшите и средните звена на бюрокрацията и, в някаква степен, на репресивния апарат. В крайна сметка, решението на основния политически проблем даде решение и на икономическите (т.е. как да си намерим нови спонсори?): атомното оръжие. Вече повече от десетилетие те използват доста умело този политически инструмент едновременно за да пазят династията от външни посегателства (примери за такива имаше не малко в този период - всички те демонстрираха, че подобен ход е разумен), така и да "рекетират" съседите си за помощи. Покрай това си намериха и нов "голям брат" в лицето на вече възстановилия се и "капитализирал" се Китай. Засега естествен съюз с донякъде неясно бъдеще. Русия все още е в страни от нещата и вероятно това донякъде ги огорчава, защото нямат възможност както преди да "лавират" между Китай и нея (но нищо чудно с времето тази възможност да се върне).
Така че моята интерпретация на тези десетилетия е доста различна от твоята. Определено не минава само през отношения с единствената свръхсила (в периода, в който беше такава).
6)RIZAR написаимат много по-малък шанс от обединена Корея.
jordani_vt написаОт пост 666 (интересно число) се появяват много "странни" разсъждения.
Comment
-
Вечните тефтерчета с изтъркаха вече. Трабва да започнат думите му в камък да ги секат, като Божиите Зповеди. Много е интересено да се наблюдава СК. Като пътуване във времето е цялата работа. Предполагам можем да отнесем горната сцена към ранното средновековие и суверена заобиколен от лакеите си. Само едни доспехи и корона да се сложат на прасето вместо поелитиленовото, контрабандно внесено костюмче и ще е едно към едно.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
Comment