Северна Корея

[Гост]

E, да, какво да прави и той....

Щом може, за разлика от поданиците на баща си, да напуска родния си град без покана от роднините от съседния окръг... няма да се връща в корея , я.

[gollum]

Поредният кратък коментар от Ланков.

[Гост]

Хм, а защо се презюмира, че новият лидер няма да е инициативен и опитен? Той навремето Горбачов и за него така мислеха, че ще слуша старците дълго време, пък стана друго. (Друг е въпроса докъде я докараха, но добре почнаха).

По-интересното е това http://newsru.com/world/29jun2010/dprkcrowly.html

[beri_cd]

Може новия лидер да се окаже нещо като Раул Кастро за Корея, все пак сегашния велик и безсмъртен лидер е по-либерален от вече умрели бивш безсмъртен лидер.

[jordani_vt]

Проектодекларацията на Съвета за сигурност на ООН вече е одобрена от петте постоянни членове - САЩ, Китай, Великобритания, Франция и Русия. Тя трябва да бъде приета единодушно от 15-членния съвет, който се очаква да се постигне споразумение в петък следобед.

Проектът, предложен от САЩ, "изразява съжаление за загубата на живот" на корветата Чхонан, но не обвинява Северна Корея директно за атака.

Вместо това, се изразява дълбока загриженост (deep concern??!) за резултатите от международното разследване, достигнало до извода, че Пхенян е отговорен за потъването.

Проектът за декларация отбелязва и настояването на Северна Корея, че няма нищо общо с потъването, и подчертава важността за мирното уреждане на въпроса.

http://news.bbc.co.uk/2/hi/world/asia_pacific/10565560.stm

Споразумението в Съвета за сигурност на ООН за декларация, осъждаща нападението срещу южнокоресйия военен кораб Чхонан, не е точно това, което дипломатите на Сеул първоначално искаха, тъй като не споменава ясно, че Северна Корея стои зад атаката.

Въпреки това е значително постижение за Сеул, тъй като международната общност постигна консенсус колко е важно и неотложно е да се справят с военните заплахи на Северна Корея, твърдят южнокорейски дипломатически източници.

СС на ООН не успя да обсъди конкретни наказателни мерки срещу Пхенян, поради съпротивата на Китай и Русия, но споразумението в петък ще открие пътя за по-решителна и тежка международна реакция, ако Северна Корея извърши акт на агресия отново.

"Можем да кажем, че отчетът на СС на ООН е половин успех за Сеул", заяви Хуан Джин-ха, депутат от управляващата партия, специализиран в международни и междукорейските отношения.

http://www.koreatimes.co.kr/www/news/nation/2010/07/116_69142.html

Много познава този руснак. Южнокорейското правителство не постигна абсолютно нищо, което не попречи да отчете "значително постижение" и "половин успех".

[Гесер Курултаев]

Малко вметки:

Ами, да, абсурд да стане като нашия преход. Сравнение със Северна Корея, България е била цвете за мирисане. То всяка държава е цвете за мирисане пред Корея. Но, един елемнтаризиран сценарий :

- Китай стига до извода, че вече е неизгодно да поддържа икономически С.К. или биват убедени от запада (с компенсация естествено).
- Русия тъй или иначе се отдалечава диполматически (много слабо и бавно, де) от Корея, макар да е единствената държава (освен Китай), която да защитава и поддържа Пхенян, спира да ги поддържа толкова.
- На корейските лидери става ясно, че тази система не може да продължи и както и в другите държави се разделят на 2(3) основни лагера :
* хардлайнерите, които искат да запазят системата, че даже и да я върнат назад (ако приемем, че това ще е предшествано от някакви промени, подобно на СССР и България).
* реформаторите, които искат да заддържат властта си, но осъзнават, че \"тая няма да я бъде\" и ще са нужни компромиси
* тези от партията им, които решават да яхнат народната вълна и застават за пълна либерализация и демокрация, нещо, което има повече емоционален отзвук, отколкото рационален, но едва ли точно корейското общество би било рационално в такъв момент.

Естествено, винаги може да се получи контра-преврат като опита за такъв в СССР и идеите(!) за такъв в България. А и има според мен нещо специфично в корейците - докато българите и други народи са спрели много преди 1989 да вярват на идеалистичните глупости за утопия и най-вече от страх не са били по-гласни, то в корейската народопсихология има този азиатски елемент на подчинението. Ако има нация, която да е исторически съвместима с тоталитаризма, това е Корея. Неслучайно именно в Северна Корея според мен е и \"най-тоталитарния\" тоталитаризъм, в сравнение с който дори сталинския е една крачка назад. Защото Ким-Джонг-Ил контролира и небето и водата, слънцето и луната, деня и нощта, зимата лятото. Това не го казвам на шега, за съжаление. Тъй че може би това бунтурско, реформаторско настроение (против системата), което е присъствало сред българите и руснаците ще е далеч по-слабо изразено в корейците. Може и да греша, но съм на мнение, че болшенството от корейците вярват на тези глупости. А ако се яхма народната вълна е добре тя да е против системата. Или крадеца да може да каже \"дръжте крадеца\" без да се притеснява, че хората ще му простят.

Но не става въпрос това да стане утре или 2011. Няма да са и 5 години ако стане по този сравнително еволюционен начин. Но аз лично виждам три възможни изхода
- Китай да започне кампания към анексация (около Корея, но в Китай има основно корейски етнически райони впрочем). В този случай присъединяването към комунистически Китай би било крачка към либерализация и демокрация. Направо Швейцария!
- Въпросния дълъг, еволюционен преход, който естествено ще бъде съпроводен от катаклизми, но вероятно Ю.Корея и в по-малка степен Япония биха се втурнали да наливат пари. Може би Сеул ще се поучат от все още съществуващото разделение на Германия и няма да анексират севера, но ако един северно корейски бачкатор отиде в Сеул на гурбет и праща на роднините си по 1/3 от иначе средната за южнокорееца заплата - то това би го направило богаташ.
- И естествено винаги има вариант САЩ да сринат Северна Корея със земята и да я върнат с 50 години назад, което в техния случай би било 1900 година. Но това е съпроводено също с много други фактори, не маловажен от които е и зараждащия се ядрен потенциал (не мощ все още) на Пхенян.

И все пак, нещо, което често се забравя - все пак има някакви малки, елемнтарни напредъци в корейското общество от 1980 до 2010. И все пак са нещо, една мъничка крачка.

1. Няма такова нещо като азиатско подчинение. Доста народни, селски въстания, бунтове...стачки си има из Източна Азия. Да не говорим за политически разколи и войни.

2. Икономиката на Северна Корея все още (това според данни на ЦРУ) може да дава положителен растеж и е по-напред от не една и две не-комунистически, не-социалистически държави по света. И това в условията на ембарго, полу-международна изолация (и, донякъде, самоизолация)...заслужава внимание.

А, че си има много неприятни страни КНДР е ясно. Бих споменал забраната на Интернет (имат само вътрешна, Интранет-мрежа), ограниченията за чужденците и пр.

[jordani_vt]

Заедно с декларацията на ООН изглежда, че има и други договорки, които започват да се превръщат в действия:

Очаква се командването на ООН в Южна Корея да приеме предложението на Севера за разговори относно потъването на кораба.

http://www.koreatimes.co.kr/www/news/nation/2010/07/113_69175.html

Пхенян е готов за подновяване на шестстранните преговори за ядрено разоръжаване.

http://www.koreatimes.co.kr/www/news/nation/2010/07/120_69192.html

[gollum]

Нещата май се развиват по описания от Ланков сценарий, който СК дипломация използва от поне две десетилетия, за да получава помощи срещу обещания. Първо нажежаване на нещата и създаване на криза (потапянето на кораба наистина изглеждаше като да не се връзва в отреденото място в сценария, но май ще се окаже, че си идва на мястото - може би са преценили, че е нужна друг тип криза), следвана от яростна реторика и заплахи, че нещата ще стигнат до война (такава опасност няма, но за журналистите това не е очевидно, още по-малко пък е интересно - тук добре се връзва и заявлението на СК, че на каквито и да е по-"агресивни" ответни действия на ЮК ще започнат артилерийски обстрел), след което следва проява на "добра воля", т.е. изявяване на желание за сядане на масата за преговори. явно това се случва сега с подновяването на шестстранните преговори. Ще последва "търг" - обещания (и току-виж нещо реално, стига да е дребно и несъществено) срещу значителни помощи.
Само се чудя дали историята с ядрените оръжия ще проработи, защото май вече никой не им се връзва на този шантаж. Но другото, - морските преговори, - може и да свърши работа. Никой (освен СК) няма интерес от продължаващите провокации. Най-малко ЮК, т.е. тя (скрито) ще е склонна да отстъпи най-много. Въпросът е, че за всеки трябва да е ясно, че на СК обещания не може да се вярва. Но в реалната политика никой и не вярва, въпросът обикновено е да се получи нещо временно, пък "после ще му мислим".

[Гост]

Рано или късно обаче този кръговрат ще доведе нещата до промяна. Вечно няма да ги търпят.

[gollum]

Говорихме вече за това, дори не е въпрос на "търпение" - няма как ситуацията вътре в страната да се поддържа вечно в това състояние, особено като се имат предвид развиващите се процеси (както ги е описал Ланков).

[jordani_vt]

Очаквам някакви интересни новини за Северна Корея скоро.

Преди няколко дни Ким Чен Ир посети Китай. За него е необичайна толкова скорошна повторна визита за една година. Предполага се, че разговорите са били за китайска подкрепа при обявяването на най-малкият му син за наследник, а също искане за по-голяма помощ.

След визитата има две интересни новини:

Ким Чен Ир призова за подновяване на преговорите за атомно разоръжаване и за намаляване на напрежението на полуострова.

Китайският президент призовал Севера да напредва с икономическите реформи и модернизацията. Ким Чен Ир отговорил "В Китай се наблюдава бързо развитие във всички области, откакто започна да се реформира и отваря към външния свят." Досега намеците за реформи при преговорите с Южна Корея преди години са били посрещани с раздразнение.

Дали Китай е успял да повлияе на севернокорейската политика или това е само един жест на уважение към домакина (от който се очаква и икономическа помощ).

[gollum]

Призивите за възобновяване на преговорите за атомно разоръжаване добре се вписват в схемата, предложена от Ланков, т.е. сега са на етап "ние ще отстъпваме и ще сме добрички, така че да видим какво ще ни дадете". За другото - вероятно все пак е нормалната учтивост.

[jordani_vt]

Следващите дни ще се проведе конференция на Корейската работническа партия.

Съществуват очаквания за нещо повече от обявяване на Ким Чен Ун за наследник на Ким Ир Сен.

Едната новина от края на август е, че бившият севернокорейски примиер Пак Понг Ю (?), ръководил правителството 2003-2006, отново е във властта. Счита се, че е технократ и пракматик, и управлението му се свързва с опити за икономически реформи.

Признакът дали предстоящата конференция ще постави начало на някакви реформи ще е основният лозунг. Ако това е "първо военното" не се очакват промени, но ако е "за силна и просперираща държава" целта ще е икономическо развитие и съответно засилване на позициите на партийните кадри за сметка на военните. Това съвпада и с неколкократно изразената готовност на Севера за намаляване на военното напрежение и за подновяване на преговорите за ядрено разоръжаване.

Китай осъществява програма за икономическо развитие на североизточния си район - покрай границата със Северна Корея. Проблем е отдалечеността от китайските пристанища, но вече има сключен договор за аренда за 10 години на севрнокорейско пристанище. Започнало е изграждане на пътища. Очаква се и да се наемат значителен брой корейци на работа в Китай.

По материали на www.koreatimes.co.kr

По мое лично мнение на Китай изобщо не им хареса провеждането на съвместните военноморски учения. Също така в момента те са, които подкрепят Севера, както с храна, така и политически. Напълно е възможно и те да са оказали натиск за такава промяна в курса.

[gollum]

Конференцията позакъсня и поне засега няма нищо сензационно или особено в нея, дори не се е стигнало до обявяване на наследник на Ким Чен Ир - той продължава да стои начело на държавата. Единственото във връзка с най-малкия му син е, че за първи път името му се появява официално, присвоили са му генералско звание.
Този път информацията не е от Ланков, а от негов приятел (връзка).

[Кухулин]

дори не се е стигнало до обявяване на наследник на Ким Чен Ир - той продължава да стои начело на държавата. Единственото във връзка с най-малкия му син е, че за първи път името му се появява официално, присвоили са му генералско звание.

Ким Чен-ун е произведен в армейски генерал, но едновременно с това е избран за член на ЦК на КРП и за зам. председател на Централния военен комитет. Изглежда, че в момента той печели борбата за наследството, измествайки Ким Чон-нам и Ким Чон-шул (цък).