Конфликтът в Нагорни Карабах - перспективи и алтернативи

[BXT]

В контекста на предизвикалата глобален отзвук Руско - грузинска война от август 2008 година се забеляза някакво раздвижване в това направление.
Първоначално Република Азербайджан заплаши Армения, че ще си върне областта посредством сила:
http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/03/...abah_sus_sila/
След войната от август обаче нещата отбелязаха известен завой:
http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/11/...gorni_karabah/
Някой може ли да даде по-конкретна фактология към настоящата ситуация и факторите, които я очертават?

А междувременно провокациите не предполагат скорошно решение:

http://news.ibox.bg/news/id_737356144

[ndragostinov]

за Нагорни Карабах бих могъл да кажа някои факти:
През съветския период има статут на автономна област (НКАО), утвърден с конституциите на СССР и на Азербайджанската ССР. Значение има и Законът за Нагорно Карабахската Автономна Област, приет по предложение на Съвета на народните депутати на НКАО от Върховния съвет на Азерб. ССР. Съгласно това, НКАО има следните права:
- Да бъде представлявана от 5 депутата във Върховния съвет на СССР и от 12 депутата в този на Азерб. ССР.
- Един от заместник-председателите на Президиума на Азерб. ССР да се избира от НКАО.
- Местно самоуправление с оглед интересите на гражданите от областта, съобразявайки се с техните национални и други особености.
Аремно-азербайджанският конфликт стартира от 20 февруари 1988год. когато областният съвет на НКАО приема решение "За ходатайство пред Върховните съвети на Азерб. и Арменската ССР", поставило си за цел присъединяване на областта от едната съюзна република в състава на втората. Последват поредица законодателни решения на Баку и Ереван, всяко от което е в защита на статуквото (Баку) и на промяната (Ереван). Това предизвика многократни дискусии във Върховния съвет и Президиума на СССР, които в последствие решават да подкрепят азербайджанската страна. На 2 септември 1991год. Армения прави пореден опит да узакони отделянето на НКАО. За разлика от другите решения, това се аргументира със Закона на СССР "За реда за решаване на въпросите, свързани с излизането на съюзната република от СССР" от 3 април 1990год. този закон обаче регламентира пътя за установяване на определена процедура, която съюзните републики са длъжни да следват при излизането си от СССР. Основният принцип е референдум на всяка една от федеративните форми на СССР – автономни окръзи, автономни области, автономни републики. Сложната многостепенна процедура на излизане на всяка една от републиките, заложена в закона, остава без юридически последствия. Нито една от страните не се възползват от нея.
Към края на 1991 година разпадането на СССР става окончателно. На 21 септември Армения обявява независимост. На 18 октомври - Азербайджан. Нагорни Карабах провъзгласява своя "държавен суверенитет" на 10 декември.
Аргументацията на Баку за принадлежността на НК към Азерб. се поддържа от приложената след разпадането на СССР международноправна доктрина uni possdetis juris, която обосновава международната, регионалната и националната легитимация на границите на новите независими държави. За нея говорих в една друга тема. Съгласно доктрината, в момента на провъзгласяване на азерб. независимост, бившите административни граници на АзербССР, в чиито рамки влиза НКАО, се приемат за международни и се защитават от международното право.
Усилията на Армения да не се прилага тази уредба спрямо НК, не получават подкрепа. Резолюциите на СС на ООН от 1993год. по конфликта са в контекста на азерб. позиция. Формулировката "Нагорно-Карабахски регион на Азербайджанската република" присъства и в ежегодно приеманите от Генералната Асамблея на ООН резолюции за "Сътрудничество между Организацията на Обединените Нации и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа".
Кулминацията в дискусиите около конфликта в международен план са резултатите от проведеното през 1996год. Лисабон заседание на ОССЕ. Препоръчани са три принципа за процеса на регулиране:
- Териториална цялост на Армения и Азерб.
- Правен статут на НК, базиран върху самоопределението, чрез поставената за областта най-висока степен на самоуправление в състава на Азерб.
- Гарантирана сигурност за НК и местното население, включвайки взаимни задължения за съблюдаване от всички страни на процеса на регулиране.
Делегацията на Армения отказва да приеме това, заявявайки че "решението на проблема може да се намери върху основата на международното право и принципите, фиксирани в Хелзинския заключителен акт на ОССЕ и преди всичко, върху принципите върху самоопределение на народите". Последователността на тази позиция е демонстрирана и в рамките на ОНД. Армения е единствената държава, която отказва да подпише Декларацията за спазване на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеност на границите на държавите-участнички в ОНД. През 1995год. при подписването на Меморандума за подкрепа на мира и стабилността с ОНД, Ереван не признава за действащи спрямо нея чл. 7 и 8 от документа. Съгласно чл.7 "държавите участнички в ОНД на своите територии, в съответствие с националното законодателство и международните норми, ще предприеме мерки за пресичането на всякакви прояви на сепаратизъм, национализъм, шовинизъм и фашизъм. Те ще съдействат за обективно отразяване на обществено-политическите процеси в другите държави-участници в ОНД". Съгласно чл. 8 "държавите се задължават да не поддържат на територията на другите държави-участници сепаратистки движения, а също така сепаратистки режими. Ако такива възникнат, да не се установяват с тях политически, икономически и други отношения; да не им се оказва икономическа, финансова, военна и друга помощ".
От своя страна, Азерб. дори не предлага прилагането на федерализма в решаването на НК-ия въпрос и ограничава "висшата степен на автономия" на областта в рамките на една или друга форма на децентрализация. Отхвърлена е и формулировката "обща държава", тъй като според президента, това понятие включва и правото на държавност за арменците в НК.