Войната във Виетнам

[еМГето]

През 1972-ра година въоръжените сили на Северен Виетнам нахлуха в пределите на Южен Виетнам. Американците бяха вече изтеглили свойте войски. Правителството на Ю. Виетнам беше получило уверенията на американското правителство, че агресия от страна на Севера ще бъде посрещната от САЩ, и че американското правителство няма да изостави свойте съюзници.
Нахлуването на комунистите е с почти 500 000 армия, без да се смятат още толкова инфилтрирани години по-рано в Юга, по така наречения Хо Ши Мин трейл (пътека Хо Ши Мин). Южновиетнамците ги различават по диалекта и татуировката на лявата ръка: "Роден на Север за да умре на Юг!"
Съпротивата на изненаданите южновиетнамски войски е от вяла до упорита. Комунистите заемат най-северната южновиетнамска провинция-Куанг Три и настъпват на юг, достигайки древната имперска столица Хюе.
Американската авиация, излитаща от бази в Тайланд, от остров Гуам в Тихия океан, от атола Диего Гарсия в Индийския океан, а също от бази на Филипините, чрез нон-стоп бомбардировки - 24 часа в денонощието успя не само да спре настъплението, но и принуди северовиетнамците да избягат северно от демилитаризираната зона, където бомбардировки не се извършваха.
Това е първото в историята пълномащабно военно нахлуване на въоръжените сили на една страна в друга, спряно само с въздушни удари.
Огромни количества муниции, пръснати по аутобана от Хюе към Куанг Три, разбити камиони ( ЗИЛ и Газки ), оръдия ( най-вече руски 105 мм. гаубици), избити северовиетнамци, много от руските 12.7 мм. картечници на триноги и много кратери от двете страни на шосето. Загубите на Северен Виетнам са близо 200 000 души!
Северовиетнамския дипломат Ха Ван Лао: "Ние трябваше да дадем тези жертви, за да постигнем крайната победа!" ( Аз имам запис на това изказване ).
И след всичко това Виетнам плаче, САЩ да му предоставят статут на най-облагодетелсвувана нация в областта на търговията!
По-късно ще постна точни карти.

[еМГето]

Карта на Виетнам.
Показана с черно е демилитаризираната зона, която е и граница между Севера и Юга. Със зелени стрелки е показан пътя Хо Ши Мин. Ясно се вижда, че този път преминава по територията на съседните страни - Лаос и Камбоджа, които са неутрални във виетнамския конфликт. За да пазят пътят от правителствените войски на тези две държави, много северовиетнамски бойни части "станаха" камбоджански и действуваха с частите на "Кхмер Руж", а в Лаос съответно лаоски и действуваха с частите на "Патет Лао"-някаква измислена промарксистка групировка, в която повече от 2/3 са били северовиетнамци.

[еМГето]

Войната във Виетнам и войната в Корея са нещо, което дори и най-любознателния българин просто не знае. В България няма подобна информация и никога не е имало! Едно време имаше една хроника ( само във вестниците ), която никой не можеше да свърже. Причината беше в тогавашната преса, която специално по въпроса бе повече за дезинформация, отколкото за обратното и това си е напълно нормално - тя беше комунистическа, а Северен Виетнам беше същото. Тази преса умря отдавна, няма смисъл да говорим за нея.
Червените, имайки опит от Корея не се решаваха на открит фронтален удар. Подобно нещо щеше да доведе до същото, което е в Корея днес - стая, половината в Юга, а другата половина в Севера, в която се преговаря. Затова те решиха да възприемат друга тактика. Използувайки слабостта на съседните на Виетнам, Лаос и Камбоджа, да инфилтрират свойте войски в Юга, след което да започнат война отвътре. Но такова нещо, като пътя Хо Ши Мин не е възможно да се скрие. Демилитаризираната линия е много тясна ( виж картата ). От там не могат да се прехвърлят войски - тя се охранява много добре и лесно! По море не е възможно, поради южновиетнамския флот и 7-ми американски флот. Остава огромната граница с Камбоджа и Лаос - близо 1 000 км., която е много трудно да се охранява. Правителството на Лаос първо извести за присъствието на чужди войски на своя територия, с оплакване в ООН. Разбира се вестниците в България никога не са писали това! В резолюцията на Лаос се казва, че северовиетнамски войски използуват пътища на юг през територията на страната, а американската авиация ги бомбардира, при което страда местното население. Понеже всичко това ставаше на територията на неутрална страна и Виетнам и САЩ отричаха подобно нещо, поради което резолюцията беше отхвърлена. По-късно в подобни оплаквания се включи и Камбоджа. Боеве се водеха на нейна територия, но САЩ и Северен Виетнам отричаха това. Чак сега и двете страни признават. Аз имам филми с изказвания на добре известни дипломати и от двете страни. Американски журналисти със знанието и позволението на Ханой пропътуваха пътя Хо Ши Мин, тръгвайки от 18-тия паралел и завършвайки го до околностите на Сайгон ( повече от 1 200 км. ).
В края на 1968-ма САЩ се подготвяха за етапно изтегляне на свойте войски. Въздушните удари по пътя Хо Ши Мин бяха утроени,струвайки един милиард долара годишно в бомбен товар ( тогавашен курс ). Американското командуване имаше доста вярна представа за трафика по пътя. Хиляди сенсори, хвърлени от американски самолети по протежение на пътя, показваха точно, колко моторни средства са преминали и в каква посока. По тези данни американското командуване заключи, че офанзива на комунистите на юг е възможна всеки момент. И тя не закъсня. Нарекоха я "Тет". Тя бе различна от тази описана в първия пост. При "Тет", червените смятаха, че като инфилтрират войски във всяка провинция на Южен Виетнам и ударят в един момент ще предизвикат и национално въстание “на подтиснатия виетнамски народ на Юга”. Нищо подобно обаче, не се случи. Въпреки 700 000 си армия, без да се смята "Виетконг" – една слаба организация, зад която Северен Виетнам прикриваше присъствието на свойте войски на юг, те не постигнаха дори частични ( тактически ) успехи! Може би най-големия им ( пропаганден ) успех беше вземането с изненада на американското посолство в Сайгон при което 2-ма американци и 5-ма северовиетнамци бяха убити и няколко пленени, единият оказал съпротива при пленяването беше екзекутиран от началника на полицията в Сайгон ( имам клипа с екзекуцията ). Опита да се превземе с обсада и щурм ( подобно на Диен Биен Фу ) американската база в Кхе Сан пропадна, защото северовиетнамските генерали не отчетоха, че Америка не е Франция, и че годината не е 1956-та, а 68-ма. Въпреки огромното превъзходство в хора, тактиките бяха демодирани – артилерия! Това обаче, не беше Курската дъга, а Кхе Сан. Виетнамската пехота, смазана от непрестанните бомбардировки започна да копае нещо, като ходове за съобщения към американските линии, вероятно за да се хвърли “на нож”! Някои от тях достигнаха на по-малко от 100 м. от американските окопи ( всъщност окопи копаят серсемите, американските са чували с пясък, имащи височината на окопи ). Всеки ден напалм, хвърлян от самолети, изгаряше окопите с копаещите и пречеше на придвижването. През март американците установиха, че като оттеглящ се прилив, северовиетнамските войски напускат Кхе Сан. Те дори изоставиха хиляди свои убити да бъдат погребани от южновиетнамците.
Последната офанзива в 1975-та дойде, след като Форд заяви, че в бъдеще Южен Виетнам ще трябва да разчита само на себе си. Така и стана! Северен Виетнам дължи своята победа не толкова на свойте войски, колкото на ятата от Б-52, които обърнаха предните му офанзиви, но не се появиха този път!

[кало]

боже, колко мъка има по тоя свят...

[messire Woland]

Войната във Виетнам и войната в Корея са нещо, което дори и най-любознателния българин просто не знае. В България няма подобна информация и никога не е имало! ...

Така ли? И защо? Освен всичките тези емоционални изявления, постът ти е написан, все едно си бил там - съвсем като постовете на Фашо, който пише за Вермахта като за "нашите войски". Освен всичко това, аз виждам един твърде политически оцветен пост. Би било добре да го оправиш ...

[еМГето]

Американските са наши войски, понеже аз живея в Америка. Вермахта не е същото нещо!

[messire Woland]

А това е български форум, на български език. Това, че някой около теб няма представа за нещо, не означава, че всички са така. В последно време постовете ти са изпъстрени с фрази, по-подходящи за друг форум и епоха. Имаш нужда от малко време да обмислиш нещата струва ми се.

[albireo]

Конкретно в случая, емгето има пълното морално право да нарчиа американските войски 'наши'. А Северен Виетнам дължи своята победа най-вече на това, че Южен Виетнам и по-скоро САЩ, нямат политическо решение. Така че колкото и да отупват като брашнян чувал Виетконг (а са го отупвали много много сериозно), всичко това е напразно, ако няма своя политически израз и дивидент.

[SRH]

Предполагам имаш предвид, че няма политическо решение към 1975 година? Чии са дивидентите в САЩ?

Конкретно в случая, емгето има пълното морално право да нарчиа американските войски 'наши'.

По-скоро "рационално" право. Това пък лесно води до "морални" оценки например от моя страна, а предполагам не само.

[recidivist]

Текстът въобще не е обективен а е пълен с пристрастия.

[кало]

А Северен Виетнам дължи своята победа най-вече на това, че Южен Виетнам и по-скоро САЩ, нямат политическо решение.

това, ще прощаваш, просто не е вярно. или по-точно - малко по-сложно стоят нещата. САЩ се оттеглят, а след това Северен Виетнам вече изцяло дължи победата на себе си - по-добра тактика, стратегия, въоръжени сили и т.н. от Южен Виетнам (в този аспект американците, като обучили и въоръжили Сайгон, губят във военен план от виетнамците).
Иначе - да - САЩ са също толкова победени във Виетнам, колкото и СССР в Афганистан - демек - никак. Въпреки петкратно по-високите загуби в жива сила, и 20-кратно по-големите загуби във военна техника на американците, сравнени със съветските, изходът е резултат на политическо, а не на военно решение.

[albireo]

Кало, само не знам дали си в състояние да разсъждаваш за войната във Виетнам, без да сравняваш с "другата страна"? Това автоматичен рефлекс на мисленето ли е или какво?

Относно горният ми пост. Прав си, след като САЩ се оттгелят Южен Виетнам губи във военно отношение след като в един момент Северът почва да се сражава даже конвенционално. Не така стоят нещата с Виетконг обаче. Партизанското движение, така и е военно неспособно на нещо повече от това да го 'има'. Но именно с това и печели (каквато е целтая на всяко партизанско движение между впрочем). И именно това имане, фактът на съществуването му, позволява и формулирането на политическо решение от страна на Севера. Това имах предвид. Или накратко - ако Северът беше победил един Южен Виетнам, без Виетконг като фактор в уравнението, Северът също нямаше да има печелившо политическо решение. Напротив, в такъв случай вероятно Америка много бързо би съзряла печелившия политически изход.

Освен загубата за мен се бележи с физическото напускане на американските сили. Очевиден е фактът, че ЮжноВиетнамският политически режим е достатъчно дестабилизран от войната за да не може да оцелее сам.

[кало]

да, сега нещата са ясни.

иначе, виждам, че не знаеш дали съм в състояние. ако изоставиш параноичното търсене на идеологизация и престанеш да си нащрек за нейни проявления, вероятно ще осъзнаеш, че направената от мен аналогия е с цел да потвърди извода. изброяването на загуби е аргумент, ползван срещу аналогията, та го споменавам, само, за да го пренебрегна. повече няма да изяснявам какво и защо съм казал. дет се вика, въпросът опира до това кой какво разбрал.

[Гост]

ЮжноВиетнамският политически режим е достатъчно дестабилизран от войната за да не може да оцелее сам.

Не толкова от войната колкото от идиотщината на Кенеди да даде съгласието си за преврат срещу Нго Дин Дием-на този акт му се е смял не само Хо Ши Мин но и кокошките във всяко виетнамско село дори...
След него никой не успява да изгради поне малко стабилен политически режим,следват поредица от нови преврати и т.н.
Типичен случай в който политик действа не на принципа "интереса клати феса",а по чисто идеологически подбуди и греши грубо...

[кало]

ОТ - цялото управление на Кенеди е низ от грешки във вътрешен и външен план. Несъмнено един от най-некадърните президенти, и най-надценяваните.