Съвременната щурмова авиация

[Hartman]

И дава много по-голяма сигурност в свалянето на атакуващия самолет

[Hartman]

Освен това под мащабен кофликт се разбира Русия-САЩ.Тогава ПВО-то на Русия ще е убииствено.Имам предвид,че определено ще е нужно да се действа от по-голямо разстояние

[gollum]

Всъщност - именно голямото разстояние е убийствено - защото тогава глобалната ПВО система е ефективна. Тя става неефективна колкото повече са самостоятелните пробиви - т.е., множество цели, пробиващи на много тоделни групи на различни височини. При такава ситуация всяко ПВО ще бъде неефективно (и предимство при оцеляването ще имат щурмовите групи, които пробиват на свръхмалка височина и удрят по ел. захранване, комуникации, радарни инсталации и др. подобни).
А иначе - собствено ролята на щурмовата авиация е след началния период на пробив на ПВО системата и началния период на борба за въздушно превъзходство.

[Hartman]

Не съм съгласен с теб.Верно,че много груупи имат шанс,ама не знам дали си чувал за ЗСУ-23-4,Игла,Стрела.Пак повтарям виж какво стана в Сърбия.Това ще се повтори,ама в много по-голям мащаб.На малки височини ще е артилерията и ПЗРК,а на големи ще господства С-300

[gollum]

Да, чувал съм ги тези названия, все се чудех какво означават .

А сега - леко по-сериозно:
Хайде да разгледаме мащабният сценарии, дет така го споменавам.
Имаме две държави, чийто военен потенциал е съпоставим (без значение е дали са големи или малки) и които са склонни да водят конвенционална война (т.е., или и двете имат ядрено оръжие или и двете нямат ).
Всяка от тях има съответното ПВО, което бихме могли да го разделим на два основни елемента:
1. Глобална ПВО
Система от комуникационни, разузнавателни и радарни станции, която осигурява информационната страна; система от мобилни и стационарни установки с ПВО ракети с голям обсег на действие; съответната инфраструктура от летища с ПВО прехващачи.

2. Зонална и точкова ПВО
Представена преди всичко от всякакъв тип мобилни ракетни установки с малък обсег и артилерия.

Първият елемент е от решаващо значение на началния етап на конфликта, тъй като той осугирява целостта на ПВ защитата на страната и дава възможност относително безопасно да се придвижват войскови части, да се организират и мобилизират слите.
Като този елемент, обаче, носи преди всичко защитен характер, т.е., е от по-голямо значение за отбраняващата се страна (освен ако не става въпрос за насрещен конфликт ).
Глобалното ПВО е уязвимо по две причини - първо, то е ориентирано за борба с големи маси вражеска авиация, настъпващи групирано и общо взето - на средни и големи височини. Повечето "тежки" ракети не са ефективни срещу нисколетящи цели. Вторият, по-съществен според мен недостатък на тази система е относително централизираният и характер - тя изцяло зависи от системният елемент, осигуряващ разузнаване, връзка и целеуказание, а той по необходимост е централизиран. С изваждането му от строя, се нарушава цялостността на защитата, което съответно в пъти намалява ефективността й.

Логично е, че началният етап на въздушният конфликт ще е насочен към нарушаване на тази система. То би могло да се извърши единствено с напрежение на абсолютно всички достъпни сили (при относителен паритет на страните) - т.е., всеки тип подразделение ще получи задача.
Задачата на щуромивте елементи (които биха могли да използват така любимите ми оръдия) ще е вероятно в началото на атаката - проникване на свръхмалка височина и унищожаване на някой от важните елементи (най-добре - захранването, което е ключов елемент; или комуникационнит центрове). Все пак - ролята им няма да е много важна на този етап. И естествено - ще се сблъскат със зоналната защита на съответните места, която обаче има този недостатък, че не може да реагира бързо и да се централизира.

Точковото ПВО има решаващо значение, ако първият етап мине успешно, защото само на него се крепи отбраната. При него обаче има следният проблем - малък обсег на действие, относително ниска мобилност и също така - ефективност. Трябва предварително да се съсредоточат на решаващото чясто или пък войската да е буквално пренаситена с тях - и пак, авиацията има предиството на маневреността - може сама да решава къде, кога да влезе в бой и кога да го напусне (защото точковата ПВО има малък ефективен вертикален обсег).
И остава предимството при разпознаването на целите в условията на глобална битка, когато не може да се разчита на особено организирано командване, целеуказване или ефективна връзка със своите войски. Най-ефективното взаимодействие е непосредственото - когато екипажът на самолета/вертолета вижда и разпознава свои от чужди. Инак - много "приятелски огън".

Примерите, които ми посочвате почти изцяло са от сферата на неравностоен конфликт, когато екипажът знае, че под него няма свои - т.е., не им пука толкова дали ще уцелят или не(и дали ще разпознаят целта).

Естествено, оръдието е само допълнение към останалото въоръжение, но достатъчно ефективно допълнение. И отново - то е предназначено основно за унищожаване на леко бронирани цели (за които е скъпо да се "хаби" ракета) или съвсем небронирани цели - снабдителни конвои, механизирани пехотни колони и други подобни.

[Hartman]

Чакай малко сега.Ние май говорим за различни неща.
Обектовата ПВО е представена по принцип и от тежки и от леки ЗРК и артилерия.Бих казал,че наистина големите ЗРК са слабо мобилни(излючвам вариантите на С-300 ).Но не можеш да кажеш,че един войник на джип с ракета Игла не е мобилен

[gollum]

Мобилен е - но само в тесни тактически рамки - съответно, погледнато в оперативен мащаб тези средства (имам предвид всички леки близкобойни ракети и зенитна артилерия) са изключително немобилни - много по-малко мобилни от големите зенитни колплекси с много голям обсег.
Под мобилност тук разбирам не манервеност (възможност бързо да смениш позицията си в рамките на малкия си боен участък), а възможност да съсредоточиш силите и средствата си бързо на решаващото направление. Точковата ПВО въобще е непригодна за това - тя е последната линия на отбраната и опреш ли до нея - вече си загубил войната. Съответно, докато е активна глобалната система за ПВО всеки високо летящ самолет е в опасност (което не може да се каже със същата сила за нисколетящите или тези, които следват релефа на местността).
Проблемът идва от несъизмерната разлика в мобилността между зенитните средства и техните цели. Вторите имат по-висока мобилност с цял порядък (именно затова най-важно е основното активно средство - ПВО авиацията).
Войникът на джип с ПВО ракета е последното средство и основното му значение е морално (не само те ни стрелят, но и ние им отвръщаме). Такива ресурси не могат да се съсредоточават ефективно или да се използват за бърз отговор . В най-добрият случай може да бъдат масирани и да се пренасити янкоя зона от отбраната, но това е лесно предвидимо и въздушният враг може просто да смени направлението на атката - но зенитчиците не могат да направят същото със сходен темп и неизбежно ще изостанат.

Да не говорим, че подобна операция ще се провежда като един цялостен комплекс от под-операции - едновременна офанзивна операция на сухопътните сили; въздушни операции против ПВО системата; въздушни операции против вражите наземни сили и тиловата зона и т.н. Защото само в такъв случай може да се надяваш на някакъв успех срещу равностоен противник - защото ще блокираш информационните му канали (а това е най-уязвимото място, особено при съвременната система на управление на войските). Множеството операции, чието начало е леко градирано във времето, ще задръстят вражеските информационни канали (най-вече щабните елементи), така че те ще реагират в най-добрия случай на първите по време атаки, за следващите вече ще се разчита на реакция по места (т.е., ще се изгуби какъвто и да е рисунък на отбранителната операция). За останалата част - всичко ще е само закъснял отговор в най-добрия за отбраняващите се случай, а по-вероятно - просто няма да бъдат отчетени.
Така отбраняващия се губи възможност да прецени кое е решаващото направление ида се съсредоточи върху него - ресурсите му ще бъдат изразходвани върху откриващите действия на атакуващия.

Е, ако войната е от съвременния тип (тези, който водят САЩ), срещу абсолютно неравностоен противник, естествено, може първо да се проведе дълга въздушна операция по унищованае на глобалната ПВО; след това - по подавяне на зоналната и чак тогава да започнат атаките срещу наземни обекти (и в последствие - наземна операция). Ще се икономисат загуби за сметка на средства, но това може да се случи само в такава ситуация.

[Hartman]

Не може да се каже,че войник със Стингър,Игла или Мистрал не е ефективен. 8)

[gollum]

Ефективен е, но ако е на точното място в точният момент (и най-добре да не е сам ). В това е основният проблем на тези средства - те са преди всичко за точкова или почти индивидуална защита. Ако ПВО разчита само на тях - пиши я бегала ситуацията. Това оръжие може да поддържа ефективността си преди всичко в локален "партизански" тип конфликт - в глобален няма да е по-ефективно от точковите ПВО системи от ВСВ.