Икономически новини

[tonev]

Цялата статия - http://www.infostock.bg/infostock/co.../details/22308

ми то средностатистическия човек не разбира много и от медицина затова фирмите са длъжни да прилагат листовки в които са описани всички известни странични ефекти... банките предлагат ли такива?

сряда, 21 октомври 2009 Варна

Банките, които са заплашвали клиентите си с мутри, вече са обект на проверка от компетентните органи, съобщи Светлозар Николов, председател на Националната асоциация на българския бизнес.

Проверката е инициирана от Върховна касационна прокуратура и е изпратена по компетентност във Варна. Поводът е сигнал от името на асоциацията до главния прокурор Борис Велчев за телефонен терор и противозаконни действия при събиране на непогасените фирмени кредити.

В асоциацията има над 20 конкретни сигнала за сплашване на граждани и фирми. В началото на седмицата Николов е привикан в ОДП – Варна, където трябва да предостави всички материали, свързани с рекет от страна на банките. Той разполага дори със запис, в който служител на една от големите банки, открито заявява по телефона, че ще изпрати на длъжника от Варна мутри. Това доказателство и другите сигнали, Николов ще предостави идната седмица на разследващите

мда...

[Dinain]

Кредитите не могат да се преструктурират до безкрай. Тази зима е много възможно да започнат да фалират банки.

ПП Тонев, в случая по-подходящо ще е сравнението между модерна медицина и ходене по врачки, знахари и т.н.

[pnp5q]

САЩ прие нова митническа ставка за някои китайски стоки - до 99 на 100.

[pnp5q]

Данък бонуси - от джоба на акционерите

[pnp5q]

В Давос се очаква да прогнозират втори етап на кризата - експертите се опасяват от повишаване на държавните дефицити и неблагоприятни процеси в китайската икономика.

От своя страна шефът на МВФ Доминик Стросс-Кан очаква трансформация на световната икономика през 2010 година и на първо място: отказ от идеята за "нормален" - в смисъла на частен и абсолютно безконтролен - финансов бизнес, съобщава ИТАР-ТАСС. Проблемът се очерта още през април 2009, когато AIG раздаде на топ-мениджърите си огромни бонуси от държавната помощ. Това доведе до приемане на 90% федерален данък върху бонусите. "Оставяме 10% за местните данъци" - отбелязваха конгресмени. Тъй като обаче банките не се отказаха от връщането към предкризисния модел на големи рискове и големи бонуси, президентът Обама осъди политиката им и се очаква въвеждането на "данък отговорност във финансова криза", който ще засегне най-вече шестте най-големи американски банки. Инициативата се поддържа от Стросс-Кан, а собствени предложения за мерки МВФ ще публикува през април.
Противниците на предложението излизат с тезите, че мярката е популистка, че "не може банките да се ползват като спестовна касичка за оправяне на бюджета". Също тъй те питат защо банките трябва да заплащат подпомагането на реалното производство и няма ли тежестта на това финансиране да падне върху крайния потребител. Инициаторите обаче смятат, че конкуренцията на малките и средните ще лиши големите играчи от възможността да се отърват от "Черния петър".

[Dinain]

Japan Airlines обяви фалит
19 Януари 2010 09:57

Управителният съвет на най-голямата японска авиокомпания, Japan Airlines - JAL, реши да бъде обявен фалит на групата, затънала в загуби и дългове, предаде Франс прес, позовавайки се на агенция Киодо, която цитира вътрешни източници.

Процедурата по обявяване на фалит трябва да бъде потвърдена официално още днес пред съда в Токио. Това обаче няма да попречи на авиокомпанията да продължи полетите си, увериха по-рано представители на японското правителство.

По-късно днес японските власти трябва да обявят мащабен спасителен план за Japan Airlines, който най-вероятно ще включва съкращаване на хиляди работни места, мащабно вливане на пари на данъкоплатците, продажба на много филиали и отказ от най-нерентабилнните маршрути.

С процедурата по обявяване на фалит Japan Airlines ще се възползва от японския закон за фалитите, по-специално по отношение на кредиторите й.

С дългове от 1.5 трилиона йени (16.5 милиарда долара) към ноември, фалитът на Japan Airlines ще остане в историята като един от най-големите корпоративни крахове, отбелязват световните агенции.

http://www.infostock.bg/infostock/control/news/details/24015

[tonev]

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4944&sectionid=5&id=0001001

ще го пусна цялото мисля че тази реч може да се нарече историческа.

Френският президент Никола Саркози разбуни духовете с речта си пред Световния икономически форум в Давос преди седмица и предизвика учудване, аплодисменти и язвителни нападки. Сп. "Форбс" цитира участник във форума, според когото "това е най-социалистическата реч, произнесена от човек, дошъл на власт като десноцентристки президент и обещал да инжектира във френската икономика предприемаческия дух на свободния пазар". Изданието пише, че той предлага "нещо сродно на класическия френски дирижизъм, на капиталистическа икономика със силно участие на държавата". "Уолстрийт джърнъл" определи речта като "ключова", а финансистът Емил Хърсев я нарече в колонката си в "Сега" "революционна". Публикуваме я, за да могат читателите сами да преценят стойността й.

________________


Нека сме наясно: не съм дошъл като политически ръководител да давам уроци, а да ви кажа, че трябва заедно да извлечем поуки от кризата, за която всички сме отговорни.

Знаем какво би станало без намесата на държавите за спасяване на доверието и за подкрепа на икономическата активност: всичко би се срутило. Би било просто безотговорно, ако не си дадем сметка, че трябва да се променим. Това не е просто глобална криза. Това не е криза в процеса на глобализацията. Това е


криза на глобализацията


Глобализацията дерайлира от момента, когато бе прието, че пазарът винаги има право. Да видим източника: неравновесията на световната икономика, които подхраниха развитието на глобалните финанси. Финансите бяха освободени от контрол, за да може по-лесно да покриват дефицитите на онези, които консумираха прекомерно чрез излишъците, от другите, които не консумираха достатъчно.

Натрупванията на неравновесията бяха двигател и последица на финансовата глобализация. В началото глобализацията обхвана спестяванията. Тя роди свят, в който всичко бе дадено на финансовия капитал и почти нищо на труда, в който предприемачът изостана от спекуланта, а рентиерът надви работника; в който капитализмът допусна за нормална играта с парите на другите, лесната и бърза печалба без създаване на каквито и да е богатства или работни места.

Една от най-шокиращите характеристики на тази икономика е, че настоящето бе всичко, а бъдещето не струваше нищо. В статистиките се виждаше нарастване на приходите. В живота се виждаха нарастващи неравенства. Според статистиките равнището на живота се покачваше, но не спираше да расте и броят на хората, които чувстваха затруднения.

Трябва да се измъкнем от цивилизацията на експертите, които дискутират само помежду си, всеки според своята специалност. Трябва да се научим да разсъждаваме всички заедно, да обсъждаме заедно проблемите си, които засягат всички отвъд своята техническа специфика. Като разхвърляхме прекомерно дяловете собственост и риска, разводнихме отговорността. Като поставихме свободата на търговията над всичко, отслабихме демокрацията, от която гражданите очакват закрила. Ние изтощихме невъзстановими ресурси, увредихме околната среда, предизвикахме затопляне на климата. Не може да има трайно развитие, когато единствен критерий е незабавната печалба.

Когато става дума за Международната организация на труда, МВФ, Световната банка, Световната организация за прехрана и земеделие (ФАО) или Г-20, се обсъждат едни и същи проблеми, но от различен ъгъл: Как да се постави икономиката в служба на човека? Как да стане така, че икономиката да бъде средство, а не крайна цел? Как да се върви към глобализация, при която развитието на всеки ще допринесе до развитие на другите? Как да се изгради по-солидарна и не толкова конфликтна глобализация?

Да се разберем:


не става дума да заместим капитализма,


а да установим какъв капитализъм желаем. Кризата, която преживяваме, не е криза на капитализма. Това е криза от израждането на капитализма. Криза поради загубата на ценности и на опорни точки, върху които винаги се е основавал капитализмът. Капитализмът винаги е бил неделим от определена ценностна система, от виждане за цивилизация, от идея за човечност. Чисто финансовият капитализъм е отклонение, чиито рискове се видяха в световната икономика. Но антикапитализмът е още по-лоша безизходица.

Ще спасим капитализма, като го основем наново, като го морализираме. Знам, че това може да предизвика много въпроси. От какво всъщност имаме нужда, ако не от правила и принципи, от управление, което изразява споделени ценности, общ морал? Има недостойно поведение, което не може да бъде търпяно повече от общественото мнение в никоя държава. Има прекомерни печалби, които няма да бъдат приемливи занапред, защото нямат нищо общо със способността да създават богатство и работни места. Има възнаграждения, които не могат да бъдат повече поносими, защото не отговарят на заслугите. Няма нищо шокиращо, ако онзи, който създава работни места и богатства, печели много. Но морално е непоносимо, когато също тъй много печели онзи, който допринася за ликвидиране на работни места и богатства.


Или ние ще се променим, или промяната ще ни бъде наложена


от икономически, социални и политически кризи. Г-20 е първообраз на планетарното управление през ХХI век. Групата символизира завръщането към политика, която се отричаше от нерегулираната глобализация. За една година се извърши истинска революция на мисленето. За първи път в историята държавни и правителствени ръководители на 20-те най-големи икономически сили в света решиха да вземат заедно мерки срещу световната криза. Без Г-20 щеше да доминира принципът "всеки за себе си".

Но как в света на конкуренцията да изискваме от европейските банки три пъти по-голям капитал за покриване на рисковете от тяхното пазарно поведение и да не изискваме същото от американските и азиатските банки? Трябва да се сложи край на системата без правила, която дърпа всички надолу. В Копенхаген всички големи държави поеха ангажименти в цифри за опазване на климата. Но как да ги накараме да спазват тези ангажименти без наличието на една Световна организация за околната среда? Въвеждането на въглеродна такса на границите като противодействие на екологичния дъмпинг би бил силен фактор за спазване на общите правила. Би било голям напредък да се изравни правото на чиста околна среда, на труд и на здраве с правото за свободна търговия. Тази революция в световната регулация означава специализирани институции да се намесват при международни спорове, особено в търговията, чрез преюдициални запитвания.

Но как да се приложат социалните и екологическите норми, без да бъдат подпомогнати бедните страни, за да могат и те да ги спазват? Как да се иска подобно усилие от тях, без да бъде споделено?

Централен е въпросът за


нова финансова система


Не можем да избягаме от дебата за данък върху спекулата. Ако искаме да обуздаем треската на финансовите пазари, да финансираме помощите за развитие или да привлечем бедните страни в борбата срещу глобалното затопляне, ще трябва да прибегнем до облагане с такса на финансовите транзакции. Напълно подкрепям британския премиер Гордън Браун, който бе от първите, издигнали тази идея.

Друг въпрос, от който не можем да избягаме, е за ролята на банките в икономиката. Работата на банкера не е да спекулира, а да анализира риска на кредита, да преценява способността на клиента да връща заема, да финансира развитието на икономиката. Финансовият капитализъм се изврати, защото много банки не си вършеха същинската работа. Защо да рискуваш да даваш кредити на предприемачи, след като е лесно да спечелиш пак толкова пари чрез спекулации на пазара? По-добре е да даваш кредити само на сигурни платци, след като е толкова лесно да изключиш риска от своя бизнес план. Съгласен съм с президента на САЩ Барак Обама, когато той смята за необходимо да се разубедят банките да спекулират заради самите себе си или да финансират спекулативни фондове.

Следвоенният просперитет се дължи много на Бретън Уудс *, на неговите правила и институции. Днес имаме нужда от нов Бретън Уудс. Не може да имаме едновременно многополюсен свят и една планетарна резервна валута. Не може да настояваме за свободна търговия и да търпим паричния дъмпинг. Франция, която ще председателства през 2011 г. Г-8 и Г-20, ще включи в дневния ред на техните форуми реформата на световната парична система.

След това ще ни се наложи да изнамерим нов модел на растеж, да изобретим ново взаимодействие между властите и частната инициатива, да инвестираме масирано в утрешните технологии, които ще извършат цифровата и екологичната революция. Ще трябва да изобретим държавата, бизнеса и града на XXI век.

Допреди няколко години се говореше за край на нациите, за възход на номадството. Но в кризата дори най-глобализираните фирми и банки преоткриха, че имат националност. Изглеждаше, че гражданството ще се разтвори в световния пазар. Но в утрешния свят ще трябва отново да се съобразяваме с гражданите, с моралните норми, с отговорността и достойнството на гражданите. На това трябва да се гледа не като на допълнителен проблем, а като на част от решението, не като на допълнителна тежест, а като на нещо здравословно и добродетелно, което може би ще ни направи по-щастливи. (със съкращения)

----------

* През Втората световна война в американския град Бретън Уудс 44 държави от антихитлеристката коалиция провеждат форум, наречен Валутна и финансова конференция на Обединените нации. Възникват Световната банка, МВФ и Световната търговска организация, които са част от нова финансова система, при която курсовете на националните валути са "вързани" за цената на златото.

[SRH]

Речта си я бива и не защото в нея има някакви неподозирани истини. По-важното е къде и кой я казва. А дали става дума само "до облагане с такса" на финансови спекулации?

Щото глей кво чета тук. "More CEOs are 'extremely concerned' about over-regulation than any other threat to business growth," said the corporate consultancy giant. Тва е от изследване на PricewaterhouseCoopers.

[vassiln]

Браво SRH!
А сега ще обясниш ли на простите хора? Поне какво е "CEO"?

[Imperial]

Chief Executive Officer

или Шеф. Т.е. самият Шеф или най-Шефът.

[Dinain]

до облагане с такса" на финансови спекулации

Типично дебилен превод, който трябва да гласи "облагане с данък".
tax - данък
fee - такса
Освен това, с данък се облага всяка печалба (разбира се), вкл. и "печалбата от търговия с ценни книжа".

Относно CEO, на български се превежда "изпълнителен директор", както и "ГеМе" (от GM - General Manager)

[SRH]

По повод на Давос, обзор на един панел "Глобални икономически переспективи" на български :

Вероятно няма да е много далеч от истината, ако кажем, че основният сблъсък на Световния икономически форум в швейцарския курортен град Давос тази година не беше между банкерите и опитите за затягане на контрола върху тях, колкото между развитите и развиващите се държави. Банковият надзор и реформата на регулаторните механизми се оказаха само част от този сблъсък. И това много ясно пролича по време на панела "Глобални икономически перспективи", модериран от известния икономист и колумнист на вестник "Файненшъл таймс" Мартин Улф. В дискусията участваха следните много интересни хора: управителният директор на МВФ Доминик Щрос-Кан, председателят на Управителния съвет на Дойче банк Йозеф Акерман, френският финансов министър Катрин Лагард, бившият американски финансов министър, а сега съветник на президента Барак Обама Лорънс Съмърс, заместник гуверньорът на Китайската народна банка Жу Мин, икономическият експерт в правителството на Индия Монтек Ахлувалия и Йошито Сенгоку, министър на планирането на Япония.

Бившият френски министър на финансите, а сега шеф на МВФ Доминик Щрос-Кан, както неколкократно досега, отново предупреди, че възстановяването все още е крехко, но спомена друг проблем, който ще се превърне в най-големия през следващите 5 до 7 години - фискалната устойчивост. На второ място, според него, проблем ще бъде реформирането на финансовия сектор, ако не бъде намерен координиран подход. "Опасявам се обаче, че може да забравим един от ключовите уроци от кризата, а именно координацията. Реформата във финансовия сектор също трябва да бъде координирана. Съществува голям риск, ако се предприемат действия страна по страна, в опит да се решат индивидуални проблеми", обясни Щрос-Кан.

В подкрепа на това се изказа и Йозеф Акерман, изпълнителен директор на Дойче Банк. Той добави, че финансовите пазари отново са нервни, тъй като са се появили нови рискове. "Нека не забравяме и че имаме сериозна промяна в геополитическата структура, а именно нагаждане към китайския растеж, към китайския капацитет, което означава много за други части на света. Според мен, ние трябва да се справим с това, а в преходния период от геополитическа ситуация, при която имаме доминираща свръх сила към многополюсен свят, ще бъдем свидетели на много несигурност, на много неустойчивост". Г-н Акерман направи и няколко много смели предложения в областта на регулацията:
- пълна хармонизация на глобално ниво по всички аспекти, по които има конкуренция - от капиталови изисквания до изисквания за ликвидност;
- изравняване на правилата, защото в момента поради множество вътрешни причини някои държави имат различни правила по отношение на ипотечния пазар, например;
- третият слой е и най-сложен, според Йозеф Акерман - някои страни започват да налагат нови данъци или да променят бизнес-модела, а това трябва да се избегне.

Японският министър на планирането Йошито Сенгоку беше още по-категоричен като обясни, че е крайно време самият капитализъм да се реформира, защото от 90-те години насам, откакто се разви глобализацията, се редуват балонни кризи, което доведе до балонна цикличност. Затова, според него, е необходимо създаването на глобален център за регулиране или пък да се въведе международна такса за солидарност върху спекулативните транзакции на валути и други подобни. С приходите от тези такси може да се подпомагат бедните развиващи се държави или да се финансират промените в климата. Според г-н Сенгоку, капитализмът трябва да храни и развива икономиката, да служи на реалната икономика, а не да работи за краткосрочните печалби, на които е крайно време да се сложи край. Трябва да се мисли дългосрочно и затова Япония ще продължи да се фокусира върху технологичното си развитие, каза още Йошито Сенгоку.

Модераторът Мартин Улф от своя страна отбеляза, че това изявление на японския министър е било почти идентично с речта на френския президент Никола Саркози.

Скептичен по отношение на глобалната регулация, макар и да не я отхвърли беше индийският експерт Монтек Ахлувалия, който е работил дълги години и като стратег в МВФ. Той обясни скептицизма си с опасението, че въвеждането на регулаторна реформа може да намали финансовите потоци към развиващите се държави. "Но, аз все пак се надявам, че ще има финансова реформа, която ще има предвид, че рационалното разпределение на капитала ще означава повече към нововъзникващите пазари, а не увеличаване на ипотеките в индустриализираните държави. Притеснение обаче буди дали всъщност регулаторната реформа няма да е дегизировка на финансов протекционизъм", добави Монтек Ахлувалия.

Впрочем, най-голям интерес, съвсем очаквано, предизвика присъствието на заместник гуверньора на Китайската народна банка Жу Мин. Той е и един от малкото китайски висши представители, които могат да се похвалят със завидно чувство за хумор. Той беше представен от модератора като човека, който е втори в йерархията на банка, управляваща 2.5 трилиона долара резерв. На обвиненията, че Китай пази такъв валутен резерв, Жу обясни, че Китай е забогатял само за 1 поколение, докато на Великобритания е отнело 150 години, за да премине от ниски до средни доходи, а на САЩ - 60-80 години, което е 3-4 поколения.

В своето изказване Жу наблегна на усилията на Китай да засили вътрешното потребление като същевременно промени и глобалния баланс. Той даде за пример факта, че потреблението в САЩ е на стойност около 10 трилиона долара, докато в Китай, който е с няколко пъти по-голямо население то е под 2 трилиона, а в Индия е малко под 3 трилиона. Според г-н Жу тези дисбаланси изискват международно сътрудничество. Мартин Улф посъветва Жу да раздадат резерва, като на всеки китайски гражданин ще се падат по малко над 1,000 долара, с които те биха могли да стимулират вътрешното търсене. Това беше и първият път, когато суховато изглеждащият банкер от висшия мениджмънт на Китайската народна банка прояви чувство за хумор, питайки г-н Улф дали не желае да стане китаец.

Друга критика срещу Китай, особено по време на кризата е, че Китайската народна банка поддържаше изкуствено стабилен курс на юана. На въпрос от публиката защо обезценяването на обменния курс не е част от желанието на Китай за ребалансиране в света, Жу Мин отново прояви чувство за хумор като възкликна: "Най-сетне въпросът беше повдигнат!" После обясни: "Китай е развиваща се и голяма страна, така че стабилността е много важно. Става дума за 1.3 млрд. души - хората имат нужда от работа. Стабилния обменен курс, особено когато има криза, е добро за Китай, но също и за света. Когато други обезцениха валутите си с 30%, ние се въздържахме. Когато други оценяват - ние пак се въздържаме. Това е част от стимулиращия пакет".

От публиката беше зададен и още един много интересен въпрос на журналист от "Файненшъл таймс": "Защо да ви вярваме днес, след като и преди 4 години, на същото място вашият шеф отново говори за ребалансиране, за стимулиране на вътрешното търсене?" На това г-н Жу отговори, че ребалансирането, както и увеличаването на вътрешното търсене е дълъг процес, който не може да стане за 1 нощ. Той допълни, че вероятно още 4-5 години китайските лидери ще обясняват същото.

Дискусията завърши със заключението на Мартин Улф, че разговорите за ребалансирането вероятно ще бъде много много дълги и много много сложни. "Но, поне страните казват правилните неща, защото явно всички осъзнаваме, че Марс не е добър експортен пазар" - реплика, достойна за завършек не само на този панел, но и на целия тазгодишен Световен икономически форум в Давос. Иначе казано, ще трябва наистина да се направят реформи, тъй като увеличаването на пазарите не може да продължава вечно, а на Марс все още няма кой да купува.

http://www.euinside.eu/bg/news/mars-is-not-a-good-export-market/

[pnp5q]

Едно наум за догодина - датската Saxo Bank, както всяка година, публикува 10 най-шокиращи възможности за предстоящата финансова 2011-та. През 2010 са се сбъднали три от десетте им предвиждания. А сред тазгодишните са: природният газ скача, златото става... златно, Apple купува Facebook.

[pnp5q]

Интересна колонка от Wall Street Journal: "Долу диктатора Бернанке!" - накратко, надълго, в оригинал. И още нещо интересно от днешните публикации - "преоткриват" политикономията - ш`съ сетят!

[pnp5q]

Извинявам се, в горното мнение съдържанието на линкове `накратко` и `надълго` съвпада.