На какво се дължи спадането на БВП на страните след 1973?

[vensa]

Първо да кажа, че това е домашна работа, но темата за домашните работи е заключена. Искам, ако някой знае да ми каже ама без особени подробности. Просто събития, а пък аз ще си търся информация вече за тях.
Дадени са ми хистиограми на БВП на САЩ, Япония, Герамния, Великобритания, Франция, СССР, Италия. При всичките се наблудава че през годините 1980 и 1990 БВП е изклюзително малък в сравнение с 1973г. На друга хистиограма се вижда, инфлацията през тези години е голяма. Изключение прави само Германия, която за разлика от другите страни има по-голям БВП през 1991г. , а другите при другите страни все така намалява. Добре, това на какви събития се дължи? Моля за малко помощ, не искам готова тема или нещо такова.

[Sir Gray]

Принципно форумите не са за писане на домашни. И подобни теми се трият веднага. Обаче понеже е много учтиво попитано, ще оставя тази ако някой има желание да помогне. Но не разчитай прекалено
Sir Gray

[1951]

Петролната криза от 1973 г.
До 1973 г. за близо 100 г. цената на парел петрол е почти една и съща - около 10 сегашни долари, като разбира се е плавала нагоре - надолу. ОПЕК обаче скръцва със зъби заради войната на Йон Кепур. Цената за няколко месеца в края на 73-та и началото на 74-та скача от 10 на 40 сегашни долара за барел. Ефекта за световната икономика е пагубен.
През 1979 г. след Иранската революция цената пак скача от стабилизиралата се към 40 долара сегашни, на 80 долара.

[vensa]

много съм ти благодарен за отговора.

[pnp5q]

С малка корекция, за да може да се търси по въпроса за войната - Йом Кипур.

[Thorn]

През втората половина на 20. в. цените на петрола все повече се определят от политически фактори, които изместват „класическата пазарна логика”. Като основен фактор за растежа на цените на петрола обикновено се представят (от заинтересовани среди) регулациите и координацията на ценовата политика, наложена от ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол, създадена през 1960 г.). Максималната производствена квота, която ОПЕК е разрешила на своите 11 страни членки – Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Венецуела, Катар, Индонезия, Либия, Обединените арабски емирства, Алжир и Нигерия е общо 28 милиона барела дневно при световно потребление от 80 млн. барела на ден. По този начин се цели поддържането на определено равнище на предлагането и оттам на цените на суровия петрол.
След избухването на войната през октомври 1973 г. когато Египет, Сирия и Йордания нападат Израел на еврейския празник „йом кипур”, арабските държави от ОПЕК налагат петролно ембарго на страните, подкрепящи Израел и намаляват производството си с 5 млн. барела дневно (1 барел е 158,9 литра или около 136 кг в зависимост от плътността на нефта). Така възниква първата голяма световна петролна криза – цената на 1 барел скача от 9 долара през октомври до над 40 долара през декември 1973 г. След няколко месеца ембаргото е отменено, но цените не се връщат на предвоенното равнище.
Ислямската революция от 1979 г., която помита прозападния шахски режим в Иран и последвалото нападение на Ирак над Иран през септември 1980 г. води до продължителна осемгодишна война между двете големи страни производителки на петрол, която има за резултат сериозно свиване на производството и последваща втора голяма световна петролна криза. През 1982 г. цената на петрола надминава 82 дол. за барел. Това води до предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност и внедряване на нови енергоспестяващи технологии в развитите държави, оттук и търсенето на нефт се понижава, дори и след спадането на неговите цени.
През 80-те години страните от ОПЕК се опитват чрез намаляване на количеството на предлагания нефт в света (чрез квотите за добив) да стабилизират цените на приемливо за тях равнище. Повечето страни обаче не се придържат към наложените им квоти. Като най-голям производител и износител Саудитска Арабия се отказва да работи за поддържане на високи цени и повишава добива си от 2 на 5 млн. барела дневно. Увеличеното предлагане води до намаляване цената до 25 дол. за барел. След това цените на суровия петрол се движат с леки до средни флуктуации

Емил Асемиров

----------------------------------------------------------------------------------

Виж тук за проблемите и преодоляването им

http://66.102.9.104/search?q=cache:_u99XYlbd68J:www.point-of-view.org/cat2.php%3Fid%3D25+%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE% D0%BB%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0+1 973&hl=bg&ct=clnk&cd=9&gl=bg&lr=lang_bg|lang_ru

Конкретно за развихрянето на инфлацията непосредствена роля изиграва и отказът през 1971 от Бретън Уудската система, според която доларът свободно се е разменял за злато /мисля, че беше нещо от сорта на 35 долара за тройунция

[bsb]

Добре, а какво общо имат петролните кризи със СССР? Дори и да внася петрол, го внася от "приятелски" държави на непазарни цени. Остава да е намалял износът, но пък чак толкова голям износ ли има към капиталистическите страни, че да окаже сериозно влияние?

[Thorn]

петролните кризи само радват ссср

[von Danitz]

А човекът не трябва ли да пита в форума на investor.bg, там си разбират хората от икономическа история???

[SRH]

Всъщност петролната криза е фактор, който отключва процес в следствие на който имаме три основни резултата:
1. Намаляване на инвестициите.
2. Увеличаване на безработицата.
3. Намаляване на експорта.

Всъщност още преди 1973 г. е имало солидни индикатори, че Бретън-Уудското споразумение не може да обслужи реално интересите на държавите. През 1970 г. Никсън отстранява окончателно т.нар. "златен стандарт", т.е. доларът като основна световна валута да има частично златно покритие (35 USD за тройунция). Разбира се зад това стои солидна логика - поевтинява американското производство и следователно експорта му се улеснява. Същевременно обаче други валути стават предпочитани за сделки и такива парични потоци тръгват (законово регулиране) в повечето държави. Но емитирането на неограничено количество хартийки води до хиперинфлация. Ето защо през 1979 г. е изградена Европейската валутна система - целта е валутните курсове да бъдат фиксирани.

Петролната криза, както вече се каза, повлиява на производството. Но в теорията на финансовата либерализация стои един прост принцип: увеличаването на лихвите по депозитите ще доведе до увеличение на потреблението, а оттам и на производството (значи и на безработицата). Ясно е, че това е един монетарен механизъм на компенсация.

Предполагам е ясен законът за ресурсната ограниченост. Та, тези иначе хитри методи за поощряване на икономическата активност, не могат да работят без основна суровина. Този основен ресурс е петрола. Торн е обяснил накратко за какво става дума.

В крайна сметка подобни опити за шантаж (от западна гледна точка) не бива да бъдат позволявани. От друга страна от гледна точка на хората, на чийто територии е черното злато това е справедлива кауза. От трета страна неизползването на суровината никак няма да увеличи благосъстоянието на владеещите ресурса и така полека-лека се намира общ език между тия две страни. Интересите на договарящите (ползващите) ресурса обаче не съвпадат и това просто води до конфликти.

Оттогава насам все по-ясно се оформя идеята за необходимост от алтернативни ресурси. Но поне за момента няма достатъчно и качествени заместители. Което просто значи, че по-развитите технологично (и военно) контролират петрола и кефа си. Но развиването на военни технологии не е запазена марка само на западните общества и така се стига до борба за контрола.

В последните години се наблюдава нов начин да се намери що-годе приемливо решение: отстъпване на контрола върху ресурса и затягане на контрола върху консумацията и печалбите. Например Китай може и да стане световния производствен цех, обаче това няма да има никакъв смисъл, ако САЩ не са така добри да си купуват техните стоки. Междувременно западните хора все по-усилено изнасят какви ли не поризводства към изтока, че в крайна сметка ще дойде момент, когато те няма да могат да потребяват без да ползват Китай. За да се запази някакъв паритет, западът ще залага на проучванията и развоя на икономически ефективните технологии и значи на образование. Това ноу-хау ще пътува на изток. Но и то, подобно на пушкалата, не е само западна територия.

Значи ноу-хау-то върви с търговски марки, с отговаряне на системи на качество, които са конструирани според нуждите на съответния бизнес. Значи регулативно се затварят пазарите. И изтока няма интерес да променя това, защото така може да печели.

Айде, съвсем другаде отидох

[SizarieldoR]

Доколкото знам не е само Бретън-Уудското споразумение или петролната криза.

Не съм сигурен дали има смисъл да съживявам темата, но фор дъ рекорд ще обясня.

Накратко, в индустриализирания свят 20 век може да се раздели на 3 економически етапа 1900-1930, 1930-1970/80 и 1980-1999.

В първия свят, когато 20 век настъпва, капитализма е горе-долу надраснал ексцесиите на бруталния индустриализъм който е изтормозвал населението в Европа през 19 век. Правителствата на великите сили вече отговарят на марксистката заплаха и на нуждите на работната класа и трудът на последните вече е подплатен със сравнително хуманни методи за организиране на фабрики и т.н. Нови технологии като електричеството, радиото или колата полагат основите на консуматорското общество и икономиката е в подем.

После идва ПСВ и голямата депресия и развитият свят (със забележителното изключение на СССР) затъва в блатото на Голямата депресия. Икономиките се сриват и настъпват безработица и немотия. За измъкването от такива проблеми решение предлага Джон Мейнард Кейнс. Идеята му е когато мехурите се пукат и икономиката тръгне надолу правителството да инжектира пари в системата за да позволи на формите/компаниите/корпорациите да продължат донякъде старото си темпо на харчене. Защото когато един харчи една сума, друг неизбежно печели същата - основна идея. И така, Първия свят минава през ВСВ и като цяло го кара по-социалистически отколкото е сега за да бори безработицата от депресията и от войната. В Европа, особено, държавата поддържа телевизии, радиа, телефонни услуги, и прочие.

През 70-те, обаче, голямото правителство се оказва пречка за икономиките. Бюджетни дефицити, високи данъци, инфлация, и прочие проблеми се насъбират на свободния свят. Решението - друг известен икономист, Фридман, и неговата идея да се намалят парите в обръщение за да се спре инфлацията след теоретичен период от 12-18 месеца. Наред с това, започва приватизация и laissez-faire тенденции в страните от Първия свят. Например, ФРГ се оттървава от държавната телекомуникационна компания (нещо, което у нас стана, както изглежда от Уикипедия, едва тази есен). И така, Рейгън и Татчър яхват новата вълна на смаляващото се правителство и свободен пазар и нещата се закърпват.

Освен каквото вече е изписано.