Отношенията църква - държава променят европейския пейзаж
в. СЕГА/Наблюдател (8.12.2006)
Преди повече от век Франция прие основополагащ закон, който ясно заяви разделението между църква и държава. Избухнаха размирици, а папска енциклика осъди закона от 1905 година като "гибелна грешка".
Тези разгорещени страсти отдавна поохладняха. Основните въпроси обаче остават в сила както и преди. Дебатите за религия, политика и граждански живот, и доколко те трябва да се припокриват и взаимодействат, привличат вниманието из цяла Европа по-настоятелно от всякога през последните десетилетия.
Въпросът вече не опира само до това дали да бъдат разкъсани или запазени старите връзки между светското и духовното, които в наше време са по-скоро само символични, но все пак са важен източник на приходи за църквите.
На хоризонта се появяват нови фронтове - традиционалистки групи, търсещи по-тясно обвързване с европейското християнско наследство, и други, които предвиждат, че усилията за по-добро интегриране на мюсюлманските общности ще изискват и нови модели за ролята на религията в обществения живот.
"За добро или лошо, религията отново се утвърждава като сила в Европа", отбелязва Герхард Роберс, преподавател по политически и религиозни науки в университета в германския град Трир. Ерата на светския ред върви към края си. Оформя се нов пейзаж", допълва той.
Мнозина обаче биха възразили, че това е много несигурен терен. Центърът на гравитация на ЕС вече не е закотвен твърдо в Северна Европа, където ходенето на църква и влиянието на религията са в упадък.
При разширяването си през 2004 г. ЕС прие група източноевропейски страни, където църквите, особено Римокатолическата и Източноправославната, отново надигат глас при решаването на гражданските дела, след като бяха маргинализирани в продължение на десетилетия от комунистическите режими. В две от новоприетите страни има
дълбоко вкоренена връзка между църква и държава - Малта с католицизма и гръцкоговорящата част на разделения остров Кипър с православната църква. Две преобладаващо православни нации - България и Румъния, ще влязат в лоното на ЕС през януари.
В Полша, друга новоприета страна от ЕС, високопоставени правителствени представители често гостуват на популярна католическа радиостанция - радио "Мария", чиито крайно консервативни възгледи и коментари по политически въпроси и отношенията с евреите си спечелиха критиките на Ватикана.
Много от новоприетите страни-членки са сред най-изявените поддръжници на неуспешния опит да се издейства споменаване на Бога и християнството в европейската конституция, която на практика отиде в трета глуха след негативния вот на гласоподавателите във Франция и Холандия миналата година. ЕС се надява да поднови процеса на ратификация, като някои официални представители посочват 2008 г. като целева дата.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви тази година, че "християнството е формирало
Някои десни политически групи като Австрийската партия на свободата и Британската национална партия все повече се ориентират към прохристиянски платформи като начин да се възползват от общественото безпокойство от растящите ислямски общности и турската кандидатура за членство в ЕС. "Кризата, която разделя Европа, е от културен характер. Християнската й идентичност се размива", бе посочено в изявление на високопоставени католически и православни пратеници след тридневна среща във Виена през май.
Общите тенденции обаче изглежда се движат в различна посока. Има очевиден импулс за разкъсване или разхлабване на малкото оставащи "официални" връзки между църква и държава. В Гърция главата на влиятелната Гръцка православна църква архиепископ Христодулос заяви, че няма да се противопостави на евентуално "кадифено отделяне" на църквата от държавата, което ще позволи на църквата да запази данъчните си облекчения и останалите привилегии, но ще попречи на клира да председателства официални събития като полагането на клетва на политически лидери.
Проучване на Института за проучване на гръцкото обществено мнение през януари установи, че близо 60 % от гърците подкрепят премахването на официалния статут на Гръцката православна църква. Англиканският клир във Великобритания, където кралицата е формален лидер на Англиканската църква, постепенно се отказва от практиката да изрича молитви за монарха - още една малка, но забележима пукнатина в църковно-държавната структура, която ще се окаже под още по-силен натиск, ако принц Чарлз се възкачи на трона заради споровете около развода и повторния му брак.
Според експертите това, което може да се наблюдава през следващите десетилетия, е засилено присъствие на религиозно ориентирани групи, опитващи се да дадат насока на обществената политика, докато Европа става все по-разнолика в културно и религиозно отношение.
Браян Мърфи, Асошиейтед прес
ПП Пускам темата в текущия раздел, понеже засяга косвено и България - като част от ЕС и като част от описаните тенденции.
в. СЕГА/Наблюдател (8.12.2006)
Преди повече от век Франция прие основополагащ закон, който ясно заяви разделението между църква и държава. Избухнаха размирици, а папска енциклика осъди закона от 1905 година като "гибелна грешка".
Тези разгорещени страсти отдавна поохладняха. Основните въпроси обаче остават в сила както и преди. Дебатите за религия, политика и граждански живот, и доколко те трябва да се припокриват и взаимодействат, привличат вниманието из цяла Европа по-настоятелно от всякога през последните десетилетия.
Въпросът вече не опира само до това дали да бъдат разкъсани или запазени старите връзки между светското и духовното, които в наше време са по-скоро само символични, но все пак са важен източник на приходи за църквите.
На хоризонта се появяват нови фронтове - традиционалистки групи, търсещи по-тясно обвързване с европейското християнско наследство, и други, които предвиждат, че усилията за по-добро интегриране на мюсюлманските общности ще изискват и нови модели за ролята на религията в обществения живот.
"За добро или лошо, религията отново се утвърждава като сила в Европа", отбелязва Герхард Роберс, преподавател по политически и религиозни науки в университета в германския град Трир. Ерата на светския ред върви към края си. Оформя се нов пейзаж", допълва той.
Мнозина обаче биха възразили, че това е много несигурен терен. Центърът на гравитация на ЕС вече не е закотвен твърдо в Северна Европа, където ходенето на църква и влиянието на религията са в упадък.
При разширяването си през 2004 г. ЕС прие група източноевропейски страни, където църквите, особено Римокатолическата и Източноправославната, отново надигат глас при решаването на гражданските дела, след като бяха маргинализирани в продължение на десетилетия от комунистическите режими. В две от новоприетите страни има
дълбоко вкоренена връзка между църква и държава - Малта с католицизма и гръцкоговорящата част на разделения остров Кипър с православната църква. Две преобладаващо православни нации - България и Румъния, ще влязат в лоното на ЕС през януари.
В Полша, друга новоприета страна от ЕС, високопоставени правителствени представители често гостуват на популярна католическа радиостанция - радио "Мария", чиито крайно консервативни възгледи и коментари по политически въпроси и отношенията с евреите си спечелиха критиките на Ватикана.
Много от новоприетите страни-членки са сред най-изявените поддръжници на неуспешния опит да се издейства споменаване на Бога и християнството в европейската конституция, която на практика отиде в трета глуха след негативния вот на гласоподавателите във Франция и Холандия миналата година. ЕС се надява да поднови процеса на ратификация, като някои официални представители посочват 2008 г. като целева дата.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви тази година, че "християнството е формирало
Някои десни политически групи като Австрийската партия на свободата и Британската национална партия все повече се ориентират към прохристиянски платформи като начин да се възползват от общественото безпокойство от растящите ислямски общности и турската кандидатура за членство в ЕС. "Кризата, която разделя Европа, е от културен характер. Християнската й идентичност се размива", бе посочено в изявление на високопоставени католически и православни пратеници след тридневна среща във Виена през май.
Общите тенденции обаче изглежда се движат в различна посока. Има очевиден импулс за разкъсване или разхлабване на малкото оставащи "официални" връзки между църква и държава. В Гърция главата на влиятелната Гръцка православна църква архиепископ Христодулос заяви, че няма да се противопостави на евентуално "кадифено отделяне" на църквата от държавата, което ще позволи на църквата да запази данъчните си облекчения и останалите привилегии, но ще попречи на клира да председателства официални събития като полагането на клетва на политически лидери.
Проучване на Института за проучване на гръцкото обществено мнение през януари установи, че близо 60 % от гърците подкрепят премахването на официалния статут на Гръцката православна църква. Англиканският клир във Великобритания, където кралицата е формален лидер на Англиканската църква, постепенно се отказва от практиката да изрича молитви за монарха - още една малка, но забележима пукнатина в църковно-държавната структура, която ще се окаже под още по-силен натиск, ако принц Чарлз се възкачи на трона заради споровете около развода и повторния му брак.
Според експертите това, което може да се наблюдава през следващите десетилетия, е засилено присъствие на религиозно ориентирани групи, опитващи се да дадат насока на обществената политика, докато Европа става все по-разнолика в културно и религиозно отношение.
Браян Мърфи, Асошиейтед прес
ПП Пускам темата в текущия раздел, понеже засяга косвено и България - като част от ЕС и като част от описаните тенденции.
Бих добавил и целия източноправославн свят,в който,за разлика от католическия,отдавна е възприел модела на т.нар цезаропапизъм,към коъто са тръгнали кой по-рано,кой по-късно и католическите западноевропейски общества.
Comment