Едно интересно писмо от американски войник в Ирак

[Thorn]

Що да не можем - ще обсъдим ползата за националната сигурност от такива "участия" и това какъв боен опит би трябвало да трупа българската армия с оглед на възможното и използване за защита на страната.

[Sir Gray]

На политиканстването мястото му е в кръчмата

[Thorn]

А на въпросите за действителните заплахи за националната сигурност и на възможния вид военни действия, които би могла да води българската армия къде е е мястото?

Мнението ми както на всеки друг е субективно. Не представлявам институция. Не виждам и какво друго може да е.

[Sir Gray]

Ами става, това може да са дори интересни теми.
Обаче хващаме ли се на бас, че точно от втория пост ще се изродят в "сегашните са маскари, ама предишните бяха по-маскари" и обратното? Ще се пръкне някой атакист да пищи България юбер алес, после някой от малцинствата пък ще врякне за човешки права и тн.
Такива теми просто изискват голяма доза самодисциплина у пишещите, които повечето или я нямат, или не искат да я проявяват въобще.

[Thorn]

Дългосрочни последици от боеприпасите /бял фосфор и т. н./, ползвани във Фалуджа.

Предупреждавам - много гадни снимки /далеч по-гадни от сирийските/ !!!!!

http://ru.fbii.org/investigations/388.html

Впрочем не мога да гарантирам за медицинска достоверност.

[ndragostinov]

В българските интереси влизаше развитие на отношенията с тези относително богати страни включително продажбата на оръжие там, купуването на петрол от там и т.н.. Т.е. разгрома на един авторитарен режим, който по никакъв начин не пречи на България, но пък редовно си плаща за български стоки /Калашников и т.н./ не беше българска работа.

Бях се зарекъл да не ти отговарям, но това което си написал не отговаря на истината. През 80-те целият износ се осъществява по линията на държавно кредитиране (от българска страна) и Живков постоянно разсрочва плащанията защото арабите... отказват да плащат. Ирак също отказва, при това многократно - има го черно на бяло в междуправителствените протоколи на българо-иракския комитет за икономическо и научно техническо сътрудничество. А през 1987 година окончателно спира плащанията по всички договори и завлича България с над 1 милиард долара. Чак след свалянето на Саддам, българските преговарящи постигат някакъв напредък и Багдат се съгласява да плати поне (приблизително) половината сума.
С Либия също са сключени дългосрочни споразумения, от които тя после се отмята. След поисканата от нея ревизия на текстовете, първоначално предвидените плащания намаляват на половина. А по-късно нарушава графиците за погасяване и накрая се натрупват повече от 200 милиона долара несъбрани вземания.
Ето ги и "малките" борчове за харизано оръжие:
Сирия - 51.4 милиона.
Ангола - 50.4 милиона.
Никарагуа - 46.3 милиона.
Етиопия - 45.9 милиона.
Поради горното, Кинтекс и Металхим нямат средства за купуване на лицензи за нови изделия, започва технологично изоставане и търсенето сред платежоспособните купувачи намалява. Но мащабите на проблема са много по-сериозни от това! Държавата започва да се проваля дори в изпълнението на ангажиментите си към БНА и въоръжените сили на Варшавския договор. На практика, за да може военно-промишения комплекс да функционира, с укази на МС се правят дотации от БНБ и БВТБ, което допълнително влошава положението на и без това издъхващата българска икономика. В началото на 90-те дотациите спират и предприятията изпадат в несъстоятелност, а комунистите стоварват цялата вина върху Желев.