ООН, реформи или ...?

[Tom_Calm]

Често съм се питал, дали състоянието, в което се намира днешната Организация на обединените нации, няма да последва съдбата на Обществото на народите след ПСВ. Необходими ли са промени в структурата и? Трябва ли Съветът за сигурност (СС) да бъде преструктуриран и как -с включването на нови постоянни членки (напр. Германия, Япония, Индия и др.), които да премахнат статуквото от след ВСВ, с премахването на ветото което имат право да налагат постоянните членове, с пълното му закриване или с нещо друго? Налага ли се решенията на СС да бъдат задължителни за страните членки и ако да, кой ще съблюдава за това? Всъщност, кой трябва да взима решения -СС, Общото събрание или някоя нова по-представителна структура и по какъв начин -с единодушие, с квал. мнозинство, с обикнов. мнозинство?
Има още много въпроси, които не съм поставил, но надявам се, да бъдат поставени от участниците.

[messire Woland]

Единственият начин да може ООН да налага решенията си над спорещите страни или да прекратява въоръжени конфликти е повечето силни и могъщи държави да са на едно мнение, което просто няма как да стане (или поне аз не го виждам). И да, в съвета за сигурност трябва да има още няколко постоянни участника, но това няма да стане без съпротива (например в случая с Япония).

[Odzava]

Според мен, за да може ООН да налага решенията си трябва да разполага със значителни въоръжени сили, които да са под командването на самото ООН. Макар да не мога да си представя от какви контингенти ще е изградена тази сбирщина.
Подобна идея имаше в книгата "Галактическа болница" - там на планетите се разрешаваше да избухват граждански войни или междупланетни сблъсъци, но имаше точно определени рамки (жертви, разрушения и т.н.), които когато бяха надхвърлени някакъв съвет, май Галактиески изпращаше войски (от невоюващите раси), които разделяха двете страни.
Разбира се тази постановка страда от много недостатъци:
1. Двете страни може да се обърнат срещу "миротворците"
2. "Изпускането на парата" в предходните бойни действия, не е задължително да намалят напрежението, а просто да се образува порочен самоподдържащ се кръг
3. Миротворците трябва да имат абсолютно превъзходство над двете воюващи страни взети заедно, и числено и техническо
4. Трябва политическа воля за силови действия по разделянето на двете страни, което води автоматично до т.1
В нашата действителност ООН няма нито способностите, нито желанието да налага мир по света. А и не виждам в един хипотетичен сценарий на война между Индия и Китай, как ООН ще раздели страните (както и де се реформира, дори ЕС, Русия и САЩ да са на едно мнение). Така че пак се връщаме на добрия стар израз - "Насилието е последно убежище на некомпетентния".

[Tom_Calm]

Излиза, че в сегашното си състояние, ООН е една неработеща организация (поне що се отнася до въпросите до спирането на насилието в отделни точки на света). И поради факта, че не може да разполага със "значителни въоръжени сили", тя май изпада в ролята на един добронамерен (не винаги) пожелател или молител.
Сигурно е твърде рано ООН да "заработи". Основен факт е, че всеки "дърпа чергата към себе си". Може би в една бъдеща световна федерация (за която трябват още столетия, може би) ООН ще се трансформира в международен Парламент, където решенията ще се взимат с някакъв вид мнозинство.
И една малка провокация: Поради липсата на постоянно дейстащи международни умиротворителни военни сили и поради факта, че на практика единодушието в СС е много рядко постижимо, не изпълняват ли САЩ "де факто" ролята на този липсващ контингент? И ролята на еднолично взимащ решенията лидер? Понякога това може и да помогне.

[albireo]

Тоя проект за влизането на нови страни постоянни членки на СС вече се провали на практика. Също така се провали и малко по-ревизираното предложение за "полу-постоянни" членове (вече му забравих подробностите), инициатори на които бяха Пакистан, Италия и още няколко страни които иначе няма как да оправдаят претенции за постоянни членове, но все пак гледаха да не изостанат от Индия, Бразилия, Германия и Япония. Но беше много забвано да слушам как всъщност френската подкрепа за германското предложение (по общоевропейска линия) всъщност си е било едно особено елегантно саботиране. Де факто нито една от настоящите постоянни членки, няма никакъв интерес от промяна на статуквото. Абсурдно е да се мисли, че СС ще бъде закрит или че статуквото (структура и механизми на организацията) ще претърпи някаква радикална промяна в близко бъдеще. Не мисля, че ще претърпи и някаква еволюционна промяна. Във всеки случай проблемите с ефективността на ООН не са вътре в самата организация ами извън ООН (IMHO). И няма да бъдат решени с промени в ООН.

[Tom_Calm]

Напиращите да влязат в СС все още не са достатъчно настоятелни. Пък Япония и Германия, все още имат така да се каже "следвоенен синдром", макар,че постепенно го преодоляват (почнаха да пращат техни войски в чужбина напр.)
Пък и как можем да определим, коя държава да стане постоянен член? По броя население, по икономическо развитие, по военна сила? Защото, ако се замислим по брой, то Индонезия,с нейните 250 милиона души, би имала по-голямо право от Германия или Япония. Даже би трябвало Великобритания и Франция да бъдат изкарани от там, за да влязат Индия Индонезия.
По брутен вътрешен продукт (общо; не на глава от насел.) Индия изпреварва Обединеното кралство, Франция и Русия. Всъщност от първите десет страни по БВП, пет са постоянни членки на СС. Остават Япония, Индия, Германия, Италия и май Бразилия.
Във военната област, нещата са по-неясни, но едва ли това трябва да е мерилото по което да се развива бъдещия свят. Макар, че досега то е едно от основните. Тогава вътре би трябвало да са Индия, Пакистан, Северна Корея, Израел..., а след това и Иран, щом си направи ядрено оръжие.
А по отношение на полезността на ООН, трябва да имаме едно на ум, че колкото повече тя е безсилна, толкова повече ще стават нагли местните диктаторчета и страни като Иран и Северна Корея.
И понеже на всякъде споменавах Индия, то май тя трябва със сигурност да стане постоянна членка на СС.
Съгласен съм с теб Аlbireo, че постоянните членки нямат изгода от променяне на статуквото, но си мисля, че съществуващата диспропорция няма да остане така завинаги (напр. един ден страните кандидатки, след като са изработили обща стратегия, могат и да стигнат до бойкот на ООН).

[Odzava]

Добре, Том, и как тоя рефрмиран СС смяташ може да накара Израел, например, който ползва подкрепата на САЩ да спре да воюва със своите съседи, или Русия да се изтегли от Абхазия, да речем или САЩ от Ирак.
Това не става с реформи на СС. Някъде бях чел, че света се връща във времето на задкулисната дипломация от времето преди ПСВ.

[messire Woland]

Е, може би не точно към този период, вярно, също като тогава от доста време няма големи войни, е, ако говорим за такива между Великите сили. Същевременно има и доста разлики - светът вече не е същия и информацията се разпространява много по-свободно. Това може да изглежда и фактор без значение, но по-информираният човек знае повече (в сравнение с времето преди ПСВ) за другия, което малко намалява потенциалните неразбирателства и омрази. Отделно от това, пикът на национализма, който е сред причините за ПСВ вече отдавна е минал.
За СС - струва ми се Китай ще направи всичко възможно Япония да не стане постоянен член. И това ще е задълго ...
За "накарването" или принуждаването по един или друг начин на някоя държава да изпълни исканията на международната общност, която по идея би трябвало да изпълнява ООН - мисля, че няма да е реалност скоро. Просто няма как да се принуди една силна държава инак, освен с икономически средства да коригира политиката си. А особено притежаваща ядрено оръжие. Примери колкото искаш ...

[Tom_Calm]

Добре, Том, и как тоя рефрмиран СС смяташ може да накара Израел, например, който ползва подкрепата на САЩ да спре да воюва със своите съседи, или Русия да се изтегли от Абхазия, да речем или САЩ от Ирак.
Това не става с реформи на СС. Някъде бях чел, че света се връща във времето на задкулисната дипломация от времето преди ПСВ.

И аз не мисля, че реформите са панацеята. Трябва коренна промяна, защото иначе ролята на СС един ден може да заиграе Конгресът на САЩ (той вече го прави в определени моменти; не че имам нещо против). Поне ще е по ефективен с цялата мощ на американските въоръжени сили зад него.
Стигаме до там, че трябва да избираме м-у ефективност или представителлност.
Камерер, излиза, че който притежава ядрено оръжие може да е спокоен. Те за това Северна Корея и Иран си дават този зор. Знаят си интереса.

[messire Woland]

Камерер, излиза, че който притежава ядрено оръжие може да е спокоен. Те за това Северна Корея и Иран си дават този зор. Знаят си интереса.

Е да. Нали в крайна сметка притежателят на ядрено оръжие няма с какво да бъде пипнат. Дето се вика - и само да заплаши, че ще го взриви на своя територия (ако се притеснява, че може да не успее да го отнесе до целта), пак ще е достатъчно, за да остане на спокойствие. Е, това може да не го спаси от икономически санкции, но ... всички знаем, че Северна Корея например се храни почти изключително от чужди хранителни доставки (Китай, Южна Корея и т.н., вкл. и САЩ).

[кало]

един малък и съвсем дребен факт, който ме ъъъ потресе - докато бях в централата на ООН в Ню Йорк установих, че вероятно парите, дадени за луксозни брошури, разказващи за глада в Африка и търсещи пари за решаването на този проблем, са горе-долу колкото за изхранването на средно голяма гладуваща страна. Та така с ефективността. Все пак трябва да се признае, че в световен мащаб съществуват голям брой хуманитарни програми на ООН, които си вършат работата, или поне, без които нещата биха били още по-зле. А колкото до СС - ИМХО с времето все по-малко някой се съобразява с него, по правило - с подкрепата именно на този или онзи член на СС, който лицемерно е гласувал нещо друго в самия съвет.

[Odzava]

Мисля, Том, че ти до голяма степен отговори сам на първия си въпрос. Дали ще се "закрие" ООН ще зависи само от постоянните членове на СС или ако в случай на нова световна война постоянните членове на СС (всички или част от тях) се окажат победени. Тогава победителя получава всичко - жени, картофи, организации и прочие на победените Или както са казвали древните "Vae victis!"

[Tom_Calm]

един малък и съвсем дребен факт, който ме ъъъ потресе - докато бях в централата на ООН в Ню Йорк установих, че вероятно парите, дадени за луксозни брошури, разказващи за глада в Африка и търсещи пари за решаването на този проблем, са горе-долу колкото за изхранването на средно голяма гладуваща страна.

Ами информацията е важна. Как иначе ООН, ще убеди хората да правят дарения. За да продадеш продукт, трябва да го рекламираш (е поне е желателно). Даваш за реклама 10 %; приходите ти вследствие се уваличават с 30%.

[кало]

знам колко е важна инаформацията, на в случая става дума са откровено безполезно харчене на пари. както можеш да се досетиш, онези, от които зависи даването на пари, не се запознават с пролема чрез брошури.

[3F122]

според мен при около 200 държави в света не може само една с налагането на вето да определя съдбата на шест и половина милиарда души. считам, че СС трябва най-малкото да включва повече държави - индия и пакистан определено, защото те ще имат балансирани позиции една спрямо друга. не ми харесва само един глас (най-често сащ или русия) да спра всички резолюции - трябва да са минимум 2 дори при насотящата бройка. според мен например трябва да се наложи на САЩ да подпишат протокола от киото. трябва да им се забрани да ползват летящите затвори и т.н. но не може, защото те сами налагат вето на решението срещу самите себе си.

или повече държави трябва да участват или изобщо да няма СС. защото според мен няма никаква разлика приемрно ако дъжава или група държави подкупят/обещаят помощ на държава (както в случая с улова на китове) и ветото на една държава в СС. това е смешно. просто страшно много ми напомня ситуацията в България, където "професор" Шушулов (шефът на ДКЕВР) може еднолично да определя цените на вода, електро- и топлоенергия и няма сила на земята, която да го ограничи. той е надпартиен, надзаконен и какво ли още не "над". по същия начин една държава си играе на господ с целия свят с постоянните си налагания на вето. ей така, да покаже, че може.