В края на 1952г. и началото на 1953г. Виетмин израства като страховита военна сила. Геополитическата ситуация е налице. Корейската война е към края си и комунистически Китай обилно снабдява виетнамските комунисти с модерно американско трофейно оръжие. Това довежда до нарастване числеността на виетнамската комунистическа армия със застрашителни размери. През 1953г. Зиап разполага със 150 000 армия, подкрепена от 100 000 регионални войници и около 300 000 местни, или партизански сили. Разполагайки с тази комбинирана военна сила, Зиап решава да промени стратегията. Офанзивните му възможности позволяват да нахлуе в Северен Лаос, където действа стравнително слабото комунистическо движение Патет-лао. В зоните около виетнамско-лаоскота граница живее католическо население, което е лоялно към французите.
Тази периферна стратегия е добре обмислена и отговаря на нарастналите оперативни възможности на комунистическата армия. Тя е и безотказна, защото през лятото на 1953г. Лаос официално става асоцииран член на френския Индокитайски съюз и Франция е морално здължена да гарантира неговата безопасност. С нахлуването в Лаос Виетмин цели да вкара френския експедиционен корпус в сражение извън укрепения район на Тонкинскита делта и да му наложи генерално сражение далеч, на повече от 300км от неговата основна база. Сега вече Зиап се надява на генерално сражение, на което французите са се надявали през периода 1947 - 1952г.
От своя страна френския командващ Навар е изправен пред дилемата, която двусмислено и коварно му се препоръчва от френската правителствена политика в Индокитай. Без да поема официални ангажименти за отбраната на Лаос, Комитетът на националната отбрана на Франция изработва становище, което предоставя правото на Навар фактически сам да вземе решение за съдбата на тази страна.
Макар и да получава противоречиви директиви, честолюбивият френски генерал решава да действа, поемайки цялата отговорност върху себе си, въпреки протестите на част от щабните офицери. Целта е малкия планиснки форт Диен Биен Фу на границата със Севрен Лаос. Селото форт е превзето от частите на Зиап през октомври 1952г. при офанзивата им срещу планиснкото племе тайци. Тогава малкия френски гарнизон се изтегля, без да приема сражения. Основната оперативна идея на френското колониално командване сега е да създаде голяма военна база на границата със Лаос, която да му позволи да води военни операции срещу силите на Виетмин. Подсъзнателно се преследва генерално сражение, защото такава база, разположена в противниковия тил, ще привлече основните сили на Виетмин и така концентрирани и събрани на едно място ще бъдат обект на разгром и унищожение.
Операция "Кастор" започва на 20.11.1953г. с въздушен десант, с който в околността на Диен Биен Фу са хвърлени 9 батальона от френския експедиционен корпус. За около месец французите изграждат полеви укрепления и самолетна писта за снабдяване по въздуха. Виетминския гарнизон, съставляващ пехотен полк, е отблъснат от селото и французите започват постепенно изграждане на фортифиакционни съоръжения и увеличават войските си до две непълни дивизии.
Това, което французите смятат да постигнат го постигат противниците им. До началото на март 1954г. Зиап прехвърля главните сис сили/4 дивизии, около 50 000 души и хваща Диен Биен Фу в плътен обръч, като по околните хълмове на низината от около 18 кв.км е разположена артилерията. Виетминците успяват да спечелят и "войната на тиловете", като за целта използват 250 000 "кули"/носачи/, които заедно с транспортното оборудване, получено от Китай, осигуряват прилична логистика на виетминската армия.
Обсадата на полевата крепост продължава 55 дни. Макар и френския гарнизон да се състои от калени в боевете парашутисти и легионери, съпротивата им без подкрепления или деблокираща операция е обречена. Френската авиация наброяваща 60-75 самолета, не е в състояниое да изпълни дневната норма от 200 тона продоволствие за войската. Вместо тях тя успява да достави едва 100.
На 13.03. Зиап започва офанзивата като предприема атака срещу периферните френски позиции Ан-Мари, Беатрикс и Габриел. От преки артилерийски попадения загива командването на 13-ти батальон на чуждестранния легион, охраняващ източния периметър. Във жестока фронтална атака загиват около 300 легионери и позицията Беатрикс е превзета. Виетминците използват примитивни тактически схеми, като сапьори осигуряват коридорите за атака, а след това "пехотни вълни" заливат френските позиции със самоотвержени и готови на всичко бойци от комунистическата армия. Полковник Кристиян дьо Касри, командващ френските, не предприема контраатака, държи се пасивно и на другия ден е превзета и следващата позиция Габриел.
Кастри е храбър френски офицер, протеже на Навар, но не е специалист по отбранителни и фортификационни операции.
Втората фаза на виетминската офанзива започва на 30.03. срещу укрепените линии Доминик и Елиан. Те съставляват втория отбранителен пръстен и са защитавани фанатично от французите. Втората офанзива е подготвена по-лошо от първата и френската артилерия просто отваря цели проломи през атакуващата виетнамска пехота. Загубите на Виетмин придобиват опустошителни размери, но французите също губят около 2 000 души. Ситуацията се влошава драматично, когато френските местни съюзници тайците напускат отбранителните си позиции и масово се предават. След 50 дни тежки сражения френските сили наброяват 2500 души, докато Виетмин все още разполага с 30 000 войника и офицери.
Последния акт на френската драма започва на 01.05.1954г. с масирана атака на две виетмиснки дивизии срещу позициите Доминик и Елиан. Притиснати от масирана артилерийска стрелба и потънали до кръста в кал от започналите по-рано мусони, легионерите извършват подвига на техните предшественици в битката при Камерон. През 1863г. в мексиканската колониална война една легионерска рота от 65 човека успява да удържи натиска на 2 000 мексиканци в продължение на 12 часа, като 800 мексиканци загиват по време на обсадата. При Диен Биен Фу ситуацията е идентична. При щурма на Елиан около 2 000 виетминци загиват, напълвайки догоре траншеите на чуждестранния легион.
Ужасен от загубите Зиап заповядва френската цитадела да бъде взривена чрез минна галерия, прокопана под земята с тонове TNT. Тази методика е известна още от американската гражданска война при обсадата на Питърсбърг. След експлозията 102-ри полк от армията на Виетмин превзема хълма или това, което е останало от него. Сражението продължава още известно време около източния бряг на река Нем-юм, където 70 легионери успяват да пробият и да се изтеглят към границата на Лаос. Френската съпротива е прекратена в 17.00 часа на 07.05.1954г., с предаването на Кастри и офицерите от неговия щаб. След две години на юг се провеждат избори и Франция окончателно се оттегля от своята империя в Далечния изток. Чакам коментари.
Тази периферна стратегия е добре обмислена и отговаря на нарастналите оперативни възможности на комунистическата армия. Тя е и безотказна, защото през лятото на 1953г. Лаос официално става асоцииран член на френския Индокитайски съюз и Франция е морално здължена да гарантира неговата безопасност. С нахлуването в Лаос Виетмин цели да вкара френския експедиционен корпус в сражение извън укрепения район на Тонкинскита делта и да му наложи генерално сражение далеч, на повече от 300км от неговата основна база. Сега вече Зиап се надява на генерално сражение, на което французите са се надявали през периода 1947 - 1952г.
От своя страна френския командващ Навар е изправен пред дилемата, която двусмислено и коварно му се препоръчва от френската правителствена политика в Индокитай. Без да поема официални ангажименти за отбраната на Лаос, Комитетът на националната отбрана на Франция изработва становище, което предоставя правото на Навар фактически сам да вземе решение за съдбата на тази страна.
Макар и да получава противоречиви директиви, честолюбивият френски генерал решава да действа, поемайки цялата отговорност върху себе си, въпреки протестите на част от щабните офицери. Целта е малкия планиснки форт Диен Биен Фу на границата със Севрен Лаос. Селото форт е превзето от частите на Зиап през октомври 1952г. при офанзивата им срещу планиснкото племе тайци. Тогава малкия френски гарнизон се изтегля, без да приема сражения. Основната оперативна идея на френското колониално командване сега е да създаде голяма военна база на границата със Лаос, която да му позволи да води военни операции срещу силите на Виетмин. Подсъзнателно се преследва генерално сражение, защото такава база, разположена в противниковия тил, ще привлече основните сили на Виетмин и така концентрирани и събрани на едно място ще бъдат обект на разгром и унищожение.
Операция "Кастор" започва на 20.11.1953г. с въздушен десант, с който в околността на Диен Биен Фу са хвърлени 9 батальона от френския експедиционен корпус. За около месец французите изграждат полеви укрепления и самолетна писта за снабдяване по въздуха. Виетминския гарнизон, съставляващ пехотен полк, е отблъснат от селото и французите започват постепенно изграждане на фортифиакционни съоръжения и увеличават войските си до две непълни дивизии.
Това, което французите смятат да постигнат го постигат противниците им. До началото на март 1954г. Зиап прехвърля главните сис сили/4 дивизии, около 50 000 души и хваща Диен Биен Фу в плътен обръч, като по околните хълмове на низината от около 18 кв.км е разположена артилерията. Виетминците успяват да спечелят и "войната на тиловете", като за целта използват 250 000 "кули"/носачи/, които заедно с транспортното оборудване, получено от Китай, осигуряват прилична логистика на виетминската армия.
Обсадата на полевата крепост продължава 55 дни. Макар и френския гарнизон да се състои от калени в боевете парашутисти и легионери, съпротивата им без подкрепления или деблокираща операция е обречена. Френската авиация наброяваща 60-75 самолета, не е в състояниое да изпълни дневната норма от 200 тона продоволствие за войската. Вместо тях тя успява да достави едва 100.
На 13.03. Зиап започва офанзивата като предприема атака срещу периферните френски позиции Ан-Мари, Беатрикс и Габриел. От преки артилерийски попадения загива командването на 13-ти батальон на чуждестранния легион, охраняващ източния периметър. Във жестока фронтална атака загиват около 300 легионери и позицията Беатрикс е превзета. Виетминците използват примитивни тактически схеми, като сапьори осигуряват коридорите за атака, а след това "пехотни вълни" заливат френските позиции със самоотвержени и готови на всичко бойци от комунистическата армия. Полковник Кристиян дьо Касри, командващ френските, не предприема контраатака, държи се пасивно и на другия ден е превзета и следващата позиция Габриел.
Кастри е храбър френски офицер, протеже на Навар, но не е специалист по отбранителни и фортификационни операции.
Втората фаза на виетминската офанзива започва на 30.03. срещу укрепените линии Доминик и Елиан. Те съставляват втория отбранителен пръстен и са защитавани фанатично от французите. Втората офанзива е подготвена по-лошо от първата и френската артилерия просто отваря цели проломи през атакуващата виетнамска пехота. Загубите на Виетмин придобиват опустошителни размери, но французите също губят около 2 000 души. Ситуацията се влошава драматично, когато френските местни съюзници тайците напускат отбранителните си позиции и масово се предават. След 50 дни тежки сражения френските сили наброяват 2500 души, докато Виетмин все още разполага с 30 000 войника и офицери.
Последния акт на френската драма започва на 01.05.1954г. с масирана атака на две виетмиснки дивизии срещу позициите Доминик и Елиан. Притиснати от масирана артилерийска стрелба и потънали до кръста в кал от започналите по-рано мусони, легионерите извършват подвига на техните предшественици в битката при Камерон. През 1863г. в мексиканската колониална война една легионерска рота от 65 човека успява да удържи натиска на 2 000 мексиканци в продължение на 12 часа, като 800 мексиканци загиват по време на обсадата. При Диен Биен Фу ситуацията е идентична. При щурма на Елиан около 2 000 виетминци загиват, напълвайки догоре траншеите на чуждестранния легион.
Ужасен от загубите Зиап заповядва френската цитадела да бъде взривена чрез минна галерия, прокопана под земята с тонове TNT. Тази методика е известна още от американската гражданска война при обсадата на Питърсбърг. След експлозията 102-ри полк от армията на Виетмин превзема хълма или това, което е останало от него. Сражението продължава още известно време около източния бряг на река Нем-юм, където 70 легионери успяват да пробият и да се изтеглят към границата на Лаос. Френската съпротива е прекратена в 17.00 часа на 07.05.1954г., с предаването на Кастри и офицерите от неговия щаб. След две години на юг се провеждат избори и Франция окончателно се оттегля от своята империя в Далечния изток. Чакам коментари.
Стар ли е, какво?
Comment