Историята на Суецкия канал
Строежът на Суецкия канал започва на 25.4.1859 г. и е завършен на 17.11.1869 г. Строителната компания е френска с египетско сътрудничество. Договорено е двете страни да получат общ контрол над канала за 99 години, след което той да стане изцяло египетски. През 1875 г. обаче Британия изкупува египетския дял и получава частичен контрол над него. В 1888 г. е подписана международна конвенция, позволяваща на всички кораби да минават през Суецкия канал. В 1936 г. Британия подписва договор с Египет, позволяващ и да разположи военни части на територията на канала.
През двете световни войни Суецкия канал се отличава като жизненоважен за множество страни, най-вече за Британия, която има нужда от него за бързо транспортиране на войски и стоки от и до колониите си в Индия, Далечния Изток, Австралия и Нова Зеландия. Преминаването през него скъсява морския път от Персийския залив до Англия от 20 000 км на 12 000 (в сравнение с заобикалянето на Африка от юг). След ВСВ обаче статутът на Суецкия канал се променя: британските колонии стават независими една след друга и значението му като главна артерия на Британската империя намалява, колкото повече тази империя се разпада. От друга страна се превръща в главен път на нефта от Близкия Изток към Европа. Към 1955 г. 2/3 от трафика на канала е съставен от нефтени превози, също така през него минават 2/3 от нефта на Европа...
Със създаването на Израел през 1948 г. Египет въвежда ограничения за ползването на канала от съдове обслужващи израелски пристанища. През 1954 г. Египет е договаря с Британия втората да изтегли всичките си войски от египетска територия в срок от 7 години. През юни 1956 г., след като всички английски части са напуснали, Египет заема техните бази и укрепления около канала. На 26 юли с.г. Суецкият канал е национализиран, т.е. обявен за египетска собственост.
Египет - вътрешна обстановка и отнощенията с Израел
След като британските войски се изтеглят от Палестина и завършва Израелската война за независимост, египетската монархия е критикувана за прекалената и слабост и сътрудничество с европейските сили. През 1952 г. крал Фарук е свален от трона с военен преврат. Властта поема Гамал Абдел Насър, който поема националистична и агресивна политика срещу Израел и европейското влияние. В началото на 1955 г. Насър започва да финансира фадеин(смесица от арабски партизани и командоси), които извършват серия терористични нападения срещу израелси селища от територията на Синайския п-ов, Ивицата Газа и Йордания. Израел отговаря с контраатаки на арабски селища в Газа и Западния бряг, при които загиват цивилни граждани. Израелските акции са остро критикувани от медународната общност, както и от левите партии в Израел. Поради политическия натиск скоро акциите са пренасочени към базите на фадеин, египетски военни съоръжения и части. Освен тези нападения, редовните армии на Израел и Египет често си разменят артилерийски и въздушни бомбардировки, понякога между гранични части се разразяват цели сражения. Напрегната обстановка довежда израелското командване до заключението че Египет подготвя война. През 1955 г. египетската армия получава огромно количество модерно въоръжение от СССР (маскирано като сделка с Чехословакия) - танкове и артилерия, изтребители, есминци и подводници; същевременно на 25.10.1955 г. Гамал Насър подписва договор с Йордания и Сирия, даващ му пълен контрол над техните армии.
През 1956 г. фадеин, египетски и израелски части извършват чести дивесии и нападения на вражеска територия. След значителното увеличаване на броя на египетските войски на Синайския п-ов през лятото на 1956 г., правителството на Израел е убедено че нападението е въпрос на време. Насър е на същото мнение и пътува често в чужбина, опитвайки се да купи още оръжие от САЩ, СССР, Китай и други.
Суецката криза
На 26 юли 1956 г. Насър обявява национализирането на Суецкия канал, от когото 44% са собственост на британски банки. Това действие се обяснява от историците с две нужди - да финансира строежа на Асуанския язовир и да провокира война с Израел. Част от реч на Насър по време на национализацията на Суецкия канал:
"I am not solely fighting against Israel itself. My task is to deliver the Arab world from destruction through Israel's intrigue, which has its roots abroad. Our hatred is very strong. There is no sense in talking about peace with Israel. There is not even the smallest place for negotiations."
САЩ и Англия изразяват готовност да финансират строежа на язовира, но след оръжейната сделка на Египет с Чехословакия оттеглят подкрепата си. След национализирането на канала, британския премиер Антъни Идън се опитва напразно да убеди англиския народ в нуждата от война, сравнявайки политиката на Насър с тази на Мусолини и Хитлер от преди 20 години. Всъщност водачът на опозицията Хю Гайтскел и левият вестник "Дейли Мирър" първи правят това сравнение.
В последвалите месеци се провежда тайна среща на израелски, английски и френски преставители в град Севр(Франция), където се изработва плана на операция "Мускетар". Според плана Израел трябва да нахлуе на п-ов Синай, а Франция и Англия да се намесят по-късно, принуждавайки египетската и израелската армии да отстъпят всяка на 16 км от бреговете на Суец. В получената ивица трябва да се настанят френски и английски части, които да осигурят неприкосновеността на канала. Протоколът на срещата е унищожен и подробности от нея стават известни години по-късно.
На 29.10.1956 г. Израел атакува. Египетските части бързо са обградени и разбити, с изключение на Ивицата Газа, където оказват силна съпротива. Много скоро израелските части достигат Шарм Ел-Шейх и Суец и според уговорката спират на разстояние от брега. На същия ден Франция и Британия се обръщат с предложението си към двете страни. Насър, чиято национализация се радва на голяма популярност сред египетското население, гневно отказва. Това служи за предтекст на англо-френския десант(Предварително са подготвени значителни морски и въздушни сили - Малта и Кипър са буквално препълнени с френски и английски самолети, в района са 5 британски и 2 френски самолетоносача). На 31 октомври комбинираните английско-френски въздушни и морски войски започват масирани бомбардировки над египетските пристанища, летища и военни съоръжения съгласно операция "Мускетар". От британските самолетоносачи "Оушън" и "Тизиъс" се провежда първият в света вертолетен десант. Насър отговаря с потопяването на 40 кораба, намиращи се в момента в Суецкия канал, блокирайки ги до пролетта на 1957 г. Десантът е успешен и канала е напълно овладян до 6.11.1956 г.
Заключение
От военна гледна точка операция "Мускетар" (в Израел завладяването на Синай е известно като операция "Кадеш") е пълен успех. Загубите на Израел са по-малко от 200 убити, на Франция и Англия - общо 30, Египет губи около 3000 души. От политическа гледна точка обаче участващите страни понасят тежки загуби. По същото време САЩ критикува участието на СССР в Унгарската криза. За да избегне позора в очите на Третия Свят, САЩ е принуден да се обяви срещу намесата на Англия и Франция, особено след като СССР заплашва да се намеси на страната на Египет с "използване на всички модерни средства срещу Париж и Лондон". Така администрацията на Айзенхауър се отмята от дадената си по-рано дума и налага на двете европейски държави-съюзнички споразумение за прекратяване на огъня. Натискът е предимно финансов и срещу Британия - Айзенхауър заплашва да продаде паричните резерви на САЩ в британски лири, довеждайки Британия до тежка инфлация. Към американския натиск се присъединяват премиерите на Австралия и Канада и през март 1957 г. войските на Израел, Британия и Франция се изтеглят. Канадският министър на външните работи Лестър Пиърсън предлага на ООН да създаде United Nations Emergency Force (UNEF), на което предложение ООН откликва с голяма готовност. "Мироопазващите" сили на ООН се настаняват от двете страни на канала и довеждат до стабилизация на района до изработването на трайно съглашение. Пиърсън получава Нобеловата награда за мир през 1957 г. и става известен като основателят на концепцията за "peacekeeping". Политическият удар символизира краят на Франция и Британия като колониални държави и сили с водещо международно влияние. Антъни Идън е принуден да подаде оставка. През следващите години процесите на деколонизация в Третия свят се засилват рязко, окуражени от слабостта на довчерашните колониални империи. Световното влияние вече съвсем очевидно се поделя между СССР и САЩ, а Британия не предприема друг опит да защити военните си интереси в чужбина без американска подкрепа, чак до Фоклендската криза през 1982 г.
Същевременно популярността на Гамал Насър в арабския свят нараства главоломно. Идеята за пан-арабизъм се разпространява сред арабските държави и враждебността към Израел се засилва. 25 000 евреи са изгонени от египетското правителство, имуществото им е конфискувано а други 1000 са пратени в затвори и трудови лагери. Суецката криза е и последния път, когато САЩ се противопоставят твърдо на израелски действия - оттогава отношенията на двете страни се подобряват все повече. Кораби с товари за и от Израел получават пълна свобода на движение през канала едва с подписването на мирния договор с Египет в 1979 г.
През 1956 г. се прочува и младия военачалник Ариел Шарон. Шарон става член на Хагана едва 14-годишен през 1942 г. и през 1948-а вече командва рота. През 1953 г. Шарон прекъсва следването си в Йерусалим и се завръща в армията. Там основава и командва първата израелска специална част "Част 101" и я предвожда в нападения и контранападения над бази на фадеин. През 1956 г. става главнокомандващ въздушно-десантните войски на Израел. Действията му по време на бойните действия са определяни от едни като "грубо и безотговорно нарушаване на заповеди", а от други като "смело ръководене и гениални маневри". Нарушаването на заповеди забавя кариерата му задълго, въпреки че от тактическа гледна точка Шарон постига впечатляващи успехи.
(Снимката е от 1973 г.)
Строежът на Суецкия канал започва на 25.4.1859 г. и е завършен на 17.11.1869 г. Строителната компания е френска с египетско сътрудничество. Договорено е двете страни да получат общ контрол над канала за 99 години, след което той да стане изцяло египетски. През 1875 г. обаче Британия изкупува египетския дял и получава частичен контрол над него. В 1888 г. е подписана международна конвенция, позволяваща на всички кораби да минават през Суецкия канал. В 1936 г. Британия подписва договор с Египет, позволяващ и да разположи военни части на територията на канала.
През двете световни войни Суецкия канал се отличава като жизненоважен за множество страни, най-вече за Британия, която има нужда от него за бързо транспортиране на войски и стоки от и до колониите си в Индия, Далечния Изток, Австралия и Нова Зеландия. Преминаването през него скъсява морския път от Персийския залив до Англия от 20 000 км на 12 000 (в сравнение с заобикалянето на Африка от юг). След ВСВ обаче статутът на Суецкия канал се променя: британските колонии стават независими една след друга и значението му като главна артерия на Британската империя намалява, колкото повече тази империя се разпада. От друга страна се превръща в главен път на нефта от Близкия Изток към Европа. Към 1955 г. 2/3 от трафика на канала е съставен от нефтени превози, също така през него минават 2/3 от нефта на Европа...
Със създаването на Израел през 1948 г. Египет въвежда ограничения за ползването на канала от съдове обслужващи израелски пристанища. През 1954 г. Египет е договаря с Британия втората да изтегли всичките си войски от египетска територия в срок от 7 години. През юни 1956 г., след като всички английски части са напуснали, Египет заема техните бази и укрепления около канала. На 26 юли с.г. Суецкият канал е национализиран, т.е. обявен за египетска собственост.
Египет - вътрешна обстановка и отнощенията с Израел
След като британските войски се изтеглят от Палестина и завършва Израелската война за независимост, египетската монархия е критикувана за прекалената и слабост и сътрудничество с европейските сили. През 1952 г. крал Фарук е свален от трона с военен преврат. Властта поема Гамал Абдел Насър, който поема националистична и агресивна политика срещу Израел и европейското влияние. В началото на 1955 г. Насър започва да финансира фадеин(смесица от арабски партизани и командоси), които извършват серия терористични нападения срещу израелси селища от територията на Синайския п-ов, Ивицата Газа и Йордания. Израел отговаря с контраатаки на арабски селища в Газа и Западния бряг, при които загиват цивилни граждани. Израелските акции са остро критикувани от медународната общност, както и от левите партии в Израел. Поради политическия натиск скоро акциите са пренасочени към базите на фадеин, египетски военни съоръжения и части. Освен тези нападения, редовните армии на Израел и Египет често си разменят артилерийски и въздушни бомбардировки, понякога между гранични части се разразяват цели сражения. Напрегната обстановка довежда израелското командване до заключението че Египет подготвя война. През 1955 г. египетската армия получава огромно количество модерно въоръжение от СССР (маскирано като сделка с Чехословакия) - танкове и артилерия, изтребители, есминци и подводници; същевременно на 25.10.1955 г. Гамал Насър подписва договор с Йордания и Сирия, даващ му пълен контрол над техните армии.
През 1956 г. фадеин, египетски и израелски части извършват чести дивесии и нападения на вражеска територия. След значителното увеличаване на броя на египетските войски на Синайския п-ов през лятото на 1956 г., правителството на Израел е убедено че нападението е въпрос на време. Насър е на същото мнение и пътува често в чужбина, опитвайки се да купи още оръжие от САЩ, СССР, Китай и други.
Суецката криза
На 26 юли 1956 г. Насър обявява национализирането на Суецкия канал, от когото 44% са собственост на британски банки. Това действие се обяснява от историците с две нужди - да финансира строежа на Асуанския язовир и да провокира война с Израел. Част от реч на Насър по време на национализацията на Суецкия канал:
"I am not solely fighting against Israel itself. My task is to deliver the Arab world from destruction through Israel's intrigue, which has its roots abroad. Our hatred is very strong. There is no sense in talking about peace with Israel. There is not even the smallest place for negotiations."
САЩ и Англия изразяват готовност да финансират строежа на язовира, но след оръжейната сделка на Египет с Чехословакия оттеглят подкрепата си. След национализирането на канала, британския премиер Антъни Идън се опитва напразно да убеди англиския народ в нуждата от война, сравнявайки политиката на Насър с тази на Мусолини и Хитлер от преди 20 години. Всъщност водачът на опозицията Хю Гайтскел и левият вестник "Дейли Мирър" първи правят това сравнение.
В последвалите месеци се провежда тайна среща на израелски, английски и френски преставители в град Севр(Франция), където се изработва плана на операция "Мускетар". Според плана Израел трябва да нахлуе на п-ов Синай, а Франция и Англия да се намесят по-късно, принуждавайки египетската и израелската армии да отстъпят всяка на 16 км от бреговете на Суец. В получената ивица трябва да се настанят френски и английски части, които да осигурят неприкосновеността на канала. Протоколът на срещата е унищожен и подробности от нея стават известни години по-късно.
На 29.10.1956 г. Израел атакува. Египетските части бързо са обградени и разбити, с изключение на Ивицата Газа, където оказват силна съпротива. Много скоро израелските части достигат Шарм Ел-Шейх и Суец и според уговорката спират на разстояние от брега. На същия ден Франция и Британия се обръщат с предложението си към двете страни. Насър, чиято национализация се радва на голяма популярност сред египетското население, гневно отказва. Това служи за предтекст на англо-френския десант(Предварително са подготвени значителни морски и въздушни сили - Малта и Кипър са буквално препълнени с френски и английски самолети, в района са 5 британски и 2 френски самолетоносача). На 31 октомври комбинираните английско-френски въздушни и морски войски започват масирани бомбардировки над египетските пристанища, летища и военни съоръжения съгласно операция "Мускетар". От британските самолетоносачи "Оушън" и "Тизиъс" се провежда първият в света вертолетен десант. Насър отговаря с потопяването на 40 кораба, намиращи се в момента в Суецкия канал, блокирайки ги до пролетта на 1957 г. Десантът е успешен и канала е напълно овладян до 6.11.1956 г.
Заключение
От военна гледна точка операция "Мускетар" (в Израел завладяването на Синай е известно като операция "Кадеш") е пълен успех. Загубите на Израел са по-малко от 200 убити, на Франция и Англия - общо 30, Египет губи около 3000 души. От политическа гледна точка обаче участващите страни понасят тежки загуби. По същото време САЩ критикува участието на СССР в Унгарската криза. За да избегне позора в очите на Третия Свят, САЩ е принуден да се обяви срещу намесата на Англия и Франция, особено след като СССР заплашва да се намеси на страната на Египет с "използване на всички модерни средства срещу Париж и Лондон". Така администрацията на Айзенхауър се отмята от дадената си по-рано дума и налага на двете европейски държави-съюзнички споразумение за прекратяване на огъня. Натискът е предимно финансов и срещу Британия - Айзенхауър заплашва да продаде паричните резерви на САЩ в британски лири, довеждайки Британия до тежка инфлация. Към американския натиск се присъединяват премиерите на Австралия и Канада и през март 1957 г. войските на Израел, Британия и Франция се изтеглят. Канадският министър на външните работи Лестър Пиърсън предлага на ООН да създаде United Nations Emergency Force (UNEF), на което предложение ООН откликва с голяма готовност. "Мироопазващите" сили на ООН се настаняват от двете страни на канала и довеждат до стабилизация на района до изработването на трайно съглашение. Пиърсън получава Нобеловата награда за мир през 1957 г. и става известен като основателят на концепцията за "peacekeeping". Политическият удар символизира краят на Франция и Британия като колониални държави и сили с водещо международно влияние. Антъни Идън е принуден да подаде оставка. През следващите години процесите на деколонизация в Третия свят се засилват рязко, окуражени от слабостта на довчерашните колониални империи. Световното влияние вече съвсем очевидно се поделя между СССР и САЩ, а Британия не предприема друг опит да защити военните си интереси в чужбина без американска подкрепа, чак до Фоклендската криза през 1982 г.
Същевременно популярността на Гамал Насър в арабския свят нараства главоломно. Идеята за пан-арабизъм се разпространява сред арабските държави и враждебността към Израел се засилва. 25 000 евреи са изгонени от египетското правителство, имуществото им е конфискувано а други 1000 са пратени в затвори и трудови лагери. Суецката криза е и последния път, когато САЩ се противопоставят твърдо на израелски действия - оттогава отношенията на двете страни се подобряват все повече. Кораби с товари за и от Израел получават пълна свобода на движение през канала едва с подписването на мирния договор с Египет в 1979 г.
През 1956 г. се прочува и младия военачалник Ариел Шарон. Шарон става член на Хагана едва 14-годишен през 1942 г. и през 1948-а вече командва рота. През 1953 г. Шарон прекъсва следването си в Йерусалим и се завръща в армията. Там основава и командва първата израелска специална част "Част 101" и я предвожда в нападения и контранападения над бази на фадеин. През 1956 г. става главнокомандващ въздушно-десантните войски на Израел. Действията му по време на бойните действия са определяни от едни като "грубо и безотговорно нарушаване на заповеди", а от други като "смело ръководене и гениални маневри". Нарушаването на заповеди забавя кариерата му задълго, въпреки че от тактическа гледна точка Шарон постига впечатляващи успехи.
(Снимката е от 1973 г.)