Израелско-арабската война 1948

[Kramer]

По-важните причини са: креативността на израелтяните, по-горе в постовете мисля, че Динаин пишеше за 5-тата вълна на преселение към 1939г. когато в страната се заселва голяма част от еврейската интелигенция, плюс фактът, че държавата е международно призната с акт на ООН и има симпатиите на великите сили.

[vassiln]

Темата е стара, но "златна", или иначе казано като всеки исторически спор все още е "актуална".
Така че ще изкажа, Dinain, малко закъснялата си благодарност за тогавашния ти труд да я създадеш. И на Берицъд (?) - за това че пак я "събуди".

А по същество на питането на Бери:

Защо Израел побеждава във войната? Численото, техническото, икономическото и географското преимущество е на страната на арабските сили все пак. Baian - ако имаш мнение по темата?

Отговорите са няколко или по-скоро е един, но включва съчетанието на няколко обстоятелста:

По-високия боен дух на евреите. Докато арабските армии са се сражавали в името на общностната солидарност (едва ли национална, наскоро говорих с един палестинец и според него арабска нация няма, това било езикова и религиозна общност), евреите са виждали зараждането на тяхна нация и са я обичали. Понякога повече от собствения си живот. Това е дръзновението на хората, които доскоро са били потискани и преследвани, а сега (тогава) са видели може би единствената възможност да имат своя държава - майка и закрилница. Както ние - българите сме обичали Княжеството когато сме получили своята национална свобода и от рая сме се превърнали в народ. Евреите не са имали илюзии какво ще се случи с тях и техните близки, ако изгубят тази война. Затова може да се каже, че са се били за живота на своите семейства - нещо, което е липсвало при повечето войници от египетската, сирийската, иракската, саудитската и ливанската армии.

По-добрата организация (или както Крамер го нарече - креативност). Еврейската предприемчивост е дала своите плодове. Благодарение на комбинативност и връзки те са успели, макар и с ограничени средства и въпреки официалната съпротива на някои държави, да купуват "на черно" необходимите им оръжия и боеприпаси. Може да се спори за това коя страна е била по-обилно финансирана, за мен обаче е безспорно, че еврейската е била по-рационално финансирана. Организираността на евреите им е позволила да се подготвят за събитията по-отнапред и в резултат на това - да започнат изпреварващо, с което са отнели на арабите стратегическата инициатива. Това на свой ред им е осигурило и други предимства, вкл. изненадата в началото на Bойната за независимост.

Има още нещо, което Клаузевиц май нарича "война по вътрешните линии на комуникация". То се проявява така: този, който воюва "отвътре", макар и привидно "обграден", има възможност по-лесно да прехвърля силите си от едно направление на друго, като за целта му се налага да ги придвижва на по-къси разстояния. По тази причина арабските армии са действали разделено на различните фронтове, без да имат възможност резервите да се обединяват и пренасочват (т.е. без единен и достатъчно маневрен стратегически резерв). Могли са само да координират действията си по време, и то доколкото комуникациите и командната им култура са го позволявали.

Тази война е показателна с посоченото за бойния дух и мотивацията на еврейските войници, както и с правилото за предимството на този, който ползва вътрешните линии на комуникация. Тези два постулата са доказани поне още два пъти в израелската военна история - през 1967 и 1973 г. И досега те са ключови за поддържането на израелската военна мощ.

Накрая, макар и в началото на войната еврейската военна организация да е включвала неформално обединени групи, за които писа Dinain, те все пак са били свързани и са действали единно, като едно цяло. Т.е. имало е единство на замисъла, командването и изпълнението. При арабите - почти напротив, имало е единство само на замисъла, може би от време на време - единство и на действията, но доколкото те са били предварително планирани и доколкото събитията са се развивали в съответствие с плановете (виж по-горе за изненадата и инициативата), а за единство на командването може да се спори имало ли е въобще. Това е още един проблем, от който арабите ще си патят отново и отново през 1967г., по време на "войната на изтощение", и после през 1973 и 1982 г.

[beri_cd]

asd

Kramer

По-важните причини са: креативността на израелтяните, по-горе в постовете мисля, че Динаин пишеше за 5-тата вълна на преселение към 1939г. когато в страната се заселва голяма част от еврейската интелигенция, плюс фактът, че държавата е международно призната с акт на ООН и има симпатиите на великите сили.

Симпатиите са конкретно и само от СССР, като цяло великите сили са били или неутрални или против.

Вземайки предвид оръжейното ембарго в полза са влезнали много еврейските общности по цял свят, които традиционно се ползват с повече капитал. С контрабандата на оръжия е помогнала и еврейската мафия, също небезизвестна в цял свят. "Оръжейните заводи" също са произвели немалко оръжие на фона на контекста.

Наистина бойния дух е бил сред решаващите фактори, арабите са се биели защото някой така им е казал, евреите са се биели буквално на живот и смърт.

Нещо важно, което смятам, че се пропуска е въздушното превъзходство, което Хагана(ИДФ) си спечелва по време на войната(през по-голямата част от нея). Използвани са много модели самолети, единствено Спитфаъйр и Месершмит Бф109 има смисъл да се споменат(иначе и Б17, Москито е имало). Много от пилотите са били ветерани от Втората Световна, служили най-вече в Англия. Имало е и много евреи и неевреи от други държави, които са отишли като доброволци във ВВС.

Василин спомена нещо също важно - чисто географските особености на войната имат и минуси, и плюсове за евреите, като те уместно се възползват от плюсовете. А именно - можели са по-динамично и бързо да се движат из територията, докато арабите са били разпръснати на няколко фронта, под различно командване.

[beri_cd]

ьяа

Разрових се по-надълбоко и открих някои грешки и разлики.

Численост

АРАБСКИТЕ СИЛИ
Палестинските партизани от Джаиш ал-Джихад ал-Мукадас (Армия на Джихада) и Арабската Освободителна Армия са наброявали 3,000 души в началото на войната. В пикът на неконвенционалните сражения (преди изтеглянето на британците) броят им достига 6,500 души. Става дума за организирани и въоръжени отряди със стриктна йерархия, действащи като партизански групи. Често биват бъркани с нередовните арабски „войници“ – селски и градски организатори, без особена подготовка и структура.
Египет е сред първите държави, които изпращат войници в първите дни на войната. Именно в тези стадии египетските войски са разчитали на 10,000 души жива сила. По време на първото примирие успяват да увеличат тази бройка на 20,000 души, а в края на войната – 40,000 души.
Йордания влиза във войната едва с 4,500 души, а към края броят им намалява до 3,000. Йорданската армия няма особено влияние върху сраженията, заразлика от йорданския Арабски Легион. Същия обаче е абсолютно независим от Йордания и действа самостоятелно (виж долу).
Арабския Легион е съставен е от ветерани от Втората Световна Война и ръководен от британския генерал Джон Глъб. Действа като независим, извън юрисдикцията на властите в Аман. Още преди Израел да обяви независимост легиона участва в сражения с евреите, навлизайки в Британския Мандат Палестина, убивайки въоръжени и невъоръжени (бъдещи) израелци. В началото на войната в Палестина са изпратени 6,000 души, а в края на войната всички 12,000.
Сирия участва влиза в сраженията с 3,500 души, като към края на войната нарастват до 5,000.
Ирак влиза във войната с 3,000 души. По време на първото примирие вече 10,000 иракски войници са изпратени на фронта, а в края на конфликта – 18,000. Войниците са граждани на Ирак, но много от тях действат като отделни формирования, под йорданско командване (не са включени в горните данни).
Ливан участва с 1,000 души, но болшинството от тях (тези под ливанско командване) не влизат в преки сражения. Тези, които участват в битки го правят под флага на Йордания.
Саудитска Арабия осигурява 1,200 войници за коалицията, командвани от Египет и Йордания (С.А. няма граница с Израел).
Йеменски доброволци (около 500) участват в йорданската армия.
Алжирските и либийските доброволци допълват коалицията с 1,000 души.

ЕВРЕЙСКИТЕ СИЛИ в деня на независимостта са съставени от Хагана (19,000 боеспособни мъже и жени), Иргун – 3,000 и Лехи – 800. Още в началото на войната всички сили са обединени в Израелските Отбранителни Сили. Числеността им в различните периоди е следната :
15-ти Май (началото на войната) – 29,677
4-ти Юни – 40,825
17-ти Юли – 64,686
7-ми Октомври – 88,033
28-ми Октомври – 92, 275
2-ри Декември – 106,900
23-ти Декември – 107,652
30 Декември – 108,300

Редно е да се отбележе, че това са данни за общата численост на силите, което включва фронтоваци (въоръжени войници), тиловаци, координатори, механици, обслужващ персонал и т.н. В началото на войната от 29,677 около 23,000 са боеспособни, а останалите изпълняват непреки военни дейности. Не всеки войник е разполагал оръжие поради липса на такива. Данните за арабските сили отговарят на реални им брой, тъй като щабовете и организацията се извършват от съответните държави, а тамошните военни не се числят към „изпратените“ на фронта. В началото на войната 34,000 хиляди араби се изправят на бойното поле срещу 23,000 евреи. Към края на войната от двете страни са 88,000 арабски войници и 110,000 израелски военнослужещи (не войници).

Техника

ТАНКОВЕ
Израелските танкови сили разполагат през войната с :
Хочкис 39 (The Char léger modèle 1935 H modifié 39) – 11-тонен френски танк от 1935 година, смятан за анахронизъм от всички военни по света още при нападението на Германия над Франция (1940). Въпреки това десетте танка от този модел, с които Израел успява да се сдобие са гръбнака на армията (през цялата война Израел разполага с общо 28 броя танкове от 4 модела). Въоръжен е с 37мм оръдие и 7.5мм картечница.
Кромуел – британски танк, 28-тона, клас „лек“, с едно 75мм оръдие и 2 броя 7.92мм картечници. Израел придобива общо 2 танка от този модел през войната. Имат решаващо значение при битката за Латрун (днес танков музей в Израел).
Валънтайн – британски танк на Викерс-Армстронг, използвани са общо два броя – единия с 40мм оръдие, а другия с 57мм. И двата разполат с 7.92мм картечница.
Шърман – пословично неефективния американски танк. Макар да е най-произвеждания в света танк по време на Втората Световна (50,000 броя), едва 14 влизат в израелските редици. Закупени са от италиански автоморги (за скрап) и пратени в Израел. Монтирани са им 75мм и 105мм оръдие, като са им направени множество модификации. В началото танковете Хочкис са гръбнака на армията, но до края на войната най-големи заслуги имат именно танковете Шърман.

Арабските сили разполагат с 9 модела танкове.
Матилда 2 – 25-тонов британски пехотен танк. Произвеждал се е от Викерс-Армстронгс от 1937 година. Въоръжението му се състои от 40мм оръдие и 7.92мм картечница.
- Р35 – 10-тонния лек френски танк, произвеждан от Рено от 1934 година. Въоръжение – 37мм оръдие и 7.5мм картечница.
Р39 (Р40 или Р35\40) – модификация на Р35 с по-добро оръдие, увеличена броня и по-мощен двигател.
Шърман – 33-тонния среден американски танк, произвеждан от 1942. Въоръжение – 75мм оръдие; някои варианти са били с 105мм американско или френско оръдие. Една 12.7мм картечница и 2 броя 7.62мм (х51мм). Използвани от Египет.
М22 – 7.4-тонен лек американски танк, 37мм оръдие и 7.62х51мм картечница, от 1942 година. Използван от Египет.
Марк 6 – 5-тонен лек британски танк, произвеждан от Викерс-Армстронгс от 1936 година. Използван от Египет.
Панцер 4, ФТ-17 и Марк-4 остават в резерва на арабските сили, като Панцер 4 е използван от египтяните като станционално оръдие в пустинята Синай на границата с Израел.
Освен танкове, арабите разполагат и с няколко военни машини на танкови шасита (самоходни оръдия/самоходни артилерийски установки)
В средата на войната от арабската коалиция само Египет разполага с 5 пъти повече танкове (129 или 135), отколкото Израел разполага през цялата война (28).

АРТИЛЕРИЯ

Арабските сили през войната разчитат на :
150мм СИГ33 – немско оръдие. Използвани са в самостоятелен вариант или монтирани на шасита от Панцер-1 и Панцер-2 (САУ)
Брен Гън Кериър – британско шаси, с възможност за монтиране на различни оръдия. В случая са използвани .303 ББП .55(13.75мм) ББП и 25мм оръдия (като последните са сирийски модификации).
Лорейн 38Л – френско самоходна установка (шаси), на която са монтирани 65мм оръдия.
2 паундови/40мм оръдия Орданънс КюФ2 на Викерс
6 паундови/57мм оръдия Орданънс КюФ6 на Викерс
Арабската коалиция разполага и с разнообразен арсенал от минохвъргачки, оръдия, анти-танкови пушки и др.

Израелската Армия е разполагала до края на войната с :
2-инчови британски минохвъргачки Орданънс СБМЛ
Наполеончикс – израелското наименование за 65мм френски оръдия на дървени колела от 1906 година. Смятани са за анахронизъм още през Първата Световна Война (1914-1918)
75мм френски оръдия – уголемен вариант на Наполеончикс, на въоръжение влизат едва няколко броя
120мм френски миномети (нарезна цев)
Давидка – минохвъргачка, местно производство. Измислена и произведена в еврейски цехове. Нетрадиционния й начин на действие я е правил практически неизползваема в реални сражения (в поддържаща роля, като лека артилерия или за обсада)
Музейни експонати – сред най-интересните елементи от израелското въоръжени през 1948-1949 са оръдията от 19-ти век, намиращи се във военни музеи. Преработени са в местни работилници, но ефективността им е била ниска.
Заразлика от арабските сили, Израел не разполага със самоходна артилерия.

САМОЛЕТИ

Арабските сили разполагат със Спитфайър, Мк9, Т-6Т, Ц-47 Дакота, Хоукър Хърикейн, Авро Ансон.

Еврейските сили не разполагат с нито един боен самолет в началото на войната (и съществуването на Израел), противно на мнението на много хора. Единствените самолети, които са имали са биплани от Първата Световна Война или междувоенния период – разузнавателни, пощенски. Но дори бойните биплани вече са смятани за част от миналото в началото на Втората Световна Война (1939). По време на войната обаче Израел успява да се сдобие с :
Б-17 „Летящата Крепост“ – общо 3 броя са закупени на черния пазар, като 1 е свален и никога не каца в Израел.
Спитфайър – заедно с Авиа С-199 са купени от Чехословакия, единствената страна през войната, която продава на Израел оръжия, тъй като САЩ налагат оръжейно ембарго на Израел.
Авиа С-199 (чешки вариант на Месершмит Бф109) – заедно със Спитфайър са гръбнака на израелската авиация.
П-51 Мустанг
ДеХавиланд Москито – общо 3 броя, един от които е оставен в пустинята от британците, но в негодно за летене състояние и е използван за обучение на авиомеханици. Друг е свален над Корсика преди да вземе участие във войната. От 3-те само един взема участие.

Други

САЩ налагат оръжейно ембарго на Израел през 1948, поради което от голямо значение се оказват произведените в местните работилници – нелегални до изтеглянето на британците, но продължили да произвеждат след това. Произведени са общо 210 минохвъргачки Давидка, 3 милиона 9мм патрони, 150,000 копия на гранати Миллс и 16,000 копия на британските картечни пистолети „Стен“.

Оръжейното ембарго е наложено от САЩ през 1947, половин година пред началото на войната и е било насочено изобщо към региона. Но е влияело единствено върху морските доставки на оръжия, които са единствения източник на Израел/евреите. В действителност арабските държави не са купували оръжието си по време на войната, а са разполагали с него преди нея, а морското ембарго не е имало никакво влияние над тях. Единствено Прага нарушава наложеното от Вашингтон оръжейно ембарго и Израел закупува от Чехословакия :
35,000 ръчно-зареждащи (болтови) се пушки Маузер К98
5,000 копия на немските картечници МГ34
900 картечници Вз-37
25 самолета Авиа С199
61 самолета Спитфайър
3 самолета Б17 „Летяща Крепост“

[Dinain]

Наскоро научих за интересната история около тези 3 бомбардировача Б-17, прехвърлени от САЩ през Чехословакия до Израел, участвали във войната 1948-1949 г. и Суецката криза от 1956 г. и най-накрая пенсионирани през 1958 г. Организатор на прехвърлянето се оказва Ал Швимер, който после основава IAI - Israeli Aircraft Industries, осъден е задочно в САЩ и помилван чак през 2000 г. от Бил Клинтън.

http://aviationtrivia.blogspot.com/2011/04/last-operational-b-17-flying-fortresses.html

Самата история по прехвърлянето на оръжия към Израел е като от филм. Ако сте гледали "Арго", знаете че се базира върху реални събития - организирана от ЦРУ постановка за измъкването на няколко американски дипломати от след-революционен Иран и цялата бутафория с измисления Холивудски филмов проект. Оказва се, че идеята не е нова:

A Hollywood Ending

Israeli agents found four old Bristol Beaufighters, British-built
attack bombers, in England. To thwart the British embargo on arms sales, they set up a dummy film production company to produce a movie about New Zealand Beaufighter pilots during World War II. On the first day of filming, the four planes took off from an English airport, headed to Czechoslovakia, and never returned.

http://israelvets.com/pictorialhist_acquiring_arms.html

The Bristol Beaufighter had earned an excellent reputation during World War II especially in anti-shipping strikes and was heavily armed, however by now most were being retired. Zur came up with the simple idea of producing a film about the exploits of the Beaufighter and its New Zealand crews and using this as a cover to fly the aircraft out of the country. Six Beaufighters arrived at Haddenham in early May of 1948 and for a short time were to be seen taxying around the airfield followed by a cars with cameramen in. When the time came for the aircraft to leave for Israel, as it was soon to become, flight plans for a trip to Scotland for ‘better scenery’ were filed. Before anybody could do anything about it the aircraft were on their way in the other direction! However all this was not before a tragic accident had occurred on the 28th May when one of the Beaufighters (G-AJME), spun in after an engine failure in the circuit, the pilot, Julian MacNeile Verschoyle-Campbell, being killed instantly. This undoubtedly hurried their departure.
The Times of April 26th 1949 reports that P/O B.J.G. Carbury was one of 4 pilots who was fined for flying a Beaufighter to Palestine 'around August 1948 illegally and without a valid export licence'. He had been paid £500 for the trip.

The Beaufighters had left Haddenham unarmed as befitting their film role, and so this was Zur’s next task. The hardest part of this was not the procurement but the transportation of the guns and ammunition to Israel. Following an abortive attempt to take them by sea, John Harvey a British-born Israeli chartered a friends Halifax, which co-incidentally had once belonged to British American Air Services. G-AJPJ’s flight from White Waltham went smoothly until it tried to land at Ekron air base where unfortunately the landing lights had failed. Diverting to Tel Aviv and after a double engine failure the Halifax crashed off the end of the short runway and overturned. Both pilot and cargo survived although the aircraft itself was a complete write-off.
The Beaufighters, flown by 103 Squadron at Ramat David, proved useful at a time when they were needed but a lack of spares as well as combat losses soon grounded them and in fact none are believed to have flown after 1949. One of the aircraft disappeared on a mission in October 1948 and the wreckage found near the village of Ishdud 46 years later! The remains are with the Israeli Air Force Museum.

At least one other connection between Haddenham and Israel also came about. On 16th July 1948 a Mosquito (G-AIRU) left Abingdon ostensibly on a short hop to Haddenham for a new owner but never arrived. It too ended up in Israel, this time via Nice not Corsica and Yugoslavia which was the route the Beaufighters had taken.

http://www.haddenhamairfieldhistory.co.uk/beaufighters.htm

[Kramer]

интересна диспозиция - израелски В-17 и Ме-109 срещу египетски Спитфайъри

[Dinain]

IDF бедуин, 1948 г.

[messire Woland]

Още малко по темата с картинки, статия, на която попаднах днес, като продължение на темата:
1948: “Nazi” Aircraft With The Star of David And The Irony of History (статия)

"Just try to imagine the scene and grasp the irony of History: Israel’s first fighter plane was the famed German fighter Messerschmitt Bf109. The Czechs sold 25 of their own version of the fighter to Israel, named Avia S-199.
Constructed in Czechoslovakia, with parts and plans left over from Luftwaffe aircraft production, the aircraft had numerous problems and was generally unpopular with its pilots.
It had a bomber motor, making it very unwieldy to fly and land. Many of the planes crashed shortly before or after arriving in Israel. Czechoslovak pilots nicknamed it Mezek (“Mule”), while in Israel it was officially known as the Sakeen (“knife” in Hebrew).
In practice, the aircraft was more often called Messerschmitt or Messer (which also means “knife”, in German and Yiddish).
On May 15, 1948, immediately after the Israeli Declaration of Independence on the previous day, a full-blown Arab-Israeli war broke out, the first in a series of clashes between the two parties in the following decades, a deep hatred that continues to fuel clashes to this day, with no foreseeable resolution. A combined invasion by Egypt, Jordan, and Syria, together with expeditionary forces from Iraq, entered Palestine.
The invading forces took control of the Arab areas and immediately attacked Israeli forces and several Jewish settlements. The 10 months of fighting, interrupted by several truce periods, took place mostly on the former territory of the British Mandate and for a short time also in the Sinai Peninsula and southern Lebanon.

Месершмит със звездата на Давид.


Свален египетски Спитфайър.