Твърдост, щуротия или тарикатлък от турска страна?

[Гост]

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=790497

[Гост]

Вай Аллах!

Романите са хубаво нещо,но в случая може да се предположи ,че проблемът днес е просто ситуиран в бъдещето!От това следва,че все пак е по-добре да се гледа на тази страна с подозрение отколкото с...недоумение що се отнася до турската опърничавост.

[Николай]

А аз си мисля, че става въпрос за поредните "Записки на лудия". Младият автор, чийто нездрав блясък в очите напомня някои "булгар-булгар"-политици-телевизионни водещи, просто е играл прекалено много игри-стратегии по вечерите, вместо да се занимава с по-практични и приятни неща...

[Batko Charly]

Еми... :shrug:

Казва точно тва което други не обичат да казват публично.

Иначе за войната, не знам, надали, но определено го бие малко на Нострадамус. А, че в момента вече е започнало образуването на нов стратегически и гео-политически пакт няма съмнение. Става въпрос за Китай-Индия-Русия, като от време на време се говори също за Иран. Че Западна Европа и Щатите отчуждават Русия от известно време е факт, както и сближаването и с Китай да е частичен продукт на тази политика. Та защо и не Турция да не се ориентира на Изток? Членството и в НАТО и важността и за Щатите биха били проблем, но тва не би попречило на икономическо и политическо сближаване с гореспоменатите държави като противовес на западната хегемония.

Иначе ми е адски забавно да гледам турците да се ежат и как ли не да заплашват Европа, че щели да и обърнат гръб... Те трябва да си заемат необходимото место - да се превърнат в асоцииран партньор и буферна зона между Европа и Близкия Изток.

[Гост]

А дали сближаването с Китай не прилича на сближаването на СССР и Германия през 30-тте?

[messire Woland]

И на мен ми прилича баш на това, дето казва КГ125. Виждаш ли, създаването на един пакт не е проста работа. За съюз между тия държави отдавна се говори, поне от началото на 90те години на миналия век, но ... не мисля, че би се осъществил, ако за това не възникнат някакви особено благоприятни обстоятелства.
Първо, тия страни нямат общи интереси. Освен тоя, да представляват опозиция на САЩ по определени въпроси, което става и без да са в някакъв съюз.
Второ, икономически те просто нямат общи интереси. Пазарите на Китай и Индия са в САЩ. Русия не би могла да е кой знае какъв пазар, обратното също важи.
Трето, каквото и да си говорим, що се отнася до Иран, никой не е толкова глупав, заради краткотрайни интереси да дава ядрено оръжие на една развиваща се държава. Особено такава, в която има почва за мюсюлманския фундаментализъм. Потенциалните последици са твърде страшни.
Четвърто, във военно отношение, те нямат общи противници, освен вездесъщите САЩ, които обаче, предвид че са пазар на индийските и китайските стоки ... а и самата Русия не мисля, че има някакви военни планове. Докато Иран има един основен враг, също притежаваш ядрено оръжие и това е Израел. Който каквото и да си говорим, досега не го е употребявал.
И последно: в ресурсно отношение, Русия има немалки запаси под сибирските снегове. Е, обаче на много от суровините пазар не е Индия, нито Иран, който сам е износител, а са Европа и може би частично Китай (но мисля, че това все още не е така). И предвид положението, че Сибир се пълни с китайци, които просто минават границата и се заселват там в огромни количества, се създава едно постоянно напрежение между Китай и Русия, което не би позволило някакъв съюз.
Туй требе да е достатъчно като аргументи по въпроса.

[Гост]

Мда... Има и обратна логика, обаче - ако не се интересуват от пазари, а от политическа власт, тогава икономическите противоречия изчезват.

Трето,
никой не е толкова глупав, заради краткотрайни интереси да дава ядрено оръжие на една развиваща се държава. Особено такава, в която има почва за мюсюлманския фундаментализъм. Потенциалните последици са твърде страшни.

Това се преодолява - може тази развиваща се страна да убеди потенциалните давачи, че ще се държи отговорно ...

[messire Woland]

Да де, ама откъде-накъде ще си каже вече притежаващия въпросното оръжие. Защо да дава тая технология на още един желаещ. А го има и това, че тия, дето го притежават дотук, не го използват, с изключение на случаите през Втората световна война и тестовете. А за един нов ... знае ли се. А и като се знае враждебнността между Израел и Иран, ако и двете държави имат ядрено оръжие може един ден да се стигне до едно разменяне на удари в Близкия Изток - кошмар за всички държави, които зависят от доставките на нефт от тия райони. Дори и само заради това ... нали се сещаш.

[Гост]

Бе то тъй е. Обаче пък един по-свободен по посока екстремизма съюзник може да играе по-агресивно ...

[Batko Charly]

Русия и Китай имат много повече общи интереси отколкото проблеми и противоречия. И двете държави гледат да се развият икономически, но и двете имат тежко комунистическо наследство. И двете са бивши империи с големи амбиции и потенциал. И двете държави се стремят (заедно с Индия) към мулти-полярен свят.

Развитията от '90те насам са почти само положителни. Споровете по границите са разрешени. Търговията пак се е покачила доста. Освен това днес отношенията им са доста по-сложни и по-развити на политическо, военно, икономическо и културно ниво. Ето скоро провеждаха съвместни военни упражнения. Отделно, имат срещу на високо равнище около 3 пъти в годината. Създадени са и много връзки между министерства, бизнеси и разни други научни и културни центрове.

Икономически имат много общи интереси. Китай има нужда предимно от оръжие и от '90 Русия му е най-големия доставчик. Русия също така доставя доста тежки машини и технология, допринася до развитието на китайската гражданска авиация и за развитието на сателитни и космически програми. Русия е също важен доставчик на нефт и природен газ, както и някои други метали и изкуствени торове.

Китай е по-напреднал в леката промишленост, селското стопанство, електроиника и има работна ръка в излишък. Китай има голяма файда от износ на работна ръка точно в най-далечните източни провинции на Руската Федерация. Това е огромен икономически потенциал и за двете страни. През '90те от 91-93 тези руски провинции и китайските имаха най-големия икономически разтеж като тяхната търговия възлизаше на около 80% от цялата търговия между Китай и Русия. После възникват проблеми, особено сепаратистките тенденции на Наздаренко и останалите губернатори, които днес Путин е сложил на мястото им. По онова време има и създаването на свободни икономически зони, нещо което днес наново се планира.

До колкото разбирам Китай също внася доста руски учени...

Двете държави също така работят в тандем в ООН и имат интерес централно-азиатските държавици да са мирни и стабилни. Китай и Русия могат да се развиват икономически само ако има стабилност във държавите им и в района. И двете държави работят усърдно против сепаратизъм и ислямски екстремизъм. Вижте как руснаците набързо сгънаха опитите а "революция" в Узбекистан. Китай поддържа Русия за методите си в Чечня както и Русия поддържаше Китай след инцидента в Тиананмен през 1989.

Кво друго? Стратегически Китай има нужда от сигурна и спокойна северна граница за да може да обърне повече внимание наюг към други проблеми и дразнители като например Тайван. Русия пък най-после си отдъхна след десетилетия на разхищаване на икономическите си ресурси за да поддържа военно присъствие в Източна Европа и на Китайската граница.

Не виждам къде им е проблема освен ако хора в правителството гледат на могъществото на единия като неизбежен залез на другия. Има такива, има и националисти има и расисти, но днес Китай и Русия не могат една без друга и имат много повече да печелят от приятелски отношения околкото да губят.

(Забравих за културния им обмен, и той е доста напреднал феномен. 2006 е година на Русия в Китай, а 2007, година на Китай в Русия. Хората търсят контакти на културно и научно равнище за да опознаят историята си и да се разбират и сътрудничат по-добре.)

[Гост]

Бе то две съседни империи .... не знам.
Що се отнася до "мултиполярния" свят, това ще трае точно дотогава, до който едната от тях се почувства достатъчно могъща. Днес има един голям /макар че и те не са малки/ и те закономерно са срещу него. В момента, в който едната от тях стане голяма - дотам с мултитаковата свят.

Виж икономически се допълват донякъде, обаче пазарът на Китай не е в Русия, а този на Русия е в Китай.
Обаче развитието им не еднакво - Китай отлита, Русия продължава да наваксва.

[messire Woland]

Е, ще минат 5-10 години и пак ще си говорим
Изложихме си позициите накратко, останалото ще го свърши времето

[Batko Charly]

Виж икономически се допълват донякъде, обаче пазарът на Китай не е в Русия, а този на Русия е в Китай.
Обаче развитието им не еднакво - Китай отлита, Русия продължава да наваксва.

Дали пазара на Русия е в Китай не е толкова важно, макар и да се работи двустранно и по този въпрос. За мулти-полярния свят може наистина много да се спекулира. В случая за Далечния Изток ще има поне 4 такива: Русия, Китай, Япония и Индия, като САЩ ще продължава да се опитва да им държи тон. Русия разбира се също трябва да гледа да успее да си задържи и затвърди позицията като "полярност", ако ще иска да има влияние в тези процеси. Четох вчера много интересна статия за Китай и удържането и интегрирането му по мирен начин. Автора даваше примери от историята където всяка надигаща се сила преди винаги е разчупвала установените схеми до такава степен, че конфликта винаги е бил неизбежен. Справка: Япония след 1868, Германия
след 1870 и САЩ през края на 19век.

[Човек]

А дали сближаването с Китай не прилича на сближаването на СССР и Германия през 30-тте?

В една тема бях постнал снимка, на която началниците на генералните щабове на Русия и Китай се здрависват&прегръщат по време на проведеното неотдавна военно учение. Кръстих файла m&r .

Книгите на младият турчин се ползват с много голяма популярност край Босфора. Това е сериозен индикатор за протичащи в Турция процеси.

Интересно, ще се намери ли някой предприемчив наш сънародник, който да преведе книгите на Бурак Турна и да ги ,,курдиса" на площад Славейков. Какви дискусий ще тръгнат след това, не ми се мисли...

[white_world]

Интересно ми е къде стой България в този роман?