Основното за "освободителното движение" е масовостта, която липсва в случая и се замества от радикалността - глави фърчат, бомби гърмят, хора се отвличат.
Жертвите от терористичните актове в Ирак са повече от цивилните такива от войната, и са ПРЕДНАМЕРЕНИ.
Кюрдите много ги устройва сегашното положение, защото де факто имат за пръв път в историята си самоуправление и държава. Шиитите ги устройваше махането на стария режим, сега вече искат да си ходят и американците, за да си се залепят за Иран, обаче много-много не атакуват окупаторите.
Т.е. за 2/3 от Ирак положението е по-добро.
Koгото рухва една държавност, в случая иракския стар режим, почват всевъзможни конфликти със битки и пр. Американците, като "меки" окупатори, не обръщат достатъчно внимание на вътрешние ред и следвоенната бъркотия се стоварва връз обикновените хора. За този проблем окупаторите могат да бъдат обвинявани с право, макар че Ирак си има полиция.
Това не е гражданска война, както не е и освободително вдижение, а следвоенен хаос.
Жертвите сега не са повече от садамовите, напротив. Но докато от стария режим се очакваше да репресира, при сегашния несигурността е на гърба на окупаторите, които прокламират свобода и т.н. и т.н.
Парадоксално, обаче несигурността идва от терористите, за да наложи сигурност окупаторът трябва да ожесточи МЕРКИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, но пък това ще дразни хората.
Всяко насилствено действие е кофти, но това е оценка от идеалната позиция, не от реалната. Има си степени и граници и точно там е въпроса. Иначе по твойта логика и полиция не трябва да има, че нали и тя такова .... насилие упражнява.
Вярно, че партизаните са проблем за редовната армия, но не чак такъв. Тя успешно се справя и лесно с тях, когато избере правилната тактика. Всъщност, за тая работа се създава жандармерия. Когато партизаните печелят, то е заради допълнителни политически фактори, а не поради военната си сила само.
Добър пример е Бълагрия - допреди 44-та година партизаните са били такъв "фактор", че често са ги ловили селските пъдари, цар Борис е ходил из Рила сам, а из страната - с кола и шофьор само. Когато армията се е заемала с тях, ги е опуквала за дни, само че не се е заемала много, защото във вътрешни конфликти войската се деморализира, затова се прави жандармерия - по-лека, по-гъвкава и пр.
Жертвите от терористичните актове в Ирак са повече от цивилните такива от войната, и са ПРЕДНАМЕРЕНИ.
Кюрдите много ги устройва сегашното положение, защото де факто имат за пръв път в историята си самоуправление и държава. Шиитите ги устройваше махането на стария режим, сега вече искат да си ходят и американците, за да си се залепят за Иран, обаче много-много не атакуват окупаторите.
Т.е. за 2/3 от Ирак положението е по-добро.
Koгото рухва една държавност, в случая иракския стар режим, почват всевъзможни конфликти със битки и пр. Американците, като "меки" окупатори, не обръщат достатъчно внимание на вътрешние ред и следвоенната бъркотия се стоварва връз обикновените хора. За този проблем окупаторите могат да бъдат обвинявани с право, макар че Ирак си има полиция.
Това не е гражданска война, както не е и освободително вдижение, а следвоенен хаос.
Жертвите сега не са повече от садамовите, напротив. Но докато от стария режим се очакваше да репресира, при сегашния несигурността е на гърба на окупаторите, които прокламират свобода и т.н. и т.н.
Парадоксално, обаче несигурността идва от терористите, за да наложи сигурност окупаторът трябва да ожесточи МЕРКИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, но пък това ще дразни хората.
Всяко насилствено действие е кофти, но това е оценка от идеалната позиция, не от реалната. Има си степени и граници и точно там е въпроса. Иначе по твойта логика и полиция не трябва да има, че нали и тя такова .... насилие упражнява.
Вярно, че партизаните са проблем за редовната армия, но не чак такъв. Тя успешно се справя и лесно с тях, когато избере правилната тактика. Всъщност, за тая работа се създава жандармерия. Когато партизаните печелят, то е заради допълнителни политически фактори, а не поради военната си сила само.
Добър пример е Бълагрия - допреди 44-та година партизаните са били такъв "фактор", че често са ги ловили селските пъдари, цар Борис е ходил из Рила сам, а из страната - с кола и шофьор само. Когато армията се е заемала с тях, ги е опуквала за дни, само че не се е заемала много, защото във вътрешни конфликти войската се деморализира, затова се прави жандармерия - по-лека, по-гъвкава и пр.
Comment