В тази тема ви давам някои интересни подробности около смазването на Пражката пролет през 1968год. Освен Червената армия, един от главните действащи фактори тогава е също КГБ и осъществената от него операция ПРОГРЕС . Дано ви е интересно 
На 5 януари 1968год. 46 годишният Александър Дубчек става първи секретар на Чехословашката комунистическа партия (ЧКП), вземайки поста от Антонин Новотини.
В годините на своето управление Новотини се доказва като привърженик на твърдия партиен курс. Възгледите за либерализация на обществото и реформиране на партията са чужди за него. До средата на 60-те години страната изпада в икономически провал. Писатели, историци, икономисти, студенти все по-неудържимо изразяват недоволството си от политическата реалност. Постепенно недоволството обхваща и самата партия. В ЧКП се заформя вътрешна опозиция, която все по-смело изразяват неодобрението си към партийната политика.
Свалянето на Новотини не предизвиква сериозно безпокойство в Москва. Оттам на него се гледа по-скоро като на досаден неосталинист, отколкото на стожер срещу ревизионизма. През декември 1967год. Брежнев прави еднодневно непланирано предварително посещение в Прага по молба на Новотини, който в това време е подложен на натиск да се откаже от постовете първи секретар и президент на републиката. Брежнев отказва да се меси и направо заявява на Новотини да се оправя сам. Това решение се оказва решаващо за политическата му кариера.
Избирането на Дубчек не предизвиква притеснения и сред съветските тайни служби. Той е прекарал по-голямата част от детството си в Съветския съюз, завършвайки с награда Висшата партийна школа в Москва през 1958год. и е известен в КГБ като Нашият Саша . Когато чехословашкият опит за създаване на социализъм с човешко лице започва, Единайсти отдел (за Източна Европа) на КГБ прави заключението, че Нашият Саша е бил умело манипулиран от буржоазни елементи в ЧКП. Но когато става ясно, че самият Дубчек е една от движещите сили на реформите, Центърът (КГБ) се чувства излъган. В спомените си Дубчек казва:
При Новотини и неговите предшественици на Съветите бе позволено да контролират по различни начини чехословашките въоръжени сили и тайната полиция, които включват изричното право да одобряват важни назначения. Явно е, че едва в средата на март те разбират, че техните протежета може да бъдат уволнени и заменени с други хора без тяхно съгласие.
Въпросът за военната намеса е поставен за пръв път на съвещание на Политбюро на 21 март от секретарят на на украинската компартия Пьотор Ефимович Шелест, който заявява, че в Пражката пролет е поставена на карта съдбата на целя социалистически лагер . Той твърди, че макар да е важно да се търси по-активно сътрудничество със здравите (просъветските) сили в Чехословакия, военните мерки също са необходими. Шелест е подкрепен енергично от Юрий Андропов (шеф на КГБ), който настоява за конкретни мерки . Въпреки че е още кандидат-член на Политбюро, Андропов се налага като влиятелна фигура по време на Чехословашката криза, като не се страхува да отправя предизвикателство към Косигин (министър-председател на СССР) и други по-високопоставени личности, които не са склонни да се прибегне до употерба на сила.
В Чехословакия през 1968год, както и в Унгария през 1956год., стратегията на Андропов се основава на смесица от измама и военна мощ. Той разширява легалното предствителство на КГБ в Прага. В допълнение към Бюрото за връзка на КГБ, оглавявано от М.Г. Котов, който през последните 20 години действа в щаба на СтБ (чехословашката Държавна сигурност ), Андропов тайно разполага една необявена резидентура на КГБ. Тя се оглавява от В.В. Сурзанинов, който започва да работи в съветското посолство на 26 април. Глваната задача на това направление е да открият благонадеждни и просъветски настроени членове на ЧКП за формиране на марионетно правителство след съветското нахлуване. Начело на списъка КГБ поставя четирима представители на твърдата линия в Президиума на ЧКП Алиос Индра, Йозеф Ленарт, Драхомир Колдер, и Васил Биляк, както и бившия министър на вътрешните работи Рудолф Барак. Направлението си поставя за цел също да следи и докладва дейността на т.нар. контрареволюционни групи и да извършват серия от активни мерки за дискредитирането им. Гланите обекти в това отношение са считаните от Центъра за основни източници на вредителски идеи:
- Съюзът на писателите (Особено неговият председател Едуард Голдщюкер и заместник председател Ян Прохазка).
- Видни реформатори в радиото и телевизията (особено Иржи Пеликан, заместник-директор на чехословашката телевизия).
- Карловият университет и по-специално Катедрата по философия, която играе водеща роля в настояването за нов закон в защита на академичните свободи, а също и видни студентски активисти като Лубомир Холечек и Иржи Мюлер.
- К-231, Клуб на политзатворници, които са били хвърлени в затвора съгласно ползващия се със зловеща слава член 231 от чехословашкия наказателен кодекс.
- КАН, Клуб на непартийни активисти.
- Социалистическата Народна партия, която се бори за независимото си съществуване, което е загубила след комунистическия преврат през 1948год.
Един от хаеактерните моменти на Пражката пролет, които символизират новия климат на политическа свобода, е първомайската манифестация през столицата, която се наблюдава по телевизията от цялата страна. Вместо обикновените досадни възхвали за партийното ръководство и стандартните лозунги, величаещи дружбата със Съветския съюз, е налице широка демонстрация на народна подкрепа за реформисткото движение наред с непочтителни послания към Москва като плакати, на които се чете: Винаги със СССР но нито ден повече! и Да живее СССР но за своя сметка . Дубчек си спомня, че този ден бил дълбоко развълнуван от изказаната към него подкрепа на бившите политзатворници членове на К-231, и непартийните активисти от КАН. Но за Москва този ден е груба контрареволюционна провокация, която показва, че чехословашката еднопартийна система е в смъртна опасност.
Опасността е още по-голяма, защото според Центъра СтБ става все по-неблагонадеждна. Вероятно най-големият трън в очите на Москва в правителството на Олдрих Черник, което идва на власт през април, е министърът на вътрешните работи Йозеф Павел, който отговаря за СтБ. В края на април, скоро след като става министър на вътршните работи, Павел обявява, че вътрешното министерство и Стб от ртук нататък ще се контролират от правителството, а не от партията, а някои висши служители трябва да бъдат уволнени. Сред тях е и просъветски настроеният шеф на СтБ Йозеф Хосука, който е уволнен през юни. Няколко месеца преди да напусне, той предава на КГБ фотокопия от личните досиета на редица служители на СтБ.
На 10 май съветският министър-председател Алексей Косигин изпраща на своя чехословашки колега гневно писмо, в което между другото изразява недоволството си, че агенти и саботьори представящи се за западни туристи, проникнали в Чехословакия поради недостатъчни мерки за сигурност по границата. Както може да се предполага, Косигин не споменава, че повечето от действащите агенти и всички саботьори със западни паспорти са нелегали от КГБ. В същия ден когато Косигин изпраща писмото си, Василий Антониевич Годиевски с псевдоним ГРОМОВ и ГУРИЕВ (Валентин Александрович Гутин), които се представят за западногернанци, се опитват да отвлекът двама от най-изтъкнатите трибуни на Пражката пролет.
Обектите които ГРОМОВ и ГУРИЕВ трябва да отвлекат и тайно извозят от страната през май 1968год. са професор Вацлав Черни и Ян Прохазка. Вацлав Черни с псевдоним ТЬОМНИ, който е виден чехословашки литературовед, е изгонен от Карловия университет след комунистическия преврат през 1948год., но по време на Пражката пролет името му нашумява отново като един от основателите на КАН и като ревностен защитник на академичните свободи. Ян Прохозка е един от първите, които се обявяват против официалната цензура и отправят искания за творческа свобода.
ГУРИЕВ успява да завърже приятелски отношения с Черни и под предтекст, че е загрижен за сигурността му, той се опитва да го убеди, че има заплаха за собствената му безопасност (очевидно от страна на твърдолинейните противници на реформаторите) и му предлага да намери място, където да се скрие. ГРОМОВ прави подобно предложение на Прохазка. След като ги убедят в необходимостта да се укрият, Черни и Прохазка трябва да бъдат предадени на главорезите от служба В отдела на ПГУ за специални действия (ПГУ означава Първо главно управление отделът на външното разузнаване). Следва тяхното прехвърляне с кола с дипломатически номер за да премине в Източна Германия без проверка по границата. В случай, че окажат съпротива, Черни и Прохазка трябва да бъдат усмирени със специални средства , както е посочено в досието.
Обаче операцията завършва с пълен провал. ГУРИЕВ не може да убеди Черни, че след онова, което е претърпял като обект на преследване в продължение на двайсет години, сега опасността е по-голяма. За своя изненада ГРОМОВ установява, че Павел е наредил Прохазка да се охранява от бодигард. В операцията Центърът не е обърнал достатъчно внимание на проблемите свързани с езика. Въпреки че Черни е добър лингвист, Прохозка говори само чешки език, който представящия се за западногерманец Громов не владее. След няколко седмици двамата нелегали се отказват от плановете си за отвличане.
До средата на юли, в съответствие с плана на операцията, КГБ успява да подхвърли измислени доказателства за подготовката на въоръжен преврат. На 19 юли Правда съобщава за разкриването на таена склад с американски оръжия близо до границата със Западна Германия. Те били поставени в сандъци с марка Произведени в САЩ и прехвърлени тайно на теритирията на Чехословакия от хора, които търсят отмъщение и връщане на стария ред . Правда твърди също, че съветските власти са получили копие от таен американски план за сваляне на режима в Прага. Печатът из целия съветски лагер подема историята, раздухана от Правда . Същевременно на СтБ се подхвърлят фалшиви сведения, в които се твърди, че К-231 и КАН участват заедно със западните разузнавания в контрареволюционен заговор.
Съветското Политбюро се събира за да обсъди следващата стъпка в кризата. Брежнев открива съвещанието, предлагайки да се състои една последна среща с чехословашкото ръководство за постигане на споразумение. Според него, само ако тя се провали, тогава могат да бъдат предприети крайни мерки . Андропов отново се очертава като говорител на онези, които искат крайните мерки да бъдат предприети незабавно. Сега те се борят за оцеляване и тяхната борба е отчаяна ... Както ние, така и те извършват приготовления, но техните са много по-старателни. Подготвят работническата класа, работническата милиция (за конфликт). Съвещанието е твърде бурно. Единственият член на Политбюро, който подкрепя противопоставянето на Андропов е К.Т. Марузов. Обаче министърът на външните работи Андрей Громико изразява мнението на мнозинството от присъстващите. Той заявява, че срещата на Дубчек с неговите колеги няма да бъде нищо повече от необходимото условие за нахлуване: Ясно е, че те няма да приемат нашите условия. И тогавание можем да вземем решение за крайните мерки .
Както предрича Громика, срещата между Президиума на ЧКП и съветското Политбюро завършва без споразумение. След едно разследване, извършено от СтБ, Павел докладва на ЧКП, че складовете с оръжие на контрареволюцията са провокация. Въпреки че самите оръжия са американски, при това от Втората световна война, някои от тях са в сандъци съветско производство. И деругите сведения свързващи К-231 и КАН със западните секретни служби, също се оказват измислици. Но нелегалите на КГБ, които действат на територията на Чехосливакия, не са разкрити. В това отношение може да бъде споменато единствено твърдението на един избягал на Запад разузнавач на СтБ, че през август КГБ е планирало убийството на рускини, женени за чехословашки граждани, за да хвърли вината за тяхната смърт на контрареволюционерите. Очевидно планът е бил разкрит от СтБ и изоставен.
На съвещанието на партийния комитет в СтБ в началто на август, шефът на външното разузнаване Славой Фроуз заявява, че съветниците от КГБ в СтБ нарушават принципите на съветско-чехословашкото сътрудничество в разузнаването и трябва да бъдат отзовани в Москва. КГБ бързо получава доклад за съвещанието, на което други офицери от СтБ са подкрепили Фроуз. След съветското нахлуване тези, които са настоявали съветниците на КГБ да бъдат отзовани, са арестувани. На среща в Москва на 18 август и на четирите благонадеждни членове от Варшавския договор България, Източна Германия, Унгария и Полша се постига официално съглашение за нахлуването в Чехословакия, най-голямата въоръжена акция в Европа след Втората световна война. В 4 часа сутринта на 20 август просъветски настроеният заместник на Павел Вилям Шалговия запознава благонадеждни членове на СтБ с плановете за нахлуването, което трябва да започне през нощта, със задачите им в подкрепа на действията на Варшавския договор. Уволненият от Павел преди два месеца Йозеф Хосука се завръща, за да поемре ръководството на СтБ.
Около 9 часа сутринта на 21 август съветските войски вече са заели ключови позиции в Прага. Ветеранът от СтБ Бохумир Молнаж, който е оказал помощ при потушаването на Унгарското въстание през 1956год., инструктира група офисери от СтБ, избрани от КГБ да арестуват Дубчек и реформаторското мнозинство в президиума на ЧКП. Ескортирана от офисери от КГБ, групата за ареста се отправя към кабинета на Дубчек в сградата на Централния комитет. Там един от тях заявява: Арестувам ви в името на работническо-селското правителство, ръководено от другаря Индира . След пауза, той добавя, че Дубчек и неговите колеги скоро ще бъдат изправени пред революционен трибунал, също ръководен от Алиос Индра. Дубчек дазказва за събитието:
Беше като пладнешки обир. Протегнах ръка към телефона на бюрото ми, но един от войниците насочи оръжието си срещу мен, грабна телефона и изтръгна шнура от стената. Стояхме с насочени срещу нас пистолети.
Индира и другите членове на марионетното правителство вече се намират в съветското посолство, готови да поемат управлението. Но в този момент планът за нахлуването трябва да бъде променен. Индира и неговите съмишленици погрешно уверяват Москва, че нахлуването ще бъде подкрепено от повечето ръководители на ЧКП. Фактът, че Дубчек запазва мнозинството си в Президиума и се радва на всеобща подкрепа, принуждава Москва да се откаже от плановете си за установяване на марионетен режим и докарва Дубчек и колегите му в Кремъл под ескорт на КГБ за да бъдат принудени да се подчинят. Брежнев се придържа към измислената от КГБ версия, че антисоциалистическите сили готвят преврат. С продължаването на дискусиите през следващите няколко дни съветското Политбюро преминава от опити да оправдае нахлуването и претенции за другарска солидарност към заплахи и натиск. Дубчек чувства, че няма избор, освен да се съгласи с главните съветски искания: Нямаше друг начин. Ние ръководехме една окупирана страна, в която всяко действие ставаше под дулата на съветските оръдия.
На 26 август чехословашката делегация подписва таен протокол, с който приема временната окупация от силите на варшавския договор. Решенията на свикания набързо на 22 август XIV извънреден конгрес на ЧКП, който осъжда нахлуването, са анулирани. Някои от видните реформатори в партията, правителството, радиото и телевизията, които са дразнели най-много Москва, са свалени от постовете им.
Междувременно Андропов е особено обезпокоен от продължаващорто влияние на десните в СтБ, въпреки че Хосука е арестувал някои от видните реформатори. Според един доклад на КГБ в Прага, положението е най-сериозно във външното разузнаване:
В Първо управление (външното разузнаване на СтБ) се разпалваха националистически страсти и имаше действия от антисъветски характер: сваляне на съветския флаг, лозунги (враждебни), нападения срещу съветски военни части, изпратени да защитават старата сграда на Първо управление, преминаване на офицери от разузнаването в нелегалност, връщане на техните официални пропуски, прекратяване на рабита в знак на протест срещу пристигането на съветските войски.
Центърът е вбесен от поредица резолюции, приети на съвещание на партийния комитет в Първо управление на СтБ:
1. Комунистите от партийната организация на Първо управление приветстват завръщането на чехословашката делегация от Москва и изразяват радостта си, че другарите Дубчек, Смраковски, Черник, Кригел, Свобода, и др. Ще имат възможността да възобновят конституционните си и партийни задължения. (по съветско настояване Кригер е уволнен от поста си.)
Като изразяваме доверието си в тях, ние, комунистите от партийната организация при Първо управление, ще продължим да подкрепяме изцяло тези другари в изпълнението на програмата за действие на ЧКП.
2. Партийната организация при Първо управление изразявва загрижеността си от съдържанието на заключителното комнюнике на разговорите в Москва, което отразявая факта, че тези разговори са се състояли в условия на равнопоставеност, под натиск и при присъствието на окупационни войски в Чехословашката социалистическа република.
3. Комунистите отново изразяват подкрепата си на законно избраното ръководство на чехословашката служба за сигурност и приветстват завръщането му към неговите задължения. Комунистите настояват за бързо разследване на свички инциденти, при които заповеди на това ръководство, както и заповеди на министъра на вътрешните работи Павел (уволнен по настояване на Москва) са били отменяни. В тази връзка е важно да се подчертае каква роля са играли офицерите от КГБ на СССР.
Партийната организация признава дебатите на XIV конгрес (анулирани от московския протокол) и поставя отговорността за кризата върху съветските войски.
По-късно Дубчек описва осемте месеца след съветското нахлуване като организирано отстъпление, в което нито сантиметър територия не беше отстъпен без пресметната съпротива . Но това е отстъпление, обречено да завърши с поражение. Позициите на Дубчек постепенно са разклатени от комбинацията от съветски натиск, от старата гвардия в ЧКП и от бивши съюзници, които са решили да се поставят в услуга на окупаторите, за да спасят собствените си кариери.
Темата е написана с помощта на извадки от публикуваните архиви на Василий Митрохин.
На 5 януари 1968год. 46 годишният Александър Дубчек става първи секретар на Чехословашката комунистическа партия (ЧКП), вземайки поста от Антонин Новотини.
В годините на своето управление Новотини се доказва като привърженик на твърдия партиен курс. Възгледите за либерализация на обществото и реформиране на партията са чужди за него. До средата на 60-те години страната изпада в икономически провал. Писатели, историци, икономисти, студенти все по-неудържимо изразяват недоволството си от политическата реалност. Постепенно недоволството обхваща и самата партия. В ЧКП се заформя вътрешна опозиция, която все по-смело изразяват неодобрението си към партийната политика.
Свалянето на Новотини не предизвиква сериозно безпокойство в Москва. Оттам на него се гледа по-скоро като на досаден неосталинист, отколкото на стожер срещу ревизионизма. През декември 1967год. Брежнев прави еднодневно непланирано предварително посещение в Прага по молба на Новотини, който в това време е подложен на натиск да се откаже от постовете първи секретар и президент на републиката. Брежнев отказва да се меси и направо заявява на Новотини да се оправя сам. Това решение се оказва решаващо за политическата му кариера.
Избирането на Дубчек не предизвиква притеснения и сред съветските тайни служби. Той е прекарал по-голямата част от детството си в Съветския съюз, завършвайки с награда Висшата партийна школа в Москва през 1958год. и е известен в КГБ като Нашият Саша . Когато чехословашкият опит за създаване на социализъм с човешко лице започва, Единайсти отдел (за Източна Европа) на КГБ прави заключението, че Нашият Саша е бил умело манипулиран от буржоазни елементи в ЧКП. Но когато става ясно, че самият Дубчек е една от движещите сили на реформите, Центърът (КГБ) се чувства излъган. В спомените си Дубчек казва:
При Новотини и неговите предшественици на Съветите бе позволено да контролират по различни начини чехословашките въоръжени сили и тайната полиция, които включват изричното право да одобряват важни назначения. Явно е, че едва в средата на март те разбират, че техните протежета може да бъдат уволнени и заменени с други хора без тяхно съгласие.
Въпросът за военната намеса е поставен за пръв път на съвещание на Политбюро на 21 март от секретарят на на украинската компартия Пьотор Ефимович Шелест, който заявява, че в Пражката пролет е поставена на карта съдбата на целя социалистически лагер . Той твърди, че макар да е важно да се търси по-активно сътрудничество със здравите (просъветските) сили в Чехословакия, военните мерки също са необходими. Шелест е подкрепен енергично от Юрий Андропов (шеф на КГБ), който настоява за конкретни мерки . Въпреки че е още кандидат-член на Политбюро, Андропов се налага като влиятелна фигура по време на Чехословашката криза, като не се страхува да отправя предизвикателство към Косигин (министър-председател на СССР) и други по-високопоставени личности, които не са склонни да се прибегне до употерба на сила.
В Чехословакия през 1968год, както и в Унгария през 1956год., стратегията на Андропов се основава на смесица от измама и военна мощ. Той разширява легалното предствителство на КГБ в Прага. В допълнение към Бюрото за връзка на КГБ, оглавявано от М.Г. Котов, който през последните 20 години действа в щаба на СтБ (чехословашката Държавна сигурност ), Андропов тайно разполага една необявена резидентура на КГБ. Тя се оглавява от В.В. Сурзанинов, който започва да работи в съветското посолство на 26 април. Глваната задача на това направление е да открият благонадеждни и просъветски настроени членове на ЧКП за формиране на марионетно правителство след съветското нахлуване. Начело на списъка КГБ поставя четирима представители на твърдата линия в Президиума на ЧКП Алиос Индра, Йозеф Ленарт, Драхомир Колдер, и Васил Биляк, както и бившия министър на вътрешните работи Рудолф Барак. Направлението си поставя за цел също да следи и докладва дейността на т.нар. контрареволюционни групи и да извършват серия от активни мерки за дискредитирането им. Гланите обекти в това отношение са считаните от Центъра за основни източници на вредителски идеи:
- Съюзът на писателите (Особено неговият председател Едуард Голдщюкер и заместник председател Ян Прохазка).
- Видни реформатори в радиото и телевизията (особено Иржи Пеликан, заместник-директор на чехословашката телевизия).
- Карловият университет и по-специално Катедрата по философия, която играе водеща роля в настояването за нов закон в защита на академичните свободи, а също и видни студентски активисти като Лубомир Холечек и Иржи Мюлер.
- К-231, Клуб на политзатворници, които са били хвърлени в затвора съгласно ползващия се със зловеща слава член 231 от чехословашкия наказателен кодекс.
- КАН, Клуб на непартийни активисти.
- Социалистическата Народна партия, която се бори за независимото си съществуване, което е загубила след комунистическия преврат през 1948год.
Един от хаеактерните моменти на Пражката пролет, които символизират новия климат на политическа свобода, е първомайската манифестация през столицата, която се наблюдава по телевизията от цялата страна. Вместо обикновените досадни възхвали за партийното ръководство и стандартните лозунги, величаещи дружбата със Съветския съюз, е налице широка демонстрация на народна подкрепа за реформисткото движение наред с непочтителни послания към Москва като плакати, на които се чете: Винаги със СССР но нито ден повече! и Да живее СССР но за своя сметка . Дубчек си спомня, че този ден бил дълбоко развълнуван от изказаната към него подкрепа на бившите политзатворници членове на К-231, и непартийните активисти от КАН. Но за Москва този ден е груба контрареволюционна провокация, която показва, че чехословашката еднопартийна система е в смъртна опасност.
Опасността е още по-голяма, защото според Центъра СтБ става все по-неблагонадеждна. Вероятно най-големият трън в очите на Москва в правителството на Олдрих Черник, което идва на власт през април, е министърът на вътрешните работи Йозеф Павел, който отговаря за СтБ. В края на април, скоро след като става министър на вътршните работи, Павел обявява, че вътрешното министерство и Стб от ртук нататък ще се контролират от правителството, а не от партията, а някои висши служители трябва да бъдат уволнени. Сред тях е и просъветски настроеният шеф на СтБ Йозеф Хосука, който е уволнен през юни. Няколко месеца преди да напусне, той предава на КГБ фотокопия от личните досиета на редица служители на СтБ.
На 10 май съветският министър-председател Алексей Косигин изпраща на своя чехословашки колега гневно писмо, в което между другото изразява недоволството си, че агенти и саботьори представящи се за западни туристи, проникнали в Чехословакия поради недостатъчни мерки за сигурност по границата. Както може да се предполага, Косигин не споменава, че повечето от действащите агенти и всички саботьори със западни паспорти са нелегали от КГБ. В същия ден когато Косигин изпраща писмото си, Василий Антониевич Годиевски с псевдоним ГРОМОВ и ГУРИЕВ (Валентин Александрович Гутин), които се представят за западногернанци, се опитват да отвлекът двама от най-изтъкнатите трибуни на Пражката пролет.
Обектите които ГРОМОВ и ГУРИЕВ трябва да отвлекат и тайно извозят от страната през май 1968год. са професор Вацлав Черни и Ян Прохазка. Вацлав Черни с псевдоним ТЬОМНИ, който е виден чехословашки литературовед, е изгонен от Карловия университет след комунистическия преврат през 1948год., но по време на Пражката пролет името му нашумява отново като един от основателите на КАН и като ревностен защитник на академичните свободи. Ян Прохозка е един от първите, които се обявяват против официалната цензура и отправят искания за творческа свобода.
ГУРИЕВ успява да завърже приятелски отношения с Черни и под предтекст, че е загрижен за сигурността му, той се опитва да го убеди, че има заплаха за собствената му безопасност (очевидно от страна на твърдолинейните противници на реформаторите) и му предлага да намери място, където да се скрие. ГРОМОВ прави подобно предложение на Прохазка. След като ги убедят в необходимостта да се укрият, Черни и Прохазка трябва да бъдат предадени на главорезите от служба В отдела на ПГУ за специални действия (ПГУ означава Първо главно управление отделът на външното разузнаване). Следва тяхното прехвърляне с кола с дипломатически номер за да премине в Източна Германия без проверка по границата. В случай, че окажат съпротива, Черни и Прохазка трябва да бъдат усмирени със специални средства , както е посочено в досието.
Обаче операцията завършва с пълен провал. ГУРИЕВ не може да убеди Черни, че след онова, което е претърпял като обект на преследване в продължение на двайсет години, сега опасността е по-голяма. За своя изненада ГРОМОВ установява, че Павел е наредил Прохазка да се охранява от бодигард. В операцията Центърът не е обърнал достатъчно внимание на проблемите свързани с езика. Въпреки че Черни е добър лингвист, Прохозка говори само чешки език, който представящия се за западногерманец Громов не владее. След няколко седмици двамата нелегали се отказват от плановете си за отвличане.
До средата на юли, в съответствие с плана на операцията, КГБ успява да подхвърли измислени доказателства за подготовката на въоръжен преврат. На 19 юли Правда съобщава за разкриването на таена склад с американски оръжия близо до границата със Западна Германия. Те били поставени в сандъци с марка Произведени в САЩ и прехвърлени тайно на теритирията на Чехословакия от хора, които търсят отмъщение и връщане на стария ред . Правда твърди също, че съветските власти са получили копие от таен американски план за сваляне на режима в Прага. Печатът из целия съветски лагер подема историята, раздухана от Правда . Същевременно на СтБ се подхвърлят фалшиви сведения, в които се твърди, че К-231 и КАН участват заедно със западните разузнавания в контрареволюционен заговор.
Съветското Политбюро се събира за да обсъди следващата стъпка в кризата. Брежнев открива съвещанието, предлагайки да се състои една последна среща с чехословашкото ръководство за постигане на споразумение. Според него, само ако тя се провали, тогава могат да бъдат предприети крайни мерки . Андропов отново се очертава като говорител на онези, които искат крайните мерки да бъдат предприети незабавно. Сега те се борят за оцеляване и тяхната борба е отчаяна ... Както ние, така и те извършват приготовления, но техните са много по-старателни. Подготвят работническата класа, работническата милиция (за конфликт). Съвещанието е твърде бурно. Единственият член на Политбюро, който подкрепя противопоставянето на Андропов е К.Т. Марузов. Обаче министърът на външните работи Андрей Громико изразява мнението на мнозинството от присъстващите. Той заявява, че срещата на Дубчек с неговите колеги няма да бъде нищо повече от необходимото условие за нахлуване: Ясно е, че те няма да приемат нашите условия. И тогавание можем да вземем решение за крайните мерки .
Както предрича Громика, срещата между Президиума на ЧКП и съветското Политбюро завършва без споразумение. След едно разследване, извършено от СтБ, Павел докладва на ЧКП, че складовете с оръжие на контрареволюцията са провокация. Въпреки че самите оръжия са американски, при това от Втората световна война, някои от тях са в сандъци съветско производство. И деругите сведения свързващи К-231 и КАН със западните секретни служби, също се оказват измислици. Но нелегалите на КГБ, които действат на територията на Чехосливакия, не са разкрити. В това отношение може да бъде споменато единствено твърдението на един избягал на Запад разузнавач на СтБ, че през август КГБ е планирало убийството на рускини, женени за чехословашки граждани, за да хвърли вината за тяхната смърт на контрареволюционерите. Очевидно планът е бил разкрит от СтБ и изоставен.
На съвещанието на партийния комитет в СтБ в началто на август, шефът на външното разузнаване Славой Фроуз заявява, че съветниците от КГБ в СтБ нарушават принципите на съветско-чехословашкото сътрудничество в разузнаването и трябва да бъдат отзовани в Москва. КГБ бързо получава доклад за съвещанието, на което други офицери от СтБ са подкрепили Фроуз. След съветското нахлуване тези, които са настоявали съветниците на КГБ да бъдат отзовани, са арестувани. На среща в Москва на 18 август и на четирите благонадеждни членове от Варшавския договор България, Източна Германия, Унгария и Полша се постига официално съглашение за нахлуването в Чехословакия, най-голямата въоръжена акция в Европа след Втората световна война. В 4 часа сутринта на 20 август просъветски настроеният заместник на Павел Вилям Шалговия запознава благонадеждни членове на СтБ с плановете за нахлуването, което трябва да започне през нощта, със задачите им в подкрепа на действията на Варшавския договор. Уволненият от Павел преди два месеца Йозеф Хосука се завръща, за да поемре ръководството на СтБ.
Около 9 часа сутринта на 21 август съветските войски вече са заели ключови позиции в Прага. Ветеранът от СтБ Бохумир Молнаж, който е оказал помощ при потушаването на Унгарското въстание през 1956год., инструктира група офисери от СтБ, избрани от КГБ да арестуват Дубчек и реформаторското мнозинство в президиума на ЧКП. Ескортирана от офисери от КГБ, групата за ареста се отправя към кабинета на Дубчек в сградата на Централния комитет. Там един от тях заявява: Арестувам ви в името на работническо-селското правителство, ръководено от другаря Индира . След пауза, той добавя, че Дубчек и неговите колеги скоро ще бъдат изправени пред революционен трибунал, също ръководен от Алиос Индра. Дубчек дазказва за събитието:
Беше като пладнешки обир. Протегнах ръка към телефона на бюрото ми, но един от войниците насочи оръжието си срещу мен, грабна телефона и изтръгна шнура от стената. Стояхме с насочени срещу нас пистолети.
Индира и другите членове на марионетното правителство вече се намират в съветското посолство, готови да поемат управлението. Но в този момент планът за нахлуването трябва да бъде променен. Индира и неговите съмишленици погрешно уверяват Москва, че нахлуването ще бъде подкрепено от повечето ръководители на ЧКП. Фактът, че Дубчек запазва мнозинството си в Президиума и се радва на всеобща подкрепа, принуждава Москва да се откаже от плановете си за установяване на марионетен режим и докарва Дубчек и колегите му в Кремъл под ескорт на КГБ за да бъдат принудени да се подчинят. Брежнев се придържа към измислената от КГБ версия, че антисоциалистическите сили готвят преврат. С продължаването на дискусиите през следващите няколко дни съветското Политбюро преминава от опити да оправдае нахлуването и претенции за другарска солидарност към заплахи и натиск. Дубчек чувства, че няма избор, освен да се съгласи с главните съветски искания: Нямаше друг начин. Ние ръководехме една окупирана страна, в която всяко действие ставаше под дулата на съветските оръдия.
На 26 август чехословашката делегация подписва таен протокол, с който приема временната окупация от силите на варшавския договор. Решенията на свикания набързо на 22 август XIV извънреден конгрес на ЧКП, който осъжда нахлуването, са анулирани. Някои от видните реформатори в партията, правителството, радиото и телевизията, които са дразнели най-много Москва, са свалени от постовете им.
Междувременно Андропов е особено обезпокоен от продължаващорто влияние на десните в СтБ, въпреки че Хосука е арестувал някои от видните реформатори. Според един доклад на КГБ в Прага, положението е най-сериозно във външното разузнаване:
В Първо управление (външното разузнаване на СтБ) се разпалваха националистически страсти и имаше действия от антисъветски характер: сваляне на съветския флаг, лозунги (враждебни), нападения срещу съветски военни части, изпратени да защитават старата сграда на Първо управление, преминаване на офицери от разузнаването в нелегалност, връщане на техните официални пропуски, прекратяване на рабита в знак на протест срещу пристигането на съветските войски.
Центърът е вбесен от поредица резолюции, приети на съвещание на партийния комитет в Първо управление на СтБ:
1. Комунистите от партийната организация на Първо управление приветстват завръщането на чехословашката делегация от Москва и изразяват радостта си, че другарите Дубчек, Смраковски, Черник, Кригел, Свобода, и др. Ще имат възможността да възобновят конституционните си и партийни задължения. (по съветско настояване Кригер е уволнен от поста си.)
Като изразяваме доверието си в тях, ние, комунистите от партийната организация при Първо управление, ще продължим да подкрепяме изцяло тези другари в изпълнението на програмата за действие на ЧКП.
2. Партийната организация при Първо управление изразявва загрижеността си от съдържанието на заключителното комнюнике на разговорите в Москва, което отразявая факта, че тези разговори са се състояли в условия на равнопоставеност, под натиск и при присъствието на окупационни войски в Чехословашката социалистическа република.
3. Комунистите отново изразяват подкрепата си на законно избраното ръководство на чехословашката служба за сигурност и приветстват завръщането му към неговите задължения. Комунистите настояват за бързо разследване на свички инциденти, при които заповеди на това ръководство, както и заповеди на министъра на вътрешните работи Павел (уволнен по настояване на Москва) са били отменяни. В тази връзка е важно да се подчертае каква роля са играли офицерите от КГБ на СССР.
Партийната организация признава дебатите на XIV конгрес (анулирани от московския протокол) и поставя отговорността за кризата върху съветските войски.
По-късно Дубчек описва осемте месеца след съветското нахлуване като организирано отстъпление, в което нито сантиметър територия не беше отстъпен без пресметната съпротива . Но това е отстъпление, обречено да завърши с поражение. Позициите на Дубчек постепенно са разклатени от комбинацията от съветски натиск, от старата гвардия в ЧКП и от бивши съюзници, които са решили да се поставят в услуга на окупаторите, за да спасят собствените си кариери.
Темата е написана с помощта на извадки от публикуваните архиви на Василий Митрохин.
Comment