Дали не трябва да спрем разширяването на ЕС ?

[Маршал Симеонов]

Ален Дюамел , вестник Ел Мундо , Испания .


"Изпитанието на иракската криза раздели Европа на два лагера .
При първата голяма политическа криза на XXl век , маските бяха свалени . Зад символа на синьото знаме с 15-те позлатени звезди съжителстват две лица на Европа - атлантическо и европейско . Прословутата декларация на 8-те , в която се обещаваше безусловно следване на САЩ , постави в групата на "атлантиците" Великобритания , Испания , Италия , Португалия и Дания , както и трите "отличнички" сред страните - кандидатки ( Полша , Унгария и Чехия ) . На противоположната страна застанаха Франция , Германия , Белгия , Люксембург и Гърция , който оформят петорката на "европейците" . Холандия и четирите неутрални държави не взеха страна в спора .
Един ден след разпространяването на декларацията на 8-те , 10 от бившите комунистически страни , на които предстои в кратко или средносрочен план да се присъединят към ЕС , се хвърлиха да помагат на атлантическата Европа . Те демонстративно поставиха американският военнен щит пред стремежа си за присъединяване към ЕС . Така брюкселска Европа се оказа обкръжена от вашингтонска Европа .
Европа е едновременно фракция на западният свят и автономен полюс . Сред държавите -членки има такива , които са повече западни , отколкото европейски и такива , които са повече европейски отколкото западни .
От почти половин век насам Франция пое ролята на ръководител на фланга на индипендистите . Може да се направи заключението , че изпитанието , възникнало по повод иракската криза , може да бъде изтълкувано в два аспекта . На първо място , то раздели Европа на две , или по точно казано , разчлени на части нейният корпус , разпращайки сърцето й на едно място ,а главата на друго . И двете части на тялото мечтаят за самоопределение , а тялото в своята съвкупност работи за разширяването си . На второ място , на преден план излиза едно непознато да този момент явление . Става дума за зараждането на една политическа Европа , която започна да отстоява някаква независимост и собствена идентичност . Иракският лидер Саддам Хюсеин и американският президент Дж. Буш станаха неволни кръстници на тази нова Европа .
Като се вземе предвид факта , че 10-те държави , които трябва да бъдат приети в ЕС до година държат повече на солидарността си със САЩ , отколкото на проекта за обединена Европа , тогава в името на какво трябва да бъде ретифициран договорът за тяхното присъединяване ? Ще бъдат ли те равноправни членки на ЕС , в видът , в които трябва да са или ще са просто американски сателити .... колонии ? "


Дайте мнение !!!

[Mahadeva]

Дали не трябва да спрем разширяването на ЕС ?

По време на първата война в Залива, Европа бе наречена "политически немощен икономически гигант, представляващ пигмей във военно отношение..." общо взето не мисля, че нещата са се променили от тогава. Европа въобще не е единна, каквото и да си говорим и колкото и да плюем българската позиция, че не била европейска...е, а какво е европейска позиция?

[gollum]

Нещата се променят от тогава. Въпросът е колко бързо и най-вече - в каква посока.
Защото за Европа (независимо дали обединена или разединена) ще бъде трудно да върне духа във бутилката - т.е., да се оттърве от сянката на миналото си цивилизационно господство. А този призрак непрестанно се сили да си върне плътта, да не говорим, че останалите претенденти имат много стари сметки с Европа и европейците. А ако се стигне до там (а САЩ сякаш точно в тоя ръкав на бъдещето ръчкат) конфликтът ще придобие очертания Запад (тук ще влязат Европа, САЩ и ние, барабар с другите)/Ислям/Изток. И тогава вътрешните противоречия между представителите на западния начин на живот ще бъдат забравени пред лицето на общата заплаха (едва ли, нашата собствена позиция би имала каквото и да е значение, в такъв случай - по-лошото е, че ще се окажем баш на "огневата линия").

[Sir Gray]

Мислиш ли, че в един бъдещ конфликт на цивилизационно ниво ще са възможни ясно изразени фронтове? визирам последните ти думи за "огневата линия", които си ги казал малко чисто провокативно, смятам, но нека избутаме нещата малко по-натам, защото в крайна сметка това е проблем, който пряко ни засяга като държава.
Първо трябва да приемем, че в ислямския свят се е появила достатъчно силна държава, която да поеме лидерството (и по-важно да бъде призната от другите за лидер - за сега те са разединени, като Саудитска арабия, Египет, Иран и Турция всички имат предпоставки за водачи) и да е обединила останалите ислямски държави за джихад срещу Запада.
Аз смятам, че такъв процес на обединение и в последствие на прогресивно влошаване на отношенията спрямо Запада би бил доста продължителен като време и поради това не може да приеме ясно и изчистено лице на "война между Запад и Ислям" Сиреч няма да имаме двама протагонисти с огромна територия, които да водят война по всички допирни точки помежду им. Залагам на един вид нова студена война, но с няколко градуса по-топла от познатата ни вече. Икономически санкции и от двете страни, секретни операции с цел вътрешно дестабилизиране (създаване на дисидентски групи и тн) и горещия елемент - ограничени конфликти в отделни държави, с официално незамесване на двете държави-лидери, но с неофициална подкрепа на "приятелските фракции" от държави-второстепенни членове на съответния блок. Агресивността на исляма (на ниско ниво - отделния човек и групировки) би го карала да създава демографски напрежения в страни с мюсулманска част от населението, което после да премине в активна борба за сецесия или завземане на властта. Западът ще се стреми с финансови помощи и "омиротворителни акции" за заглушава този ефект, докато арабски страни от "периферията" (ако приемем лидера за център и радиуса за степента на "обвързаност" към него - доколко една страна с действията си задължава и лидера да поеме отговорност за тях) подпомагат активно своите хора. Така биха се образували конфликти от рода на Косово и Македония. Но, и тук идвам до тезата ми, тези конфликти ще са зависими не от географското положение на страната на някакви граници, а от демографското и културно разпределение вътре в нея.
Може да кажете, че един такъв ограничен конфликт, при продължаващо ангажиране на вторични участници от двете страни, ще накара и държавите-лидери да вземат отношение и по този начин ще предизвика генерален сблъсък на двата блока. Но опитът, пък и логиката, показват, че в такъв случай държавите-лидери са по-заинтересовани за "задушаване", ограничаване на конфликта и избягване на генерална война.

[gollum]

Да, разкри ме (честно казано, доскучало ми беше - никой нищо не пише, а аз си седя пред компютъра, водя се на работа, така че с нищо друго интересно не се заемам - и те ти хоп - чертая демаркационни линии).

Иначе, ако бъдем за малко по-сериозни - не вярвам този глобален конфликт да има ясно очертани фронтове другаде, освен в пропагандната реалност (т.е., филми, книги, новини, дискусии и т.н.). И не вярвам да прилича много на Студената война. Лошото е, че както реалността ни се глобализира, т.е., вече обхваща цялия Глобус ( ), същевременно се фрактализира. Все повече, може би като някакво следствие на оеднаквяването на културите в ценностен план, реалността се начупва и за повечето хора придобива съвсем свит вид - тяхното собствено прозорче или нишичка от виртуалния свят. Така че - не - не вярвам новата "война" да прилича по нещо на Оруеловия свят в "1984". По-скоро ще е поредица от малки акции и действия (най-често чисто културна агресия), задвижвани от частни цели и с локално приложение. Но задвижени от медиите ще придобиват все по-широко въздействие (защото съвременният човек е толкова лесно манипулируем, че просто си плаче да бъде заблуждаван и повеждан).
А реалността е многоизмерна - така че наистина има различни светове. Този на жителите на страна от Третия свят (мюсюлманска, например) е съвсем различен от нашия (западен), и тези разлики ще се отразяват на много нива, ако започнем да общуваме активно (а това е неизбежно, поради глобализацията).

Сигурно твоят сценарии ще се раелизира на едно общодържавно или дипломатическо ниво, а останалото ще се движи и прелива отдолу. А и не знам каква ще бъде ролята на Изтока (така, повече като обобщващо понятие го използвам, макар реално да няма съдържание дето можеш да го посичиш или пипнеш)...

[фон Цеков]

Абе момчета въпроса не беше ли за ЕС?Дали да му спрем разширяването?Според мен-не можем и да искаме.А и не трябва.Но като ги гледам "европейците"-просто не ми го побира главата как са достигнали такова ниво на развитие/имам предвид бюрократите в Брюксел/-ми тея хора не могат да се разберат 1 седмица каде да им е следващото събрание,а какво остава да решават световни и европейски проблеми?И именно затова Америка ще завладее Европа/перспектива,не по-малколоша от тази за европейското бездействие/.Германия и Франция са против войната в Ирак!Добре,ама идва въпроса защо-защото са миролюбиви?Друг път-свери на влияние и желанието да се издървят на Америка-нещо което според мен ще им излезе през носът.Затова-смело към Европата,па нищо че ше се вдиотиме като тях,смело момчета,НАПРЕД :twisted:

[Mahadeva]

Ха, че ние сме си по-големи идиоти от тях бре както и да е, ами за ЕС или хубаво, или нищо но е малко странно примерно, че по последни данни за 25-26 години стандарта на живота в Гърция, след влизането в ЕС се е подобрил само с 20 процента...но пък примерно за Ирландия говорят почти като за икономическо чудо, тъй че има начини, стига да успеем да участваме в ЕС, както трябва, а това вече е въпрос на добра политика, т.е. зависи си от нас.