Совалката Колумбия се разби

[Генерал Влахов]

J-5 доста пресилено и самонадеяно изказване, явно не си мислил много много като си го писал...я се върни със 10 години назад и виж колко неща се развиха досега, за колко време..естествено можеше и по-бързо може би но..а и недей да умуваш че никой от нас нямало да ходи в космоса .Токувиж сме те изтреляли и тебе след някоя друга година :lol: А иначе за нехайството на американците по отношение на сигурността няма изобщо какво да обсъждаме...btw видяхте ли кво ще има в новия Workshop

[FeldMarshal Kalchev]

Imperial-a наистина е прав, че не може да се развием до превземане на космоса и още да се караме кой какъв е !!! Когато започнем да изследваме безкрайните му обятия ще са нужни хем ресурсите на цялата страна ЗАЕДНО, хем разбиращи от всички страни (или съюзи - както ще се развие в бъдеще де).

Rambler-e, мисля, че J-5 представя една апокалиптична картина - освен, че в бъдеще няма да се ползва нефта за транспорт (може би ще остане за малките индустриални предприятия, но те ще бъдат накарани да спрат с нефт да работят, защото много ще "цапат" природата), ами електрически и водородни двигатели. Ти да не мислиш, че те тепърва ще се измислят ??? Нищо такова - такива двигатели има, и то работещи (!!!), просто световните компании продължават да правят транспортните си средства с двигатели с вътрешно горене, за да използват адекватно последните ресурси от този вид. Освен това това е само в техен плюс, защото се правят доста пари от тях и от продаването и обработването на нефта - до колкото могат ще го използват, но винаги ще имат алтернатива под ръка когато свърши (това ще е скоро).
Индустрията ще се захранва с ядрена енергия, а отпадаците ще се изхвълрат първо на спецялни места на Земята, и после в космоса (разбира се). Ще се окрият нови методи за "надмогване" на гравитацията, тоест по-евтини и по-прости за прилагане, и ходенето в космоса няма да е рядкост, ами всеки (който може да си го позволи) ще може да ходи "горе". Така ще се развие нов отрасъл в икономиката - Космически Туризъм. Освен това със сигурност ще се открие начин за пречистване на атмосферите, тоест някакво копие на този на природата, само че по-бързо.
Ако ти беше лидер на някоя световна сила, и вместо да отделяш малко средства за космическа програма ги ползваш за "намиране на ново гориво", мислиш ли, че щеше да си намериш после място в изследването на космоса ?? Помисли и за напред, а не само за сега !!! Освен това с "намиране на ново гориво" ти само ще продължиш замърсяването на атмосферата, което ти самия смяташ за вредно.
Що се отнася за изказвания от сорта "и без това никои от вас няма да излезе в космоса" - доста са апокалиптични, не мислиш ли ?? Ти ли ще спреш постоянно набиращите темпове на човешкото развитие ???

Сега до Sir_Gray - повредата е нямало начин да бъде поправена горе, не защото е било невъзможно, ами защото е нямало нужните инструменти и приспособления за тази цел. Освен това елементарни са начините да бъдат пуснати космонафти на "разходка" горе - връзват ги с въже и готов !!! Не е много сложно все пак, нали ?? Няма как да се скъса това въже, че дори кабел да е - никакво значение няма, просто си е съвсем възможно.

Маршала е прав като казва да се слушат учените - такива човешко-скъпи програми (колко дълго трябва да бъде обучен един такъв астронавт, за да бъде после пожертван в някаква си изява на величие) не може да се дават в ръцете на хора, гонещи властта и статут между хората. Интересен е факта, че "Колумбия" е трябвало да прекрати дейността си, като средство за отиване "горе" още през 2001 година ( !!! забележете !!! ) - това са ДВЕ години с постоянна заплаха от евентуална повреда, обаче никой не е обърнал адекватно внимание.

Но трябва все пак да гледаме на такива неща от добрите им страни - все пак такава катастрофа за космическите програми само може да алармира основателите на тези програми - да искат нови дизайни на спомагащите резервоари, нови форми на сувалките, та дори и нова алтернатива за топлинно издържащи покрития - какво ли не !!! Все пак за какво са големите провали (не обвинявам този в такъв, макар че е близко), ако не да си взимаме поука от грешките. Вие мислите ли, че десанта в Нормандия щеше да е сполучлив, ако преди това не е имало опити за десанти близо до Dieppe (пак френското крайбрежие - от 5 000 канадци 3 396 загиват), и почти неуспешното дебаркиране до Неапол, където за малко да бъдат върнати съюзниците в морето !!! От такива грешки човечеството може САМО да се учи !!! :tup:

[Сержант Уханов]

Originally posted by "Генерал Влахов"

btw видяхте ли кво ще има в новия Workshop

Не! Ти знайш ли?

[Генерал Влахов]

Уханов в саита на уъркшопа пише сичко.

[MataHari]

ЧЕРНА СТАТИСТИКА НА ИНЦИДЕНТИТЕ СВЪРЗАНИ С КОСМИЧЕСКИТЕ ПОЛЕТИ И ПРОГРАМИ:

24ОКТОМВРИ 1960г. В Байконур става най-голямата трудова злополука в космическата област. Още на старта гръмва ракета и загиват около сто човека (включително маршал Неделин, командващ стратегическите ракетни войски).
27 ЯНУАРИ 1967г. Неуспешно провеждане на наземни изпитания на първия кораб от серията "Аполо". Загиват трима американци: Едуард Уайт, Върджил Грисъм и Роджър Уофи. Причина: късо съединение.
13 АПРИЛ 1970г. Провал на мисията "Аполо-13". Причина: повредена цистерна с кислород.Астронавтите на борда - Джон Суигърт, Фред Хейз и Джеймс Ловел оцеляват.Развитие на събитията: Една от цистерните за кислород се поврежда и по този начин се проваля мисията на "Аполо-13" за полет до Луната и се поставя под въпрос оцеляването и връщането на астронавтите живи. Авариен изход: корабът да заобиколи веднъж Луната, като използва нейната гравитация за по-бързо прибиране. В последствие възникват и други, по-дребни аварии и на екипажа на "Аполо-13" се налага да се свие в неописуемо тясно пространство, като поддържа живота си само с ресурсите на лунния модул. Спасителната капсула все пак успява да се приводни благополучно в Тихия океан.Екипажът оцелява при това приводняване и бива благополучно прибран на 17 април 1970 г. в Южния Пасифик от американски военен кораб. По този начин тримата оцелели при този инцидент стават хората, стигнали най-далече от Земята.
29-30 ЮНИ 1971г. Инцидент с кораба "Союз-11". Малко преди да успее да кацне корабът се разхерметизира. Загиват тримата руски космонавти намиращи се на борда му: Владислав Волков, Виктор Пацаев и Георгий Доброволски. Причина: недобро проектиране на една от клапите за изравняване на налягането.
5 АПРИЛ 1975г. Инцидент с кораба "Союз 18-1". Космонавтите на борда са - Василий Лазарев и Олег Макаров оцеляват. Развитие на събитията: След осъществяването на успешен старт на кораба "Союз 18-1" се разбира, че несработва механизмът за отделяне на третата /още действаща/ от втората ракетна степен. Космонавтите са поискали незабавно отделяне от капсулата и аварийно приземяване, но на Земята изобщо не са им обърнали внимание. Едва при достигане на височина 192 км., премятащият се кораб успява да се отдели, но преди да осъществи свободно падане достига ускорение 20G, което се счита за непосилно за човешкия организъм. Въпреки всичко "Союз 18-1" успява да се приземи върху стръмен склон в планината Алтай, след което дълго се търкаля, преди да заседне в някакви храсталаци точно на ръба на една отвесна пропаст /и то на монголска територия/. Екипажът оцелява (та нали това са нашите братушки - не човеци, а желязо).
14 ОКТОМВРИ 1976г.Инцидент с кораба "Союз -23". Космонавти на борда: Рождественски и Зудов. Налага се преждевременно кацане на кораба, което се извършва при много тежки условия (-20 градуса и снежна буря). Спасителният апарат пада в езерото Тенгиз, като мокрият парашут, което се разтваря след съприкосновение със Земята и скорост 296 км/ч повлича капсулата към дъното. Дъното на езерото Тенгиз, особенно при токива тежки зимни условия не е достъпно за осъществяването на спасителни операции (спускане на спасителни катери и амфибии). По-късно, след многократни опити водолази успяват да завържат спасителната капсула за тежък хеликоптер, който я влачи наколко километра по ледените води. Едва на 15 октомври 1976г. спасителите успяват да отворят апарата и да достигнат до вкочанените, но все още живи мъже.
28 ЯНУАРИ 1986г. Избухва совалката "Чалънджър"още при старта.
1 ФЕВРУАРИ 2003г. Инцидент със совалката "Колумбия". Совалката "Колумбия" излита на 16 януари 2003г. на мисия с продължителност 16 дена и 7 членен екипаж (5 мъже и две жени). При опита да навлезе в определения коридор за спускане совалката се взривява. Загиват седемте астронафта намиращи се на борда. Развитие на събитията:
1. Несработват четири температурни датчици в хидравличната система на лявото крило на совалката. Това става над щата Калифорния, при навлизането на совалката в атмосферата и началото на приземяването й /15.53ч./.
2. Датчиците на главното шаси отказват, поради което данните за температурата на гумата спират да постъпват /15.56ч./.
3. Отказват да сработват още три температурни датчици на лявото крило /15.58ч./.
4. От строя излизат още 8 температурни датчика и датчици, отчитащи степента на налягането /15.59ч./.Совалката се намира над щата Тексас.
5. Пропада връзката между Земята и совалката. Совалката се взвривява над щата Тексас /16.00ч./.
По повод на всички гореизброени инциденти и най-вече на последния, хора като messire Woland си позволяват да се настройват твърде песимистично и да твърдят, че "това ще бъде началото на края на космическите увлечения". В дадения случай смятам, че трябва да погледнем по оптимистично на въпроса касаещ бъдещето на космическите изследвания и полети. Присъщо е на човека да допуска грешки, но както до момента историята в много области ни е доказала, това не е в състояние да спре неговия стремеж към развитие и усъвършенстване. "Най-голямата грешка, която човек може да допусне в живота си - това е постоянно да се страхува, че може да сгреши"/Е. Хабард/. Невъзможно е да не бъдат допускани грешки, но е важно те да бъдат преодолявани. На американците например им трябваха цели две години /от 1986г. до 1988г./ за да се съвземат и да подновят полетите си след загубата на "Чалънджър". Предполага се, че сега, след последната космическа трагедия отново ще възникнат сходни проблеми и ще бъде поставена под въпрос жизнеспособността на цялата Международната космическа станция (МКС). Очаква се през следващите години само корабите "Союз" да бъдат използвани за транпотиране на хора до и от МКС. Следователно в момента всички програми свързани с МКС са поставени отчасти на изпитание. Първо, защото докато не приключи напълно разследването на последния инцидент, на американския космически флот, който сега разполага само с три совалки, няма да му бъде позволено да превозва хора в космоса. Второ, на другата силна компания в тази област, а именно - руската държавна компания "Росавиакосмос" (представяна от корабите "Союз")също ще бъде трудно да превозва необходимия брой хора в космоса, тъй като тя разполага в момента само с два кораба. Предполага се, че при два кораба, в Космоса могат да бъдат откарани само две космически експедиции, които да продължат поддържането на МКС и работата по нея само за срок от още една година. Въпреки всичко, въпреки това, че под въпрос се поставя главно бъдещето на американската космическа програма, изход от това положение има. Единият вариан е НАСА да поръчат на Русия руски пилотирани кораби, като за целта ще им се наложи да ги купят и да чакат около 2 години за изпълнението на поръчката си. Другият вариант е НАСА да замрази програмата с полетите си до приготвянето на следващото, ново поколение совалки за многократно използване, което се очаква да бъде готово най-рано след 10 години. Съществува още един вариант и той се състой в това да бъдат продължени полетите на НАСА, като за целта се използват другите три останали совалки на американския космически флот, а именно "Индевър" (най-новата совалка, на стойност 2 млрд.дол., построена за да замени "Чалънджър") и другите две совалки-ветерани "Дискъвъри" и "Атлантис". Поради това обаче, че "Дискъвъри" е вече на 18 години, а "Атлантис" на 17години, се смята, че на тях не може да се разчита напълно. Тези совалки, както и совалката "Колумбия", която беше най-старата совалка в американския космически флот (транспортирана в космическия център "Кенеди"още през март 1979г.;първо изстрелване на 12 април 1981г.; модернизирана за 70 млн.дол. през февруари 1992г.; натрупан стаж: 113 изстрелвания), ще бъдат смятани за ненапълно надеждни, поне докато не приключи разследването на последния инцидент и не бъдат отстранени причините за това. Що се касае за ветераните, съществува хипотезата, че всеки космоплан има свой технически ресурс, живот, като всеки друг обикновен самолет. Следователно след натрупването на определен брой стартове е нормално совалките, въпреки това, че са предназначени за многократно използване, въпреки всичките им направени модернизации и ъпгрейди да се амортизират от прекалените натоварвания на които са били подложени.
Как ще разрешат този си проблем американците все още е твърде рано да се каже със сигурност, но е факт, ч още на 2 февруари, веднага след инцидента на първи януари, от космодрума в Байконур към МКС излетя товарният кораб "Прогрес М 47", натоварен с обурудване, храни и гориво за космонавтите, намиращи се в орбита. Това трябва да е достатъчно силен аргумент в тезата ми, че полетите принципно няма да бъдат спирани и развитието на цялата космическа програма ще продължи, въпреки допуснатите грешки и предстоящото забавяне. Messire Woland, въпреки, че космическите програми са много скъпи и икономически неизгодни и въпреки, че мечтата е твърде скъпа, опитите тя да бъде осъществена ще продължават.

[Imperial]

Къде загубихте вярата си?

Няколко момента

1. Интересна ми е формулировката за "хипотезата че совалката има ресурс като обикновените самолети" - ами, всяка машина си има определена издържливост, след което се амортизира. Нормално е за самолети и космически кораби този ресурс да е малък, тъй като те са подложени на най големи натоварвания. Най-вече бойните изтребители, тъй като голямата маневреност при високи скорости, или пък при твърде ниски, е пряко свързана с огромни структурни натоварвания; за това и за тях често се чува че изразходват ресурса си; но практически всеки самолет си има такъв ресурс, а както споменах, и всяка машина изобщо...а совалката при излитанията и кацанията си е подложена на съвършено грамадни натоварвания; нормално е да се счупи след изтичане на ресурса си, и тва предполагам е станало от недоглеждане или нехайство...твърде висока самоувереност...или просто от недостиг на средства (ми да, НАСА получава едва ок. $15 милиарда на година...че и им рязаха бюджета)

2. Въобще не съм съгласен с тезата че космическите изследвания са нерентабилни...дори някъде бях срещал израза "Всеки долар, инвестиран в космически изследвания, се е възвърнал десетократно". Макар да нямам конкретни данни, все пак трябва да отбележа някои моменти:
a) без стартирането на космическите програми, нямаше да има днешната спътникова система (буквално стотици сателити), а тя има огромно значение за каквото си поискате - телецомуникации, геология, метеорология са просто едни от най-споменаваните.
b) в космически условия, и най-вече напоследък на борда на космическите станции (МИР и ISS), са възможни голям брой експерименти, които в условията на гравитация са неизпълними. Конкретни примери са възможности за производство на нови лекарства и нови сплави в безтегловност.

С една дума, космическите изследвания не са просто една мечта, те са съвсем реални и рентабилни инвестиции, да не говорим че откриват страшни хоризонти за развитие

[gollum]

Да, прав си, Империал.
Но не забравяй, че всичките тези приложни технологии и научни резултати достигнати в резултат на космическите програми са ориентирани навътре - към нашата планета. А едновремешните мечти, свързани с Космоса са за овладяване на космическото пространство - т.е., експанзия (не споря тук дали подобни идеи въобще са осъществими, въпросът е дали някой би ги сметнал за рентабилни, че да вложи средства в тях, та да се стигне и до този въпрос).
Някъде бях срещал още едно интересно твърдение - че в съвременната наука все повече се ориентира към приложните технологии (и към все по-дълбоко профилиране и тясна специализация), защото така дава конкретни резултати, докато фундаменталните изследвания са все по-пренебрегвани откъм финансиране, защото рядко дават директен полезен резултат. А това може да доведе след време до сериозна криза на научното познание.
Подобно е положението и с космическите програми - всяка следваща стъпка сякаш все повече води до изместването на хората и заместването им с някаква форма на автоматизация, защото е по-рентабилно, по-безопаснои в някои отношения по-лесно. А често търсенето на безопасност и леснота води до задънена улица...

[Heinz W. Guderian]

От одавна се каня да питам: Наистина ли, израелският астронавт е избран, защото е бомбандирал иракска АЕЦ?