Империите

[Хана]

Какво се разбира под “империя” и какво отличава империите от другите типове държави?

Като начало ето общоприетите имперски държави:
Римската империя
Византия
Османската империя
Британската империя
Австро-Унгария (под въпрос)
Руската империя
САЩ

Отличителни признаци на империите:
1. Хегемония в тази част на света, в която са разположени (територилно, демографско, икономическо, военно)
2. Многонационалност с ядрена за империята нация и множество периферни нации и етноси
3. Силна централизираност, понякога близка до тоталитаризъм или тирания
4. Икономическо и военно превъзходство
5. Експанзионистичност поне на начаните етапи на формирането на империята
6. Имперска идеология, културна и цивилизационна надменност
Бъркам ли някъде и пропускам ли нещо?

Въпроси и проблеми:
В какво империите превъзхождат държавите-неимперии?
Какви са предимствата на обикновените държави?
Дали имперската държавна организация е по-перспективна, по-прогресивна от историческа и цивилизационна гледна точка?
За кого е по-добра империята: за управниците си, за народите си (за народът-ядро на империята или за всичките народи), за самата себе си като идея (ако я разглеждаме като абстрактен понятиен инфообект по предложението на gollum от една друга тема)? Май за самата себе си.
Ако все пак империите са положително явления за развитието на човечеството, защо тогава не е възприета изцяло тази форма на държавност?

[messire Woland]

Може преди да са смятали инак, но нищо не пречи да се направи опит за една по-пълна квалификация. Преди повече от година имаше подобен спор но се изроди, затова този път нека се опитаме да поизясним темата.
Забележките на Елемаг ми се виждат като частни случаи, които не противоречат на общото, затова няма да ги коментирам.
За останалото.
По точка 1 - да, но с уговорката, че при Османската империя има немалки периоди, в които тя не контролира части от жизненоважните си граници. На първо място става дума за Източното средиземноморие.
По точка две може би ще трябва да направим едно принципно уточнение, което може би ще е спорно за някои. Тъй като понятието нация е съвременно, в смисъла, в който ние сега го разбираме, то някои империи подлежат на добавяне или изваждане от списъка. Въобще нация/народ/племе, особено за по-древните времена май ще се нуждаят от доста уточнения. Затова държавите на египтяните и китайците могат да са или да не са в списъка. Персия обаче би трябвало да бъде. Държавата на Александър Македонски е просъществувала твърде за кратко, за да я наречем Империя, а тази й част, която е в Македония пак би могла да бъде или не бъде империя в зависимост от тълкуванието на народ/племе, като тук май по-голямо значение ще има културната близост на тогавашните народи на Балканите.
По точка 3 - да, за повечето империи това е така. Но от една страна тази централизация често е на хартия, тъй като центъра реално нищо не контролира (Османската империя през дълги периоди от съществуването си, XIX век например), или е не чак толкова централизирана (Британската империя).
Точка 4 - предполагам, че става дума само за икономическо и военно превъзходство в рамките на Империята? Като икономическото в този случай се пази със здрави митнически бариери.
По точка 5 май всичко е ясно, иначе не бихме говорили за Империя
Точка 6 - само не съм сигурен дали всяка от изброените империи ги е имала тези елементи. Някои да, но за идеологията не съ много сигурен.
За предимствата и недостатъците. Това, което казвам важи само в дългосрочен план, временните състояния не ме интересуват в това описание:
Недостатъци.
- практически, поради самата си природа империята не може да спре разширението си до една точка, а продължава, което потенциално я поставя в нестабилно положение и я приближава към точката на разпадане;
- немалка част от енергията на народа, който е "ръководещ" в имперската структура се похабява в пазене на империята и борба по границите й или с непокорни нейни съставни части;
- големината на империята май в някои случаи, особено, ако империята е по-разпокъсана и неединна, забавя развитието й;
- големите империи обаче често, може би поради самата си "тежест" развиват неуважение към личността на индивида и вследствие на това забавят икономическото и политическото си развитие;
- ако колониите на Империята са твърде богати, това може да доведе до голямо разслоение на обществото в Метрополията. Което от своя страна ще изиграе негативна роля при развитието й.
Предимства.
- културното е съвсем очевидно, ако империята е била като британската например, областите, които е владяла, остават в някаква степен културно свързани с бившата метрополия;
- в ресурсно отношение, Империята може да централизира немалка икономическа мощ, която да й осигури още сили за експанзия. Което обаче си има и негативните страни, като колкото повече тази енергия се хвърля за завладяване на нови територии, толкова повече се съкращава живота на самата Империя, а и разпада й става по-зрелищен, нещо като процесите на зараждане и смърт на звездите в астрономията;

Темата определено е интересна и е добре да я развием. Нека Хана определя темпа и насоката на дискусията, а ние ще се стараем да помагаме и да споделяме своето мнение.

[gollum]

Определено темата е интересна и си струва да се разгледа събрано. Инак я "подритваме" из десетки други теми мимоходом, а тук ще можем да й отделим нужното време и внимание.

Стурва ми се, обаче, че като за начало следва да отграничим и рамкираме нещата допълнително, защото въпросът за това "какво е империя?" е един, докато питането за това "какво е назовавано с името империя?" или "какво хората наричат имеприя?" е малко по-друг. Може би е най-добре да се започне с известно избистряне на основната насока на търсене .
Така както аз ги виждам нещата с името "империя" (и различните му вариации) са се назовавали разнообразни държави в исторически план и може би ще е трудно да намерим нещо общо между тях или по-скоро да намерим линия на общност, която да ги раделя отчетливо от не-империите. Затова може би ще е по-добре да тръгнем по друг път - да създадем собствено понятие за "империя", така да се каже теоретична конструкция за определен вид държава, с особена структура и функции, които да я отличават достатъчно ясно от всички други видове държави, които в този смисъ ще са "не-империи". И да приемем, че далеч не винаги нещо, означено в исторически план като "империя", ще се оказва такова според нашата класификация, както и обратно.
Аз ще се опитам да започна да строя някакъв собствен вариант на отговор, а междувременно ако вие, Хана, сметнете, че подобна насока не е подходяща за темата, можете да ме уведомите (въобще, една ото сонвните особености на този раздел е тази, че титулярът на дадена тема има пълното право да направлява и коригира дискусията в избраните от него рамки и насока).

1* Империята (И-я) е тип структура, която има ясно изразен център и периферия, като отношенията между тях са динамични и не е задължително да става въпрос за географски център и периферия.

2* Империя обикновено се нарича държава, която има метрополия и колонии - т.е., в смисъла на горното "метрополията" е центъра, а колониите - периферията. Тъй като става въпрос за динамични взаимоотношения то е напълно възможно да няма рязка граница между център и периферия, а по-скоро разслояване, в което имаме идеален център и постепенно отдалечаване от него.

3* И-я е динамична структура, която се стреми към разширяване - в този процес вероятно я движи стремежът към постоянно усвояване на свободното пространство. процес, в чийто ход периферията постепенно се превръща в център, а свободното пространство се колонизира и превръща в периферия.
Вероятно може да се помисли за изграждането на динамичен модел на И-я, който да се обоснове върху фазите на свиване и разширение и темпа им (вътрешен темп - скоростта с която периферията се усвоява от центъра и външен темп - скоростта с която околното пространство се усвоява от периферията).

4* И-я задължително се опитва да утвърди някаква нова инфо-структура от идеологически тип, която има универсални характеритики. В този смисъл И-я е цивилизоваща структура, която се опитва да пръвърне "нецивилизования" и в този смисъл, "варварски", "празен" свят, в подреден и цивилизован свят. Т.е., тя възпоризвежда върху външния свят определен цивилизационен модел и може би бихме могли да я определим като основен изпълнител на цивилзационна функция.
Може би би било оправдано да помислим за същестувването на праимперски модел, т.е., по същество следва всяка цивилизация да има своя праимперия.

5* Неизбежно И-я влиза в противоборство с всяка друга структура от същия тип на базата на различие в идеологията. Също толкова неизбежно И-я се нуждае от постоянно разширяване за да поддържа идеологическото си целеполагане - тя се нуждае от "празно пространство" за усвояване и потенциално този процес би могъл да бъде прекъснат единстевното когато цялбото налично пространство бъде усвоено - т.е., империята срещне самата себе си.
За И-я всяка друга не-имперска структура потенциално представлява "празно пространство".

6* В смисъл на горното предположение И-я задължително следва да има армия, която да се грижи за поддържането на ритъма на усвояване (външно и вътрешно), както и която да осъществява експанзията.
Това условие предполага доминацията и первъзходството във военната област.

7* Основните цивилизационни функции се осъществяват в рамките на движението от периферията към центъра и вероятно тези функции се извършват основно за сметка на някакви социо-културни механизми.

8* Докато останалите държави имат някакви "обикновени" цели и стремежи, И-я винаги имат свръхцели. Мисля че именно в този смисъл за И-я човешкия живот, личността или правата на социалните групи имат малко значение, защото те са средства за осъществяване на свръхцелите. Вероятно една имеприя не би могла да бъде "демократична" в този смисъл.

9* Бих рискувал да предположа, че военните функции са винаги основни за И-я. В този смисъл, макар те да осъществяват голяма част от общуването си с останалия свят чрез търговия, културен обмен и т.н. (особено с развитието на технологиите), винаги зад всяка от тези функции се показва силуетът на военната заплаха. И-я винаги разглеждат останалия свят като потенциална колония - в много случаи, като че имат мисията да го превърнат в част от себе си.

10* Вероятно следва да отъждествяваме в някакъв смисъл И-я и цивилазицията или във всеки случай - с технологичния прогрес. Развитието на технологиите позволява да се намали комуникационната съпротивляемост в географски смисъл, т.е., да се повиши възможността за уеднаквяване на света. А именно това е същността на имперската функция и същевременно, намаляването на комуникационната свързаност е основната структурна опасност за империята.

11* Вероятно ще се окаже, че И-я имат определен живот, който се определя от "метаболизма им" - т.е., от способността им да завладяват, усвояват завладяното и да уеднаквяват собствено имперската територия.
Може да се окаже, че с намаляване на скоростта на този метаболизъм постепенно се оформят множество локални центрове, които с времето се развиват в държави от не-имперски тип и нови империи. Този етап бележи смъртта на империята майка.

[Гост]

За Османлиите

Османската империя се изгражда като централизирана деспотична монархия, крепяща се на военната си мощ и на мюсюлманските правни и обичайни норми /шериат/.
Османската администрация осъществява тотален контрол над подвластните на султана поданици. Важно място в управленската структура заемат военните и мюсюлманското духовенство. За улеснение на изпълнението на техните управленски функции се съставят различни по тип регистри, съдържащи подробна информация за населението в отделните военно-административни области на империята - за тяхната данъчна обремененост, категориите на собственост и земеразпределение на поземления фонд сред османската аристокрация и др. Подробните описания на феодалното земевладение в османската държава според първоначалното разпределение на земите се наричат муфассал регистри. В тях периодично били вписвани настъпилите с течение на времето промени. Муфассалите включвали всички видове владения в една област. В основната на тези вледения - хасове, зиаменити, тимари, мюлкове и вакъфи - стояли многобройните стопанства на зависимите производители на материални блага от града и селото. С поземлените регистри се узаконявало зависимото положение на раята във феодалните владения. Така техен върховен собственик била държавата,а пряк господар - феодала. Те били описани поименно като данъкоплатци или като население със специален статут и задължения към държавата - соколари, войнуци и др. Иджмал регистрите представлявали съкратеният вариант на муфассалите и били изготвяни за непосредствена административна практическа употреба при фискални оперативни действия, а също така и при командването и комплектоването човешкия ресурс на спахийската войска. В иджмал регистрите е представен общия брой на данъкоплатците. В иджмалите също били вписвани кануннаметата на съответните териториално-административни единици . Друг източник на информация за точно определен регион са кадийските регистри (сиджили). В кадийските сиджили се съхраняват преписи на всички султански разпоредби, засягащи военно-политическото и социално икономическото развитие на административната област, в чиито териториален обхват е кадилъкът.

[Хана]

Империята отвръща на удара

Терминология
Първото уточняване, което е наложително според мен, е че не всеки назоваван или самопровъзгласил се за император е владетел на империя, както и не всяка империя има начело император. Думата “император” навлиза с леката (или тежката) ръка на Юлий Цезар, който пръв назовава себе си така. След него и Август и така нататък. Вероятно римската империя е първата схващана и назовавана като империя.
Тези, които са тутиловани като императори и тези, които са се самонарекли императори, със сигурност са много повече от империите. Така че това не би трябвало да бъда критерий. Несъществено е също така дали начело на империите стои цар, шахиншах или султан.

Кои са империите
Тук виждам два подхода. Възможно е да се назоват типични, безспорни империи и преходни случаи, които в някои от характеристиките си не съотвестват напълно на понятието за империя.
Безспорни империи: Рим, Византия, Османската, Руската, Британската
Към тях могат да бъдат добавени споменатите в постингите: Древна Гърция по времето на Александър Македонски, Персийската, Моголската, Германия по времето на Карл Велики, Франция по времето на Наполеон, Австро-Унгария, Третия райх, СССР, САЩ, Европейски съюз.... могат да се добавят още. Всеки отделен случай може да бъде обсъждан като империя или като не-империя.

Вторият подход е да се направи класификация на империите – очевидно е, че те са различни по характеристиките си. Няма инвариант на империя, има различни варианти, които се различават в някои характеристики. Така ще отпадне противоречието между аннтичните/средновековните империи и тези от по-ново време.
Затруднена съм да предложа класификация на империите, но ми се струва, че има логика в този втори подход. Примерно: колониални и неколониални, монархо-диктаторски и империи с нееднолична власт, империи с доминиращ етнос и федеративни, ...

Основни характеристики на империите
От протеклата дискусия се набелязват пак 2 подхода: описателен и моделиращ. Описателният е предложен в отварящия темата постинг и в корекциите към него най-вече на Messire, т.е. тръгва се от това, което ни предлага историята, практиката. Gollum предлага насреща модел – в случая мисля, че това не толкова допълва, колкото се противопоставя на описанието. Моделът мисли империята като несоциален феномен, а като идея (правилно ли съм схванала?), докато описанието е социално или по-скоро исторично.

Развитие на империите
Нещо, което май не бе споменато досега. Всички империи имат еднаква логика на развитие: в най-общи линии това е възникване, консолидиране, експанзия, надмощие, изчерпване, разпад. Т.е. за разлика от държавите империите са нестабилно историческо явление, въпреки огромното си значение. Защо ли?

Предимства и недостатъци на империите и не-империите
Мисля, че Messire е изчерпателен. Моя грешка е споменаването на думата “нация”, а не нещо по-приложимо за различните епохи, например етноси и племена.

И накрая детайли и частности
Рънсиман – писал е за Отоманската империя в разцвета й и за Византия в разпада й. Не знам какво отношение има към темата, Кей Джи 125 да каже.
Съоттношение на понятията Велика Сила (споменато от faso), Цивилизация (споменато от gollum) и Империя. Според мен достатъчно се различават, за да ги обсъждаме тук, а и ще затънем ако започнем да ги разчепкваме.

[Parabellum]

Нека да Включим към анализите си и Свещенната Римска Империя-създадена от император Отон през 962 година и просъществувала до 1805 година.Същото така можем да включим и империите на Инките, Маите и Шака Зулу-ей да не ми се смеете за последният-все пак той доста изпотява британците в Африка

[Хана]

Империя и цивилизация

10* Вероятно следва да отъждествяваме в някакъв смисъл И-я и цивилазицията или във всеки случай - с технологичния прогрес. Развитието на технологиите позволява да се намали комуникационната съпротивляемост в географски смисъл, т.е., да се повиши възможността за уеднаквяване на света. А именно това е същността на имперската функция и същевременно, намаляването на комуникационната свързаност е основната структурна опасност за империята.

Определянето на това какво е империя и отграничаването й от сродни понятия неизбежно минава през разбирането ни за цивилизация, само че цивилизация не в смисъла на развите, еволюция. Това според мен е една от чертите, които различават старите от новите империи. СТарите империи като Римската и т.н. са били материалният носител на цивилизацията, която аз виждам като идеален обект. Дали цивилизацията е имала необходимост да се въплъти и е създавала за тази цел империя или империята е имала достатъчно много цивилизационен и идеен заряд? Може би исторически погледнато империите са създавали цивилизации. В съвремието е точно обратното: модернизацията и цивилизацията налагат създаването на свръхдържавни империи или метаимперии от нов тип - които нямат вече граници, метрополии и колонии, авторитарна власт и т.н.

Опитвам се от снощи да напасна изложеното от gollum с това, което мисля и ми е трудно Защото представата на gollum за това що е империя е лишена от всякаква емпирия (това е шега и игра на думи). Империята е мислена като битове информация, а не като реално съществуваща организация от обекти: най-вече граждани и поданици на империята, но също така и територия, материални богатства и т.н. Империята е мислена като абстрактен самодостатъчен обект, развиващ се по свои си вътрешни имперски закони, а не като резултат от някакви исторически, социални или културни процеси. А тя е преди всичко държавно - политическо и социално - образувание.

[messire Woland]

Сборен пост от няколко участници:

Историк: "Ами Асирия, Египет, Персия, Китай, Македония?"

------------
Елемаг: "Мисля че дадените по-горе определения са твърде съвремени за да бъдат приложени за античните и средновековните империи. Да не говорим че много от самите поданици на такива империи не биха са се съгласили с определение. Всъщност доколко си спомням наименовението империя през античноста и средновековието изобщо не е свързвано с големина и власт. В Рим империя значи държава управлявана от военнен вожд който по-късно става и върховен жрец (понякога и бог). А през средновековието император означава владетел поставен над духовния лидер, бил той папа или патриарх.
Не напразно в тогавашните западни хроники Българското царство го наричат империя. Всъщност по тогавашната терминология България си е пълноправна империя или както не и казваме"
------------
KG125:"Да-а, може да се повярва на Стивън Рънсиман."
------------
Sherlock:"А кой е въпросният Стивън Рънсиман?"
------------
Faso:"За съжаление нямам много време сега но бих ти препоръчал една книга именно по този въпрос: "The Rise and Fall of the Great Powers" Paul Kennedy
Moето мнение след изпитите ми...."
------------
von Danitz:"А търговските империи?
Картаген империя ли е? А Нидерландия?

А империите плод на нечия лична амбиция?
Александър прави ли империя? А Мусолини?

А социалните империи?
Инките правят ли империя?

А религиозните?
Халифата, Латинкската, Португалия?

А създадените от племена, не мога да кажа "национални " все пак?

България???Но и Русия, Полша, Монголия, Мехикската, Могулската?

Май не Рънсиман, а Тойнби по-скоро трябва да се разлисти!"
------------

[gollum]

Всъщност, това, окето изложих по-горе са по-скоро някои общи мисли (върху неща прочетени откъде ли не - знаете как, ако години наред се занимавате, дори не активно, с определен проблем и го оглеждате от множество разнообразни страни, постепенно започва де се формира у вас някакво общо схаващане за него, което може да движи ръката ви, докато изрежда наниз от мисли. Но ако се опитате да го изразите ясно и точно, да го изкарате от удобната неяснота на неизразимото, нещата се усложняват и играта, образно казано, загрубява ). Тъй като са при това фрагментарни, голяма част от свързващите асоциативни нишки не са изрично споменати (или дори ясно формулирани, камо ли докрай проследени) и затова изглежда сякаш не изпридат обща тъкан. Ще се опитам да поправя това в няколко поста колкото са ми силите :

Аз започнах совето изложение върху империите далеч не от историческите примери (импирията ), но в действителност изводите миса извлечени от тях (всъщност, други са ги извилчали, аз съм ги чел и обмислял сопред възможностите си). Съответно, в опита си да изградя някакъв що-годе смислен модел на империя, достигнах до нуждата от съществуването на прототип на имперското съществуване, който да е от идален или информационен характер.
Разбира се, реално погледнато е малко вероятно той да има някакво самосотятелно метафизично съществуване, а ние да наблюдаваме проявите му в реалността под формата на империи (неговите отражения, един вид) - по-скоро става въпрос за определен инфообект, който се заражда и оформя заедно със съответната държава и в някакъв момент добива съответните черти на имперски инфообект, който добива способността да организира империята или образно казано, да живее от нея. За удобство ще го нарека засега "имперски егрегор" (ИЕгр).
Мисля си, че този обект не е специфичен само за империите, а по-скоро е присъща черта на социума във всяка една негова форма. Бих рискувал да предположа, че всеки социум поражда (и сам се поражда) от определен " егрегор" (т.е., инфообект), като той представлява нещо като идеализирана версия за това как би следвало да е усторено обществото и политическата му структура, какви би следвало да са неговите граждани, неговите вътершни и външни цели и т.н. Тази идеализирана версия би сладвало да съществува в съзнанието на вески от членовете на социума в някаква степен и по този начин да оказва влияние на действията, преценките им, дори на самото сетивно възприятие на реалността (или във всеки случай, върху обработката на информация от сътивата и съставяне на мироглед на всяко едно ниво на мислене и живеене).
Някъде в дискусиите вече бях направил една подобна формулировка (но вече не си спомням къде) - би могло да се каже, че както отделните биологически същества имат своя генна информация, която има своето обобщение в генотипа на вида, така и "Вторичната природа" (т.е., създаваната от човешкия разум и действия вторична реалност с всичките й атрибути) следва да притежават своята "генетична" информация. Инфообектите, за които става въпрос, вероятно могат да бъдат определени като генетичен тип на социума и съответно всяка социална структура би следавло да притежава собствен генотип, според който да се пресъздава и оформя.
Разбира се, разумно би било да се предположи, че този "социотип" (по аналогия с генотип) не съществува никъде в целостта си никой от отделните членове на социума не е негов пълен изразител (т.е., не го пиртежава в пълнотата му), а по-скоро всички са под влияние на някакви негови елементи. Самият социотип следва да се възпроизвежда по много пътища - институационално (чрез създаването на история на социума, чрез учене и обществено възпитание), семейно (чрез възпитанието в семейството, личния пример, интелектуалната среда) и т.н.
Във всеки случай, би могло да се допусне, че подобен инфообект има някаква собствена "среда на съществуване", която надхвърля мащабите на социалната, като същевременно той не може да съществува без да е реализиран (т.е., изчезването на социалната му реализация го унищожава или поне умъртвява (от него остават разнообразни реликти, които могат да бъдат открити и оказват някакво влияние). Същевременно, може да се допусне, че генецисът на социотипа върви едновременно със създаването на самата общност, като той е по-скоро нейно творение, макар че след време израства и се превръща в творец .

Ако се върна на имперската тема, то мисля си, че империята възниква в момента, в който се зароди особен тип социален инфообект, който е така да се каже, от "имперски тип". Нахвърляните по-горе разсъждения са бегъл и разпокъсан опит да се обертаят възможните характеристики на такъв имепрски социогенетичен тип (или егрегор).
Сред основните му характеристики следва да е наличието на универсална обединяваща идея/идеология, която да е способна да обединява придобитите територии и да им позволи да се превърнат с времето в пълноправна част от империята.
Империята в структурно отношение задължително е нееднородна, като основно значение имат реалните комуникации от всякакъв тип (морски ,сухопътни, технологиите по които се осъществяват), защото те движат икономическия и културен обмен между отделните територии на империята. Тя може да същестувва и да се развива вероятно докато коминукационната съпротивляемост на територията й е положителна - т.е., новостите се разпространяват по-бързо, отколкото се зараждат.
В този смисъл може да се обмисли някакво фазиране на живота на една империя:

1. етап на зараждане - егергорът тепърва се създава както и самата империя като такава - т.е., това е фазата на първите завоевания (смятам, че за да имаме империя е абсолютно задължително тя да показва положителен интерес към света, т.е., да се стерми към някакъв вид експанзия). Вероятно характерно за този момент от развитието й е, че той не е цикличен, те.., не се повтаря. Също така, империята има ясно изразено собстевно население и метрополия, а към завладените територии/население се отнася по съответен дискриминиращ начин и на тях не им се отрежда място в имперската структура, освен като на своеобразен "гардивен материал" за повишаване на материалната база и възможноситте на самата империя. Във всеки случай, едва ли има някакъв порцес на асимилация (т.е., егергорът е изцяло за собстевна вътрешна употреба от членовете на първоначалния имперски социум).

2. фаза на разширение - в тази фаза империята вероятно започва да гледа (макар и не непременно осъзнато) на останалия свят като на потенциално собствено имперско пространство. Т.е., егергорът започва да действа акто общ модел, а гарниците между началното имперско население и придобитото със завовевания започва да изчезват, за сметак на създаването на ново понятие със собстевно социално-политическо съдържание - имперски поданик.
Разбира се, в конкретните случаи идеологията, която поддържа това съществуване може много да се различава, но би следвало да я има и егрегорът на империята да я приспособи за сови цели (при него основна ще да е формата, не толкова съдържанието).
На тази фаза от развитието на империята би следвало темпът на разширение силно да надхвърля темпът на развитие на центробежни течения (главно в периферията), т.е., постоянната експанзия неутрализира ефектът от създаване на регионални центрове.
Би следвало също така комуникационната свързаност на империята да е висока (т.е., темпът на движение на информация и материя между колониите (периферните райони) да съвпада с темпа на комуникационен обмен вътре във всеки периферен район и между периферията и центъра.

3. фаза на усвояване - темповете на експанзията се забавят и постепенно замират - И-я започва да гледа на външния свят като на заплаха, а не като на потенциално "жизнено пространство". Съответно, в този период основната доза от енергия отива за "цивилизоване" на имперското простнаство и уденкавяването му.
Обикновено в тази фаза започват да се появяват комуникацонните порблеми - с други думи, темпът на обмен вътре в провинциалните центрове надхвърля темпа на обмен помежду им и с имперската метрополия/център. Това води до развиване на центробежни течения за сметка на появяващите се отлики в егергора - раждат се множество егергори от основния имперски.
Тази фаза може да премине във фаза на застой и деградация или пък да се повтори нова фаза на разширение.

Особено важна за империята е възможността да насочва енергията на социума и особено на пасионарната му част - за целта е желателно винаги да се поддържа експанцията активна.

Интересен е въпросът в какво се състои общонстта между имперските егергори - дали е само на структурно ниво (подобие на формата и функциите) или има и съдържателна аналогия.

Също така интересен е въпросът доколко имперския егергор влияе и "изкривява" социо-културните процеси.

Интересно би било да се обмисли как влияе развитието на технологиите, особено на комуникационните, върху империите (т.е., доколко се променя тяхната структура и външните им изяви?).
Мисля че съвременният свят се движи към възможност за една глобална империя (донякъде съизмерима и аналогична на римската), котяо както отбеляза Хана, няма да има повечето от имперските черти (демократична империя ), а имперският егрегор вероятно ще се гради върху идея за толерантност, хуманизъм и т.н.

[Елемаг]

В началото не лошо да се уточни кое понятие за империя ще бъде прието !
Понятията реално използвани от народите през вековете или някакво горе-долу обобщаващо понятие!
Лично аз съм за първия вариан защото иначе дискусията няма да има реална основа а и не съществува възможносто за единно обощаващо понятия което да обхване дори и половината от съществуващите разбирания за империи. Всъщност даже това което е империя за някои то много често за самите поданици не е!

[gollum]

Елемаг, не знам защо е нужно да слагаш подир всяко свое изречение възклицателен знак - не сме на митинг, все пак .

Инак, както вече бе отбелязано - има две възможности - да използваме историческите наименования, т.е., да смятаме за империя само държава, която изрично се назовава така. Или да се опитаме да изградим собстевно работно понятие за това какво е империя и след това да го "сверим" с реалността (е, процесът на серяване е по-дълъг и предполага неколкократно връщане на "чертожната дъска"). Аз лично предпочитам вторият вариант, тъй като само той може да ни даде някакво смислено системно определение на "империя". Първият вариант ще ни доведе до сравнително крато описателство, което едва ли ще ни позволи да извлечем някакво конструктивно и приложимо понятие за "империя" (много от назоваващите се така държави не са империи, както и обратонто - много империи не се назовават така сами себе си).
Аз лично се опитвам да свърша нещо в тая насока, не твърдя, че някой трябва да повлича крак след мен .

[Хана]

Същевременно, може да се допусне, че генецисът на социотипа върви едновременно със създаването на самата общност, като той е по-скоро нейно творение, макар че след време израства и се превръща в творец .Ако се върна на имперската тема, то мисля си, че империята възниква в момента, в който се зароди особен тип социален инфообект, който е така да се каже, от "имперски тип".

Gollum, по повод на това, което пишеш, се сещам за едно афористично изказване не помня на кого: изследването на историята е като дърво – можеш да изследваш по два начина: листенце по листенце и коренче по коренче, а можеш да анализираш и цялото дърво. Единственото недопустимо е да отсечеш един клон, да го обрулиш и да изследваш само него. Доколкото разбирам, ти се опитваш да видиш дървото в цялост. Това е доста примамливо, в смисъл, че е по-интересно, но преполага формализация и анализ само на висококорелативните явления и пропускане на изключенията, частностите и противоречията.

Империята в структурно отношение задължително е нееднородна, като основно значение имат реалните комуникации от всякакъв тип (морски, сухопътни, технологиите по които се осъществяват), защото те движат икономическия и културен обмен между отделните територии на империята.

Мисля, че Тойнби обясняваше краха на Римската империя с нарушаването на комуникационните връзки и спирането на иригационните дейности. Въпросът е доколко това е причина, а не следствие от нещо друго, от изчерпване на експанзионистичния заряд на империята.

Мисля че съвременният свят се движи към възможност за една глобална империя (донякъде съизмерима и аналогична на римската), котяо както отбеляза Хана, няма да има повечето от имперските черти (демократична империя ), а имперският егрегор вероятно ще се гради върху идея за толерантност, хуманизъм и т.н.

Думата толерантност се изтърка напоследък от употреба, не мисля, че въз основа на толерантността може да се съгради нещо трайно освен междуличностни отношения, семейство например - там тя е незаменима. Толерантността е част от психологията, от индивидуалния живот на човека, а не на социалния. Говорим ли за империи и изобщо за социални отношения и образования, толерантността е една предизвестена смърт, социалното, политическото и икономическото развитие се развиват в резултат на стремеж към повече, към доминиране.

П.П. Не ти работи линка в подписа

[gollum]

Да, съгласен съм с теб - само бих допълнил, че всъщност винаги е добре да се работи паралелно и по двата метода - защото къртовския труд по листенцата и коренчетата доставя и обобщава огромно количество информация за детайлите, без която умозрителните теоретизации увисват в празното пространство. Същото важи и в обратна посока - без теоретизация и общ поглед върху нещата частните разработки не могат да се обединят .

Мисля, че Тойнби обясняваше краха на Римската империя с нарушаването на комуникационните връзки и спирането на иригационните дейности. Въпросът е доколко това е причина, а не следствие от нещо друго, от изчерпване на експанзионистичния заряд на империята.

Мисля че нещата са обвързани и едва ли може да се изведе едната причина пред другите. Т.е., действат няколко процеса едновременно:

* зарядът от "социална енергия" на империята се изчерпва с времето и разширяването на териториите (като масло върху филия) - т.е., възможностите за освобождаване на енергия от текущите дела за нова експанзия намалява с увеличаването на имперското простнранство и с напредване на "възрастта" на самата империя. Идва момент, когато империята започва да се обръща към себе си и дори да се затваря в себе си (като звезда, която изчерпва горивото си);

* с увеличаване на имперското пространство започват да работят чисто географски комуникационни проблеми - ограниченията на текущото ниво на технологиите си казват думата (разбира се, прага е различен в различните времена, но вероятно винаги ще го има някъде). Когато информацията, стоките и хората започнат да се движат тъврде бавно, резултатът е, че свързаността между провинциите започва да се намалява, а ефективността на централните решения (а империите винаги имат централизирана нервна система) да се губи на местно ниво (бавна обратна връзка). Това води до оформяне на местни центрове и въобще до центробежни движения - връзките с околните провинции са по-добри и ги сближават. Заедно с това се увеличава и чистата социокултурна разлика между провинциите - т.е., имаме процес на културно "разбягване", заменил процеса на оеднаквяване, който е стоял в основата на империята преди.

Думата толерантност се изтърка напоследък от употреба, не мисля, че въз основа на толерантността може да се съгради нещо трайно освен междуличностни отношения, семейство например - там тя е незаменима. Толерантността е част от психологията, от индивидуалния живот на човека, а не на социалния. Говорим ли за империи и изобщо за социални отношения и образования, толерантността е една предизвестена смърт, социалното, политическото и икономическото развитие се развиват в резултат на стремеж към повече, към доминиране.

За ключовото й значение в междуличностните и семейни отношения съм съвсем съгласен с теб (от личен опит ), но не това имах предвид. Мисълта ми бе (вероятно зле изказана, за което се извинявам), че ако и ние традиционно да свързваме империята с подтискане на личността и индивидуалното начало или във всеки случай с подчиняването му на имперската идея (личностите се жертват за благото на империята), то в тази връзка неизбежно свързваме империите и с подтисничество на етническа и религиозна основа в името на създаването на еднакви граждани, в процеса на утвърждаване на имперския егрегор - и въобще със силен репресивен апарат. Докато една съвременна империя би могл да действа значително по-различно, главно поради променените средства информционно въздесйтвие. Също така, създаването на глобална политическа структура (идеалната империя, която след това ще продължи експанзионистичния си път към Слънчевата система ) почти със сигурност няма да върви по предсказвания мрачен път на подтисничество (в толкова много антиутопии), а по-скоро по пътя на утвърждаването на личността и традиционните отличия т всякакъв вид, зад които ще се извършва обединяването в рамките на обща масова култура и общо информационно пространство. Та затова и таз, наистина претоварена напоследък дума "толерантност".

ПП Да, знам, че не работи линак в подписа ми - така е от края на есента, когато преминахме на нов хост. Така и не съм си направил труда да си кача отново нещата (то тъй или инак в конкретния случай става въпрос за сайта на игровата симулация "Индустриализъм", която още не съм завършил и май като я завърша чак тогава ще го кача на линия).

[Хана]

Като ми поостана време се поразрових в нета и намерих една книжка по темата. Оказа се, че това, което ние тук го спретнахме без много-много усилия за няколко дни, хората от години го изследват и монографии по него пишат
Ето линка Каспэ С.И.
ИМПЕРИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ: ОБЩАЯ МОДЕЛЬ И РОССИЙСКАЯ СПЕЦИФИКА

В основни линии съвсем конспективно това, което ми беше интересно и мисля, че може да допълни темата. Който има интерес може да прочете книгата, ама предупреждавам, че е дълга. В нея са описани причините на възникване и функционални механизми, поддържащи съществуването на империите.
Дадени са признакови/синдромни определения и генетически определения на империите.
Класифицирани са различни типове империи: патримониални – империята на германските Каролинги, Номадни, централизирани бюрократични империи – древен Египет, Вавилон, Китай между династиите Хан и Цин, империята на Сасанидите, Древна Гърция, Рим, Византия, арабския Халифат и всички европейски КОЛОНИАЛНИ от епохата на абсолютизма.
Основният признак, който обединява толкова различни държвавни образования, е частичната автономизация на сферата на политическото в тях.
Основна причина за възникване на империята е издигането в периоди на изострени социални конфликти и криза на традиционните политически механизми на НОВАТОРСКИ ЕЛИТ, който се стреми да монополизира правото върху вземането на политически решения.
Важен признак на имперското е сакрализация на властта, религиозна и/или идеологическа – винаги се крепи на идеология.
Както и експанзия н всички равнища, вкл. и в икономиката (икономиката на империите е по правило не интензивна, а екстензивна)
Етническа характеристика - агресията и териториална експанзия означават включване на другите етноси и “свикването” с тях, а не потъпкването и унищожаването им

[AzUrAL]

Хубаво ама така и не разбрах,как точно се превежда imperium.Е хайде аз да я преведа тогава imperium=висша военна власт.