Термина "стрес"

[messire Woland]

Един въпрос. Кога според вас термина "стрес" се появява със съвременното си значение?
Аз дотук установих, че това трябва да е някъде през седемдесетте години.

[Shelenberg]

Абе не знам точно кога възниква, но и аз мисля че 70-те защото тогава се поевяват най-големите серийни убийци :hanged: :twisted:

[messire Woland]

Това, както и други, станали вече за нас нормални неща, илюстрират промени в обществото и самия човек. За стреса специално ми се струва, че той е някакъв вид реакция на по-забързания начин на живот плюс информационната пренаситеност, които в наши дни вече са засегнали почти всяко кътче на планетата. На какво обаче е реакция конкретно появяването на това явление?

[gollum]

Не знам нищо за появата на понятието "стрес" в модерното му звучене (но самата дума е много по-стара), но със сигурност дори това знамчение не евъзникнало скоро - всъщност, това понятие има своето значение от поне век-два насам, просто тогава се е отнасяло до критична ситуация, докато сега значението (и може би обвхата му) се е пренесло и върху ежедневието, което по никакъв начин не е пряко свързано с ясно изразена опасност. Но най-вероятно тази промяна е свързана с промените в информационния "метаболизъм" (най-вече производителност) на човечеството (и отделните социуми, ако ще си говорим конкретно).

[rambler]

stress (n.)
c.1303, "hardship, adversity, force, pressure," in part a shortening of M.Fr. destresse (see distress), in part from O.Fr. estrece "narrowness, oppression," from V.L. *strictia, from L. strictus "compressed," pp. of stringere "draw tight" (see strain (v.)). The purely psychological sense is attested from 1942.

Смятам, че стресът като явление е съществувал винаги, просто е нямало психолози, които да напишат дебели книги по въпроса.

[gollum]

Да, че е съществувал винаги като психическо явление вероятно е вярно - става въпрос по-скоро за интензивността му (или за обхвата му) - изместването от зоната на крайното/граничното преживяване към ежедневното.

[rambler]

Струва ми се, че независимо от / може би/ по-големият интензитет на ситуациите, които предполагат емоционална напрегнатост в наши дни, казвам може би, защото я си представи на какъв стрес би бил подложен ако се гладиатор, примерно, притежаваме отлична адаптивна способност при повечето случаи. Тези, които не я притежават, най-вероятно се побъркват, стават масови убийци или пък може би гениални автори. Но за да оцелее вида, е необходимо да се адаптира, точно както сме се адаптирали и към османското " присъствие". Така че, тюхканията по въпроса за стреса не са нищо повече от още малко реклама на глутницата психолози, чакаща с настървение да ти бръкне в душата.

[gollum]

Е, положението на гладиатора все пак си е крайна ситуация . Инак съм съгласен, че глутницата психоаналитици и нейните интереси тук има много общо .

[Shelenberg]

Ето една статия - http://www.vokrugsveta.ru/telegraph/pulse/728 не знам дали е много по темата, но мисля че и за тука става. По долу слагам превода на статията направен от мой познат.


Феноменът на серийните убийци активно се изучава от психиатрите-криминалисти. Обикновено те помагат на следствието, когато маниакът е вече заловен. Но, изхождайки от натрупаният опит, психиатрите могат да предугадят действията на убиеца, да дават консултации на дететктивите, да насочват тяхното разследване. Та нали на някои етапи от разследването на серийните престъпления, правоохранителните органи стигат до задънена улица. Така например, от правилния път може да ви отклони "макси-нормалността" на престъпник - привидно поведение, насочено към съотсветствие с приетите в обществото норми. Известният психолог-криминалист, доктор на медицинските науки Михаил Виноградов подчертаваше в беседа с кореспонденда на Московска правда" : "По правило, това са външно мили, спокойни хора, благопристойни глави на семейства, любящи съпрузи и синове. Обикновено са неконфликтни и могат да предразположат жертвата, особено малките деца."
Наистина, как може да се заподозре в убийства човек, който абсолютно всички околни възприемат положително. Но ако във време на разследването се прибгваше повсеместно към консултации на психиатър - криминалист, много от кървавите фантазии на маниаците биха останали нереализирани. Родом от детството
Специалистите от разни страни стигат до близки изводи относно хората, имащи склонност към маниакално поведение и мотиви за постъпките си.
Преди всичко, изяснено е, че серийните убийци всички са имали тежко детство. Например, детството на Андерй Чикатило е минало в гладните военни години. Момчето се е страхувало, че могат да го откраднат и да го изядат. Често серийните убийци произхождат от непълни семейства или от обкръжение, в което унижават и използват физическо насилие. Децата в скоро време започват да си връщат обидата, например върху беззащитни животни. Така, например възпитания от самотна майка сериен убиец Владимир Муханкин като дете е разкъсвал живи котки на части. С възрастта в обидените, унизени, неполучили родителска ласка и любов деца се развива антисоциално разстройство на личността. Такива хора не са способни на състрадание, често лъжат, не се чувстват отговорни за действията си и често са подложени на депресии.
Интересното е, че повечето от серийните убийци са мъже, а пък жертвите им са представителки на слабия пол. В живота на серийните убийци голяма роля има взаимоотношенията с майка им. Много от тях в детството си са изпитвали гнева на майка си или са били унижавани от нея. Например убиецът - людоед Карол Едуард Коул не скривал, че през целият си живот фактически е "убивал майка си". Много серийни убийци признават, че жертвите им с нещо са им напомняли тези, които са ги обиждали и унижавали.
Обаче обидите в детството, насмешките от страна на връстниците ги преживяват много. Но далеч не всеки отмъщава на обидата, като прибягва към насилие. За да се разбере какво лежи в основата на криминалното поведение, физиолозите обръщат внимание на мозъкът на престъпника и се опитват, фиксирайки чрез ядрено магнитна томография типичните отклонения, да на мерят медицинско обяснение на феномена на серийните убийци. Особено внимание в изследванията се обръща на знаменитата челна част на мозъка (челен дял). Елхонън Голдберг, професор по неврология от Ню Йорксия университет, изказвайки се в предаването "Очевидно и невероятно" отбелязваше, че сериозни нарушения на функцията на челния дял, възникнали в резултат на неврологични заболявания, генетични отклонения или повреждане на мозъка, често довеждат до трагични последици, психични заболявания или асоциално поведение. Не префронталната кора на челния дял са възложени сложните функции на управлението. Челните дялове регулират поведението от висш порядък - определянето на целите, постановката на задачата и търсенето на пътища за решението й, оценката на резултатите, приемането на сложни решения, целеустремеността, лидерството и самоидентификацията.

Значително количество от серийните убийци са преживели в детството си мозъчна травма. Тази идея активно се развива от португалските невролози от университета в щата Айова Антонио Дамазиу и Ана Дамазиу. Те предполагат, че след повреждане на челната част на мозъка хората стават склонни към некотролирано агресивно поведение. Например серийният убиец Алберт Фиш 1870-1936, известен като Бруклинският вампир, в детството си паднал от вишна и си повредил главата. Веднага след падането почнал да изпитва силно главоболие, а в поведението му се появили садистични тенденции. До неконтролирана агресия могат да доведат и вродените нарушения на функцията на челната част, нпаример епилептични огнища в тази зона.
Още известният криминалист Чезаре Ломброзо 1835-1909 г. твърдял, че морфологичните и физиологични характеристики на мозъка на серийните убийци оставят отпечатък във външността им. Анализирайки стотици криминални дела, той стигнал до извода, че по външни признаци може да се предскажат криминалните наклонности на човека. В интервю за вестник "Версия" докторът на медицинските науки и завеждащият катедрата по психиатрия на Ростовския държавен медицински университет професор Александър Бухановски (ТОВА Е ТОЯ, КОЙТО Е РАЗКРИЛ ЧИКАТИЛО ) каза, че нарушението на функцията на челната част на мозъка наистина се съпровожда с увеличения на челната кост и на костите на веждите. Но такива черти имат много хора, които в болшинството от случаите са добропорядъчни граждани, отбелязва професорът.

Не по-малко значимо място във формирането на престъпните наклонности се отрежда на хипоталамуса на мозъка. В хипоталамуса са разположени важни регулаторни центрове, в т.ч. и центърът на удоволствието. Хора с повреден хипоталамус не могат да изпитват удоволствие от очевидни неща. Хипоталамусът е една от немногото области на човешкият мозък, която не се подава на контрол от страна на челната част, затова импулсите възникващи в хипоталамуса, веднага се отразяват на поведението. Важна роля играят близкото разположение в хипоталамуса на центровете на агресия и сексуално удовлетворение. Възможно е именно затова често безконтролната агресия води до сексуално оцветени престъпления.
Не трябва да се забравят всевъзможните тумори на мозъка. Развиващи се в зоните, "отговорни" за хазарта, импулсивността, сексуалното влечение, туморът може да изиграе лоша шега осигуряваки необичайно бурни емоции на своя притежател, в гонитбата на които той няма да се спре даже пред убийство.
При серийните убийци също се проследяват и аномалии в областта на слепоочните дялове, "отговорни" са следването на етиката и морала, а също и "либическата система" . В тази област на мозъка се формират емоциите и важни реакции, такива като страх. На серийните убийци им е нужна по-голяма степен на стимулация, за да достигнат възбуждане или осезаетлно вълнение. При това става дума не само за негативни емоции, а и за положителен опит.

За социопатите е характерна също устойчивост към естествените вещества на удоволствието - ендорфините. Съгласно предположението на доктор Добра Шърман Кауфлин от института по изучаване на насилствените престъпления, серийните убийци могат да страдат от недостатък на ендорфини. Когато нивото на ендорфините и рецепторите им е в норма, удоволствие се получава от обикновени неща - ходене на кино, дългоочаквана покупка, романтична вечеря. Интересно е, че избработката на ендорфини се увеличава по време на приятните или романтични прегръдки, а чувствитеността към тях се залага от ранно дествто. Така е доказано, че децата на шимпанзета, чиито майки не са били щедри на ласки и обятия израстват "дръпнати" и по-често атакуват своите другари.

Когато изработката на ендорифини е нарушена или снижена чувствителността на рецепторите към ендорфините, човек се принуждава да търси необичайни пътища на удовослвтие. По наблюденията на Александър Бухановски, обикновено серията от убийства се предшества от един епизод, ярко впечатление, което предизвиква незабравими емоции. Hапример в единият случай такова впечатление е станал един бой с петли, в който тъплата искала все повече кръв. Впоследствие у свидетеля на тези боеве се развила мания за вампиризъм, култ към кръвта. В друг случай като тласък към некрофилия послужил пожар на заупокойна меса. Такива впечатления у болшнството хора предизвикват неприязън, но поради морфологичната и физиологична предразположеност на мозъкът им потенциалните серийни убийци изпитват по време на такива събития някакъв екстаз, който после въплъщават в самите си престъпления.

Азотният окис (NO) изработван в организма на млекопитающите оказва не само съдоразширяващо действие, но и сдържа агресията. Така например "нокаутните" мишки с изключен ген на фермента, който изработва азотния окис - мишки, в чиито гени учените са заменили генът на NO-синтеза с безсмислена последователност от ДНК са много агресивни и предприемат повече опити за полово сношение с незаинтересованите партньори. Друг "миши" модел е позволил да се изясни, че дефект във фермента на мономиноокзидазата А, разпръскваща невромедиаторите серотонин и дофамин също води към повишаване на агресивността.
Генетическите дефекти са любима почва за нови теории. Някои физиологични отклонения на престъпниците, предположително водещи към агресивност, стана възможно да бъдат открити, но много открития още чакат авторите си. Taкa, неотдавна беше направено преположение, че манията за убийства може да бъде нищо друго, но чисто генетично заболяване. В днешно време са известни много отклонения, например далтонизма, които се пазят в генотипа на майките във вид на един рецепторен алел. В хода на живота не се проявяват никак, доколкото за тях работи доминантният алел. Ако рецесивният алел се достави в оплодената яйцеклетка, то болестта се проявява само у момчетата. В този случай наричат заболяванията "свързани с пола". Не е изключено маниакалното поведение да се наследява именно по такъв принцип. Наистина, остава непонятно как да се обясни поведението на серийните убийци - жени, та нали при тях не би следвало да се проявява маниакалният ген.

Колкото и големи да са успехите на боихимичните изследвания на мозъчните функции, колкото и многочислени публикации да има по психологията на серийните убийци, до днес няма ясен критерии по който да може в достатъчна степен да се открия склонността на личността към маниакалното поведение. Не е изключено в бъдеще генетичният или биохимичният профил на серийният убиец да бъде създаден. Тогава, с помощта на анализ на кръвта или чрез прост генетичен тест ще може да се направи опит бедата да бъде избегната; например, чрез допълнително внимание към възпитанието на детето, склонно към неоправдана агресия. Засега предсказването на криминалното поведение, точно както и познаването на мозъка, обвхванат от манията за убийство, остава трудноизпълнима задача.

Виола Брик, 02.09.2008