Море насред пустинята Сахара?
Преди 55 г., в България беше преведен и издаден приключенският роман на Жул Верн Морето сред Сахара . Върху корицата на книгата бяха нарисувани група туареги с развяти бурнуси и бягащи коне в пустинята пред вълните на Средиземно море. В този чудесен роман, през втората половина на XIX век, писателят бе прозрял една потенциална възможност за грандиозен проект в Северна Африка, възможен за изпълнение едва днес, в началото на XXI век.
Проектът е свързан със североизточната част на Сахара. Само на 80 км. от чудесните пясъчни плажове на Средиземно море се намира Катара котловина с гигантска елипсовидна форма, дълга 300 км. и широка 200 км. На изток, тя се допира до оазиса Магра, а на запад до оазиса Сива.
В Сахара няма друго по-негостоприемно и по-неуютно място от тази огромна египетска долина. Северните ветрове не донасят до нея влажния средиземноморски въздух, защото пътят им е преграден от планински хребети, високи 230 м. Слънцето - жестоко и безмилостно в пустинята нажежава до бяло този естествен тиган , изпарявайки и последните жалки остатъци от влага. Каменистата почва е покрита с дебела и непроходима солена кора. Денем, отразената от солта слънчева светлина нетърпимо реже очите. Ето защо керваните избягват Катара, а, в по-голямата част от годината, в падината вилнеят само пасатите сухи ветрове, способни да изсушат всичко, което им се изпречи на пътя.
По тези причини, в Катара - котловината с кота 135 м. под нивото на Средиземно море, в течение на години, не се стича нито капка вода. А по площ, низината е равна на половината от територията на Щвейцария.
Идеята за създаване на изкуствено море насред пустинята Сахара, предложена от гениалния писател, насочила вниманието на геолози и на инженери от цял свят към този уникален географски феномен.
През 1912 г. (започва Първата Балканска война), германският професор Бенк предложил икономически проект за развитието на тази уникална местност. Чрез канал (по идея на Жул Верн) или чрез подземен тунел, галерия с дължина 80 км. към тази гигантска вдлъбнатина, част от водите на Средиземно море биха могли да задействат турбоагрегатите на една хидроелектроцентрала с мощност 8 10 млн. киловата. За съжаление, този проект не бил подкрепен от тогавашното египетско правителство.
През 1933 г. (властта в Германия се съсредоточава в ръцете на една партия - НСГРП), претърпяла провал и опитът на английския геодезист Балда да заинтересува Египет с аналогичен проект.
През 1964 г., германското Министерство на Икономиката възложило на хидролога проф. Баслер, както и на други учени, да проведат, в рамките на съглашението за оказване на технологическа и експертна помощ на Обединената Арабска Република, изследване за проблемите на Катара. (Това било възможно, защото Великите сили се стремели към деколонизация на света и оказвали технологическа и експертна помощ на страните, които напускали, след като са ги били колонизирали, в миналото. Всъщност, процесът на деколонизация на света не е приключил, все още.)
Поради изключително високите разходи за строителството на канала, непрекъснато били отлагани във времето многочислените предложения на специалистите за насочване на част от средиземноморските води в гигантската бездънна бъчва , създадена от природата.
Това продължило до 70-те години на миналия век, когато далновидният Баслер обърнал внимание на интересен изследователски проект на американската комисия по атомна енергия. Американските учени, в течение на много години провеждали експерименти по проблемите, касаещи използването на атомната енергия за мирни цели.
В рамките на програма Лемекс , на военния полигон, разположен в пустинята на щата Ню Мексико, с помощтта на насочени атомни взривове, били изкопани изкуствени канали и даже цяла котловина!
Не би ли могло този метод да се използва и за икономически най-изгодно строителство на канал, по който водите на Средиземно море да навлязат в Катара? Професор Баслер задал този въпрос на американските учени и те му отговорили, че това е напълно възможно.
Трудно може да се намери по-подходящо място в света за прилагане на високата технология на програма Лемекс за взривяването на тясната ивица земя между брега на морето и котловината. Скалната земна основа е идеална за тази цел. Местността е необитаема. Тук, дори в днешни дни, не са разминирани минните полета, останали там, след края на Втората Световна война.
Ето как описва Ел-Аламейнския район (това е участъкът, който, евентуално, ще бъде взривяван) генерал-лейтенант Ф. Байерлайн в книгата Съдбоносни решения : Силно нагрявана от безжалостното африканско слънце безводна камениста пустиня, където лишените от растителност скали се редуват с песъчливи пущинаци, по които, само на отделни места, се среща камилски трън...
Днес, в началото на XXI век, мечтата на Жул Верн може да стане действителност. Писателят на научно-фантастични романи и различните учени са свършили своята част от работата. На ход е египетското правителство, което трябва да разреши изпълнението на този план.
Както казва австрийският писател и философ Ернст Фойхстерлебен: Плановете са мечтите на знаещите хора.
Инж. д-р Венко Наков
Сп. Наука и техника ,
юли 2004 г.
Преди 55 г., в България беше преведен и издаден приключенският роман на Жул Верн Морето сред Сахара . Върху корицата на книгата бяха нарисувани група туареги с развяти бурнуси и бягащи коне в пустинята пред вълните на Средиземно море. В този чудесен роман, през втората половина на XIX век, писателят бе прозрял една потенциална възможност за грандиозен проект в Северна Африка, възможен за изпълнение едва днес, в началото на XXI век.
Проектът е свързан със североизточната част на Сахара. Само на 80 км. от чудесните пясъчни плажове на Средиземно море се намира Катара котловина с гигантска елипсовидна форма, дълга 300 км. и широка 200 км. На изток, тя се допира до оазиса Магра, а на запад до оазиса Сива.
В Сахара няма друго по-негостоприемно и по-неуютно място от тази огромна египетска долина. Северните ветрове не донасят до нея влажния средиземноморски въздух, защото пътят им е преграден от планински хребети, високи 230 м. Слънцето - жестоко и безмилостно в пустинята нажежава до бяло този естествен тиган , изпарявайки и последните жалки остатъци от влага. Каменистата почва е покрита с дебела и непроходима солена кора. Денем, отразената от солта слънчева светлина нетърпимо реже очите. Ето защо керваните избягват Катара, а, в по-голямата част от годината, в падината вилнеят само пасатите сухи ветрове, способни да изсушат всичко, което им се изпречи на пътя.
По тези причини, в Катара - котловината с кота 135 м. под нивото на Средиземно море, в течение на години, не се стича нито капка вода. А по площ, низината е равна на половината от територията на Щвейцария.
Идеята за създаване на изкуствено море насред пустинята Сахара, предложена от гениалния писател, насочила вниманието на геолози и на инженери от цял свят към този уникален географски феномен.
През 1912 г. (започва Първата Балканска война), германският професор Бенк предложил икономически проект за развитието на тази уникална местност. Чрез канал (по идея на Жул Верн) или чрез подземен тунел, галерия с дължина 80 км. към тази гигантска вдлъбнатина, част от водите на Средиземно море биха могли да задействат турбоагрегатите на една хидроелектроцентрала с мощност 8 10 млн. киловата. За съжаление, този проект не бил подкрепен от тогавашното египетско правителство.
През 1933 г. (властта в Германия се съсредоточава в ръцете на една партия - НСГРП), претърпяла провал и опитът на английския геодезист Балда да заинтересува Египет с аналогичен проект.
През 1964 г., германското Министерство на Икономиката възложило на хидролога проф. Баслер, както и на други учени, да проведат, в рамките на съглашението за оказване на технологическа и експертна помощ на Обединената Арабска Република, изследване за проблемите на Катара. (Това било възможно, защото Великите сили се стремели към деколонизация на света и оказвали технологическа и експертна помощ на страните, които напускали, след като са ги били колонизирали, в миналото. Всъщност, процесът на деколонизация на света не е приключил, все още.)
Поради изключително високите разходи за строителството на канала, непрекъснато били отлагани във времето многочислените предложения на специалистите за насочване на част от средиземноморските води в гигантската бездънна бъчва , създадена от природата.
Това продължило до 70-те години на миналия век, когато далновидният Баслер обърнал внимание на интересен изследователски проект на американската комисия по атомна енергия. Американските учени, в течение на много години провеждали експерименти по проблемите, касаещи използването на атомната енергия за мирни цели.
В рамките на програма Лемекс , на военния полигон, разположен в пустинята на щата Ню Мексико, с помощтта на насочени атомни взривове, били изкопани изкуствени канали и даже цяла котловина!
Не би ли могло този метод да се използва и за икономически най-изгодно строителство на канал, по който водите на Средиземно море да навлязат в Катара? Професор Баслер задал този въпрос на американските учени и те му отговорили, че това е напълно възможно.
Трудно може да се намери по-подходящо място в света за прилагане на високата технология на програма Лемекс за взривяването на тясната ивица земя между брега на морето и котловината. Скалната земна основа е идеална за тази цел. Местността е необитаема. Тук, дори в днешни дни, не са разминирани минните полета, останали там, след края на Втората Световна война.
Ето как описва Ел-Аламейнския район (това е участъкът, който, евентуално, ще бъде взривяван) генерал-лейтенант Ф. Байерлайн в книгата Съдбоносни решения : Силно нагрявана от безжалостното африканско слънце безводна камениста пустиня, където лишените от растителност скали се редуват с песъчливи пущинаци, по които, само на отделни места, се среща камилски трън...
Днес, в началото на XXI век, мечтата на Жул Верн може да стане действителност. Писателят на научно-фантастични романи и различните учени са свършили своята част от работата. На ход е египетското правителство, което трябва да разреши изпълнението на този план.
Както казва австрийският писател и философ Ернст Фойхстерлебен: Плановете са мечтите на знаещите хора.
Инж. д-р Венко Наков
Сп. Наука и техника ,
юли 2004 г.
Comment