Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Войната срещу терора - тактика и стратегия на победата

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Войната срещу терора - тактика и стратегия на победата

    Тероризмът използва като основно оръжие страха! Цивилните са основната му жертва! Както в началото на миналия век, така и днес малко решителни хора, разбира се , от различни подбуди, удрят там, където им е удобно, когато им е удобно. Тероризмът е оръжието на врага, но кой е врага?

    #2
    врага е този, който напада родината ти, избива воиската и окупира земята и. Който се гаври със сънародниците ти и пуска бомби над дома ти. Срещу този враг трябва да се воюва, както са воювали дедите ни и точно заради тази им борба в момента можем да се наречем 'българи', колкото и изпразненмо от смисъл да е това понятие сега и по никакъв начин не можем да обвиняваме хората, които се борят по същия начин, пък били те и в някоя друга държава.

    Comment


      #3
      Точно.

      Поставете се на мястото на баските, примерно. Искате да имате държава. Еми хуу, кво можеш да направиш по-въпроса ? Какво ще направиш ако ти кажат "Няма пък" ?

      Друг е въпроса дали всички "терористи" се вълнуват от това или го правят заради пари, спорта, промития им мозък...
      По моя преценка съм обективен.

      Comment


        #4
        Longanlon написа
        врага е този, който напада родината ти, избива воиската и окупира земята и. Който се гаври със сънародниците ти и пуска бомби над дома ти. Срещу този враг трябва да се воюва, както са воювали дедите ни и точно заради тази им борба в момента можем да се наречем 'българи', колкото и изпразненмо от смисъл да е това понятие сега и по никакъв начин не можем да обвиняваме хората, които се борят по същия начин, пък били те и в някоя друга държава.
        До, но истинските мъже се бият срещу войниците на окупатора, докато страхливците убиват жени, деца и невъоръжени мъже, какъвто е случаят с терористите, затова те не могат да бъдат оправдани по никакъв начин. Въпреки, че е имало планове за терор в Истанбул 1876, те не се осъществяват, ами "дедите ни", както ги наричаш, са се изправили с пушка в ръка срещу въоръжени мъже, а не са отвличали ханъми
        "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

        Comment


          #5
          Но сега пък не можеш да отвлечеш кораб, да минеш границата и да се качиш на Балкана и лошите да разберат след два дни.
          По моя преценка съм обективен.

          Comment


            #6
            борбата с така наречения тероризъм( щото така е модерно :mhehe: ) трябва да я води всеки човек , това трябва да е естетвената борба на човек за извоюване на свобода където и да е и с които да е .

            борба с - вътрешния мир , предрасъдъци , ограничаването личностната свобода на човек и т.н НО за това трябва да се достигне до такова ниво на информираост в планетарен мащаб( което едвали одобряват всички) , че на всички да са предоставени възможностти за равно развитие :!:

            Comment


              #7
              да се достигне до такова ниво на информираост в планетарен мащаб( което едвали одобряват всички) , че на всички да са предоставени възможностти за равно развитие
              Това е една пълна утопия, от типа на тези, заради които е имало твърде много тероризъм през миналия век (а вероятно ще има и през този).
              Тероризмът е преди всичко средство за постигане на определени цели (разбира се, като вясок друго атресивно средство то е изправено пред опасността да се превърне с времето в самоцелно). И в този смисъл се използва от хора, които смятат, че целта им оправдава подобно средство. Според мен никоя цел не може да оправдае използавнето на подобно средство и съответно, подобни сердства напълно дискредитират целите, в чието име се използват. Но това не е нищо повече от лично мнение...

              Comment


                #8
                уТОПИя , а някъква по конкретна тактика , много тероризъм напоследък , а и навсякъде мормони се разхождат и някви рекламни Ъгенти 8) :lol:

                Comment


                  #9
                  gollum написа
                  Според мен никоя цел не може да оправдае използавнето на подобно средство и съответно, подобни сердства напълно дискредитират целите, в чието име се използват. Но това не е нищо повече от лично мнение...
                  Тогава можеш да предложиш алтернативни начини за постигане на целите. Тъкмо някой терорист може да го види и да се откажат от тероризма .
                  По моя преценка съм обективен.

                  Comment


                    #10
                    Ами винаги има алтернативен път за постигане на целите. Нещо повече, бих казал, че почти винаги пътят е далеч по-важен от целта. Но не ми се врява които и да е терорист да приеме това, защото те си падат по скъсяване на пътя и най-общо казано - лесното и бързо достигане на целта (в хода на този процес тя разбира се се губи, но това е два ли е важно за тях). Всяка цел може да бъде постиганата по заобиколен път, с бавни и постепенни еволюционни промени, въпросът е, че това е много по-трудно.

                    Comment


                      #11
                      В горното си мнение май трябваше да спомена конкретни .
                      По моя преценка съм обективен.

                      Comment


                        #12
                        Е, досетих се, че към това ме подтикваш, но предпочетох да се измъкна, защото ме е хванал мързел (отпуска, такива ми ти работи). Все пак ще пробвам да се стегна и да формулирам малко по-конкретно нещата :

                        целите, за чието постигане се използват терористични средства винаги са свързани с два основни типови проблема

                        * утвърждаването на някаква нова същност:
                        - нова идеологическа идентичност (етническа, религиозна и т.н.), която възниква в рамките на друга сходна, но утвърдена структура;
                        - нова социо-културна социална група, която до момента няма собствено представителство в рамките на структурата (сдържавна, социална).

                        * възстановяване на съществувала по-рано същност, но подтисната в резултат на някакви политически събития (външноили вътрешно политически):
                        - борба за възстановяване на подтисната национална идентичност (този проблем има пряка връзка с първата подточка на горния списък).
                        Най-часто става въпрос за резултат от външно политическо действие (война), след която съответната народност частично или напълно е изгубила самостоятелността си и съответно националната й идентичност е подложена на заплаха от страна на съответната структура на подтискащия социум;
                        - борба за възстановяване на идеологическа идентичност на отделна социална група, като въпросната идентич(ност е била застрашена в резултат на някаква вътрешнополитическа акция/промяна - най-често поемане на властта (например с преврат) от опонираща или доминираща група, която се опитва да ликвидира или ограничи идентичността на подтисканата група.

                        Съответно, възникването на всеки от тези проблеми води до промяна в структурата на заплашената група, която я разслоява на активни и пасивни членове - първите склонни на незабавни действия, вторите обикновено склонни на компромисни или комформистки десйтвия спрямо опонентите. Покрай това групата се компресира и е подложена на затваряне в себе си, което така да се каже спомага за повишаване на вътрешното й налягане (това може да доведе както до консолидиране, така и до разпадане на групата). Същественото е, че тези събития (подтискането на групата или пък стремежът към утвърждаване на нова група) водят до агресивна реакция от страна на външната система (в рамките на която възниква новата група или пък тази, която се стреми да асимилира подтиснатата група). Общо взето, това довежда до съответната контрареакция, която също е агресивна и насилствена.
                        Т.е., насилието изглежда и за двете страни (но особено за подтисканата) най-прекият път към разрешаването на проблема.

                        Но това предполага, че проблемът е чисто военен (в най-широкият съмсил на тази дума, третиращ цивилизованото насилие във всичките му организирани форми) и съответно би могъл да бъде разрешен само в тази сфера. Това предполагат въоръжените акции, назовавани тероризъм, партизански действия и т.н. Но проблемът реално не лежи в тази сфера, тъй като става въпрос за конфликт на идентичности и съответно на информационни обекти - насилствените действия в най-добрият случай могат да доведат до консолидиране на групите или прокарване на постоянно охранявана граница между тях, но не й да премахнат самия проблем, довел до обсъжданата проблемна ситуация, който лежи в съвсем друга плокост (макар и да се проявява външно най-често в насилствени форми).
                        Съответно, пътят за разрешаване на подобни проблеми, който аз имах предвид в горния и по-горния си пост, лежи в сферата на работа с информационни обекти и се състои в използване на своеобразна социо-културна педагогика или ако щете - инженерство. Целта е да се въведат съответните преднамерени промени в съответните инфообекти, които задвижват противопоставянето, така че конфликтът на иднетичности да се разреши в тази плоскост.
                        Докато придържането към насилствени средства не само че не би могло да разрешипроблема - то го задълбочава, като потенциално остава опасността той да се затвори в омагьосан кръг изцяло в равнината на насилствените действия.

                        Общо взето това е теоретичната обосновка на алтернативният път, казано твърде силно, разбира се .

                        На практика, обаче, подобни действия са трудни и бавни, като ефектът от тях не е сигурен (поне докато не се натрупа достатъчно теоретичен и паркитчен опит в областта) и най-вече, подобни действия водят до трудно забележими промени и поради тази причина не удовлетворяват нуждите на групата, подложена на външен и вътрешен натиск (нуждите са преди всичко натрупаното напрежение/налягане да бъде изпуснато нанякъде).
                        Също така, подобни действия би трябвало постепенно да се съпровождат и от действия в чисто легалната политическа и административна сфера, доколкото това е възможно (с напредване на процеса това ще става все по-лесно), като тяхната цел е да водят борба с легални средства за утвърждаването на променената в резултат на първия процес идентичност.

                        Разбира се, в рамките на подобен проект са възможни и агресивни действия - своеобразна идеологическа диверсия. Целта им би била да се атакува (провокира към промяна) инфообекта на противниковата/опонираща група.

                        Comment


                          #13
                          Но все пак, кой е врага и революционер ли е той?

                          Comment


                            #14
                            ---

                            Аз враг нямам. Няма да ходя никъде да убивам никой и съответно очаквам никой да не ме взривява или да ми реже главата и след това а излъчва кадрите.

                            Елементарна житейска философия, но спазването й би предодвратила толкова много войни и нещастия в човешката история, че за мен тя е единствено подходящата.

                            И след като аз не съм провокирал евентуалното насилие върху мен, а възможност за такова реално съществува, проблемът с провокацията сещате се къде е.

                            Comment


                              #15
                              gollum, много добро мнение, но ми се струва, че не беше много по въпроса .

                              "Съответно, пътят за разрешаване на подобни проблеми, който аз имах предвид в горния и по-горния си пост, лежи в сферата на работа с информационни обекти и се състои в използване на своеобразна социо-културна педагогика или ако щете - инженерство. Целта е да се въведат съответните преднамерени промени в съответните инфообекти, които задвижват противопоставянето, така че конфликтът на иднетичности да се разреши в тази плоскост. "

                              Какво би трябвало да обобщават тея сложни изрази на практика ?
                              Да вземем за пример палестинците. Нямат пари, образование, влияние. Имат фанатична вяра, земя, която да им вземат... Естествено става дума за "активните" членове на соцуима () . Какво да направят ? Кой да помолят за реална помощ ?
                              По моя преценка съм обективен.

                              Comment

                              Working...
                              X