Европа – безбожен континент?

[gollum]

Добре казано, РАмблер - уви, опитите да се обясни света почти винаги се обращат в намерение да те вкарат в правия път, сиреч, даси заемеш подобаващото ти място в стадото . Та затова и не си падам много по тях.

[Longanlon]

разбира се, че е така, но ако поразширим понятията неизбежно ще се окаже, че ВСЯКО действие на ВСЯКО живо същество има същата цел - доминация (тъй като в условията на естествен подбор доминацията означава оцеляване).

Всъщност въпросът със значението на религиите в световната история е твърде интересен, но има и много неясни, поне за мен, моменти.

От една страна, до Ренесанса, а и доста след това в зависимост от индивидуалните и социо-културните особености, религията е основна, да не кажа почти единствена форма на духовен живот за европееца. Езичество или християнство - няма особено значение: още от началото на цивилизацията под една или друга форма възприемането на света става през призмата на някакви вярвания, придобили по-късно формата на религии (и това е нормално, като се има пред вид ниското ниво на познание и разбиране на света и от там - появата на нужда за неговото обяснение). Според тази гледна точка религията е неделима, при това твърде важна част от историята, тъй като бидейки предизвикани от членовете на различни общества, всички исторически тенденции и събития са били повлияни и са пряк резултат от разбиранията на тези общества, от техните морални норми и възгледи, неизбежно формирани под влиянието на религията като представа за света.

От друга страна, делението преди/след Ренесанса т.е. осмислянето на Аз-з и света и определяне на познанието като основен метод за тяхното приемане не е правилен. В този случай говорим само за различни, но еквивалентни начини за възприемане на света, като по личното ми мнение този възглед е по-обективен. Така религиите стават просто израз на някакви социални и или други фактори, като до някаква степен ги канализират и не са причина, а резултат от тях.

А какво произтича от всяка от двете гледни точко мисля, сами ще си направите изводите. Бих искал, ако съм се изразил така, че да ме разберете, да прочета мнения по за и против двата възгледа.

[RAMMSTEIN]

Да :twisted:

" на подходяща почва всичко вирее , както и тази почва се полува от подходящото гниене на виреещите , нещо като
кръговрат :nut: "

[gollum]

относно филма

Въпросът наистина е дълъг и сложен и не знам дали в момента ми се занимава чак толкова сериозно с него (не ме е посетила музата още ). Но все пак мога да се опитам да нахвърлям това-онова.
Струва ми се, че разделението на света преди и след Ренесанса е твърде изкуствено, защото промяната, поне според мен, съвсем не е толкова голяма и засяга по-скоро отделни единици (както са стояли нещата и преди това).
Религията, както бях насипал и другаде, е неизменна част от обществото, така че едва ли би било възможно да изчезне напълно - аз поне не си представям подобно нещо. Разбира се, ако разбираме религията малко по-широко - като информационен обект, който изпълнява определени идеологически функции. Разликата е, че ако, да речем, Европейския средновековен свят е бил много по-обединен идеологически, то сега отделните религии са много повече и съответно - разликите са по-големи, а религиозното пространство е много по-разделено.
самото наличие на съзнание предполага и съществуването на вярвания (независимо лични или гурпови), които да примиряват личността с неяснотата, която я огражда (раждането, смъртта и т.н.). А това е неяснота, която никога няма да изчезне - просто непознаваемото сменя мястото си и облича различни дрехи (което води и до други форми на религиозните проявления).

[Longanlon]

Ако разглеждаме религията като "информационен обект, който изпълнява определени идеологически функции" то тя едва ли е по-различна от коя да е друга идеология и Ренесанса едва ли е важен с друго, освен че налага различна такава (идеология, имам пред вид).

Обаче има едно нещо, което се изпуска тук - а именно, че религията, поради своята същност, представлява нещо повече от определени идеи - проникването й в общественото и социално съзнание, определено от монопола й върху духовния/културен живот през средновековието я прави силен фактор на влияние върху тогавашния човек т.е. религията преди Ренесанса не е само идеология и начин на поведение - тя е народопсихология и начин на мислене.

След преосмислянето на светогледа през Ренесанса, религиите, очевидно, продължават съществуването си, но постепенно ролята им в мисленето/поведението на социума намалява и се свежда до тази, която е днес (а каква е тя може да се спори дълго...). Основната разлика е, че докато 'преди' религията се е възприемала безрезервно и като единствената алтернатива, то 'след' тя пак може да бъде възприета, но през филтъра на разбирането и вътрешната убеденост.

[gollum]

Да, но нищо не се пропуска - просто ролята на религията след това се изпълнява от националната идеология, от научния позитивизъм, от по-новите идеологии - няма разлика. А традиционната религия става част от традицията.

[ISTORIK]

хехе, Историк, статията изобщо не ми хареса, но...
кой е сайтът на вестник "Седем"?

http://www.dialog-bg.org/sedem/

Voila!

[Mahadeva]

хехе, Историк, статията изобщо не ми хареса, но...
кой е сайтът на вестник "Седем"?

http://www.dialog-bg.org/sedem/

Voila!

благодаря ти

[Longanlon]

просто ролята на религията след това се изпълнява от националната идеология, от научния позитивизъм, от по-новите идеологии - няма разлика.

раликата, Голум, е очевидна и огромна - промените в приемането на света след Ренесанса позволяват всяка идеология и всичко, свързано с нея да бъдат осмислени от социалното съзнание сравнително обективно и тогава да се приемат или не, а също така всяко действие, определено от тези идеологии отделно да бъде съобразено от отделните индивиди съобразно личните им морални корективи. Това е възможно именно защото споменатите от теб нови, заместили религията идеологии нямат всеобхватния монопол на религията от онова време над културния и духовен живот, над всяка част от нематериалното битие.

[rambler]

@ Longanlon, фразата " промените в приемането на света след Ренесанса позволяват всяка идеология и всичко, свързано с нея да бъдат осмислени от социалното съзнание сравнително обективно и тогава да се приемат или не, а също така всяко действие, определено от тези идеологии отделно да бъде съобразено от отделните индивиди съобразно личните им морални корективи."
би трябвало да звучи
" промените в приемането на света след Ренесанса ПОНЯКОГА позволяват НЯКОЯ идеология и МАЛЪК КРЪГ НЕЩА, свързани с нея да бъдат осмислени от ОНАЗИ ГРУПА ХОРА, КОИТО СИ МИСЛЯТ ЧЕ ПРИТЕЖАВАТ социално съзнание сравнително обективно и тогава да се приемат или В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ТАЗИ ГРУПА ХОРА БИВА ФИЗИЧЕСКИ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ УНИЩОЖЕНА, а също така всяко действие, определено от тези идеологии отделно да бъде съобразено от отделните индивиди съобразно личните им морални корективи, КОИТО СА ТАКИВА, КАКВИТО ГРУПАТА ХОРА, ИЗПОВЯДВАЩА ГОРЕПОСОЧЕНАТА ИДЕОЛОГИЯ, МИСЛИ ЧЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ.",
ако трябва да бъдем реалисти

[Longanlon]

Хахаха, булш... опа, булзай исках да кажа. Само че не върви във всяка дискусия, засяхаща обществото предварително да пояснявам собствения си възглед относно 90-те процента, съотнесени към 10-те, който мисля, сме обсъждали с Голум.

[gollum]

Е, те са по-скоро 99% спрямо 1%, ако трябва да сме точни . Инак не съм съвсем съгласен, че разликата е коренна - при това, примери в това отношение има достатъчно. В тоталитарните държави, да речем, идеологията има абсолютно същото влияние и контрол, както и религията през Средновековието или по-рано. Може би дори по-висока степен на контрол. Въобще, с развитие на информационните технологии методите за контрол стават все по-рафинирани и едноверменно с това - по-мощни. И съответно, хората подвластни на една или друга идеологическа структура не са по-свободни отколкото това е било перди Ренесанса. ПОне така ми изглеждат на мен нещата.

[Longanlon]

---

хех, от към тази гледна точка нямам какво да възразя...

[gollum]

---

Ех, пак постигнахме пустото му съгласие ....
А мисълта ми беше, че Ренесансът не постига нещо повече от видимост за освобождение - на пръв поглед постепенното "прогонване" на религията както от всекидневната реалност, така и от "духовната" сфера постига точно това. На практика обаче въпросната "освободеност" е само потенция (която така или иначе съществува в някаква форма и преди това), която се реализира лично от пренебрежимо малък брой хора (въпреки че изглеждат мнозина поради мащаба и, така да се каже, "величието" на делата им), докато основната маса приема новите идеологии по същия безкритичен и конформистки начин. Сега нещата не са се променили, може би дори са се влошили - приказките за "ново Средновековие" имат на какво да се опрат.
Общо взето личната свобода е труден и почти несъществуващ избор за основната маса хора, които предпочитат да посветят живота си на други неща (или да го изживеят по друг начин - оковите колкото сковават свободата на движение, толкова и служат като патерици за предпазливите крайници ).