Кралство Великобритания
Столица: Лондон
Обща площ: 244 820 кв. км
Водна площ: 3230 кв. км
Гранични линии: 360 км с Ирландия
Природни ресурси: въглища, петрол, природен газ, калай, варовик, желязна руда, сол, глина, гипс, олово и др.
Население: 60 094 648
(по оценка юли 2003 г.)
Прираст на населението:
0.3% (по оценка 2003 г.)
Правителствено управление: конституционна монархия
Държавен глава: кралица Елизабет II (от 6 февруари
1952 г.); престолонаследник принц Чарлз, синът на монарха, роден на 14 ноември 1948 г.
Правителствен глава:
премиер Антъни (Тони) Блеър (от 2 май 1997 г.)
Законодателна власт: парламент, състоящ се от Камара на лордовете и Камара на общините
Съдебна власт: Камарата на лордовете (върховен апелативен съд)
Брутен вътрешен продукт (паритет на покупателната способност): 1.528 трилиона щ. долара (по оценка 2002 г.)
Реален ръст на БВП: 1.8% (по оценка 2002 г.)
БВП на глава от населението:
25 500 щ. долара (по оценка 2002 г.)
Разпределение на БВП по сектори: селско стопанство 1.4%, производство 24.9%, услуги 73.7% (2000 г.)
Инфлация на потребителските цени: 2.1% (по оценка 2002 г.)
Работна сила: 29.7 млн. души (2001 г.)
Разпределение на работната сила: селско стопанство 1%, производство 25%, услуги 74% (1999 г.)
Безработица: 5.2% (по оценка 2002 г.)
Ръст на индустриалната продукция: -3.4% (по оценка 2002 г.)
Износ: 286.3 млрд. щ. долара f.o.b. (2002 г.)
Основни експортни партньори: САЩ 15.5%, Германия 11.2%, Франция 9.4%, Ирландия 8%, Холандия 7.1%, Белгия 5.2%, Италия 4.4%, Испания 4.3% (2002 г.)
Внос: 330.1 млрд. щ. долара f.o.b. (2002 г.)
Основни импортни партньори: Германия 12.9%, САЩ 11.9%, Франция 7.8%, Холандия 6.3%, Белгия 5%, Италия 4.4% (2002 г.)
Н. пр. Джеръми Хил, посланик на Кралство Великобритания в България:
Вярвам, че България има силен регионален потенциал
Разговаря Иван Мастагарков
Ваше Превъзходителство, как оценявате процеса на разширяване на Европейския съюз?
Много позитивно. Проспектът за разширяване на Европейския съюз окуражи стабилността и демокрацията в Централна Европа и отвъд. Процесът допринася и за повишаване на икономическия ръст. Щастлив съм, че България отбелязва значителен прогрес към членството си в съюза и достига последните етапи на преговорите. Проспектът за бъдещото присъединяване на страната вече укрепи стабилността, икономическия растеж и чуждестранните инвестиции. Очаквам този тренд да продължи.
Какви ще бъдат основните предизвикателства пред "по-голямата" Европа?
Към момента общото население на Европейския съюз е около 500 милиона и тази цифра ще нараства. Това е най-големият пазар в света, което отваря нови възможности за заетостта и просперитета. Както гражданите, така и компаниите обаче ще трябва да се адаптират към новата конкурентна среда. Това се отнася и за България. Ще има нови възможности, особено за малките и средните фирми. Хората обаче трябва да бъдат предприемчиви, умели и конкурентоспособни, за да се възползват от този шанс.
Що се отнася до Европейския съюз като цяло, той трябва да предприеме допълнителни икономически реформи. Трябва да следваме това, което наричаме Пътна карта за икономическата реформа от Лисабон. Тя е проектирана с цел да окуражи конкурентоспобността и да създаде по-висока заетост чрез повече инвестиции в проучването и развитието на сектора на високите тeхнологии. Страните членки на ЕС, трябва да ограничат бюрокрацията и регулациите. Подобни мерки трябва да се предприемат и от ЕС на централно ниво.
Как Западният свят премина теста "Ирак"?
Ирак остава предизвикателство и до днес. Докато водим това интервю, продължават усилията за приемане на нова резолюция на обединените нации. Надяваме се тя да генерира широка международна подкрепа за развитието на Ирак не само от страна на западните държави. Предизвикателствата, които остава да бъдат разрешени, се отнасят не само до сигурността, но и до политическото и икономическото развитие на близкоизточната държава. Надяваме се, че установяването на временно правителство и провеждането на национална конференция ще поставят основите за провеждане на избори преди януари 2005 г.
Как оценявате дипломатическите и икономическите връзки между България и Великобритания?
Дипломатическите ни връзки са много добри. Имаме близко сътрудничество както във външната си политика, така и що се отнася до отбраната. Щастливи сме, че България стана пълноправен член на НАТО. Оценяваме високо приноса на страната към международните мироопазващи операции, включително тези в Ирак. Оценяваме и приноса на България в други сфери, като например постигнатото по време на президентството є на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Предвид бъдещото присъединяване на страната в ЕС очаквам връзките ни да станат още по-близки. Това членство ще даде и нов импулс на икономическите ни взаимоотношения. Бизнесотношенията между двете ни държави са силни, но биха могли да бъдат и по-добри. Същото се отнася и за инвестициите.
Как виждате ролята на Великобритания в интеграцията на България в Европейския съюз? Кои са основните сфери на общ интерес?
Силно подкрепяме членството на България в Европейския съюз. Миналия декември по време на Европейския съвет нашият външен министър настоя за определяне на януари 2007 г. като дата за бъдещото присъединяване на България. Приветстваме факта, че страната достигна до последните фази на преговорите. Оценяваме това, че България е на път да предприеме допълнителни реформи, например в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Заедно с европейските си партньори Обединеното кралство се стреми да подкрепи тези промени. Вече имаме много проекти тук, работим с местните власти в областта на въвеждане и прилагане на законовата база. Подкрепяме и социалната реформа чрез програмите на британското Министерство за международно развитие. Приели сме и проект за промоциране на реформа в обществената администрация. Имаме общи интереси за консултации и сътрудничество по всички основни въпроси на европейското ни развитие.
Как оценявате бизнесклимата в България?
Мисля, че има много нови възможности. Маркоикономическите показатели са добри въпреки малките притеснения относно дефицита по текущите сметки. Прогнозите са позитивни както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Отпускането на европейските фондове означава и повече инфраструктурни проекти. Окуражаването на малките и средните фирми също ще доведе до по-близки търговски връзки. Вярвам, че България има силен регионален потенциал. Компаниите, базирани тук, могат да се разширяват в целия регион. Важно е обаче корупцията да продължи да пада и законовата система да е силна. Британските фирми няма да дойдат, ако средата е корупционна.
Виждате ли потенциал за увеличаване на британските инвестиции в България и на търговския ни стокооборот?
Да, понастоящем трендът е много позитивен. Износът на Обединеното кралство към България за първото тримесечие на тази година бе 36.6 млн. лири спрямо 31.5 млн. за същия период миналата година. Българският експорт към Великобритания бе 32.2 млн. лири спрямо 28.1 млн. за първото тримесечие на 2003 г.
През последните три години британските компании се наредиха на пето място по чуждестранни инвестиции в България. Британската компания Petreco до момента е инвестирала 45 млн. щатски долара за извличане на природен газ от Галата, на 19 км от Варна. Фирмата планира още по-големи вложения за в бъдеще.
Желая да окуража както големите, така и малките инвестиции тук. Едно от основните предизвикателства е да запознаем гражданите на страната ни с възможностите, които предлага България.
Икономическите ни връзки
се развиват интензивно
Британските инвестиции у нас достигнаха близо $300 млн.
Търговско-икономическите връзки между България и Обединеното кралство през последните години се развиват интензивно. Освен традиционното търговско партньорство силно развитие получиха и другите форми на икономическо сътрудничество, свързани с трансфера на мениджмънт, експертен опит, ноу-хау, технологии.
Кристина Йон
За активизирането на двустранните делови връзки през последните години в голяма степен допринасят както посещенията на високо ниво в различни области, така и организираните ежегодно бизнесделегации в двете страни със съдействието на Лондонската търговска камара, Конфедерацията на британската индустрия, Британо-българската търговска камара, Департамента по търговия и индустрия на Великобритания, Министерството на икономиката, СТИВ - Лондон, търговската секция на британското посолство в София, Българската търговско-промишлена палата. По време на посещенията на бизнесделегациите се провеждат семинари, посветени на България, и срещи на деловите среди от двете страни.
Инвестиции
и туризъм
По данни на АЧИ с натрупване от 1992 г. до края на октомври 2003 г. британските инвестиции в България са 277.8 млн. щ. д., което нарежда Великобритания на 11-о място сред чуждестранните инвеститори в нашата страна. Само за 2001 г. преките британски инвестиции в България са на стойност 15.5 млн. щатски долара. Тази сума пада до 4.3 млн. за 2002 г., но през 2003 г. отново се регистрира покачване, като само за първите десет месеца на година у нас са вложени 72.9 млн. долара.
Основните отрасли, където са съсредоточени британските инвестиции, са промишленост, телекомуникации, търговия, финансова сфера, туризъм.
През 2002 г. се отчита нарастване на туристопотока от Великобритания. Страната ни е посетена от 110 902 гости от Обединеното кралство, което е с 60.3% повече в сравнение с предходната година. Това отрежда пето място на Великобритания по брой туристи в нашата страна. За сравнение броят на британските туристи, посетили България през 2001 г., е 69 202. През 2001 г. спрямо 2000 г. нарастването на туристопотока от Великобритания е 33%.
Перспективи
Съществува реална възможност за максималното съчетаване на двустранните интереси и оползотворяване на възможностите, които предоставят инициативите и проектите на Британския ноу-хау фонд за България. Възможности за взаимоизгодно сътрудничество има в областта на химическата и фармацевтичната промишленост, порцеланово-фаянсовата, както и в производството на строителни материали, особено на мрамор.
Приоритетна област на дву-странното сътрудничество са и сферата на селското стопанство и свързаните с него подотрасли на хранително-вкусовата промишленост - консервна, пивоварна и винопроизводство.
Стокообменът
През 2002 г. стокообменът ни с Великобритания достига 360.3 млн. щатски долара. От тази сума износът държи 158.4 млн. долара, или 2.93% от общия експорт на България. Вносът е на стойност 201.9 млн. долара, или 2.64% от общото. През 2002 г. стокообменът ни с Обединеното кралство се покачи с 46.9 млн. долара, или 15%. За сравнение ръстът за предходната година бе 24%, или 60.6 млн. щатски долара.
През 2002 г. износът ни за Обединеното кралство се вдигна със 17.6% спрямо предходната година, а вносът от Великобритания бе с 13% по-активен. Наблюдава се значително забавяне на ръста на импорта, тъй като през 2001 г. той е бил 28.9%. За последните пет години търговското салдо с Обединеното кралство е отрицателно за България.
През последните три години
най-голям дял в износа
за Великобритания заемат продукти на текстилната и хранително-вкусовата промишленост - дамски и мъжки костюми, прежди, фланели, пуловери и др., както и вината. Според експерти от Министерството на икономиката тези данни дават основание да считаме, че тази тенденция ще се запази и през следващите няколко години, въпреки че като цяло се наблюдава спад в износа на вина. Съществува възможност за разширяване на пазара на преработени плодове и зеленчуци - доматено пюре, мед, грах, орехи и др., пилешко, агнешко и свинско месо.
Особен потенциал има в сферата на електрониката.
Безработицата пада до рекордно ниско ниво
Надниците се покачиха с 5.2% годишно към края на март
Броят на незаетите граждани в трудоспособна възраст в Обединеното кралство падна с 48 хиляди души през първото тримесечие на 2004 г. и достигна до абсолютния си минимум. Индексът ILO, измерващ този фактор, падна до 1.41 млн., сочат данни на Службата за национална статистика. В същото време гражданите, получаващи помощ за безработни, намаляха с 6000 до 876 300 души.
При ниво на безработицата от 4.7% заетостта е по-висока откогато и да било от 1984 г. насам, откакто се води статистиката.
Статистиците допълниха още, че средните надници са се покачили с 5.2% за годината, приключила в края на март, и с 0.3% спрямо предходния месец.
Икономически успех
Службата по национална статистика допълни още, че броят на заетите лица се е вдигнал до 28.35 млн. души през март, или със 195 хиляди за тримесечието. Броят на така наречените "икономически неактивни лица" хора, които не желаят да работят, е паднал с 80 хиляди души от началото на годината до 7.76 млн.
Покачване на надниците
Средните надници се покачиха с годишно темпо от 5.2% за първите три месеца на 2004 г., което е най-силният отчетен ръст от юни 2001 г. насам. Специалисти от института по заетостта и развитието (CIPD) коментираха, че инфлацията на надниците продължава да се вдига и този тренд вероятно ще се задържи. Според експерти развитието на пазара на труда може да окаже натиск в посока на нагоре на инфлацията на потребителските цени и да доведе до покачване на лихвените равнища. "Тревогата ни е, че централната банка ще ускори темпото на покачване на лихвите и ще предриеме следващия си ход в тази насока още през юли", коментира Марк Остуърд, брокер с държавни ценни книжа към Monument Securities.
Партньорството е ключът в подхода на “Юнайтед Ютилитис”
Компанията предоставя комунални услуги на 22 млн. души по света
Джим Саутуърт,
директор на “Юнайтед Ютилитис”
за Централна и Източна Европа:"Управлението на съвременния ютилити бизнес се характеризира преди всичко с ефективното използване на наличните ресурси и добре подготвените и мотивирани служители."
Главните цели на управлението на ютилити бизнеса са удовлетворяване на нуждите на клиента и оптимизиране на дейността по отношение на продуктите и услугите, откриване и развиване на нови бизнесвъзможности.
На втория международен бизнесфорум "Инвестиции в околната среда за по-добро качество на живот" той отбеляза, че с хармонизирането на националното законодателство с директивите на Европейския съюз се създава благоприятен бизнесклимат в страната за привличането на инвестиции за развитието на ютилити сектора. Европейското законодателство ясно интегрира икономиките с провеждането на политика по управление на енергията и водите, създава условия за постигане на баланс между интересите на бизнеса, околната среда и обществото. То осигурява активно участие на всички заинтересовани страни и създава системи за управление, които надхвърлят политическите граници. Джим Саутуърт неведнъж е изтъквал, че България създава много добри млади хора, с добра основа в областта на науката и с най-високо ниво на познания в областта на информационните технологии. "Убеден съм, че генният потенциал на България е уникален и всички млади хора тук "се раждат с микрочип в мозъка". Те са всеотдайни и работят усърдно с огромно желание да постигнат успехи и чуждестранните инвеститори в страната със сигурност са облагодетелствани от тях. Тези млади хора ще бъдат горивото за успеха на инвеститора в дългосрочен план и ще осигурят достатъчно качествени специалисти в бъдеще. Фактът, че знаещите млади хора са тук, е важен за инвеститорите."
"Юнайтед Ютилитис груп" е една от най-стабилните мултиютилити компании в Европа. Създадена е след приватизацията на британските сектори по водо и електроснабдяване в резултат на сливането на North West Water и Norweb. "Юнайтед Ютилитис" предоставя основни комунални услуги на 22 млн. души по света. В групата работят 14 000 души. Компанията осигурява водоснабдителни, канализационни и електроснабдителни услуги на близо 7 млн. души в Северозападна Англия, експлоатира и поддържа 1700 пречиствателни станции и 120 000 км водопроводи и канализация в Обединеното кралство. Зелената енергия е много важен аспект от дейността на "Юнайтед Ютилитис", защото създава ползи за околната среда и ползи за икономиката. Компанията е един от лидерите в развитието на възобновяемата енергия разработва и внедрява проекти за производство на електроенергия от малки ВЕЦ от преработка на сметищни газове, биомаса и вятърни електроцентрали. Пример за такъв проект е хидросъоръжението в Елан Вали, Уелс. То е един от
40-те проекта за възобновяеми енергийни източници, осигуряващи достатъчно енергия за снабдяването на 126 000 домакинства и спестяването на над 2.5 млн. тона емисии въглероден двуокис годишно. Засега производството на електроенергия е 60 мегавата от възобновяеми енергийни източници и компанията планира увеличаването им до 400 мегавата до 2008 г. "Юнайтед Ютилитис" прехвърля специфичните си умения в управлението на активите чрез развитието и управлението на водоснабдителни и канализационни активи в избрани чуждестранни пазари. Дейността на компанията е напълно хармонизирана със законодателството на Европейския съюз и това прави "Юнайтед Ютилитис" партньор, способен да предложи експертни знания и опит в тази област.
Компанията вижда в присъединяването на нови държави към Европейския съюз а именно страните от Централна и Източна Европа, значителни възможности за разширяване на дейността си чрез инвестиции в инфра-
структурни проекти и развиване на дългосрочен бизнес. Партньорството е ключът в подхода на "Юнайтед Ютилитис". Принципите на компанията се основават на ангажираността, отговорността и приемствеността. Тя работи в тясна връзка с местните власти, правителствата и финансовите институции. Например ЕБВР, която до декември 2003 г. беше партньор заемодател в проекти на компанията, увеличи участието си и вече е акционер заедно с "Юнайтед Ютилитис" в три водни компании в Централна и Източна Европа "Софийска вода" в България, "Талина Веси" в Естония и "Биелско-Бяла" в Полша.
"Юнайтед Ютилитис груп" се състои от пет компании:
n "Юнайтед Ютилитис Сървис Деливъри" притежава и експлоатира ВиК и електроразпределителната мрежа на Северозападна Англия. Поддържа 750 пречиствателни станции и 60 000 км водопроводи и канали, около 60 000 км електропроводи и 40 000 основни подстанции. Компанията реализира регулирана инвестиционна програма в размер на 3.6 милиарда британски паунда за период от пет години.
n "Юнайтед Ютилитис Къстъмър Сейлс" предоставя услугите водоснабдяване и пречистване на отпадъчните води и свързаните с тях продукти и съпътстващи услуги на почти 3 милиона домакинства и фирми.
n "Юнайтед Ютилитис Контракт Салушънс" управлява и експлоатира ВиК и електроразпределителни мрежи собственост на трети страни, както в Обединеното кралство, така и в Европа, Америка, Югоизточна Азия и Австралия.
n "Вертекс" осигурява управление на взаимоотношенията с клиентите на "Юнайтед Ютилитис". Разширява се непрекъснато и поема изпълнението на услуги за външни клиенти: маркетингови дейности, управление на кампании, телефонни центрове, софтуерни усуги и управлението на около 8.5 милиона клиентски сметки.
n "Йор Комюникейшънс" осигурява гласови, мобилни, информационни и Интернет услуги на малки и средни фирми във Великобритания.
"Юнайтед Ютилитис" е на 12-о място измежду 200-те най-добри корпоративни граждани според класацията на ООН. В допълнение към основната си дейност компанията управлява и поддържа шест многофункционални екообразователни центъра за децата от училищна възраст и инвестира приблизително 3 милиона британски паунда годишно по проекти в полза на обществото. Отговорният подход на "Юнайтед Ютилитис" към обществото и околната среда обхваща и задграничните дейности на компанията. Във всички страни, в които присъства тя, са внедрени процедури за управление на въвеждането на корпоративните политики за обществена отговорност и устойчиво развитие.
Както вече споменахме, в България "Юнайтед Ютилитис" присъства като акционер в "Софийска вода" АД заедно с ЕБВР и Столична община.
Натрупаният бизнесопит от страна на групата "Юнайтед Ютилитис" се адаптира и прилага успешно в българските условия в различни аспекти от дейността на столичния воден оператор в областта на управлението на активите, екологичните проекти, безопасността и здравето, в програмите за професионално развитие и личностно израстване на служителите, за работа с младите хора и образователната програма "Вода за бъдещето" и други практики за социална отговорност. "Софийска вода" АД е една от шестте компании в България, които получиха наградата Добра корпоративна практика за 2003 г. от Програмата на Обединените нации за развитие инициативата на Глобалния договор. Наградата е признание за успешното въвеждане и прилагане на практики за социална отговорност, които са в хармония с деветте принципа на Глобалния договор.
Подкрепа на прехода в България
Получихме близо 28 млн. лири по програмата за техническа помощ
Британската двустранна програма за техническа помощ, финансирана от британското Министерство за международно развитие (МзМР), е една от първите подобни програми в България след промените, настъпили през 1989 г. Програмата на МзМР е вложила почти 28 милиона британтски лири (над 85 млн. лева) в подкрепа на прехода в България, а само за 2001 г. средствата възлизат на 4 млн. лири (над 12 млн. лева).
Анна Уолф
В допълнение на двустранната британска програма МзМР подпомага финансово програмата на Европейския съюз (19.2% от неговия общ бюджет), Световната банка, МВФ, ПРООН, ЕБРР и други международни институции.
Програмата на МзМР е двустранна програма на британското правителство за оказване на техническа помощ на страните от Централна и Източна Европа.
Основната є цел в България се състои в оказване на съдействие в прехода към работеща пазарна икономика, почиваща върху добре изградени и ефективни услуги за гражданите на основата на силна демократична политическа система. Постиженията на прехода трябва да са устойчиви и от полза за всички слоеве на обществото. Програмата работи с много партньори в цялата страна както с централните и местните органи за управление, така и с неправителствени организации, частния бизнес и други донори.
За гарантиране на възможно най-голямото въздействие на МзМР бе изработена цялостна стратегия за периода 1999 2002 г. Програмите през този период бяха насочени да съдействат на България да създаде обществен сектор, по-способен да планира и предоставя ефективни услуги, да укрепи капацитета на общинските и областните управи да планират и предоставят социални услуги, да създават нови бизнеси и възможности за трудова заетост. Сред поставените цели беше и да се подпомогне страната ни в работата є по подобряване на околната среда, както и в усилията є да изгради силно гражданско общество, да намали социалната изолация и да повиши социалното сближаване. Бяха положени и усилия за изграждането на по-добри и прозрачно регулирани финансови пазари, както и за повишаване възможностите за търговия и привличане на чуждестранни инвестиции.
Схемата на малките грантове (SGS) включва бившата Британска схема за партньорство и схемата "Малки проекти". SGS е част от двустранната програма за техническо сътрудничество на МзМР. Целта на схемата е "да промоцира развитието или поддържането на икономиките извън Обединеното кралство, както и благосъстоянието на населението". SGS е насочена предимно към неправителствени нетърговски организации, макар че държавата също може да кандидатства със свои проекти. Предимство получават проектите, подкрепящи връзката между правителствения и частния сектор.
Годишните бюджети на SGS за периодите 2003/2004 г. и 2004/2005 г. са ограничени до 135 хиляди британски паунда. Повечето проекти по тази схема са в размер на 3 до 7 хиляди лири.
Практична помощ на двустранния бизнес
Британско-българската търговска камара лобира в полза на своите членове
Британско-българската търговска камара (ББТК) е основана през 1993 г. с цел да поддържа и стимулира бизнесотношенията между България и Великобритания. Организацията предлага постоянна практическа помощ и поддържа активна информационна мрежа чрез своя уебсайт и чрез организирането на различни мероприятия като бизнесмисии, семинари и срещи с гости лектори, които имат експертен опит и познания за пазара.
ББТК също така предлага контакти с фирми, работещи в различни сфери в областта на услугите като превод, легализация, превоз и логистика, правни услуги, бизнесконсултации, маркетингови проучвания и др.
Камарата работи в тясно сътрудничество с българското посолство в Лондон, британското посолство в София и с търговски партньори от Обединеното кралство, и местните търговски камари. В Борда на директорите на ББТК участват членове от Великобритания и България, които имат обширни лични контакти в правителствените и бизнессредите в двете страни. По този начин организацията е в идеалното положение да помогне на членовете на камарата да постигнат бизнесцелите си.
Камарата е отворена за всички български и британски физически и юридически лица, които желаят да се ползват с привилегиите на членството в нея. Една от основните роли на ББТК е да поощрява трансграничната търговия между България и Великобритания, както и да съдейства за съвместната търговия между отделните є членове. В частност целта на камарата е членуващите в нея да предпочитат услугите, предлагани от другите є членове.
Ако извършвате търговска дейност на територията на България или Великобритания и търсите фирми, предлагащи необходимите ви услуги, можете да се обърнете за съдействие към ББТК.
Камарата представя на обществеността своите членове и дейността си посредством широк спектър от мероприятия, включващи семинари, конференции, дискусионни работилници и светски събития.
Всички членове на ББТК получават един път седмично бюлетин с обзор на политическите, икономическите и бизнесновините в България.
ББТК подкрепя, насърчава и защитава интересите на своите членове в различни аспекти, като повдига проблемните въпроси и ги представя на съответното правителство. Камарата ще предприеме адекватни защитни действия, когато е налице препоръка от специална комисия, назначена от Борда на директорите, чиято задача е да разглежда и да защитава интересите на членовете на ББТК, както и да предлага различни начини, по които камарата може да ги подпомогне.
Кралицата е фокус на националната сплотеност
Монархът няма два работни дни, които да са еднакви
Кралицата е държавен глава на Обединеното кралство. Освен че длъжността є носи значителни конституционални функции, тя е и фокус на националната сплотеност. Кралицата е и глава на Commonwealth - доброволно обединение на 53 независими държави. Много от тези страни са бивши британски колонии. Властта на британския монарх се разпростира и над Австралия, Нова Зеландия и Канада.
Кристина Йон
До края на 17-и век британските монарси разполагаха с изпълнителна власт - т. е. те имаха правото да приемат закони. В началото на 18-и век обаче Великобритания стана конституционна монархия, което означава, че кралят или кралицата са обвързани с определени правила и остават политически неутрални. Почти по всички въпроси монархът действа според съвета на министрите. Ролята му обаче остава основна, той официално назначава премиера, одобрява някои нормативни актове и връчва почести. Кралицата е важна част и от други организации като военните сили и Английската църква.
Кралицата има различни и многобройни задължения всеки ден. Някои от тях са познати на всички обществени дейности - като церемонии, приеми и визити и др. в страната и чужбина. Далеч от камерите, работата на монарха продължава. Тя чете писма, официални документи и брифинги, води аудиенции с министри и посланици и обсъжда с личния си секретар бъдещите си планове.
Всички писма
получават отговор
Кралицата започва деня си, като преглежда всекидневниците в страната. Всеки ден тя получава 200 - 300 писма от обществеността (а понякога и повече) и те биват доставяни на бюрото є. Тя чете част от тях и дава нареждания какво да бъде отговорено. Практически всяко едно писмо обаче получава отговор от личния є секретар или придворна дама.
След това кралицата разглежда официалните документи за деня заедно с двама от личните си секретари.
Всеки ден в годината, независимо къде се намира, монархът получава информация от министрите и представителите си в чуждестранните държави, телеграми, писма и други държавни документи.
Обществените
дейности
Следобедите на монарха обикновено са заети с обществени дейности, които изискват внимателно планиране, за да се удовлетворят изискванията на домакина. Кралицата се подготвя внимателно с информация за това, с кого ще се среща и какво ще прави там. Тези срещи се избират внимателно от над 1000-те покани, които тя получава всяка година.
Всяка година монархът провежда около 470 подобни срещи, включително аудиенции, посещения на училища, болници, фабрики, военни поделения и др.
Всяка вечер към 19.30 ч кралицата чете доклада за парламентарните процедури за деня. Понякога тя посещава филмови премиери, концерти и благотворителни събития.
Монархът също води и официални приеми в Бъкингамския дворец обикновено заедно с други членове на кралското семейство.
Столица: Лондон
Обща площ: 244 820 кв. км
Водна площ: 3230 кв. км
Гранични линии: 360 км с Ирландия
Природни ресурси: въглища, петрол, природен газ, калай, варовик, желязна руда, сол, глина, гипс, олово и др.
Население: 60 094 648
(по оценка юли 2003 г.)
Прираст на населението:
0.3% (по оценка 2003 г.)
Правителствено управление: конституционна монархия
Държавен глава: кралица Елизабет II (от 6 февруари
1952 г.); престолонаследник принц Чарлз, синът на монарха, роден на 14 ноември 1948 г.
Правителствен глава:
премиер Антъни (Тони) Блеър (от 2 май 1997 г.)
Законодателна власт: парламент, състоящ се от Камара на лордовете и Камара на общините
Съдебна власт: Камарата на лордовете (върховен апелативен съд)
Брутен вътрешен продукт (паритет на покупателната способност): 1.528 трилиона щ. долара (по оценка 2002 г.)
Реален ръст на БВП: 1.8% (по оценка 2002 г.)
БВП на глава от населението:
25 500 щ. долара (по оценка 2002 г.)
Разпределение на БВП по сектори: селско стопанство 1.4%, производство 24.9%, услуги 73.7% (2000 г.)
Инфлация на потребителските цени: 2.1% (по оценка 2002 г.)
Работна сила: 29.7 млн. души (2001 г.)
Разпределение на работната сила: селско стопанство 1%, производство 25%, услуги 74% (1999 г.)
Безработица: 5.2% (по оценка 2002 г.)
Ръст на индустриалната продукция: -3.4% (по оценка 2002 г.)
Износ: 286.3 млрд. щ. долара f.o.b. (2002 г.)
Основни експортни партньори: САЩ 15.5%, Германия 11.2%, Франция 9.4%, Ирландия 8%, Холандия 7.1%, Белгия 5.2%, Италия 4.4%, Испания 4.3% (2002 г.)
Внос: 330.1 млрд. щ. долара f.o.b. (2002 г.)
Основни импортни партньори: Германия 12.9%, САЩ 11.9%, Франция 7.8%, Холандия 6.3%, Белгия 5%, Италия 4.4% (2002 г.)
Н. пр. Джеръми Хил, посланик на Кралство Великобритания в България:
Вярвам, че България има силен регионален потенциал
Разговаря Иван Мастагарков
Ваше Превъзходителство, как оценявате процеса на разширяване на Европейския съюз?
Много позитивно. Проспектът за разширяване на Европейския съюз окуражи стабилността и демокрацията в Централна Европа и отвъд. Процесът допринася и за повишаване на икономическия ръст. Щастлив съм, че България отбелязва значителен прогрес към членството си в съюза и достига последните етапи на преговорите. Проспектът за бъдещото присъединяване на страната вече укрепи стабилността, икономическия растеж и чуждестранните инвестиции. Очаквам този тренд да продължи.
Какви ще бъдат основните предизвикателства пред "по-голямата" Европа?
Към момента общото население на Европейския съюз е около 500 милиона и тази цифра ще нараства. Това е най-големият пазар в света, което отваря нови възможности за заетостта и просперитета. Както гражданите, така и компаниите обаче ще трябва да се адаптират към новата конкурентна среда. Това се отнася и за България. Ще има нови възможности, особено за малките и средните фирми. Хората обаче трябва да бъдат предприемчиви, умели и конкурентоспособни, за да се възползват от този шанс.
Що се отнася до Европейския съюз като цяло, той трябва да предприеме допълнителни икономически реформи. Трябва да следваме това, което наричаме Пътна карта за икономическата реформа от Лисабон. Тя е проектирана с цел да окуражи конкурентоспобността и да създаде по-висока заетост чрез повече инвестиции в проучването и развитието на сектора на високите тeхнологии. Страните членки на ЕС, трябва да ограничат бюрокрацията и регулациите. Подобни мерки трябва да се предприемат и от ЕС на централно ниво.
Как Западният свят премина теста "Ирак"?
Ирак остава предизвикателство и до днес. Докато водим това интервю, продължават усилията за приемане на нова резолюция на обединените нации. Надяваме се тя да генерира широка международна подкрепа за развитието на Ирак не само от страна на западните държави. Предизвикателствата, които остава да бъдат разрешени, се отнасят не само до сигурността, но и до политическото и икономическото развитие на близкоизточната държава. Надяваме се, че установяването на временно правителство и провеждането на национална конференция ще поставят основите за провеждане на избори преди януари 2005 г.
Как оценявате дипломатическите и икономическите връзки между България и Великобритания?
Дипломатическите ни връзки са много добри. Имаме близко сътрудничество както във външната си политика, така и що се отнася до отбраната. Щастливи сме, че България стана пълноправен член на НАТО. Оценяваме високо приноса на страната към международните мироопазващи операции, включително тези в Ирак. Оценяваме и приноса на България в други сфери, като например постигнатото по време на президентството є на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Предвид бъдещото присъединяване на страната в ЕС очаквам връзките ни да станат още по-близки. Това членство ще даде и нов импулс на икономическите ни взаимоотношения. Бизнесотношенията между двете ни държави са силни, но биха могли да бъдат и по-добри. Същото се отнася и за инвестициите.
Как виждате ролята на Великобритания в интеграцията на България в Европейския съюз? Кои са основните сфери на общ интерес?
Силно подкрепяме членството на България в Европейския съюз. Миналия декември по време на Европейския съвет нашият външен министър настоя за определяне на януари 2007 г. като дата за бъдещото присъединяване на България. Приветстваме факта, че страната достигна до последните фази на преговорите. Оценяваме това, че България е на път да предприеме допълнителни реформи, например в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Заедно с европейските си партньори Обединеното кралство се стреми да подкрепи тези промени. Вече имаме много проекти тук, работим с местните власти в областта на въвеждане и прилагане на законовата база. Подкрепяме и социалната реформа чрез програмите на британското Министерство за международно развитие. Приели сме и проект за промоциране на реформа в обществената администрация. Имаме общи интереси за консултации и сътрудничество по всички основни въпроси на европейското ни развитие.
Как оценявате бизнесклимата в България?
Мисля, че има много нови възможности. Маркоикономическите показатели са добри въпреки малките притеснения относно дефицита по текущите сметки. Прогнозите са позитивни както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Отпускането на европейските фондове означава и повече инфраструктурни проекти. Окуражаването на малките и средните фирми също ще доведе до по-близки търговски връзки. Вярвам, че България има силен регионален потенциал. Компаниите, базирани тук, могат да се разширяват в целия регион. Важно е обаче корупцията да продължи да пада и законовата система да е силна. Британските фирми няма да дойдат, ако средата е корупционна.
Виждате ли потенциал за увеличаване на британските инвестиции в България и на търговския ни стокооборот?
Да, понастоящем трендът е много позитивен. Износът на Обединеното кралство към България за първото тримесечие на тази година бе 36.6 млн. лири спрямо 31.5 млн. за същия период миналата година. Българският експорт към Великобритания бе 32.2 млн. лири спрямо 28.1 млн. за първото тримесечие на 2003 г.
През последните три години британските компании се наредиха на пето място по чуждестранни инвестиции в България. Британската компания Petreco до момента е инвестирала 45 млн. щатски долара за извличане на природен газ от Галата, на 19 км от Варна. Фирмата планира още по-големи вложения за в бъдеще.
Желая да окуража както големите, така и малките инвестиции тук. Едно от основните предизвикателства е да запознаем гражданите на страната ни с възможностите, които предлага България.
Икономическите ни връзки
се развиват интензивно
Британските инвестиции у нас достигнаха близо $300 млн.
Търговско-икономическите връзки между България и Обединеното кралство през последните години се развиват интензивно. Освен традиционното търговско партньорство силно развитие получиха и другите форми на икономическо сътрудничество, свързани с трансфера на мениджмънт, експертен опит, ноу-хау, технологии.
Кристина Йон
За активизирането на двустранните делови връзки през последните години в голяма степен допринасят както посещенията на високо ниво в различни области, така и организираните ежегодно бизнесделегации в двете страни със съдействието на Лондонската търговска камара, Конфедерацията на британската индустрия, Британо-българската търговска камара, Департамента по търговия и индустрия на Великобритания, Министерството на икономиката, СТИВ - Лондон, търговската секция на британското посолство в София, Българската търговско-промишлена палата. По време на посещенията на бизнесделегациите се провеждат семинари, посветени на България, и срещи на деловите среди от двете страни.
Инвестиции
и туризъм
По данни на АЧИ с натрупване от 1992 г. до края на октомври 2003 г. британските инвестиции в България са 277.8 млн. щ. д., което нарежда Великобритания на 11-о място сред чуждестранните инвеститори в нашата страна. Само за 2001 г. преките британски инвестиции в България са на стойност 15.5 млн. щатски долара. Тази сума пада до 4.3 млн. за 2002 г., но през 2003 г. отново се регистрира покачване, като само за първите десет месеца на година у нас са вложени 72.9 млн. долара.
Основните отрасли, където са съсредоточени британските инвестиции, са промишленост, телекомуникации, търговия, финансова сфера, туризъм.
През 2002 г. се отчита нарастване на туристопотока от Великобритания. Страната ни е посетена от 110 902 гости от Обединеното кралство, което е с 60.3% повече в сравнение с предходната година. Това отрежда пето място на Великобритания по брой туристи в нашата страна. За сравнение броят на британските туристи, посетили България през 2001 г., е 69 202. През 2001 г. спрямо 2000 г. нарастването на туристопотока от Великобритания е 33%.
Перспективи
Съществува реална възможност за максималното съчетаване на двустранните интереси и оползотворяване на възможностите, които предоставят инициативите и проектите на Британския ноу-хау фонд за България. Възможности за взаимоизгодно сътрудничество има в областта на химическата и фармацевтичната промишленост, порцеланово-фаянсовата, както и в производството на строителни материали, особено на мрамор.
Приоритетна област на дву-странното сътрудничество са и сферата на селското стопанство и свързаните с него подотрасли на хранително-вкусовата промишленост - консервна, пивоварна и винопроизводство.
Стокообменът
През 2002 г. стокообменът ни с Великобритания достига 360.3 млн. щатски долара. От тази сума износът държи 158.4 млн. долара, или 2.93% от общия експорт на България. Вносът е на стойност 201.9 млн. долара, или 2.64% от общото. През 2002 г. стокообменът ни с Обединеното кралство се покачи с 46.9 млн. долара, или 15%. За сравнение ръстът за предходната година бе 24%, или 60.6 млн. щатски долара.
През 2002 г. износът ни за Обединеното кралство се вдигна със 17.6% спрямо предходната година, а вносът от Великобритания бе с 13% по-активен. Наблюдава се значително забавяне на ръста на импорта, тъй като през 2001 г. той е бил 28.9%. За последните пет години търговското салдо с Обединеното кралство е отрицателно за България.
През последните три години
най-голям дял в износа
за Великобритания заемат продукти на текстилната и хранително-вкусовата промишленост - дамски и мъжки костюми, прежди, фланели, пуловери и др., както и вината. Според експерти от Министерството на икономиката тези данни дават основание да считаме, че тази тенденция ще се запази и през следващите няколко години, въпреки че като цяло се наблюдава спад в износа на вина. Съществува възможност за разширяване на пазара на преработени плодове и зеленчуци - доматено пюре, мед, грах, орехи и др., пилешко, агнешко и свинско месо.
Особен потенциал има в сферата на електрониката.
Безработицата пада до рекордно ниско ниво
Надниците се покачиха с 5.2% годишно към края на март
Броят на незаетите граждани в трудоспособна възраст в Обединеното кралство падна с 48 хиляди души през първото тримесечие на 2004 г. и достигна до абсолютния си минимум. Индексът ILO, измерващ този фактор, падна до 1.41 млн., сочат данни на Службата за национална статистика. В същото време гражданите, получаващи помощ за безработни, намаляха с 6000 до 876 300 души.
При ниво на безработицата от 4.7% заетостта е по-висока откогато и да било от 1984 г. насам, откакто се води статистиката.
Статистиците допълниха още, че средните надници са се покачили с 5.2% за годината, приключила в края на март, и с 0.3% спрямо предходния месец.
Икономически успех
Службата по национална статистика допълни още, че броят на заетите лица се е вдигнал до 28.35 млн. души през март, или със 195 хиляди за тримесечието. Броят на така наречените "икономически неактивни лица" хора, които не желаят да работят, е паднал с 80 хиляди души от началото на годината до 7.76 млн.
Покачване на надниците
Средните надници се покачиха с годишно темпо от 5.2% за първите три месеца на 2004 г., което е най-силният отчетен ръст от юни 2001 г. насам. Специалисти от института по заетостта и развитието (CIPD) коментираха, че инфлацията на надниците продължава да се вдига и този тренд вероятно ще се задържи. Според експерти развитието на пазара на труда може да окаже натиск в посока на нагоре на инфлацията на потребителските цени и да доведе до покачване на лихвените равнища. "Тревогата ни е, че централната банка ще ускори темпото на покачване на лихвите и ще предриеме следващия си ход в тази насока още през юли", коментира Марк Остуърд, брокер с държавни ценни книжа към Monument Securities.
Партньорството е ключът в подхода на “Юнайтед Ютилитис”
Компанията предоставя комунални услуги на 22 млн. души по света
Джим Саутуърт,
директор на “Юнайтед Ютилитис”
за Централна и Източна Европа:"Управлението на съвременния ютилити бизнес се характеризира преди всичко с ефективното използване на наличните ресурси и добре подготвените и мотивирани служители."
Главните цели на управлението на ютилити бизнеса са удовлетворяване на нуждите на клиента и оптимизиране на дейността по отношение на продуктите и услугите, откриване и развиване на нови бизнесвъзможности.
На втория международен бизнесфорум "Инвестиции в околната среда за по-добро качество на живот" той отбеляза, че с хармонизирането на националното законодателство с директивите на Европейския съюз се създава благоприятен бизнесклимат в страната за привличането на инвестиции за развитието на ютилити сектора. Европейското законодателство ясно интегрира икономиките с провеждането на политика по управление на енергията и водите, създава условия за постигане на баланс между интересите на бизнеса, околната среда и обществото. То осигурява активно участие на всички заинтересовани страни и създава системи за управление, които надхвърлят политическите граници. Джим Саутуърт неведнъж е изтъквал, че България създава много добри млади хора, с добра основа в областта на науката и с най-високо ниво на познания в областта на информационните технологии. "Убеден съм, че генният потенциал на България е уникален и всички млади хора тук "се раждат с микрочип в мозъка". Те са всеотдайни и работят усърдно с огромно желание да постигнат успехи и чуждестранните инвеститори в страната със сигурност са облагодетелствани от тях. Тези млади хора ще бъдат горивото за успеха на инвеститора в дългосрочен план и ще осигурят достатъчно качествени специалисти в бъдеще. Фактът, че знаещите млади хора са тук, е важен за инвеститорите."
"Юнайтед Ютилитис груп" е една от най-стабилните мултиютилити компании в Европа. Създадена е след приватизацията на британските сектори по водо и електроснабдяване в резултат на сливането на North West Water и Norweb. "Юнайтед Ютилитис" предоставя основни комунални услуги на 22 млн. души по света. В групата работят 14 000 души. Компанията осигурява водоснабдителни, канализационни и електроснабдителни услуги на близо 7 млн. души в Северозападна Англия, експлоатира и поддържа 1700 пречиствателни станции и 120 000 км водопроводи и канализация в Обединеното кралство. Зелената енергия е много важен аспект от дейността на "Юнайтед Ютилитис", защото създава ползи за околната среда и ползи за икономиката. Компанията е един от лидерите в развитието на възобновяемата енергия разработва и внедрява проекти за производство на електроенергия от малки ВЕЦ от преработка на сметищни газове, биомаса и вятърни електроцентрали. Пример за такъв проект е хидросъоръжението в Елан Вали, Уелс. То е един от
40-те проекта за възобновяеми енергийни източници, осигуряващи достатъчно енергия за снабдяването на 126 000 домакинства и спестяването на над 2.5 млн. тона емисии въглероден двуокис годишно. Засега производството на електроенергия е 60 мегавата от възобновяеми енергийни източници и компанията планира увеличаването им до 400 мегавата до 2008 г. "Юнайтед Ютилитис" прехвърля специфичните си умения в управлението на активите чрез развитието и управлението на водоснабдителни и канализационни активи в избрани чуждестранни пазари. Дейността на компанията е напълно хармонизирана със законодателството на Европейския съюз и това прави "Юнайтед Ютилитис" партньор, способен да предложи експертни знания и опит в тази област.
Компанията вижда в присъединяването на нови държави към Европейския съюз а именно страните от Централна и Източна Европа, значителни възможности за разширяване на дейността си чрез инвестиции в инфра-
структурни проекти и развиване на дългосрочен бизнес. Партньорството е ключът в подхода на "Юнайтед Ютилитис". Принципите на компанията се основават на ангажираността, отговорността и приемствеността. Тя работи в тясна връзка с местните власти, правителствата и финансовите институции. Например ЕБВР, която до декември 2003 г. беше партньор заемодател в проекти на компанията, увеличи участието си и вече е акционер заедно с "Юнайтед Ютилитис" в три водни компании в Централна и Източна Европа "Софийска вода" в България, "Талина Веси" в Естония и "Биелско-Бяла" в Полша.
"Юнайтед Ютилитис груп" се състои от пет компании:
n "Юнайтед Ютилитис Сървис Деливъри" притежава и експлоатира ВиК и електроразпределителната мрежа на Северозападна Англия. Поддържа 750 пречиствателни станции и 60 000 км водопроводи и канали, около 60 000 км електропроводи и 40 000 основни подстанции. Компанията реализира регулирана инвестиционна програма в размер на 3.6 милиарда британски паунда за период от пет години.
n "Юнайтед Ютилитис Къстъмър Сейлс" предоставя услугите водоснабдяване и пречистване на отпадъчните води и свързаните с тях продукти и съпътстващи услуги на почти 3 милиона домакинства и фирми.
n "Юнайтед Ютилитис Контракт Салушънс" управлява и експлоатира ВиК и електроразпределителни мрежи собственост на трети страни, както в Обединеното кралство, така и в Европа, Америка, Югоизточна Азия и Австралия.
n "Вертекс" осигурява управление на взаимоотношенията с клиентите на "Юнайтед Ютилитис". Разширява се непрекъснато и поема изпълнението на услуги за външни клиенти: маркетингови дейности, управление на кампании, телефонни центрове, софтуерни усуги и управлението на около 8.5 милиона клиентски сметки.
n "Йор Комюникейшънс" осигурява гласови, мобилни, информационни и Интернет услуги на малки и средни фирми във Великобритания.
"Юнайтед Ютилитис" е на 12-о място измежду 200-те най-добри корпоративни граждани според класацията на ООН. В допълнение към основната си дейност компанията управлява и поддържа шест многофункционални екообразователни центъра за децата от училищна възраст и инвестира приблизително 3 милиона британски паунда годишно по проекти в полза на обществото. Отговорният подход на "Юнайтед Ютилитис" към обществото и околната среда обхваща и задграничните дейности на компанията. Във всички страни, в които присъства тя, са внедрени процедури за управление на въвеждането на корпоративните политики за обществена отговорност и устойчиво развитие.
Както вече споменахме, в България "Юнайтед Ютилитис" присъства като акционер в "Софийска вода" АД заедно с ЕБВР и Столична община.
Натрупаният бизнесопит от страна на групата "Юнайтед Ютилитис" се адаптира и прилага успешно в българските условия в различни аспекти от дейността на столичния воден оператор в областта на управлението на активите, екологичните проекти, безопасността и здравето, в програмите за професионално развитие и личностно израстване на служителите, за работа с младите хора и образователната програма "Вода за бъдещето" и други практики за социална отговорност. "Софийска вода" АД е една от шестте компании в България, които получиха наградата Добра корпоративна практика за 2003 г. от Програмата на Обединените нации за развитие инициативата на Глобалния договор. Наградата е признание за успешното въвеждане и прилагане на практики за социална отговорност, които са в хармония с деветте принципа на Глобалния договор.
Подкрепа на прехода в България
Получихме близо 28 млн. лири по програмата за техническа помощ
Британската двустранна програма за техническа помощ, финансирана от британското Министерство за международно развитие (МзМР), е една от първите подобни програми в България след промените, настъпили през 1989 г. Програмата на МзМР е вложила почти 28 милиона британтски лири (над 85 млн. лева) в подкрепа на прехода в България, а само за 2001 г. средствата възлизат на 4 млн. лири (над 12 млн. лева).
Анна Уолф
В допълнение на двустранната британска програма МзМР подпомага финансово програмата на Европейския съюз (19.2% от неговия общ бюджет), Световната банка, МВФ, ПРООН, ЕБРР и други международни институции.
Програмата на МзМР е двустранна програма на британското правителство за оказване на техническа помощ на страните от Централна и Източна Европа.
Основната є цел в България се състои в оказване на съдействие в прехода към работеща пазарна икономика, почиваща върху добре изградени и ефективни услуги за гражданите на основата на силна демократична политическа система. Постиженията на прехода трябва да са устойчиви и от полза за всички слоеве на обществото. Програмата работи с много партньори в цялата страна както с централните и местните органи за управление, така и с неправителствени организации, частния бизнес и други донори.
За гарантиране на възможно най-голямото въздействие на МзМР бе изработена цялостна стратегия за периода 1999 2002 г. Програмите през този период бяха насочени да съдействат на България да създаде обществен сектор, по-способен да планира и предоставя ефективни услуги, да укрепи капацитета на общинските и областните управи да планират и предоставят социални услуги, да създават нови бизнеси и възможности за трудова заетост. Сред поставените цели беше и да се подпомогне страната ни в работата є по подобряване на околната среда, както и в усилията є да изгради силно гражданско общество, да намали социалната изолация и да повиши социалното сближаване. Бяха положени и усилия за изграждането на по-добри и прозрачно регулирани финансови пазари, както и за повишаване възможностите за търговия и привличане на чуждестранни инвестиции.
Схемата на малките грантове (SGS) включва бившата Британска схема за партньорство и схемата "Малки проекти". SGS е част от двустранната програма за техническо сътрудничество на МзМР. Целта на схемата е "да промоцира развитието или поддържането на икономиките извън Обединеното кралство, както и благосъстоянието на населението". SGS е насочена предимно към неправителствени нетърговски организации, макар че държавата също може да кандидатства със свои проекти. Предимство получават проектите, подкрепящи връзката между правителствения и частния сектор.
Годишните бюджети на SGS за периодите 2003/2004 г. и 2004/2005 г. са ограничени до 135 хиляди британски паунда. Повечето проекти по тази схема са в размер на 3 до 7 хиляди лири.
Практична помощ на двустранния бизнес
Британско-българската търговска камара лобира в полза на своите членове
Британско-българската търговска камара (ББТК) е основана през 1993 г. с цел да поддържа и стимулира бизнесотношенията между България и Великобритания. Организацията предлага постоянна практическа помощ и поддържа активна информационна мрежа чрез своя уебсайт и чрез организирането на различни мероприятия като бизнесмисии, семинари и срещи с гости лектори, които имат експертен опит и познания за пазара.
ББТК също така предлага контакти с фирми, работещи в различни сфери в областта на услугите като превод, легализация, превоз и логистика, правни услуги, бизнесконсултации, маркетингови проучвания и др.
Камарата работи в тясно сътрудничество с българското посолство в Лондон, британското посолство в София и с търговски партньори от Обединеното кралство, и местните търговски камари. В Борда на директорите на ББТК участват членове от Великобритания и България, които имат обширни лични контакти в правителствените и бизнессредите в двете страни. По този начин организацията е в идеалното положение да помогне на членовете на камарата да постигнат бизнесцелите си.
Камарата е отворена за всички български и британски физически и юридически лица, които желаят да се ползват с привилегиите на членството в нея. Една от основните роли на ББТК е да поощрява трансграничната търговия между България и Великобритания, както и да съдейства за съвместната търговия между отделните є членове. В частност целта на камарата е членуващите в нея да предпочитат услугите, предлагани от другите є членове.
Ако извършвате търговска дейност на територията на България или Великобритания и търсите фирми, предлагащи необходимите ви услуги, можете да се обърнете за съдействие към ББТК.
Камарата представя на обществеността своите членове и дейността си посредством широк спектър от мероприятия, включващи семинари, конференции, дискусионни работилници и светски събития.
Всички членове на ББТК получават един път седмично бюлетин с обзор на политическите, икономическите и бизнесновините в България.
ББТК подкрепя, насърчава и защитава интересите на своите членове в различни аспекти, като повдига проблемните въпроси и ги представя на съответното правителство. Камарата ще предприеме адекватни защитни действия, когато е налице препоръка от специална комисия, назначена от Борда на директорите, чиято задача е да разглежда и да защитава интересите на членовете на ББТК, както и да предлага различни начини, по които камарата може да ги подпомогне.
Кралицата е фокус на националната сплотеност
Монархът няма два работни дни, които да са еднакви
Кралицата е държавен глава на Обединеното кралство. Освен че длъжността є носи значителни конституционални функции, тя е и фокус на националната сплотеност. Кралицата е и глава на Commonwealth - доброволно обединение на 53 независими държави. Много от тези страни са бивши британски колонии. Властта на британския монарх се разпростира и над Австралия, Нова Зеландия и Канада.
Кристина Йон
До края на 17-и век британските монарси разполагаха с изпълнителна власт - т. е. те имаха правото да приемат закони. В началото на 18-и век обаче Великобритания стана конституционна монархия, което означава, че кралят или кралицата са обвързани с определени правила и остават политически неутрални. Почти по всички въпроси монархът действа според съвета на министрите. Ролята му обаче остава основна, той официално назначава премиера, одобрява някои нормативни актове и връчва почести. Кралицата е важна част и от други организации като военните сили и Английската църква.
Кралицата има различни и многобройни задължения всеки ден. Някои от тях са познати на всички обществени дейности - като церемонии, приеми и визити и др. в страната и чужбина. Далеч от камерите, работата на монарха продължава. Тя чете писма, официални документи и брифинги, води аудиенции с министри и посланици и обсъжда с личния си секретар бъдещите си планове.
Всички писма
получават отговор
Кралицата започва деня си, като преглежда всекидневниците в страната. Всеки ден тя получава 200 - 300 писма от обществеността (а понякога и повече) и те биват доставяни на бюрото є. Тя чете част от тях и дава нареждания какво да бъде отговорено. Практически всяко едно писмо обаче получава отговор от личния є секретар или придворна дама.
След това кралицата разглежда официалните документи за деня заедно с двама от личните си секретари.
Всеки ден в годината, независимо къде се намира, монархът получава информация от министрите и представителите си в чуждестранните държави, телеграми, писма и други държавни документи.
Обществените
дейности
Следобедите на монарха обикновено са заети с обществени дейности, които изискват внимателно планиране, за да се удовлетворят изискванията на домакина. Кралицата се подготвя внимателно с информация за това, с кого ще се среща и какво ще прави там. Тези срещи се избират внимателно от над 1000-те покани, които тя получава всяка година.
Всяка година монархът провежда около 470 подобни срещи, включително аудиенции, посещения на училища, болници, фабрики, военни поделения и др.
Всяка вечер към 19.30 ч кралицата чете доклада за парламентарните процедури за деня. Понякога тя посещава филмови премиери, концерти и благотворителни събития.
Монархът също води и официални приеми в Бъкингамския дворец обикновено заедно с други членове на кралското семейство.