Не)възможното обединение на Кипър
Шансовете за създаване на единна кипърска държава все повече намаляват
Петър ИВАНОВ
Възможностите за обединението на Кипър започнаха да се стесняват след рязкото изостряне на противоречията около референдумите, на които кипърските турци и кипърските гърци трябва да одобрят плана на ООН за създаването на обща държава. Срещу плана вече се обявиха президентите на двете кипърски общности Рауф Денкташ и Тасос Пападопуло, най-голямата политическа сила в гръцката част на острова - комунистическата партия AKEL - поиска отлагане на референдумите, а шефът на турския генерален щаб ген. Хилми Йозкьок заяви, че „турските военни не одобряват плана, чието осъществяване крие сериозни проблеми“. Междувременно социологическите проучвания показаха, че повечето от кипърските гърци биха гласували против на референдума, а искането на AKEL за отлагане на допитването бе предшествано от призив за тотално отхвърляне на плана за обединение.
Референдумите на 24 април ще покажат дали на 1 май в Европейския съюз (ЕС) ще бъде приета само гръцката част на острова, или Кипър ще влезе в евросъюза като единна държава. Анализаторите подчертават обаче, че освен съдбата на Кипър от приемането на плана на ООН ще зависят както гръцко-турските отношения, така и бъдещето на европейската кандидатура на Турция.
Планът „Анан“
Последният кръг от преговори в търсене на компромисен вариант за обединение на острова бе инспириран от решението за приемането на гръцката република Кипър в ЕС. През ноември 2002 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан представи обширен план за Кипър, който предвижда създаването на федерация от две почти независими държави с общо президентство, избирано на ротационен принцип. През декември 2002 г. на срещата в Копенхаген ЕС покани Кипър, като условието бе, че ако дотогава има споразумение за обединение, островът ще влезе в съюза като единна държава. В противен случай в ЕС ще бъде приета само гръцката част.
Крайният срок за приемането на плана „Анан“ изтече безрезултатно през пролетта на миналата година, но през февруари тази година Кофи Анан започна нова дипломатическа офанзива, като представи максимално компромисен вариант на предишния си план. Самият Анан призна, че той не е съвършен, но че отговаря в голяма степен на двата основни проблема на Кипър - териториалните спорове и демилитаризацията. На последните преговори в Швейцария между гръцки и турски представители бе представена ревизираната версия, в която се визира създаването на федерация по швейцарски кантонален модел, със слаба централна власт и фигуративно президентство.
Кипърските гърци обаче останаха твърде недоволни от няколко постановки, засягащи завръщането на гръцките бежанци в Северен Кипър (след турската инвазия през 1974 г. 160 000 гърци бягат на юг, а в момента бежанците от севера са около 180 000 души). Броят на бежанците, които могат да се върнат, бе намален от 21% на 18% от турското население в Северен Кипър като бе ограничено и правото на гърците да купуват недвижимо имущество, докато турската част от федерацията не доближи жизнения стандарт на гръцката страна. Идеята е, че кипърските турци са доста по-бедни от кипърските гърци и че с подобни рестрикции се предотвратява възможността гърците да поставят турците в икономическа зависимост.
За да се гарантира сигурността на кипърските турци, които ще бъдат малцинство, планът предвижда запазване на турското военно присъствие на острова, макар и в силно намален мащаб. Тази постановка бе другият спорен момент, който предизвика гнева на кипърските гърци.
Най-същественият компромис, който турците би трябвало да направят, е териториалната концесия. Предвидено бе те да се откажат от 7% от териториите, които контролират сега, и държавата им да се простира върху 29% от площта на острова. Със земите, които ще бъдат прехвърлени към гръцката част, ще бъдат компенсирани около 120 хил. гръцки бежанци, а останалите около 60 хил., които няма да бъдат обезщетени, ще получат парични компенсации.
Ползите от обединението
Северен Кипър ще бъде безспорният бенефициент от евентуалното обединение, което обяснява пълната подкрепа на кипърските турци за плана „Анан“. Премиерът на Севернокипърската турска република Мехмет Али Талат дори направи ексклузивно посещение в Южен Кипър, в опит да убеди гръцките си колеги да подкрепят обединението.
Ползите за турците ще имат редица икономически, политически и международни измерения най-вече заради излизането на страната им от международната изолация. В момента така наречената Севернокипърска турска република е призната единствено от Турция и годините на международни санкции и ограничен достъп до останалия свят са една от главните причини за бедността, безработицата и високата емиграция.
В същото време по-голямата част от кипърските гърци смятат, че планът на ООН облагодетелства предимно турците и че те трябва да направят повече отстъпки. Това личи и в последното социологическо проучване на държавната телевизия в гръцки Кипър, според което 57% от населението са против това споразумение, 15% биха го подкрепили, а 28% нямат мнение по въпроса.
Въпреки чисто политическите спекулации обаче, ако приемат плана на Кофи Анан, кипърските гърци биха спечелили територии, които ще им помогнат да решат, макар и не изцяло, въпроса с оземляването на бежанците от Северен Кипър. Тоест биха решили сериозен социален и политически проблем. От друга страна, премахването на буферната зона, намаляването на войските и увеличаването на сигурността ще създадат стабилна среда, която се оценява като важно условие за икономическото и политическото развитие на двете кипърски общности.
Външният фактор
Наблюдателите смятат, че при подобна патова ситуация, в която турците биха одобрили плана, а гърците биха го отхвърлили, решаващо значение ще имат действията на Анкара и Атина. Турската позиция е пределно ясна и е в полза на плана на ООН, докато противоречията в гръцки Кипър могат да бъдат изяснени едва след като Атина даде определена „политическа директива“. „Проблемът е в това какви указания ще даде Гърция на кипърските гърци. Новият премиер Костас Караманлис досега твърдеше, че е за обединението на Кипър преди приемането му в ЕС. Напоследък обаче Караманлис не е заел ясна позиция по въпроса за плана на ООН, коментира в. „Файненшъл таймс“.
Междувременно в полза на обединението се обявиха редица европейски дипломати, Белият дом заяви официално, че приемането на плана е единствената алтернатива. Президентът Джордж Буш поиска от гръцкия премиер Караманлис личен ангажимент в подкрепа на мирния план, като в замяна обеща финансова помощ за икономическото възстановяване на обединения остров.
Едно от възможните тълкувания за забавянето на официалната позиция на Атина е, че бъдещото решение ще бъде резултат от редица политически и икономически сметки. Турската преса отбеляза, че в момента гръцкото становище ще определи съдбата на Кипър, която пък от своя страна е в пряка зависимост с кандидатурата на Турция за членство в ЕС. „Ако само гръцката част на Кипър влезе в ЕС, това ще застраши сериозно европейските аспирации на Анкара“, коментира в. „Търкиш дейли нюз“ и подчерта, че изходът на референдумите ще покаже какво е отношението на ЕС към турската кандидатура. „Кипър ще бъде индикатор дали в края на годината Анкара ще получи дата за започване на преговори за членство и дали Европа е склонна да поправи грешките си спрямо Турция.“
Шансовете за създаване на единна кипърска държава все повече намаляват
Петър ИВАНОВ
Възможностите за обединението на Кипър започнаха да се стесняват след рязкото изостряне на противоречията около референдумите, на които кипърските турци и кипърските гърци трябва да одобрят плана на ООН за създаването на обща държава. Срещу плана вече се обявиха президентите на двете кипърски общности Рауф Денкташ и Тасос Пападопуло, най-голямата политическа сила в гръцката част на острова - комунистическата партия AKEL - поиска отлагане на референдумите, а шефът на турския генерален щаб ген. Хилми Йозкьок заяви, че „турските военни не одобряват плана, чието осъществяване крие сериозни проблеми“. Междувременно социологическите проучвания показаха, че повечето от кипърските гърци биха гласували против на референдума, а искането на AKEL за отлагане на допитването бе предшествано от призив за тотално отхвърляне на плана за обединение.
Референдумите на 24 април ще покажат дали на 1 май в Европейския съюз (ЕС) ще бъде приета само гръцката част на острова, или Кипър ще влезе в евросъюза като единна държава. Анализаторите подчертават обаче, че освен съдбата на Кипър от приемането на плана на ООН ще зависят както гръцко-турските отношения, така и бъдещето на европейската кандидатура на Турция.
Планът „Анан“
Последният кръг от преговори в търсене на компромисен вариант за обединение на острова бе инспириран от решението за приемането на гръцката република Кипър в ЕС. През ноември 2002 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан представи обширен план за Кипър, който предвижда създаването на федерация от две почти независими държави с общо президентство, избирано на ротационен принцип. През декември 2002 г. на срещата в Копенхаген ЕС покани Кипър, като условието бе, че ако дотогава има споразумение за обединение, островът ще влезе в съюза като единна държава. В противен случай в ЕС ще бъде приета само гръцката част.
Крайният срок за приемането на плана „Анан“ изтече безрезултатно през пролетта на миналата година, но през февруари тази година Кофи Анан започна нова дипломатическа офанзива, като представи максимално компромисен вариант на предишния си план. Самият Анан призна, че той не е съвършен, но че отговаря в голяма степен на двата основни проблема на Кипър - териториалните спорове и демилитаризацията. На последните преговори в Швейцария между гръцки и турски представители бе представена ревизираната версия, в която се визира създаването на федерация по швейцарски кантонален модел, със слаба централна власт и фигуративно президентство.
Кипърските гърци обаче останаха твърде недоволни от няколко постановки, засягащи завръщането на гръцките бежанци в Северен Кипър (след турската инвазия през 1974 г. 160 000 гърци бягат на юг, а в момента бежанците от севера са около 180 000 души). Броят на бежанците, които могат да се върнат, бе намален от 21% на 18% от турското население в Северен Кипър като бе ограничено и правото на гърците да купуват недвижимо имущество, докато турската част от федерацията не доближи жизнения стандарт на гръцката страна. Идеята е, че кипърските турци са доста по-бедни от кипърските гърци и че с подобни рестрикции се предотвратява възможността гърците да поставят турците в икономическа зависимост.
За да се гарантира сигурността на кипърските турци, които ще бъдат малцинство, планът предвижда запазване на турското военно присъствие на острова, макар и в силно намален мащаб. Тази постановка бе другият спорен момент, който предизвика гнева на кипърските гърци.
Най-същественият компромис, който турците би трябвало да направят, е териториалната концесия. Предвидено бе те да се откажат от 7% от териториите, които контролират сега, и държавата им да се простира върху 29% от площта на острова. Със земите, които ще бъдат прехвърлени към гръцката част, ще бъдат компенсирани около 120 хил. гръцки бежанци, а останалите около 60 хил., които няма да бъдат обезщетени, ще получат парични компенсации.
Ползите от обединението
Северен Кипър ще бъде безспорният бенефициент от евентуалното обединение, което обяснява пълната подкрепа на кипърските турци за плана „Анан“. Премиерът на Севернокипърската турска република Мехмет Али Талат дори направи ексклузивно посещение в Южен Кипър, в опит да убеди гръцките си колеги да подкрепят обединението.
Ползите за турците ще имат редица икономически, политически и международни измерения най-вече заради излизането на страната им от международната изолация. В момента така наречената Севернокипърска турска република е призната единствено от Турция и годините на международни санкции и ограничен достъп до останалия свят са една от главните причини за бедността, безработицата и високата емиграция.
В същото време по-голямата част от кипърските гърци смятат, че планът на ООН облагодетелства предимно турците и че те трябва да направят повече отстъпки. Това личи и в последното социологическо проучване на държавната телевизия в гръцки Кипър, според което 57% от населението са против това споразумение, 15% биха го подкрепили, а 28% нямат мнение по въпроса.
Въпреки чисто политическите спекулации обаче, ако приемат плана на Кофи Анан, кипърските гърци биха спечелили територии, които ще им помогнат да решат, макар и не изцяло, въпроса с оземляването на бежанците от Северен Кипър. Тоест биха решили сериозен социален и политически проблем. От друга страна, премахването на буферната зона, намаляването на войските и увеличаването на сигурността ще създадат стабилна среда, която се оценява като важно условие за икономическото и политическото развитие на двете кипърски общности.
Външният фактор
Наблюдателите смятат, че при подобна патова ситуация, в която турците биха одобрили плана, а гърците биха го отхвърлили, решаващо значение ще имат действията на Анкара и Атина. Турската позиция е пределно ясна и е в полза на плана на ООН, докато противоречията в гръцки Кипър могат да бъдат изяснени едва след като Атина даде определена „политическа директива“. „Проблемът е в това какви указания ще даде Гърция на кипърските гърци. Новият премиер Костас Караманлис досега твърдеше, че е за обединението на Кипър преди приемането му в ЕС. Напоследък обаче Караманлис не е заел ясна позиция по въпроса за плана на ООН, коментира в. „Файненшъл таймс“.
Междувременно в полза на обединението се обявиха редица европейски дипломати, Белият дом заяви официално, че приемането на плана е единствената алтернатива. Президентът Джордж Буш поиска от гръцкия премиер Караманлис личен ангажимент в подкрепа на мирния план, като в замяна обеща финансова помощ за икономическото възстановяване на обединения остров.
Едно от възможните тълкувания за забавянето на официалната позиция на Атина е, че бъдещото решение ще бъде резултат от редица политически и икономически сметки. Турската преса отбеляза, че в момента гръцкото становище ще определи съдбата на Кипър, която пък от своя страна е в пряка зависимост с кандидатурата на Турция за членство в ЕС. „Ако само гръцката част на Кипър влезе в ЕС, това ще застраши сериозно европейските аспирации на Анкара“, коментира в. „Търкиш дейли нюз“ и подчерта, че изходът на референдумите ще покаже какво е отношението на ЕС към турската кандидатура. „Кипър ще бъде индикатор дали в края на годината Анкара ще получи дата за започване на преговори за членство и дали Европа е склонна да поправи грешките си спрямо Турция.“
Comment