Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Хага, Садам, Оръжия за масово поразяване

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Хага, Садам, Оръжия за масово поразяване

    Започвам тази тема като продължение на Нюрнбергската (http://www.boinaslava.net/forum/view...?p=89927#89927), а именно с последното изречение на Gollum

    А спроде мен съдът в Хага е достатъчно легитимен
    1.
    Who finances the Tribunal? Who runs it?

    According to Article 16 of the Tribunal's own statutes, the Prosecutor "shall act independently as a separate organ of the Tribunal and shall not seek or receive
    instruction from any government or any other source" (author's emphasis). According to Article 32, the expenses of the Tribunal shall be borne by the regular budget of the United Nations.
    Both of these provisions have been openly and continuously violated.
    The Tribunal itself has openly referred to its particularly close ties to the American government. In her remarks to the United States Supreme Court in Washington, DC on April 5, 1999 Judge Gabrielle Kirk McDonald, a US citizen who was then President of the Tribunal said:
    "We benefited from the strong support of concerned governments and dedicated individuals such as Secretary Albright. As the permanent representative to the United Nations, she had worked with unceasing resolve to establish the Tribunal. Indeed, we often refer to her as the 'mother of the Tribunal'."
    If Madeleine Albright was the mother, Bill Clinton was the father. Louise Arbour confirmed this when she reported the decision to indict Milosevic to the President of the United States two days before she announced it to the rest of the world, in blatant violation of her duty to remain independent.
    Arbour also made several public appearances with US officials, including Madeleine Albright, and both Arbour and Albright stated publicly that they rely on NATO governments for investigations. These governments were and are interested in undermining the government of Yugoslavia.
    In 1996, the prosecutor met with the Secretary-General of NATO and the Supreme Allied Commander in Europe to "establish contacts and begin discussing
    modalities of cooperation and Assistance". On May 9, 1996 a memorandum of understanding between the Office of the Prosecutor and Supreme Headquarters
    Allied Powers Europe (SHAPE) was signed by both parties. The President of the Tribunal also met with US General Wesley Clarke, who commanded the NATO war against Yugoslavia in 1999.
    The memorandum of May 9 defined the practical arrangements for support to the Tribunal and the transfer of indicted persons to the Tribunal. In other words, NATO forces - not UN forces - became the gendarmes of the Tribunal, and the Tribunal put itself at the disposal of NATO. This relationship has continued although the statute of the Tribunal requires it to be independent of any national government and, by implication, of any group of national governments.
    The Tribunal has received substantial funds from individual States, private foundations and corporations in violation of Article 32 of its Charter. A large share of these funds has come from the US government directly in the form of cash and computer equipment. In the last year for which public figures are available, 1994/95, the United States provided USD 700,000 in cash and USD 2,300,000 worth of equipment.
    In the same year, USD 150,000 was provided by the Open Society Institute, a foundation established by billionaire financier George Soros to bring "openness" to former socialist countries in Eastern Europe. The Rockefeller Foundation contributed USD 50,000 and other donations have been supplied by corporations such as Time-Warner and Discovery Products, both US corporations.
    It should also be noted that Mr. Soros' foundation donates funds not only to the Tribunal, but also to the main KLA newspaper in Pristina, an obvious conflict of interest that is not normally reported in the Western press.
    The Tribunal also receives money from the Outreach Project of the United States Institute for Peace. This project is a public relations arm of the Tribunal that was set up to counter criticism in the former Yugoslav republics. Criticism often points to the Tribunal's selective prosecution and double standards, and is never answered by anyone at the Tribunal or by any of its sponsors.
    The Institute for Peace is stated to be " an independent, non-partisan federal institution created and funded by Congress to strengthen the nation's capacity to promote the peaceful resolution of international conflict." Established in 1984 under Ronald Reagan, its Board of Directors is appointed by the President of the United States.
    The Tribunal also receives support from the Coalition For International Justice, another PR organization. The CIJ was founded and is funded by George Soros' Open Society Institute and an organization called CEELI, the Central and East European Law Institute, which was created by the American Bar Association and lawyers close to the US government in order to promote the replacement of socialist legal systems with "free-market" systems.
    The above groups also have supplied many of the legal staff of the Tribunal. In her speech to the Supreme Court, Judge McDonald said, "The Tribunal has been well
    served by the tremendous work of a number of lawyers who have come to the Tribunal through the CIJ and CEELI..."
    It should also be noted that the occasion of Judge McDonalds speech was her acceptance of an award from the American Bar Association and CEELI. In the same speech she also said," We are now seeking funding from states and foundations to carry out this critical effort."
    Tribunal prosecutor Carla Del Ponte has thanked the director of the FBI for its assistance, stating "I am very appreciative of the important support that the US government has provided the Tribunal. I look forward to their continued support."
    On September 29th, 1999, in response to a question as to whether the Tribunal would be investigating crimes committed in Kosovo after June 10, or crimes committed by others - meaning NATO - in the Yugoslav theatre of operations, Del Ponte said "The primary focus of the Office of the Prosecutor must be on the investigation and prosecution of the five leaders of the FRY and Serbia who have already been indicted."
    No further explanation was provided. If the Tribunal is impartial in accordance with its statute, shouldn't it also focus on the NATO war crimes for which Clinton, Blair, Schroeder, Chirac, and 63 other Western leaders are responsible?
    Equally important, why was it necessary to continue investigations that support the indictments against the leaders of the government and military of Yugoslavia? The Indictments had already been issued. Were they not based on sufficient evidence? Or was there no evidence at all?


    Special rules of evidence, no laymen

    In virtually all Western countries, hearsay evidence - which means evidence that is not first-hand - is either inadmissible in a court of law or is considered to be virtually without value.
    But the Tribunal has set aside this tradition and relies heavily on hearsay evidence.
    There is no jury or any other participation by laymen. Witnesses can testify anonymously, or can refuse to appear in court. In its yearbook for 1994, the Tribunal stated that "The Tribunal does not need to shackle itself with restrictive rules which have developed out of the ancient trial-by-jury system."
    The Tribunal's rules allow for closed hearings in circumstances which are vaguely defined, as well as secret trials, which are the essence of injustice and of political
    courts.
    The Tribunal is increasing its use of sealed indictments, so that no one knows if they have been charged until the military police arrest them.
    Suspects, i.e. persons who are not indicted, can be detained for up to 90 days without charge. All that is needed is a statement by the Tribunal that the person in question is suspected. No evidence is required.
    One of the Tribunal's most dangerous rules is Rule 92, which states that confessions shall be presumed to be free and voluntary unless the contrary is established - by the prisoner. After 90 days at the mercy of military police and prosecutors, the prisoner has to prove possible coercion.
    Almost every other court in the world presumes the opposite. Many courts are currently moving to entirely prohibit the use of confessions made in police custody, because such confessions are notoriously unreliable.
    There is even a special provision for obtaining evidence from NGO's (Non-Governmental Organizations) such as George Soros' Open Society Foundation, whose conflict of interest is described below.
    On paper, accused have the right to choose counsel, but in reality that right is infringed by the Registrar, who can disqualify counsel for all sorts of reasons, including being unfriendly to the Tribunal.
    In some cases, the Registrar of the Tribunal has barred lawyers from particular countries because the Tribunal considers that too many of them already represent accused persons. Lawyers have been subject to large fines for contempt.
    No citizen of any country in the world would consider him/herself fairly tried before a court that was paid for, staffed and assisted by private citizens or corporations
    who had a direct stake in the outcome of the trial and who were, themselves, in practical terms, immune from the court.
    It is a well-established principle of law that a party in a legal action, whether civil or criminal, is entitled to ask for the removal of any judge sitting on the case when there exists a reasonable apprehension of bias. In the case of the Tribunal, a compelling argument can be made that the bias is not only apprehended, but is real.
    It is not only the individual judge who is biased. It is the entire Tribunal, which is not a judicial body worthy of international respect but a kangaroo court established for political purposes.
    As a political instrument the Tribunal is designed to violate and destroy the integrity and sovereignty of a country. The creation of the Tribunal is a crime against peace under the Nuremberg Principles. Instead of resolving conflict, the Tribunal is used to justify conflict, Instead of creating peace, it is used to justify war and therefore is an instrument of war.


    2. Какво става с чичко Садам ? Какво смятат да правят с него и колко от така наречените "оръжия за масово поразяване" са открити до момента.Нима вече ги мързи да ни замазват очите поне с фабрикати ?
    Ruhm und Ehre der Waffen SS

    #2
    нали знаеш къде е чичкото. САЩ няма да го дадат и ще се мълчи по въпроса докато народа забрави.
    albireo написа
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

    Comment


      #3
      Садам вече е бита карта. Основният въпрос се състои в това, пред иракски или международен съд ще бъде изправен. Ако е първото, много е вероятно да го очаква смъртна присъда, но международния вероятно ще бъде по-снизходителен. Иначе значението на личността му за бъдещия развой на събитията в Ирак е нулево. Сага ислямистите са най-големият проблем за коалиционните сили, и по-специално шиитите. Тяхната цел е властта, и те няма да позволят положението да се нормализира, преди я завоюват.
      Truth will save the world

      Comment


        #4
        Хъм, във всеки случай на държавно ниво авторитетът на съда в Хага не знам да е оспорван. Нито пък легитимността му. А още по-малко идеите и принципите, стоящи зад него.

        Comment


          #5
          Кой ще го оспори на държавно ниво.. Соломон Паси може би :x ?

          ndragostinov ами сигурно защото нали знаеш кой ще го управлява този "Иракски" съд и мерси нямаше нужда всички слушаме пропагандата в стила на CNN.
          Ruhm und Ehre der Waffen SS

          Comment


            #6
            Не съм искал да нараня чувствата ти с моята "пропаганда", Витман. Ще съм ти благодарен ако споделиш с кое точно си несъгласен, вместо да ми се зъбиш. Аз ще се опитам да формулирам по друг начин становището си като кажа, че в интерес на самия Садам е по време на съдебния процес е американците да се месят и дърпат конци. Добре знаем, че в ориенталските страни от близкия изток политиците не галят с перо своите победени врагове а ги екзекутират. Ако бъдат оставени иракчаните да решават сами съдбата на своя свален диктатор, няма причина да считаме, че и в този случай отношението ще бъде по различно.

            Не е нужно Соломон Паси да ги оспорва. Достатъчно е да назначат за съдя някой молла, който за процеса в куфарчето си вместо тях (идеите и принципите), да донесе едно издание на Корана. В това няма нищо невероятно, няма да бъде за първи път в държава като тази.
            Truth will save the world

            Comment


              #7
              Хъм, Витман, вместо да се зъбиш , дай щом си отворил темата за точно този съд да я обсъждаме нея. Т.е., ти не си съгласен с принципите и идеите, стоящи зад този съд, правилно ли съм те разбрал? Или протестираш само срещу текущата им реализация в практиката? Защото би трябвало да започнем обсъждането от този проблем, пък след това да го онагледяваме с конкретни примери, от типа на евентален съд над Саддам Хусейн (който, очевидно заслужава смъртно наказание за престъпленията, които е извършил по време на управлението си и тъй като те са били насочени изключително срещу шийтите (които съставялват по-голямата част от населението на Ирак) и кюрдите (които са значително по-малко, но все пак са достатъчно много), то тези две групи население със сигурност ще искат да го видят наказан, сиреч умъртвен. Много е възможно срещу него да са анстроени и не малка част от сунитите, които също са страдали от диктатурата му в една или друга степен).

              Comment


                #8
                След прочит на това което съм пастенал мисля че няма какво повече да се казва и естествено, че не съм съгласен и протестирам срещу двойните му стандарти, циничноста и надмеността с която действа. Протестирам срещу идеите и хората на който служи - в кошмар ли се намираме та всякаш никой да не забелязва , че един Буш е абс. религиозен фанатик и психопат, а речите му в смисъл начин на изразяване са по откачени и от тези на Хитлер.
                Ruhm und Ehre der Waffen SS

                Comment


                  #9
                  Пейстнатата от теб статия не заменя личното мнение . Но аз ти зададох този въпрос по друга причина.
                  Ако ти не приемаш принципите, които са залегнали зад международния съд в Хага (и които не са по-различни от тези, върху които е изградено ООН и всички свързани с него институции), то това означава, че смяташ за невъзможно изграждането на система от общоважащи за всички държави норми, според които да се преценява тяхното поведение във вътрешно и външно политически план. Въз основа на тази система от норми се създават и различните въздържащи механизми, чиято цел е да се регулират ваизмоотношениеята между държавите глобално и да се отстранят различните естествени "дефекти" в системата (каквито са агресивните войни, да речем). Мисля че е полезно да се прави известна разлика между идеята и конкретната реализация, която винаги е някакво приближение към идеала (в най-добрия случай едно близко подобие, в най-лошия - пародийно-трагично огледало).
                  Та затова, когато пиша, че смятам международният съд в Хага (и всичките останали институции от този род) за правилни и полезни, аз имам предвид именно този принцип. Съществуването на подобни структури и механизми, а още повече, когато те са легитимни (в този смисъл общоприети) прави международната политика значително по-осмислена и въвежда принципът на справедливото разпределение, независимо от силата на конкретния социум. Струва ми се, че тази система обещава далеч повече, пред системата, базирана на конкретни съюзи и лична военна мощ.
                  На практика обаче (и това е единственото място, в което съм склонен да се съглася донякъде с твърденията ти) конкретната реализация на идеята е донякъде изкривена, което означава, че някои случай на престъпване на нормите се осъждат, а други не (но всички случаи, разглеждани в съда имат съответните белези на престъпване на нормите). Но това е дефект на конкретната реализация, а не на принципа. И при това е дефект, който евентуално може да бъде преодолян или поне ефектът от него - редуциран (за целта е достатъчно просто светът да има малко повече центрове на силата, отколкото се наблюдават в момента).
                  Все пак, всички приведени случаи, с които се занимава този съд (да речем, Милошевич, евентуално, Саддам Хюсейн), лидерите и политиката им са справедливо съдени, поне според мен. Защото става въпрос за осъдителни (и отвратителни неща), които са извършвани в резултат от определени аспекти на политиката на тези лидери.
                  Именно затова ми се искаше да пренесем дискусията в тази сфера, защото позициите ще станат по-отчетливи.

                  Comment


                    #10
                    Ех, Голъм, пределно ясно е, и ти го знаеш не по-зле от мен, че "изграждането на система от общоважащи за всички държави норми" е не само невъзможно, а и проява на политически цинизъм, защото тези норми се прилагат съвсем избирателно и само тогава, когато са в полза на силните на деня. Ако не беше така, американците и Израел нямаше да си разиглават коня както си искат. Всяка система от закони се пише от силните, за да бъде спазвана от слабите, за съжаление. Така че съдът в Хага е просто едно сборище от смешници, както впрочем и ООН.
                    "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

                    Comment


                      #11
                      Е, донякъде това е реалността, така че ако ще посочваме обвинително с пръст някого, то това ще е конкретната реализация (а не самата идея, стояща зад нея (впрочем, май всички критикуващи точно това и правят)). В перспектива тази идея може да даде много (а и в момента дава). За сравнение бих привел един друг пример - социалистическата идея страда от сходни проблеми с реализацията и на практика почти никъде не се отървала от тях. Но въпреки това, самото и съществуване (или в някои случаи, съ-съществуване) въздейства върху останалите регулиращо и така да се каже - благотворно.
                      Конкретно, ако се врънем на съда в Хага (или пък на ООН), проблемът е не толкова, че предприетите от тях акции са несправедливи (и знам че ти, Рамблер, не би твърдял подобно нещо, още повече, че доста сме го обсъждали - обикновено именно ти си човекът, който твърди че хора като Саддам, Милошевич и т.н. си заслужават да бъдат съдени и има за какво да бъдат сваляни от власт ), колкото че би било справедливо да предприемат сходни акции и срещу други държави, но тези акции не биват започвани по конюнктурни съображения. Т.е., организацията не е вредна сама по себе си, текущата й реализация страда от определени проблеми.
                      Да не говорим, че свързани с цялата система са различни организации към ООН, които оказват хуманитарна помощ по всяко време на голям брой страни, отново изхождайки от същия бюджет и принципи. Те определено принасят много полза.
                      Отделно, благодарение именно на тази идея и организация съществуват и се налагат различните харти за правата на човека, които регулиращи на над държавно ниво отношенията държава/субект. Вярно е, че всички те са изцяло базирани на европейската култура и цивилизация и схващането за тяхната всеобща значимост е предприето без съобразяване с останалите култури и цивилизации. Но като цяло, те подобряват условията за съществуване в повечето случаи.
                      Да не говорим, че ако си представим, че идеята за международна регулаторна организация изчезне, то нейното място ще бъде заето от старата система, в която решаващо значение има мощта на най-силния без каквито и да е регулиращи механизми. Т.е., нещата биха били значително по-лоши.
                      Т.е., моето заключение по отношение на ООН и всичките свързани с него организации (една от които е обсъждания международен съд) са допринесли много повече полза, отколкото вреда.

                      Comment


                        #12
                        Ок. Какво те кара да смяташ, че Саддам и Милошевич са справедливо обвинявани. Защото така казват по Телевизията ? Защото са имали големи дворци и резиденции? Какво те кара да смяташ, че примерно снимките на "масови гробища" в Югославия или избити от химическо оръжие в Ирак са истински. Какво те кара да смяташ, че Сърбите са извършвали "геноцид" спрямо Албанците,а не обратното ? Какво те кара да смяташ, че живееш в "суверенна" държава която се управлява от Първанов, Симеон и ко. ? Защото така би трябвало да бъде на теория :?:

                        Мина повече от 1 година - а не са намерили никакви оръжия и си траят бе траят си...вместо това вече се ориентират към Сирия докато Израел съвсем официално си имат ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ но разбира се те не са никаква заплаха? За какви принципи ми говориш... направо побеснявам.
                        Ruhm und Ehre der Waffen SS

                        Comment


                          #13
                          Ок, поред:

                          Саддам Хюсейн - въобще не смятам, че разработката или притежаването на ОМП са основание даден лидер да бъде съден, така че това, разбира се, не е основание. Но Саддам Хюсейн е извършвал геноцид над част от собственото си население, което е абсолютно сигурно - най-вече над кюрдското население. И това е нещо, заради което по всички стандарти си заслужава да бъде наказан и съден - типично "престъпление срещу човечеството", ако използваме съответната терминология.

                          Милошевич - мисля че масовите гробове са си съвсем сигурни и несмънено е имало подобни избивания. И фактът, че са се извръшвали от всяка от страните съвсем не оправдава сърбите. Но така или иначе, нещо заради което Милошевич си заслужава да бъде съден бе начинът, по който водеше гражданските войни в бивша Югославия. И като лидер на страната определено е отговорен за действията на армията й, както и на различните паравоенни формирования.

                          Доказателствата и за престъпленията на двамата са си съвсем истински, доколкото знам и не са били оспорвани (и тук въобще не става въпрос аз дворци или резиденции, а за реални масови убийства; още по-малко става въпрос за това което се предава по телевизията или в медиите). Разбира се, може да се отрече абсолютно всичко, но без съответните основания и доказателства подобни отричания нямат особена стойност (намират се достатъчно хора, които отричат концентрационните лагери в Германия или СССР през ВСВ, операциите срещу евреите и т.н., но аз лично не смятам, че това е достатъчно и аз да се съмнявам в тези неща - впрочем, това е въпрос на избор).
                          Да, смятам че живея в суверенна държава и имам всички основания да направя това заключение. И фактът, че във външната си политика твърде често тази държава се държи блюдолизки, не поставя под съмнение суверенността й (както може би ти изглежда на теб), а по-скоро качеството на нейната дипломация и политици, както и избраните от тях цели. Но това е въпрос съвсем различен от този за суверенитета на България.

                          Естествено, че няма да намерят "ядрено оръжие" - такова Ирак няма как и да притежава. Очевидно и атомна бомба не са могли да разработят. Но аз тъй или инак не съм и вярвал на това - тук ставав въпрос за свъсем различни неща. Очевидно е, че това беше единствено претекст за нападение над Ирак, това въобще не го оспорвам. Нито намирам текущата окупацията на Ирак за правилна (но да не забравяме, че тя не се извършва под егидата или контрола на ООН, а под тези на НАТО - има достатъчно голяма разлика).
                          Но същевременно, Саддам Хюсейн е виновен за много по-ужасни и прозаични неща и не съм чувал някой да оспорва вината му в тях.
                          Същото важи и за случаят с Милошевич - не намирах нито тогава, нито сега, войната на НАТО срещу Сърбия за справедлива, но това не означава, че не намирам самият Милошевич за достатъчно виновен за вътрешната политика, която е провеждал. Това са различни неща.
                          Специално в случаят с Милошевич (защото въпросът ми е интересен и го следя) международният съд в Хага действително се дъни жестоко, но това е защото най-вероятно и на практика не биха могли да го осъдят (не защото не е виновен, а по-скоро защото не биха могли да съберат достатъчно доказателства, а и не водят нещата както би трябвало - отново от конюнктурни съображения).

                          Говоря за принципи, защото те са нещо много съществено, вече се постарах да обясня защо е така според мен. Това е много съществен принцип на организация на геополитическата система и ако трябва да му се направи анализ от гледна точка на влияние и баланс, то струва ми се, че е донесъл (и носи) много повече полза, отколкото вреда (макар без съмнение да има достатъчно от последната).

                          Comment


                            #14
                            Очевидно е, че носи огромна полза щом се инвестират толкова пари в него. Има само един миниатюрен и незначителен проблем - НА КОЙ носи полза ? и за какви цели. Простата логика и справка с историята обикновено бързо ни довеждат до отговора (е сигурно се намират и хора, който вярват, че на индивиди като Буш им пука за някакви си забрадени нещастници от Персийския залив или оръфляците на Балканите)

                            Вобще не искам да защитавам нито Саддам нито Милошевич (и то не защото смятам, че са извършили ужасни неща за пример същото изпитвам и към личността на Хитлер да речем), а защото както вметна Драгостинов дали ще ги обесят или не има много малко значение на фона на общата картина. Ами яасно е, че няма да ги осъдят нито предадът на "сънародниците" им след като самото им залавяне вероятно е доброволно при съответни условия и т.н. , защо не заловят ужасния Осама ? И на последно място незнам с какви очи биха ги осъдили не, че са от принципните
                            Ruhm und Ehre der Waffen SS

                            Comment


                              #15
                              Очевидно е, че носи огромна полза щом се инвестират толкова пари в него.
                              Не бих казал, че когато разглеждаме някаква организация или административна структура влаганите средства са какъвто и да е белег за ефективност/ефикасност на въпросната организация. Още повече, че тези средства не се наливат целево (освен в определени случаи), а под формата на годишен членски внос от всяка от участващите държави. Така че по определение те не се насочват към определена задача директно, а формират бюджета на ООН, който впоследствие се разпределя за различни нужди и между отделните му структури и подорганизации. И голяма част от тези пари отиват за хуманитарни помощи и трябва да ти кажа, че за твърде много хора в различни бедстващи райони и държави тези действия на международната организация са означавали разликата между живот и смърт.
                              Същото важи и за въоръжените сили на организацията през по-голямата част от съществуването им. И не мисля, че намесата им в държави като Етиопия или Камбоджа (или много други случаи) е била неоправдана или пък е донесла зло. Въвеждането на подобни сили в дадена територия има за цел не толкова да прокара нечии интерес, а по-скоро да спре определен конфликт, възпрепятствайки участващите страни от възможност да влизат в директен контакт едни с други. Това носи поне някаква практическа полза, под формата на прекратяване на военните действия и постигане на някаква моментна сигурност. Отделен въпрос е, че това само по себе си не е досаттъчно за разрешаване на проблема и не може да премахне напрежението.
                              Впрочем, в конкретният пример с Косово съм съгласен, че силите на ООН не действат достатъчно смислено.

                              Конкретно, международният съд в Хага (и въобще, съществуването на подобна институция) е полезно и в личен план, защото това е единстевното място, където индивид или социална група могат да разчитат на винмание и евентуално, някаква "справедливост", спрямо конкретна държава. Това е особено полезно в случаите когато става въпрос за авторитарни държави, дикатторски режими и т.н. НАй-малкото това осмисля съществуването на тази институция, според мен.

                              Има само един миниатюрен и незначителен проблем - НА КОЙ носи полза ? и за какви цели. Простата логика и справка с историята обикновено бързо ни довеждат до отговора
                              Не знам как ти лично използваш "простата логика", но не бих казал, че има каквито и да е свидетелства, че действията на ООН или нейните подорганизации се контролират директно от Вашингтон или пък, че винаги и всякога са били подчинени на техните интереси (или пък са в тяхна полза). Самият факт, че за да прокарат определени действия, САЩ трябва да получат съгласието на определен брой други държави (всичките бивши или настоящи световни сили, поне половината с интереси противоположни на тези на САЩ по повечето въпроси) означава, че за тях манипулирането на ООН съвсем не е толкова проста работа (впрочем, за целта е достатъчно да напомня, че те имаха директен мандат за действие едниствено когато Ирак нападна Кувейт - следващите военни действия (както и тези срещу Сърбия) бяха дело на НАТО (т.е., САЩ и съюзниците им, но не и международната организация)). Не знам защо те изненадва фактът, че САЩ действат според собствените си интереси, прикривайки ги зад една или друга пропагандна акция - мисля че трудно ще намеря исторически пример за Велика сила, която да не е действала по този начин - повече или по-малко успешно. Проблемът в случая е, че малко сливаш нещата.

                              Разбира се,на действията на ООН и структурите му (както и отбелязах по-горе) им липсва необходимата пълнота, т.е., за съжаление не прилагат силата и възможностите си винаги когато това бих казал, че се налага от обстоятелствата. Примерите за това наистина не са малко и имат тенденцията да стават все повече през последните 10-15 години (като цяло примерите за подобни неща започнаха да се появяват от 10-15 години насам, което е свидетелство за един постепенно развиващ се процес). За това си има определена причина и аз я изтъкнах и в преднишния си пост - еднополярността на света, в който живеем. Когато една-едитствена сила разполага със сила, средства и възможности в офанзивен план много по-големи към историческия момент, от тези на всички останали, подобно положение на нещата не бива да ни изненадва. Но това е процес на постепенно изкривяване на нещата.

                              Вобще не искам да защитавам нито Саддам нито Милошевич (и то не защото смятам, че са извършили ужасни неща за пример същото изпитвам и към личността на Хитлер да речем), а защото както вметна Драгостинов дали ще ги обесят или не има много малко значение на фона на общата картина.
                              Е, осъждането им може и да няма непосредствен ефект върху техните социуми или пък върху международната обстановка, но определено има ефект в дългосрочен план - подобен род акции постепенно променят външнополитическата среда (например, утвърждават принципа, че вътрешната политика на дадена държава може да бъде осъждана не само според действащото законодателство на самата държава, но и от международната общност, т.е., че съществуват допълнителни механизми за регулация. И като цяло, това затвърждава глобализационните тенденции в ущърб на локалните). Но за мен лично този въпрос има значение и то именно в план на това доколко са виновни и дали щебъдат осъдени за това, за което са виновни. Което е съществен въпрос, според мен. Уви, може и да не бъдат осъдени така и това вече никак няма да е хубаво.

                              И на последно място незнам с какви очи биха ги осъдили не, че са от принципните.
                              Ако под "тях" имаш предвид международния съд, то не виждам какъв очен проблем би им попречил. В крайна сметка, международната общност и в частност въпросните съдии едва ли някога са извършвали нещата, които са вършили политически лидери и диктатори като Хюсейн, така че не смятам, че биха имали проблем със съвестта в това отношение. РАзбира се, би било неприятно да ги осъждат, при положение, че така да се каже "на свобода" има лидери, като тези на Израел, които в момента извършват донякъде сходни неща, също толкова осъдителни. Но както казах, в определена посока и по определени причини, в днешният свят ръцете на международната общност са значително по-къси от преди (или отколкото биха могли да бъдат).
                              Ако под "тях" имаш предвид правителството на САЩ, то те едва ли биха страдали от подобен проблем, защото следват собствената си логика и интереси, спроде които не са важни престъпленията, а интересите и съюзниците.
                              Що се отнася до "ужасният Осама" той не е политически лидер и неговият случаи е доста по-различен от обсъжданите.

                              В заключение, ако за нещо може достатъчно сериозно да бъде осъждана външната политика на САЩ в последните 15-тина години, то това е, че тя е насочена (съзнателно или не) към дискредитиране на международната общност и нейните принципи (и конкретни структури). А това определено не е хубаво, още повече, щом се намират достатъчно хора вече, които не правят разлика между двете.

                              Comment

                              Working...
                              X