Снимаха най – далечното минало на Земята.
Изображението на галактиката ни е от “детството” на Вселената.
Международна група астрономи, с помощта на космическия телескоп на НАСА – “Хъбъл”, и на телескопа “Кек”, разположен на върха Маун – Кеа, на Хаваите, фотографираха нова, рекордна по отдалеченост от нас галактика.
Тя се намира на разстояние 13 милиарда светлинни години (светлинната година е астрономическа мярка за растояние, а не – за време!!!) от Земята и изглежда такава, каквато е била 750 милиона години, след Големия взрив. Може би, тя, отдавна, вече не съществува, но светлината (тя е достигнала до нас чак сега!), която донесла нейния образ, уловен от телескопите, е тръгнала да се разпространява из Космоса почти веднага след зараждането на Вселената и е пътувала 13 милиарда земни години, със скорост 300 000 км. в секунда.
Снимката на “изкопаемата” Галактика е от онова невъобразимо далечно време, когато до образуването на Земята е трябвало да минат милиарди години, а Вселената е била, все още, “бебе”, след гигантското избухване, приблизително, на около 5% от днешната си възраст. По съвременни изчисления, възрастта на планетата Земя е 13, 7 милиарда години.
Уловената от телескопите светлина била извънредно оскъдна и за учените било невероятно изпитание да съумеят да установят разстоянието от нейния източник до Земята. Галактиката била открита съвсем случайно, когато трябвало да се разгледа една снимка от друг галактически обект (клъстъра Abell 2218, който бил използван за създаване на ефекта на "гравитационната леща", предсказана от Алберт Айнщайн. Според хипотезата на Айнщайн, обектът с голяма маса може да изкриви и да увеличи светлината на наблюдавания обект, който се намира по-далече.) и се наложило “Хъбъл” дa заработи на предела на своите възможности.
На този телескоп му предстои, след около 5 години, да бъде свален от орбита и “пенсиониран”, заради изискванията за сигурност, повишени, след катастрофата на космическия кораб “Колумбия”. Вероятно, телескопът ще бъде потопен някъде във водите на Тихия океан.
Източник: вестник “Седем”
Изображението на галактиката ни е от “детството” на Вселената.
Международна група астрономи, с помощта на космическия телескоп на НАСА – “Хъбъл”, и на телескопа “Кек”, разположен на върха Маун – Кеа, на Хаваите, фотографираха нова, рекордна по отдалеченост от нас галактика.
Тя се намира на разстояние 13 милиарда светлинни години (светлинната година е астрономическа мярка за растояние, а не – за време!!!) от Земята и изглежда такава, каквато е била 750 милиона години, след Големия взрив. Може би, тя, отдавна, вече не съществува, но светлината (тя е достигнала до нас чак сега!), която донесла нейния образ, уловен от телескопите, е тръгнала да се разпространява из Космоса почти веднага след зараждането на Вселената и е пътувала 13 милиарда земни години, със скорост 300 000 км. в секунда.
Снимката на “изкопаемата” Галактика е от онова невъобразимо далечно време, когато до образуването на Земята е трябвало да минат милиарди години, а Вселената е била, все още, “бебе”, след гигантското избухване, приблизително, на около 5% от днешната си възраст. По съвременни изчисления, възрастта на планетата Земя е 13, 7 милиарда години.
Уловената от телескопите светлина била извънредно оскъдна и за учените било невероятно изпитание да съумеят да установят разстоянието от нейния източник до Земята. Галактиката била открита съвсем случайно, когато трябвало да се разгледа една снимка от друг галактически обект (клъстъра Abell 2218, който бил използван за създаване на ефекта на "гравитационната леща", предсказана от Алберт Айнщайн. Според хипотезата на Айнщайн, обектът с голяма маса може да изкриви и да увеличи светлината на наблюдавания обект, който се намира по-далече.) и се наложило “Хъбъл” дa заработи на предела на своите възможности.
На този телескоп му предстои, след около 5 години, да бъде свален от орбита и “пенсиониран”, заради изискванията за сигурност, повишени, след катастрофата на космическия кораб “Колумбия”. Вероятно, телескопът ще бъде потопен някъде във водите на Тихия океан.
Източник: вестник “Седем”
Comment