Япония
Указател
Обща площ: 377 835 кв. км
Водна площ: 3091 кв. км
Брегова ивица: 29 751 км
Население: 127 214 499 души (по оценка юли 2003 г.)
Прираст: 0.11% (по оценка
2003 г.)
Етнически групи: японци 99%, други 1% (511 262 корейци, 244 241 китайци, 182 232 бразилци, 89 851 филипинци, 237 914 други, 2000 г.)
Религиозно изповедание: шинто и будизъм - 84%, други 16% (включително 0.7% християни)
Държавно управление: конституционна монархия с парламентарно правителство
Столица: Токио
Административно разделение: 47 перфектури
Национален празник: 23 декември (1933 г.) - рожденият ден на император Акихито
Конституция: 3 май 1947 г.
Държавен глава: император Акихито (от 7 януари 1989 г.)
Кабинет: назначава се от премиера
Правителствен глава: премиер Джуничиро Коидзуми (от 26 април 2001 г.)
Законодателна власт: двукамарен парламент, или Кокай, състоящ се от Санги-ин (247 места) и Шуги-ин (480 места)
БВП (паритет на покупателната способност) - 3.651 трилиона долара (по оценка 2002 г.)
Реален ръст на БВП: 0.2% (по оценка от 2002 г.)
БВП на глава от населението: 28 700 щ. д. (по оценка от 2002 г.)
БВП по сектори: селско стопанство - 1.4%, промишленост - 30.9%, услуги - 67.7% (по оценка от 2001 г.)
Инфлация на потребителските цени: -0.9% (по оценка от
2002 г.)
Работна сила: 67.7 млн. души (декември 2001 г.)
Ниво на безработица: 5.4%
(2002 г.)
Бюджет - приходи: 441 млрд. щ. д.
Бюджет - разходи: 718 млрд. щ. д.
Ръст на промишленото производство: - 1.4% (по оценка от 2002 г.)
Износ: 383.8 млрд. щ. д. f.o.b. (по оценка от 2002 г.)
Внос: 292.1 млрд. f.o.b. (2002 г.)
Валута: японска йена (JPY)
Фискална година: 1 април - 31 март
Негово Превъзходителство Yasuyooshi Ichihashi , посланик на Япония в София:
България допринася за стабилността на региона
Разговаря Иван Мастагарков
- Бихте ли направили оценка на българо-японските политически и културни отношения.
- Отношенията на Япония с България са по традиция приятелски, като двустранният политически обмен датира и преди промените. След началото на демократичните процеси българо-японските отношения получиха силен тласък, активизираха се двустранните контакти на високо равнище. От японска страна бихме могли да посочим посещенията в България на председателя на Долната камара на японския парламент г-н Ватануки през ноември 2000 г., на председателя на Горната камара на японския парламент г-н Курата през септември 2002 г., а от българска страна посещенията в Япония на президента Петър Стоянов през ноември 1997 г., на председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков през ноември 2001 г., на вицепремиера и предишен министър на икономиката Николай Василев през октомври 2002 г. и на министъра на външните работи Соломон Паси през март тази година.
При своето посещение през март министър Соломон Паси подписа с г-жа Кавагучи, министър на външните работи на Япония, Съвместно заявление за ново партньорство през ХХI век, в което бе дадена висока оценка на България като фактор за стабилността и мира в района на Югоизточна Европа, на икономическото развитие на вашата страна и на вашите усилия за присъединяване към евроатлантическите структури. Двамата министри изразиха единодушно съгласие да работят за по-нататъшното задълбочаване на двустранното сътрудничество, с което показаха нова, по-висока степен на развитие на отношенията на стратегически партньори.
Културните отношения също могат да се окачествят като отлични. В рамките на културния обмен през пролетта и лятото на тази година предимно в София, а също и в други градове на страната бяха организирани фестивали на японската култура, състезания и семинари по източни бойни изкуства. През юни в Галерията за чуждестранно изкуство за първи път в страна от Централна и Източна Европа бе открита изложба на видния японски художник, посланик на добра воля към ЮНЕСКО и ректор на Университета по изобразително изкуство и музика в Токио, професор Икуо Хираяма, който посети България специално за тази цел. От октомври до декември със съдействието и помощта на редица български и японски организации за четиринадесети пореден път се проведоха Дните на японската култура. В осем града на страната бяха показани единадесет събития от традиционната и съвременната култура на Япония. Освен шестнадесетото поред концертно турне на Детския хор на БНР в Япония през юли тази година в областта на музиката и графичното изкуство станахме свидетели и на активен обмен между японски и български творци. Нещо повече, на две места в Япония се проведоха и фестивали на българската култура.
В България съществуват редица културни и образователни институции и многобройни културни паметници, които са гордост за вашата страна. Япония провежда политика на активно културно сътрудничество, изхождайки от финансовите трудности у вас, водещи до непълноценна дейност на някои институции, и проблемите по консервацията и реставрацията на паметниците от вашето културно наследство. По линия на програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за кулурни проекти тази година през юни предоставихме дарение от музикални инструменти и звукозаписна техника на Софийската филхармония за около 450 000 щ. д., а през ноември се състоя церемонията по даряването на аудио-визуална апаратура на НАТФИЗ на същата стойност. Освен това по линия на програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за културни проекти на местно равнище направихме парично дарение на Обществото за фолклор в Стара Загора за закупуване на аудио-визуална техника. Освен това през август т. г. генералният секретар на ЮНЕСКО г-н Мацуура и българският министър на външните работи Соломон Паси подписаха документ за предоставяне на финансова помощ в размер на 1 млн. щ. д. от японския попечителски фонд към ЮНЕСКО за опазване на паметниците на културата, които ще бъдат използвани за реставрация и консервация на културни и исторически обекти в Стария Пловдив. С право можем да кажем, че тази година бе година на активно културно сътрудничество.
- Виждате ли потенцил за развитие на двустранните отношения в близко бъдеще и върху какво ще бъдат фокусирани те занапред?
- През 2004 година България ще поеме председателството на ОССЕ, като се очаква тя да играе водеща роля при разрешаването на такива въпроси като потушаването на конфликтите в региона на Кавказ и проблема с леките въоръжения. Япония като партньор на организацията също допринася активно за дейността є. В този смисъл очакваме между България в качеството є на председател и Япония да се осъществява активен обмен на информация и мнения по всички актулани въпроси и считам, че сътрудничеството между нас ще изиграе съществена роля, допринасяйки за стабилността в Европа.
Освен това България е изключително важен партньор на Япония в региона на Югоизточна Европа. След присъединяването на вашата страна към ЕС българо-японските двустранни отношения ще навлязат в нов етап на развитие, ще се задълбочат двустранните контакти в политическата, икономическата, културната и други сфери. Разбира се, очаквам отличните поличтически и културни отношения да отбележат още по-голям прогрес, а също така се надявам на базата на добрите резултати от икономическото сътрудничество на държавно равнище в бъдеще да се развият икономическите отношения и в частния сектор, което да доведе до нарастването на търговския обмен и иневстициите между двете страни. - Що се отнася до японските инвеститори, виждате ли подобряване на бизнесклимата?
Аз оценявам високо положителните резултати, постигнати с общите усилия на вашия народ и правителство по пътя към демократизация и пазарна икономика след 1989 г. След кратък период на икономически застой през 1997 година в резултат от помощта на Международния валутен фонд и Световната банка икономическите реформи започнаха да дават резултат, последван от положителен икономически растеж. През 2002 година бяха постигнати подобрени макроикономически показатели като БВП от 15 милиарда и 500 млн. щатски долара, икономически ръст от 4.8% и т. н. Икономическата и социалната стабилност на вашата страна допринасят извънредно много за стабилността в региона на Югоизточна Европа.
Досега българското правителство бе ангажирано с такива важни задачи, каквито са присъединяването към ЕС и НАТО и постигане на икономически растеж. В резултат през ноември миналата година страната ви получи покана за членство в НАТО и в момента тече подготовка за официалното присъединяване към алианса през следващата година. Освен това европейските страни изразиха подкрепа на намерението на България за присъединяване към ЕС през 2007 г.
От друга страна, все още съществуват редица проблеми като високата безработица, различната степен на икономическо развитие в градовете и провинцията и др. В подкрепа на икономическото развитие на България нашата страна предоставя активна икономическа и техническа помощ под различна форма. Япония възнамерява и занапред да оказва помощ в подкрепа на икономическото и социалното развитие на България.
- Съществува ли потенциал за нарастване на търговския обмен и инвестициите между двете страни?
- Когато говорим за икономическия обмен между България и Япония, можем да кажем, че икономическото сътрудничество на правителствено равнище получи положителен тласък след държавното посещение на президента Стоянов в Япония през 1997 г. Япония подкрепя най-активно икономическото развитие на вашата страна, като предоставя безвъзмездна помощ, отпуска кредити, оказва техническо сътрудничество и др. За нуждите на социалната и културната сфера ние предоставяме безвъзмездна помощ за социално-икономически и културни проекти на местно равнище.
Що се отнася до икономическия обмен на равнището на частния сектор, до този момент то се свежда само до дейността на няколкото японски фирми у вас. Търговският обмен, който преди 1989 г. надхвърляше 200 млн. щ. д., в момента представлява едва 10% от него. Все още няма японски фирми производителки, а според данните на Агенцията за чуждестранни инвестиции преките японски инвестиции от 1992 г. до 2002 г. възлизат на 23 млн. щ. д., което е по-малко в сравнение с цифрите за съседните страни и страните от Западна Европа. Надявам се, бъдещото членство на България в НАТО и ЕС да доведе до активизиране на икономическата дейност в частния сектор. Убеден съм, че в него има значителен потенциал.
Смятам, че трябва да използваме отличните предпоставки през 2004 и 2005 г. с членството на България в НАТО и с приближаващото присъединяване в ЕС, както и с отрано заявеното участие на България на световното изложението през 2005 г. в Аичи, Япония, за да задълбочим и разширим още повече двустранния икономически обмен.
Кейзо Кагава, постоянен представител на "JICA - България":
Вие сте атрактивен пазар
Анна Уолф
- Каква е основата дейност и какви са целите на вашата организация?
- JICA е създадена през август 1974 г. като агенция за японско техническо сътрудничество. В това сътрудничество се включват следните дейности: изпращане на японски експерти, изпращане на чуждестранни експерти на обучение в Япония, доставяне на апаратура, проучвания за отпускане на заеми, изпращане на доброволци, дейности, свързани с неправителствени организации, спешна помощ при бедствия и аварии и др.
- В колко страни по света работите?
- В 155 държави.
- Коя беше първата страна, в която бяха изпратени доброволци?
- За първи път през 1965 г. се изпращат първите петима доброволци в Лаос. По-късно през 1966 г. продължават да се изпращат японски доброволци в Камбоджа, Малайзия, Филипините, Кения и Индия. В България японските доброволци идват през 1993 г.
- Защо решихте да дойдете и в България?
- За да помогнем и да облекчим, доколкото можем, трудностите, свързани с процесите на приватизация и с прехода към пазарна икономика.
- С какви дейности се занимавате тук?
- В България се занимаваме с изпращането на японски доброволци в различни институции. Имаме компютърни инженери, преподаватели по японски език, еколози, треньори. Изпращаме също така и японски експерти. Изпращаме и много български експерти на обучение в Япония (всяка година около 50 човека).
- Смятате ли, че има достатъчно българи, които се интересуват от Япония?
- Да, смятам. Доказателство за това е организираната от нашите доброволци изложба, която наистина се радва на голям успех и бе посетена от 3500 човека. Изложбата беше на тема "Японската история и култура" и беше организирана последователно в 6 български града.
- Лично вие, когато дойдохте тук, какво знаехте за България? Знаем, че преди да ви изпратят в някоя страна, преминавате обучение по езика и получавате основни знания за държавата. Въпреки това бяхте ли изненадан от България?
- Много от японците познават българското кисело мляко, което стана популярно чрез компанията "Мейжи". Разбира се, знаех също така и за прочутата българска роза и за всички продукти, които се правят от нея.
Спомням си, че в младежките си години посещавах един български ресторант в Токио. Но като че ли най-силен е визуалният спомен за сградата на българското посолство в Монголия, която беше точно срещу японското посолство.
- Какво най-много ви харесва тук?
- Виното, цигарите, българската роза и красивите българки.
- Кои са основните проблеми, с които се сблъсквате?
- Изненадан съм, че много от българите не знаят английски език. В тази връзка срещам проблеми с общуването.
- Какво е общото и какво е различното между японеца и българина?
- Разбира се, различават се по външен вид. Откривам голяма разлика между българите, които познават добре Япония, и българите, които изобщо не са се докосвали никога до културата на страната ни. Много по-лесно и по-гладко е общуването с тези, които познават Япония. Може би има някаква малка прилика между натурата на някогашната японка и българката.
- Били ли сте в друга страна по тази доброволческа програма, преди да дойдете тук?
- По линия на JICA съм работил две години в Сингапур, три в Малайзия, три и половина в Монголия. А работни пътувания съм имал в над 50 страни, главно в Азия.
- Доколкото знаем, всеки доброволец прекарва две години в дадена страна. Ще ви липсва ли България и бихте ли останали още, ако имахте възможност?
- Като постоянен представител на JICA България мандатът ми е три години. Откакто съм дошъл, е изминала малко повече от една година. Смятам, че е твърде рано да кажа дали искам да остана още.
Красимира Янкова, директор на дирекция "Азия, Африка и Австралия" към Министерството на икономиката:
Има значителен потенциал в инвестиционното сътрудничество
Анна Уолф
- Кои са най-големите японски фирми, инвестирали у нас?
- Към настоящия момент обемът на японските инвестиции в българската икономика възлиза на 24.5 млн. щ. д.
Японските предприемачи са инвестирали предимно в търговията, изложбената и рекламната дейност. Между водещите японски инвеститори са "Новак корпорейшън", придобила мажоритарен дял от фабриката за кожени изделия "Свобода", Добрич, фирмата "Пента Оушан/Мицубиши" с участие в реконструкцията на пристанище Бургас и др. В областта на търговията присъстват корпорации като "Сумитомо", "Марубени", "Фанук" и др.
Мажоритарен собственик на "Токуда банк" АД е International Hospital Services Cо. Тази структура е ангажирана с изграждането на многофункционално болнично заведение в София.
В българо-японското инвестиционно сътрудничество е налице значителен бъдещ потенциал.
Японски фирми проучват възможностите за инвестиране в проекти за изграждане на предприятия за производство на автомобилни възли и детайли, гумени изделия, предприятия за преработка на излезли от употреба автомобили в района на Лом и др.
Корпорациите "Иточу", "Мицуи", "Мицубиши" и др. проявяват интерес към инвестиране в проекти в областта на енергетиката - като рехабилитацията на блокове от ТЕЦ, изграждането на ТЕЦ с комбиниран цикъл.
- Какви са перспективите пред двустранните отношения между двете страни? Какви са двустранните инициативи, реализирани до момента и планирани в бъдеще?
- Основна форма на търговско-икономическите взаимоотношения между България и Япония е динамично развиващият се двустранен стокообмен. Япония е важен външнотърговски партньор на нашата страна сред азиатските държави. За 2002 г. обемът на въшнотърговския стокообмен възлезе на 11.1 млн. долара - в това число износ за 12.8 млн. и внос за 88.3 млн.
За първите осем месеца на настоящата година неговият обем е 89.5 млн. долара с износ от 7.6 млн. и внос от $81.9 млн. В сравнение с аналогичния период на 2002 г. общият обем нарасна с 53 процента.
България изнася за Япония основно спортни принадлежности, гроздови вина, рапани, суров тютюн, етерични масла и др.
Вносът от Япония обхваща главно пътнически автомобили, автоматични машини за обработка на информация, шевни машини, медицински инструменти и апаратура и др.
Заедно с продукти като киселото мляко и виното, които са известни в Япония, много други български стоки могат да намерят добър прием на японския пазар - плодови и зеленчукови консерви, млечни продукти, лучено брашно, сокове и сладко от роза, сладка и конфитюри, рапани и други рибни изделия.
Реализацията на тези и други експортни стоки ще доведе както до нарастване на равнището на стокообмена, така и до неговото балансиране.
Организирането на бизнесфоруми в двете страни, участието в изложби и панаири са форми за установяване на преки контакти между бизнессредите на двете страни, които в краткосрочен план също ще допринесат за динамизиране на търговските връзки.
Предстоящо е провеждането в Япония на седмица на аромотерапията в Токио и на базар на българските стоки в град Мунаката. Българското участие в тях ще спомогне за популяризиране на българските продукти на японския пазар.
През октомври България бе посетена за първи път от г-н Хироши Окуда, председател на Борда на директорите на "Тойота Мотор корпорейшън". Това посещение е доказателство за интереса на японските бизнессреди към нашата страна.
Значителни възможности за разширяване на двустранните връзки между двете страни има в сектор туризъм. През 2002 г. България бе посетена от 5023 японски туристи. Подписаното неотдавна рамково споразумение с японската фирма "Кинки Нипон турист", както и направената в Япония презентация на български туристически дестинации, са благоприятен фактор за развитието на тази форма на сътрудничество.
През 2005 г. в префектура Аичи ще се проведе световното универсално изложение "Експо 2005". България е сред официалните участници в него и в момента работи по подготовката на своето участие.
- Какви са постигнатите до момента резултати от програмата за техническо сътрудничество?
- Към настоящия момент Япония е оказала техническа помощ на България в размер на 65 млн. щ. д. Техническото сътрудничество между България и Япония се осъществява по линия на Японската агенция за международно сътрудничество.
Двустранната програма включва техническо обучение в Япония на специалисти, провеждане на семинари, изпращане на японски консултанти у нас, техническо сътрудничество на равнище проекти, разработка на изследвания, експертни оценки на промишлени обекти и програми за последващо сътрудничество.
По линия на междуправителственото споразумение по програмата "Японски доброволци за сътрудничество с чужбина" в момента в България работят 40 доброволци. Това са специалисти от различни области - японски език, икономика, спорт, култура.
Подписването на споразумение за техническо сътрудничество ще регламентира статута на японските специалисти, които работят у нас, и ще формира механизма за бъдещо сътрудничество.
По линия на японската Правителствена задгранична помощ за развитие (ODA) на България са отпуснати преференциални йенови кредити с облекчени условия.
През 1998 г. Япония предостави заем в размер на 120 млн. долара за проект за разширение на пристанище Бургас, включващ изграждането на нов терминал, вълнолом и навигационен канал.
През 2002 г. между Японската банка за международно сътрудничеството и Столична община бе сключен договор за разширение на софийското метро. Японската страна предостави заем в размер на $104 млн.
Милчо Боров, президент на "Кантек", изключителен представител на японските марки Canon и Ricoh за България:
Българинът не е консервативен потребител и обича японските марки
Галина Ценова
- На какво се дължи отдръпването на японските марки от българския пазар и дали това се дължи на различната митническа политика, която се прилага спрямо японските и европейските продукти?
- Това е последната причина. Според мен основната причина е в това, че пазарните сегменти, в които оперираха японски фирми, преминаха през тези последни четиринайсет години в ръцете на сивата икономика и силовите групировки в България. Това е бизнесът с химикали, метали и т. н. Аз следях с болка развитието и по-точно закриването на всички японски фирми в България. Втората причина е оттатък, в Азия - в самата Япония, защото икономиката им е в рецесия, и то вече десетина години. Аз не съм специалист, но това са двете причини, заради които намалява работата с тези фирми. От друга страна, това, което казвате, също оказва влияние - митата и митническите тарифи, които се прилагат за японските стоки. Копирните машини например, ако са европейски, са на 6.5%, а ако са японски, са 15%. Периферията е 7%, но ако е европейска, е 0%.
- Доколкото разбирам, не пазарът е този, който отхвърля японските марки и предпочита европейските, а някакви други фактори.
- Именно пазарът е. Защото, ако на пазара се появи една и съща стока, която да има 10 или 15 процента разлика, именно цената е определяща.
- Единствено цената ли?
- Да, тя определя кое ще се купува повече и именно тази политика на преференции на европейската индустрия доведе до това японските стоки, японската индустрия да е в неравностойно положение. Освен това има и още една причина, която е много съществена. Това е високото качество на японската стока. Тя е изключително качествена и естествено всяко качество си има цена. А ние в България не можем да си позволим това качество и съответстващата на него цена. Така че това са основните причини според мене. За съжаление Япония като един голям световен инвеститор е много далеч от нашия пазар, от нашия регион. Може би защото в Балканския регион имаше нестабилност и предпочитание към Китай и Тайван. Ние пък започнахме една много добра търговия с Южна Корея. Знаете за автомобилите, които тук се доработваха, за да могат да влязат в Европейския съюз. Така че този натиск от другите страни - конкуренти на Япония, също доведе до тази стагнация на японската икономика у нас.
- Какво положително трябва да се случи в българската бизнессреда, за да се почувстват японските инвеститори добре дошли у нас?
- Каквото важи за японските инвеститори, това важи и за всички останали. Първо, трябва да се подобри инфраструктурата, второ, да се премахнат всичките пречки, които съществуват по отношение на регистрация, строежи, закупуване или ползване на земя и т. н. Преди броени дни имаше отново анкета на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Но ние си правим само анкети, без да правим нещо, което да облекчи живота на чуждестранните инвеститори в страната. Бих казал, че не само за Япония и за японските компании, но проблемът е генерален за всички инвеститори.
- Години наред живяхме с идеята, че ние сме любимци на японците в Европа. Можем ли да използваме този емоционален елемент за привличане на повече инвестиции у нас?
- И досега отношението им към нас е много добро - не само към киселото мляко и към художествената ни гимнастика, но хората, които идват тук, трябва да печелят. Бизнесът има свои правила.
- Имаме ли квалифицирана работна ръка?
- В момента нямаме достатъчно добре обучени специалисти. Мит е, че персоналът е добре подготвен и работи добре. Ние хвърляме огромни средства за обучение на персонала. В момента сме пред подписване на договор за дистанционно обучение с Ricoh. Ние, българите, сме доста широкоскроени и знаем да правим много неща, но когато се изисква колективна работа, е много трудно да се сформират екипи. А в Япония дисциплината е страхотна, но това идва от манталитета и от традициите, които се спазват. Традициите са определено нещото, което донякъде помага, донякъде пречи на японската индустрия. Но все пак преобладават положителните ефекти, виждайки експанзията, която направи напоследък японската индустрия в световен мащаб.
Новият възход на Страната на изгряващото слънце
Япония е на кръстопът. Последиците от икономиката на "сапунения мехур", регистрирани в края на 80-те, започват да отшумяват. Бавно, но сигурно се възражда една по-бедна, но по-дръзка Япония.
И не хранете погрешни илюзии - Страната на изгряващото слънце е готова да се конкурира, да превзема пазарни позиции, да се бори за имиджа си на икономическа и финансова суперсила. Мнозина ще нарекат това становище оптимистично. Но оптимистите успяват да докажат тезата си с икономически факти. В много аспекти спорът около бъдещето на Япония стана много емоционален. След десетилетие на стагнация и колапс на фондовите пазари, незапомнени от времето на Великата депресия, естествено е всеки да сметне, че страната е загубила способностите си да се конкурира. Но наистина ли е така? Как може една държава, която успява да поддържа растящ търговски излишък със САЩ, Европа, Южна Корея и, дори с Китай, да бъде поставяна в категорията "губеща"?
За един икономист ключовата причина за "лошата" репутация на Япония са точно впечатляващите резултати на експортния сектор. Износ - това е, което Япония прави. Страната неведнъж бе обвинявана, че "се вози гратис", като всеки позитивен икономически цикъл от 60-те години насам започва с ръст на експорта. В момента, в който глобалното потребление падне, забавя се и японският икономически ръст. От гледна точка на финансовия анализатор Япония следва тенденциите, характерни за възникващите пазарни икономики - слабо местно потребление и силна зависимост от световния бизнесцикъл.
През 2004 г. обаче това е на път да се промени. Япония е на път да балансира икономиката си. Съществува потенциал потреблението в частния сектор да се развие до постигането на стабилен и независим динамичен ръст. Защо? Защото корпоративният сектор успя да се отърси от последиците от "ефекта на мехура" от 80-те години.
Япония ни отпуска $892 хил. за развитие на селските райони
Японското правителство отпусна на България безвъзмездна помощ от близо 900 хиляди долара за подготовката на проект за развитието на селските райони.
Българското правителство одобри споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие, която е изпълнителна агенция, за отпускането на сумата. Документът ще бъде подписан от министъра на земеделието и горите. Средствата ще подпомогнат създаването на условия и възможности за интегрирано развитие на селските райони в България. Те обхващат 81% от територията и в тях живеят 44% от населението на страната. Дарението ще бъде използвано за оценка на капацитета на местните общини, проучване и проектиране на инфраструктурни промени, както и за администриране и управление на проекта.
Указател
Обща площ: 377 835 кв. км
Водна площ: 3091 кв. км
Брегова ивица: 29 751 км
Население: 127 214 499 души (по оценка юли 2003 г.)
Прираст: 0.11% (по оценка
2003 г.)
Етнически групи: японци 99%, други 1% (511 262 корейци, 244 241 китайци, 182 232 бразилци, 89 851 филипинци, 237 914 други, 2000 г.)
Религиозно изповедание: шинто и будизъм - 84%, други 16% (включително 0.7% християни)
Държавно управление: конституционна монархия с парламентарно правителство
Столица: Токио
Административно разделение: 47 перфектури
Национален празник: 23 декември (1933 г.) - рожденият ден на император Акихито
Конституция: 3 май 1947 г.
Държавен глава: император Акихито (от 7 януари 1989 г.)
Кабинет: назначава се от премиера
Правителствен глава: премиер Джуничиро Коидзуми (от 26 април 2001 г.)
Законодателна власт: двукамарен парламент, или Кокай, състоящ се от Санги-ин (247 места) и Шуги-ин (480 места)
БВП (паритет на покупателната способност) - 3.651 трилиона долара (по оценка 2002 г.)
Реален ръст на БВП: 0.2% (по оценка от 2002 г.)
БВП на глава от населението: 28 700 щ. д. (по оценка от 2002 г.)
БВП по сектори: селско стопанство - 1.4%, промишленост - 30.9%, услуги - 67.7% (по оценка от 2001 г.)
Инфлация на потребителските цени: -0.9% (по оценка от
2002 г.)
Работна сила: 67.7 млн. души (декември 2001 г.)
Ниво на безработица: 5.4%
(2002 г.)
Бюджет - приходи: 441 млрд. щ. д.
Бюджет - разходи: 718 млрд. щ. д.
Ръст на промишленото производство: - 1.4% (по оценка от 2002 г.)
Износ: 383.8 млрд. щ. д. f.o.b. (по оценка от 2002 г.)
Внос: 292.1 млрд. f.o.b. (2002 г.)
Валута: японска йена (JPY)
Фискална година: 1 април - 31 март
Негово Превъзходителство Yasuyooshi Ichihashi , посланик на Япония в София:
България допринася за стабилността на региона
Разговаря Иван Мастагарков
- Бихте ли направили оценка на българо-японските политически и културни отношения.
- Отношенията на Япония с България са по традиция приятелски, като двустранният политически обмен датира и преди промените. След началото на демократичните процеси българо-японските отношения получиха силен тласък, активизираха се двустранните контакти на високо равнище. От японска страна бихме могли да посочим посещенията в България на председателя на Долната камара на японския парламент г-н Ватануки през ноември 2000 г., на председателя на Горната камара на японския парламент г-н Курата през септември 2002 г., а от българска страна посещенията в Япония на президента Петър Стоянов през ноември 1997 г., на председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков през ноември 2001 г., на вицепремиера и предишен министър на икономиката Николай Василев през октомври 2002 г. и на министъра на външните работи Соломон Паси през март тази година.
При своето посещение през март министър Соломон Паси подписа с г-жа Кавагучи, министър на външните работи на Япония, Съвместно заявление за ново партньорство през ХХI век, в което бе дадена висока оценка на България като фактор за стабилността и мира в района на Югоизточна Европа, на икономическото развитие на вашата страна и на вашите усилия за присъединяване към евроатлантическите структури. Двамата министри изразиха единодушно съгласие да работят за по-нататъшното задълбочаване на двустранното сътрудничество, с което показаха нова, по-висока степен на развитие на отношенията на стратегически партньори.
Културните отношения също могат да се окачествят като отлични. В рамките на културния обмен през пролетта и лятото на тази година предимно в София, а също и в други градове на страната бяха организирани фестивали на японската култура, състезания и семинари по източни бойни изкуства. През юни в Галерията за чуждестранно изкуство за първи път в страна от Централна и Източна Европа бе открита изложба на видния японски художник, посланик на добра воля към ЮНЕСКО и ректор на Университета по изобразително изкуство и музика в Токио, професор Икуо Хираяма, който посети България специално за тази цел. От октомври до декември със съдействието и помощта на редица български и японски организации за четиринадесети пореден път се проведоха Дните на японската култура. В осем града на страната бяха показани единадесет събития от традиционната и съвременната култура на Япония. Освен шестнадесетото поред концертно турне на Детския хор на БНР в Япония през юли тази година в областта на музиката и графичното изкуство станахме свидетели и на активен обмен между японски и български творци. Нещо повече, на две места в Япония се проведоха и фестивали на българската култура.
В България съществуват редица културни и образователни институции и многобройни културни паметници, които са гордост за вашата страна. Япония провежда политика на активно културно сътрудничество, изхождайки от финансовите трудности у вас, водещи до непълноценна дейност на някои институции, и проблемите по консервацията и реставрацията на паметниците от вашето културно наследство. По линия на програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за кулурни проекти тази година през юни предоставихме дарение от музикални инструменти и звукозаписна техника на Софийската филхармония за около 450 000 щ. д., а през ноември се състоя церемонията по даряването на аудио-визуална апаратура на НАТФИЗ на същата стойност. Освен това по линия на програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за културни проекти на местно равнище направихме парично дарение на Обществото за фолклор в Стара Загора за закупуване на аудио-визуална техника. Освен това през август т. г. генералният секретар на ЮНЕСКО г-н Мацуура и българският министър на външните работи Соломон Паси подписаха документ за предоставяне на финансова помощ в размер на 1 млн. щ. д. от японския попечителски фонд към ЮНЕСКО за опазване на паметниците на културата, които ще бъдат използвани за реставрация и консервация на културни и исторически обекти в Стария Пловдив. С право можем да кажем, че тази година бе година на активно културно сътрудничество.
- Виждате ли потенцил за развитие на двустранните отношения в близко бъдеще и върху какво ще бъдат фокусирани те занапред?
- През 2004 година България ще поеме председателството на ОССЕ, като се очаква тя да играе водеща роля при разрешаването на такива въпроси като потушаването на конфликтите в региона на Кавказ и проблема с леките въоръжения. Япония като партньор на организацията също допринася активно за дейността є. В този смисъл очакваме между България в качеството є на председател и Япония да се осъществява активен обмен на информация и мнения по всички актулани въпроси и считам, че сътрудничеството между нас ще изиграе съществена роля, допринасяйки за стабилността в Европа.
Освен това България е изключително важен партньор на Япония в региона на Югоизточна Европа. След присъединяването на вашата страна към ЕС българо-японските двустранни отношения ще навлязат в нов етап на развитие, ще се задълбочат двустранните контакти в политическата, икономическата, културната и други сфери. Разбира се, очаквам отличните поличтически и културни отношения да отбележат още по-голям прогрес, а също така се надявам на базата на добрите резултати от икономическото сътрудничество на държавно равнище в бъдеще да се развият икономическите отношения и в частния сектор, което да доведе до нарастването на търговския обмен и иневстициите между двете страни. - Що се отнася до японските инвеститори, виждате ли подобряване на бизнесклимата?
Аз оценявам високо положителните резултати, постигнати с общите усилия на вашия народ и правителство по пътя към демократизация и пазарна икономика след 1989 г. След кратък период на икономически застой през 1997 година в резултат от помощта на Международния валутен фонд и Световната банка икономическите реформи започнаха да дават резултат, последван от положителен икономически растеж. През 2002 година бяха постигнати подобрени макроикономически показатели като БВП от 15 милиарда и 500 млн. щатски долара, икономически ръст от 4.8% и т. н. Икономическата и социалната стабилност на вашата страна допринасят извънредно много за стабилността в региона на Югоизточна Европа.
Досега българското правителство бе ангажирано с такива важни задачи, каквито са присъединяването към ЕС и НАТО и постигане на икономически растеж. В резултат през ноември миналата година страната ви получи покана за членство в НАТО и в момента тече подготовка за официалното присъединяване към алианса през следващата година. Освен това европейските страни изразиха подкрепа на намерението на България за присъединяване към ЕС през 2007 г.
От друга страна, все още съществуват редица проблеми като високата безработица, различната степен на икономическо развитие в градовете и провинцията и др. В подкрепа на икономическото развитие на България нашата страна предоставя активна икономическа и техническа помощ под различна форма. Япония възнамерява и занапред да оказва помощ в подкрепа на икономическото и социалното развитие на България.
- Съществува ли потенциал за нарастване на търговския обмен и инвестициите между двете страни?
- Когато говорим за икономическия обмен между България и Япония, можем да кажем, че икономическото сътрудничество на правителствено равнище получи положителен тласък след държавното посещение на президента Стоянов в Япония през 1997 г. Япония подкрепя най-активно икономическото развитие на вашата страна, като предоставя безвъзмездна помощ, отпуска кредити, оказва техническо сътрудничество и др. За нуждите на социалната и културната сфера ние предоставяме безвъзмездна помощ за социално-икономически и културни проекти на местно равнище.
Що се отнася до икономическия обмен на равнището на частния сектор, до този момент то се свежда само до дейността на няколкото японски фирми у вас. Търговският обмен, който преди 1989 г. надхвърляше 200 млн. щ. д., в момента представлява едва 10% от него. Все още няма японски фирми производителки, а според данните на Агенцията за чуждестранни инвестиции преките японски инвестиции от 1992 г. до 2002 г. възлизат на 23 млн. щ. д., което е по-малко в сравнение с цифрите за съседните страни и страните от Западна Европа. Надявам се, бъдещото членство на България в НАТО и ЕС да доведе до активизиране на икономическата дейност в частния сектор. Убеден съм, че в него има значителен потенциал.
Смятам, че трябва да използваме отличните предпоставки през 2004 и 2005 г. с членството на България в НАТО и с приближаващото присъединяване в ЕС, както и с отрано заявеното участие на България на световното изложението през 2005 г. в Аичи, Япония, за да задълбочим и разширим още повече двустранния икономически обмен.
Кейзо Кагава, постоянен представител на "JICA - България":
Вие сте атрактивен пазар
Анна Уолф
- Каква е основата дейност и какви са целите на вашата организация?
- JICA е създадена през август 1974 г. като агенция за японско техническо сътрудничество. В това сътрудничество се включват следните дейности: изпращане на японски експерти, изпращане на чуждестранни експерти на обучение в Япония, доставяне на апаратура, проучвания за отпускане на заеми, изпращане на доброволци, дейности, свързани с неправителствени организации, спешна помощ при бедствия и аварии и др.
- В колко страни по света работите?
- В 155 държави.
- Коя беше първата страна, в която бяха изпратени доброволци?
- За първи път през 1965 г. се изпращат първите петима доброволци в Лаос. По-късно през 1966 г. продължават да се изпращат японски доброволци в Камбоджа, Малайзия, Филипините, Кения и Индия. В България японските доброволци идват през 1993 г.
- Защо решихте да дойдете и в България?
- За да помогнем и да облекчим, доколкото можем, трудностите, свързани с процесите на приватизация и с прехода към пазарна икономика.
- С какви дейности се занимавате тук?
- В България се занимаваме с изпращането на японски доброволци в различни институции. Имаме компютърни инженери, преподаватели по японски език, еколози, треньори. Изпращаме също така и японски експерти. Изпращаме и много български експерти на обучение в Япония (всяка година около 50 човека).
- Смятате ли, че има достатъчно българи, които се интересуват от Япония?
- Да, смятам. Доказателство за това е организираната от нашите доброволци изложба, която наистина се радва на голям успех и бе посетена от 3500 човека. Изложбата беше на тема "Японската история и култура" и беше организирана последователно в 6 български града.
- Лично вие, когато дойдохте тук, какво знаехте за България? Знаем, че преди да ви изпратят в някоя страна, преминавате обучение по езика и получавате основни знания за държавата. Въпреки това бяхте ли изненадан от България?
- Много от японците познават българското кисело мляко, което стана популярно чрез компанията "Мейжи". Разбира се, знаех също така и за прочутата българска роза и за всички продукти, които се правят от нея.
Спомням си, че в младежките си години посещавах един български ресторант в Токио. Но като че ли най-силен е визуалният спомен за сградата на българското посолство в Монголия, която беше точно срещу японското посолство.
- Какво най-много ви харесва тук?
- Виното, цигарите, българската роза и красивите българки.
- Кои са основните проблеми, с които се сблъсквате?
- Изненадан съм, че много от българите не знаят английски език. В тази връзка срещам проблеми с общуването.
- Какво е общото и какво е различното между японеца и българина?
- Разбира се, различават се по външен вид. Откривам голяма разлика между българите, които познават добре Япония, и българите, които изобщо не са се докосвали никога до културата на страната ни. Много по-лесно и по-гладко е общуването с тези, които познават Япония. Може би има някаква малка прилика между натурата на някогашната японка и българката.
- Били ли сте в друга страна по тази доброволческа програма, преди да дойдете тук?
- По линия на JICA съм работил две години в Сингапур, три в Малайзия, три и половина в Монголия. А работни пътувания съм имал в над 50 страни, главно в Азия.
- Доколкото знаем, всеки доброволец прекарва две години в дадена страна. Ще ви липсва ли България и бихте ли останали още, ако имахте възможност?
- Като постоянен представител на JICA България мандатът ми е три години. Откакто съм дошъл, е изминала малко повече от една година. Смятам, че е твърде рано да кажа дали искам да остана още.
Красимира Янкова, директор на дирекция "Азия, Африка и Австралия" към Министерството на икономиката:
Има значителен потенциал в инвестиционното сътрудничество
Анна Уолф
- Кои са най-големите японски фирми, инвестирали у нас?
- Към настоящия момент обемът на японските инвестиции в българската икономика възлиза на 24.5 млн. щ. д.
Японските предприемачи са инвестирали предимно в търговията, изложбената и рекламната дейност. Между водещите японски инвеститори са "Новак корпорейшън", придобила мажоритарен дял от фабриката за кожени изделия "Свобода", Добрич, фирмата "Пента Оушан/Мицубиши" с участие в реконструкцията на пристанище Бургас и др. В областта на търговията присъстват корпорации като "Сумитомо", "Марубени", "Фанук" и др.
Мажоритарен собственик на "Токуда банк" АД е International Hospital Services Cо. Тази структура е ангажирана с изграждането на многофункционално болнично заведение в София.
В българо-японското инвестиционно сътрудничество е налице значителен бъдещ потенциал.
Японски фирми проучват възможностите за инвестиране в проекти за изграждане на предприятия за производство на автомобилни възли и детайли, гумени изделия, предприятия за преработка на излезли от употреба автомобили в района на Лом и др.
Корпорациите "Иточу", "Мицуи", "Мицубиши" и др. проявяват интерес към инвестиране в проекти в областта на енергетиката - като рехабилитацията на блокове от ТЕЦ, изграждането на ТЕЦ с комбиниран цикъл.
- Какви са перспективите пред двустранните отношения между двете страни? Какви са двустранните инициативи, реализирани до момента и планирани в бъдеще?
- Основна форма на търговско-икономическите взаимоотношения между България и Япония е динамично развиващият се двустранен стокообмен. Япония е важен външнотърговски партньор на нашата страна сред азиатските държави. За 2002 г. обемът на въшнотърговския стокообмен възлезе на 11.1 млн. долара - в това число износ за 12.8 млн. и внос за 88.3 млн.
За първите осем месеца на настоящата година неговият обем е 89.5 млн. долара с износ от 7.6 млн. и внос от $81.9 млн. В сравнение с аналогичния период на 2002 г. общият обем нарасна с 53 процента.
България изнася за Япония основно спортни принадлежности, гроздови вина, рапани, суров тютюн, етерични масла и др.
Вносът от Япония обхваща главно пътнически автомобили, автоматични машини за обработка на информация, шевни машини, медицински инструменти и апаратура и др.
Заедно с продукти като киселото мляко и виното, които са известни в Япония, много други български стоки могат да намерят добър прием на японския пазар - плодови и зеленчукови консерви, млечни продукти, лучено брашно, сокове и сладко от роза, сладка и конфитюри, рапани и други рибни изделия.
Реализацията на тези и други експортни стоки ще доведе както до нарастване на равнището на стокообмена, така и до неговото балансиране.
Организирането на бизнесфоруми в двете страни, участието в изложби и панаири са форми за установяване на преки контакти между бизнессредите на двете страни, които в краткосрочен план също ще допринесат за динамизиране на търговските връзки.
Предстоящо е провеждането в Япония на седмица на аромотерапията в Токио и на базар на българските стоки в град Мунаката. Българското участие в тях ще спомогне за популяризиране на българските продукти на японския пазар.
През октомври България бе посетена за първи път от г-н Хироши Окуда, председател на Борда на директорите на "Тойота Мотор корпорейшън". Това посещение е доказателство за интереса на японските бизнессреди към нашата страна.
Значителни възможности за разширяване на двустранните връзки между двете страни има в сектор туризъм. През 2002 г. България бе посетена от 5023 японски туристи. Подписаното неотдавна рамково споразумение с японската фирма "Кинки Нипон турист", както и направената в Япония презентация на български туристически дестинации, са благоприятен фактор за развитието на тази форма на сътрудничество.
През 2005 г. в префектура Аичи ще се проведе световното универсално изложение "Експо 2005". България е сред официалните участници в него и в момента работи по подготовката на своето участие.
- Какви са постигнатите до момента резултати от програмата за техническо сътрудничество?
- Към настоящия момент Япония е оказала техническа помощ на България в размер на 65 млн. щ. д. Техническото сътрудничество между България и Япония се осъществява по линия на Японската агенция за международно сътрудничество.
Двустранната програма включва техническо обучение в Япония на специалисти, провеждане на семинари, изпращане на японски консултанти у нас, техническо сътрудничество на равнище проекти, разработка на изследвания, експертни оценки на промишлени обекти и програми за последващо сътрудничество.
По линия на междуправителственото споразумение по програмата "Японски доброволци за сътрудничество с чужбина" в момента в България работят 40 доброволци. Това са специалисти от различни области - японски език, икономика, спорт, култура.
Подписването на споразумение за техническо сътрудничество ще регламентира статута на японските специалисти, които работят у нас, и ще формира механизма за бъдещо сътрудничество.
По линия на японската Правителствена задгранична помощ за развитие (ODA) на България са отпуснати преференциални йенови кредити с облекчени условия.
През 1998 г. Япония предостави заем в размер на 120 млн. долара за проект за разширение на пристанище Бургас, включващ изграждането на нов терминал, вълнолом и навигационен канал.
През 2002 г. между Японската банка за международно сътрудничеството и Столична община бе сключен договор за разширение на софийското метро. Японската страна предостави заем в размер на $104 млн.
Милчо Боров, президент на "Кантек", изключителен представител на японските марки Canon и Ricoh за България:
Българинът не е консервативен потребител и обича японските марки
Галина Ценова
- На какво се дължи отдръпването на японските марки от българския пазар и дали това се дължи на различната митническа политика, която се прилага спрямо японските и европейските продукти?
- Това е последната причина. Според мен основната причина е в това, че пазарните сегменти, в които оперираха японски фирми, преминаха през тези последни четиринайсет години в ръцете на сивата икономика и силовите групировки в България. Това е бизнесът с химикали, метали и т. н. Аз следях с болка развитието и по-точно закриването на всички японски фирми в България. Втората причина е оттатък, в Азия - в самата Япония, защото икономиката им е в рецесия, и то вече десетина години. Аз не съм специалист, но това са двете причини, заради които намалява работата с тези фирми. От друга страна, това, което казвате, също оказва влияние - митата и митническите тарифи, които се прилагат за японските стоки. Копирните машини например, ако са европейски, са на 6.5%, а ако са японски, са 15%. Периферията е 7%, но ако е европейска, е 0%.
- Доколкото разбирам, не пазарът е този, който отхвърля японските марки и предпочита европейските, а някакви други фактори.
- Именно пазарът е. Защото, ако на пазара се появи една и съща стока, която да има 10 или 15 процента разлика, именно цената е определяща.
- Единствено цената ли?
- Да, тя определя кое ще се купува повече и именно тази политика на преференции на европейската индустрия доведе до това японските стоки, японската индустрия да е в неравностойно положение. Освен това има и още една причина, която е много съществена. Това е високото качество на японската стока. Тя е изключително качествена и естествено всяко качество си има цена. А ние в България не можем да си позволим това качество и съответстващата на него цена. Така че това са основните причини според мене. За съжаление Япония като един голям световен инвеститор е много далеч от нашия пазар, от нашия регион. Може би защото в Балканския регион имаше нестабилност и предпочитание към Китай и Тайван. Ние пък започнахме една много добра търговия с Южна Корея. Знаете за автомобилите, които тук се доработваха, за да могат да влязат в Европейския съюз. Така че този натиск от другите страни - конкуренти на Япония, също доведе до тази стагнация на японската икономика у нас.
- Какво положително трябва да се случи в българската бизнессреда, за да се почувстват японските инвеститори добре дошли у нас?
- Каквото важи за японските инвеститори, това важи и за всички останали. Първо, трябва да се подобри инфраструктурата, второ, да се премахнат всичките пречки, които съществуват по отношение на регистрация, строежи, закупуване или ползване на земя и т. н. Преди броени дни имаше отново анкета на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Но ние си правим само анкети, без да правим нещо, което да облекчи живота на чуждестранните инвеститори в страната. Бих казал, че не само за Япония и за японските компании, но проблемът е генерален за всички инвеститори.
- Години наред живяхме с идеята, че ние сме любимци на японците в Европа. Можем ли да използваме този емоционален елемент за привличане на повече инвестиции у нас?
- И досега отношението им към нас е много добро - не само към киселото мляко и към художествената ни гимнастика, но хората, които идват тук, трябва да печелят. Бизнесът има свои правила.
- Имаме ли квалифицирана работна ръка?
- В момента нямаме достатъчно добре обучени специалисти. Мит е, че персоналът е добре подготвен и работи добре. Ние хвърляме огромни средства за обучение на персонала. В момента сме пред подписване на договор за дистанционно обучение с Ricoh. Ние, българите, сме доста широкоскроени и знаем да правим много неща, но когато се изисква колективна работа, е много трудно да се сформират екипи. А в Япония дисциплината е страхотна, но това идва от манталитета и от традициите, които се спазват. Традициите са определено нещото, което донякъде помага, донякъде пречи на японската индустрия. Но все пак преобладават положителните ефекти, виждайки експанзията, която направи напоследък японската индустрия в световен мащаб.
Новият възход на Страната на изгряващото слънце
Япония е на кръстопът. Последиците от икономиката на "сапунения мехур", регистрирани в края на 80-те, започват да отшумяват. Бавно, но сигурно се възражда една по-бедна, но по-дръзка Япония.
И не хранете погрешни илюзии - Страната на изгряващото слънце е готова да се конкурира, да превзема пазарни позиции, да се бори за имиджа си на икономическа и финансова суперсила. Мнозина ще нарекат това становище оптимистично. Но оптимистите успяват да докажат тезата си с икономически факти. В много аспекти спорът около бъдещето на Япония стана много емоционален. След десетилетие на стагнация и колапс на фондовите пазари, незапомнени от времето на Великата депресия, естествено е всеки да сметне, че страната е загубила способностите си да се конкурира. Но наистина ли е така? Как може една държава, която успява да поддържа растящ търговски излишък със САЩ, Европа, Южна Корея и, дори с Китай, да бъде поставяна в категорията "губеща"?
За един икономист ключовата причина за "лошата" репутация на Япония са точно впечатляващите резултати на експортния сектор. Износ - това е, което Япония прави. Страната неведнъж бе обвинявана, че "се вози гратис", като всеки позитивен икономически цикъл от 60-те години насам започва с ръст на експорта. В момента, в който глобалното потребление падне, забавя се и японският икономически ръст. От гледна точка на финансовия анализатор Япония следва тенденциите, характерни за възникващите пазарни икономики - слабо местно потребление и силна зависимост от световния бизнесцикъл.
През 2004 г. обаче това е на път да се промени. Япония е на път да балансира икономиката си. Съществува потенциал потреблението в частния сектор да се развие до постигането на стабилен и независим динамичен ръст. Защо? Защото корпоративният сектор успя да се отърси от последиците от "ефекта на мехура" от 80-те години.
Япония ни отпуска $892 хил. за развитие на селските райони
Японското правителство отпусна на България безвъзмездна помощ от близо 900 хиляди долара за подготовката на проект за развитието на селските райони.
Българското правителство одобри споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие, която е изпълнителна агенция, за отпускането на сумата. Документът ще бъде подписан от министъра на земеделието и горите. Средствата ще подпомогнат създаването на условия и възможности за интегрирано развитие на селските райони в България. Те обхващат 81% от територията и в тях живеят 44% от населението на страната. Дарението ще бъде използвано за оценка на капацитета на местните общини, проучване и проектиране на инфраструктурни промени, както и за администриране и управление на проекта.