През последната година имах възможността да разгледам доста забележителности в Германия и околните държави. Замъци, дворци, крепости , катедрали, мостове. Повечето постройки и съоръжения са останали от XVII, XVIII и XIX век, по-старите неща са рядкост, а по-новите не влизат в разсъжденията, които ме занимават. Всеизвестно е, че Германия по това време е била безкрайно раздробена, пъстра карта с дребни владения и слаби и страхливи местни владетели. Неслучайно при идването на Наполеон всичките се скапват да треперят и да се подмазват като бай Тошо пред Брежнев. Въпреки това, обаче резиденциите и замъците на разните курфюристи и епископи ми се виждат, меко казано, прекалено разкошни и мащабни, за някакви местни владетелчета, чиято власт се е признавала в близката околност.
Горе-долу по същото това време султаните на османската империя са били едни от най-богатите и могъщи хора в тогавашния свят. Обаче като погледнем Топкапи, пък дори и доста по-новия Даомабахче сарай, те направо са мизерни в сравнение с немския разкош, който ме залива тук. Още повече, че султаните са имали само тези 2 двореца, по времето, когато само баварският крал е имал десетки резденциии, с градини, фонтани, статуи и огромен брой помещения. Дори да сложим в семтката строежите, които турците днес оценяват най-високо, като Синята джамия и Сюлеймание, нещата не се оправят. Това ме кара да се замисля са финансовото съотношение на силите през тези векове. Излиза че турците са били колосът на глинени крака за своето време. Уж са на търговски кръстопът, приели испанските евреи, велики търговски мошеници като гърците и арменците са били векове наред поданици на султана, но това не ги е направило водеща икономика.
Как ще обясните тази диспропорция?
Горе-долу по същото това време султаните на османската империя са били едни от най-богатите и могъщи хора в тогавашния свят. Обаче като погледнем Топкапи, пък дори и доста по-новия Даомабахче сарай, те направо са мизерни в сравнение с немския разкош, който ме залива тук. Още повече, че султаните са имали само тези 2 двореца, по времето, когато само баварският крал е имал десетки резденциии, с градини, фонтани, статуи и огромен брой помещения. Дори да сложим в семтката строежите, които турците днес оценяват най-високо, като Синята джамия и Сюлеймание, нещата не се оправят. Това ме кара да се замисля са финансовото съотношение на силите през тези векове. Излиза че турците са били колосът на глинени крака за своето време. Уж са на търговски кръстопът, приели испанските евреи, велики търговски мошеници като гърците и арменците са били векове наред поданици на султана, но това не ги е направило водеща икономика.
Как ще обясните тази диспропорция?
Comment