Доколкото съм чел, не безветрието е било проблем. Предполагам всички са попаднали на статията на Джоузеф Фитчет за "Aramco World Magazine" в броя от септември-октомври 1975. Според него корабът е пристигнал в САЩ като развалина: с изпокъсани платна, оръфани въжета и което е най-интересно: екипажът бил индийски, събран от кол и въже и пробутан (palmed off) на оманците от безскрупулен предприемач.
Не знам дали авторът има достоверна информация или си измисля. Поне една грешка има - бърка датата на пристигането. Пише, че е на 30 април (разбира се може да е техническа грешка). За кораба е прав. Сигурно е, че е влязъл в док и американското правителство е платило за поправката му.
Но другото е интересно. Дори и екипажът да не е бил от кол и въже, защо въобще една арабска империя би наела индийци за официална мисия, освен ако няма нужда от моряци с опит в Атлантика? Най-вероятно е имало опитни индийци - британците отдавна са били там. Защо да не са пътували в Атлантика? При това е имало и добре обучени мореплаватели, не само индийци. По-горе споменах капитан бин Ибрахим, който е учил математика, навигация и английски в морско училище в Бомбай.
Другата вероятност може да се крие в Червено море. Оманците са плавали там, значи са имали досег с мюсулмански моряци от Средиземноморието. Има данни, че са пътували до Америка, дори в предколумбови времена (оставяме настрана финикийците, говорим само за мюсулмани). А след XVII век са още повече.
Споменава ги Mary Haddad Macron в книгата си за арабските общества в Кливланд, Охайо: Arab-Americans & Their Communities of Cleveland
(чукни Table of contents, търси глава 10 - Early visitors)
Muhammed Abdullah Ahari пък споменава други в подобно изледване: The Islamic Community In The United States: Historical Development
Вероятно най-интересните данни за сирийци, ливанци и алжирци ще да са в дисертацията на Adele Younis "The Coming of the Arabic Speaking People to the United States". За съжаление нямам книгата, намерих само резюме от редактора и.
Така или иначе не може да са пътували до Америка, а да не са пътували до Западна Африка. Все са се научили как да минават Екватора в двете посоки.
Това е сравнително слаба хипотеза, но връзката не е невъзможна.
Сега обаче да се върнем на тезата с американците. А по-точно на книгата от Peter Duignan и Lewis Gann "The United States and Africa: A History". Очевидно Изтокът е любима тема на двамата - имат десетина книги по африканска история и връзките и със САЩ. И тази книга нямам, но я отваряме в Гугльо.
Един от първите американски кораби за който има писмено свидетелство, че е спирал в Занзибар е "Laurel" от Сейлъм, Масачузетс, през 1825 год. През следващата 1826 дошли 4 кораба, също от Сейлъм. А през 1827 още 7, повечето от Сейлъм.
И сега разбирам защо Едмънд Робъртс е ходил на дипломатическа мисия през 1832. Работата е там, че той вече бил на търговия в Занзибар през 1828 с нает кораб от Ню Бедфорд, Масачузетс (на стотина километра от Сейлъм). И още тогава се опитвал да убеди султана в идеите на свободната търговия. По него време само британците търгували свободно в Занзибар. Всички останали трябвало да минават през местни агенти, които ги драли с по-високи такси от държавните. За късмет министърът на флота на САЩ му бил стар приятел и ето ти на: търговецът Робъртс станал дипломатът Робъртс с акредитация от президента.
Сейлъмци обаче взели да се нервират. Много искали Източна Африка да си бъде тяхна вътрешна работа. Били близо до монополизиране на търговията. Между септември 1832 и май 1834, до Занзибар стигнали 32 американски кораба и от тях сейлъмските били 2/3. В същия период само 9 европейски кораба са правили бизнес там. Като разбрали, че работата с държавния договор става дебела и трудно ще си опазят територията се заели да настанят свой съгражданин на консулското място. Така и станало - Ричард П. Уотърс от Сейлъм пристигнал в Занзибар на 17 март 1837, повече от две години преди дипломатическата мисия в САЩ. И естествено за кратко време станал много богат. Заел се толкова ревностно със задачата си и създал толкова силни контакти в митницата, че след 4 години британците се принудили да пратят свой консул, защото нито една сделка с чужденци не минавала без одобрението на Уотърс.
Мари Хадад Макрон пише, че Ахмед бин Нааман също се занимавал с импорт и експорт. Основал сдружение с американците и станал известен като "Приятел на сейлъмските търговци". Не пише кога го основал - дали вкъщи или в Америка, но можем да предположим, че в Мускат е имал близки контакти именно с корабите от Сейлъм.
И сега се питам: защо сейлъмци да не са се подсигурили и с мисията на посланика? Имали са огромен интерес да запазят доминиращо положение. Вкарали са свой човек в Занзибар. Имали са връзки и в едното и в другото правителство. Ако бях на тяхно място щях да вкарам свой човек (било то опитен моряк или морски офицер) и на "Ал-Султана" за да държи под око посланика? Хем да съм сигурен, че ще мине тропиците, хем че след пристигане ще може да направи бърз контакт с "нашите" хора.
Всички казват, че появата на Ахмед бин Нааман във Вашингтон е предизвикала голяма възбуда. Конкуренцията лесно би могла да направи впечатление. Всеки бизнесмен с позиции би искал да запази контрола върху ситуацията. А най-добрият начин е да има човек на борда. Някой, който умее "тънкото мореплавателно изкуство".
Не знам дали авторът има достоверна информация или си измисля. Поне една грешка има - бърка датата на пристигането. Пише, че е на 30 април (разбира се може да е техническа грешка). За кораба е прав. Сигурно е, че е влязъл в док и американското правителство е платило за поправката му.
Но другото е интересно. Дори и екипажът да не е бил от кол и въже, защо въобще една арабска империя би наела индийци за официална мисия, освен ако няма нужда от моряци с опит в Атлантика? Най-вероятно е имало опитни индийци - британците отдавна са били там. Защо да не са пътували в Атлантика? При това е имало и добре обучени мореплаватели, не само индийци. По-горе споменах капитан бин Ибрахим, който е учил математика, навигация и английски в морско училище в Бомбай.
Другата вероятност може да се крие в Червено море. Оманците са плавали там, значи са имали досег с мюсулмански моряци от Средиземноморието. Има данни, че са пътували до Америка, дори в предколумбови времена (оставяме настрана финикийците, говорим само за мюсулмани). А след XVII век са още повече.
Споменава ги Mary Haddad Macron в книгата си за арабските общества в Кливланд, Охайо: Arab-Americans & Their Communities of Cleveland
(чукни Table of contents, търси глава 10 - Early visitors)
Muhammed Abdullah Ahari пък споменава други в подобно изледване: The Islamic Community In The United States: Historical Development
Вероятно най-интересните данни за сирийци, ливанци и алжирци ще да са в дисертацията на Adele Younis "The Coming of the Arabic Speaking People to the United States". За съжаление нямам книгата, намерих само резюме от редактора и.
Така или иначе не може да са пътували до Америка, а да не са пътували до Западна Африка. Все са се научили как да минават Екватора в двете посоки.
Това е сравнително слаба хипотеза, но връзката не е невъзможна.
Сега обаче да се върнем на тезата с американците. А по-точно на книгата от Peter Duignan и Lewis Gann "The United States and Africa: A History". Очевидно Изтокът е любима тема на двамата - имат десетина книги по африканска история и връзките и със САЩ. И тази книга нямам, но я отваряме в Гугльо.
Един от първите американски кораби за който има писмено свидетелство, че е спирал в Занзибар е "Laurel" от Сейлъм, Масачузетс, през 1825 год. През следващата 1826 дошли 4 кораба, също от Сейлъм. А през 1827 още 7, повечето от Сейлъм.
И сега разбирам защо Едмънд Робъртс е ходил на дипломатическа мисия през 1832. Работата е там, че той вече бил на търговия в Занзибар през 1828 с нает кораб от Ню Бедфорд, Масачузетс (на стотина километра от Сейлъм). И още тогава се опитвал да убеди султана в идеите на свободната търговия. По него време само британците търгували свободно в Занзибар. Всички останали трябвало да минават през местни агенти, които ги драли с по-високи такси от държавните. За късмет министърът на флота на САЩ му бил стар приятел и ето ти на: търговецът Робъртс станал дипломатът Робъртс с акредитация от президента.
Сейлъмци обаче взели да се нервират. Много искали Източна Африка да си бъде тяхна вътрешна работа. Били близо до монополизиране на търговията. Между септември 1832 и май 1834, до Занзибар стигнали 32 американски кораба и от тях сейлъмските били 2/3. В същия период само 9 европейски кораба са правили бизнес там. Като разбрали, че работата с държавния договор става дебела и трудно ще си опазят територията се заели да настанят свой съгражданин на консулското място. Така и станало - Ричард П. Уотърс от Сейлъм пристигнал в Занзибар на 17 март 1837, повече от две години преди дипломатическата мисия в САЩ. И естествено за кратко време станал много богат. Заел се толкова ревностно със задачата си и създал толкова силни контакти в митницата, че след 4 години британците се принудили да пратят свой консул, защото нито една сделка с чужденци не минавала без одобрението на Уотърс.
Мари Хадад Макрон пише, че Ахмед бин Нааман също се занимавал с импорт и експорт. Основал сдружение с американците и станал известен като "Приятел на сейлъмските търговци". Не пише кога го основал - дали вкъщи или в Америка, но можем да предположим, че в Мускат е имал близки контакти именно с корабите от Сейлъм.
И сега се питам: защо сейлъмци да не са се подсигурили и с мисията на посланика? Имали са огромен интерес да запазят доминиращо положение. Вкарали са свой човек в Занзибар. Имали са връзки и в едното и в другото правителство. Ако бях на тяхно място щях да вкарам свой човек (било то опитен моряк или морски офицер) и на "Ал-Султана" за да държи под око посланика? Хем да съм сигурен, че ще мине тропиците, хем че след пристигане ще може да направи бърз контакт с "нашите" хора.
Всички казват, че появата на Ахмед бин Нааман във Вашингтон е предизвикала голяма възбуда. Конкуренцията лесно би могла да направи впечатление. Всеки бизнесмен с позиции би искал да запази контрола върху ситуацията. А най-добрият начин е да има човек на борда. Някой, който умее "тънкото мореплавателно изкуство".
Comment