Ограничените конфликти

[albireo]

Много се е казало, че войните в епохата са ограничени както по цели, така и по обхват. Политическата рамка и бекграунда за това са често разисквани и споменавани - пост-вестфалска мирна система, желание да се избяга от ужасите на тоталната 30год. война, Просвещение, което донякъде елиминира войнствения плам на религиозните войни...
...но има ли чисто военни причини, така да се каже в механиката на войната, които да предпоставят ограничеността на военните действия? Защо например е тази фиксация в крепостите, тяхната обсада и превземане, защо много често именно те се превръщат в център на тежестта на една кампания?
Има ли нещо в самите условия, което да пречи на командващите така да се каже да се развихрят? Логистиката е едно на ръка (и най-важното), но дали има и друго?

[gollum]

Изстрел в мрака (знам, очакваш повече, но макар да ми е интересно, не е моя период, но пък си поставил въпроса доста, ъъъ, общо): сраженията се водят за нещо, което и двете страни разглеждат като важно, т.е. бази, населени места - все обекти, които се защитават с развита система от укрепления и стабилни гарнизони. Оттук и фиксацията върху обсадата и малката война (тук го използвам по-скоро в оперативен смисъл, а тя си е свързана с обсадните действия и лошата логистика).
Полевите сражения са "славна работа" и "пълнят" повърхностните исторически трудове, обаче са също толкова рисковано и скъпо начинание (естествено, болестите и останалите "веселби" си остават основния фактор за загубите, но в полевото сражение всичко се трупа в много кратък период от време и затова изглежда по-неприятно), от което ти остава най-вече притежанието на едно отъпкано и (ако имаш навика да поглеждаш по-далеко в бъдещето) добре наторено (но пък това интересува само фермерите и градинарите) поле. Не е като да можеш да си го отнесеш вкъщи след това като трофей.

ПП Между другото, това едва ли се различава много от предходния период - пак същата история.

[Kramer]

Военната цел е преди всичко унищожаване (покоряване) на живата сила на противника. А живата сила - гражданско население, и войска, която да го защищава се съсредоточават все около крепостите.

[albireo]

Gollum, хубаво, но аз по-скоро се питам защо базите и населените места се схващат като важни. Наистина ли са важни или всички командири са се заблуждавали. Според мен, наистина са важни, стават жизнено важни въобще за да можеш да воюваш. И според мен това се дължи главно на логистични причини. Армиите стават по-големи с победата на абсолютизма - увеличава се административния капацитет на държавата и съответно тя може да организира и изкара на полето по-големи войскови маси. C2 проблемите стават потенциално по-големи и командващите държат армията си сбита при тях, цялата армия се движи и оперира като една единица. Тази голяма маса на колко прехода от най-близкото си депо или магазин може да се отдалечи? На не особено много, значи необходима ти е гъста мрежа от точки за снабдяване, които също трябва да бъдат надлежно защитени, отделно пък всяка вража крепост/пункт подмината от теб ти заплашва комуникациите и всъщност не може да бъде подмината или просто наблюдавана с малка сила. А нивото на укрепленията се вдига неимоверно, крепост се превзема трудно, сериозно дело е това...всичко това осъзнато води и до тези грандиозни и супер скъпи за епохата си строежи на крепости (вобановите във Франция ми идват наум).
Друго което ми се върти в главата е самата тактика, пак като резултат от C2 нуждите ...с такава тактика и армии маневрена война не може да е води дълго, да не кажа почти никак, пандурите и прочее леки части не са способни на нещо повече от грабеж и не могат да издържат челен конфликт с редовна пехота, да не говорим пък за кавалерия (тук отварям една скоба - не знам дали едно детайлно вглеждане в бойните действия по време на бунтът на Ракоци не би опровергало това твърдение).
Самото наличие на вражеска армия също сковава маневреността на командира, той не би могъл да се насочи свободно към най-важните крепости и подобни цели, ако собствените му комуникационни линии и дълбоки флангове също са под заплаха. Така армиите се превръщат в стратегическа заплаха поради самият факт че съществуват, от там нежеланието да се влиза в битка освен ако не е крайно наложително, а за да стане наложително трябва рискът от загубата на териториални опорни точки да е много голям, т.е. противникът да е маневрирал много по-сполучливо от теб....което пак ни връща към оперативната мобилност на армиите или по-точно тяхната ограниченост.
Това ограничава и конфликтите до определени театри, а пък и освен географското има и чисто социално отделяне на цивилния мирен живот от войната, двете сфери си съществуват паралелно и въобще "кралят загуби едно сражение, умоляваме гражданите да запазят спокойствие".
..ей такива мисли ми се въртят в главата.

Това ми е една от по-неясно формулираните теми знам, но пиша каквото ми хрумва на момента. Та може би не е особено видно, но според мен доста се различава от предходната епоха . Под предходна имам предвид религиозните войни, а под тази след края на 30 год,. война до началото на революционните войни (1650 - 1790).