Във всички времена и навсякъде по света са кралете са имали любовници, но само в абсолютистка Франция фаворитките им от прости любовници без съществено значение за кралството и историята са били институция с определена социална функция и роля.
Причините
С изтичането на средновековието се променя и ролята на християнското кралско семейство, френските крале през абсолютизма са многоженци почти толкова официално, колкото ако бяха мюсюлмани. Разширяването на модела на семейството при тях има много повече социални отколкото чисто физиологични причини. Това, че кралете не са се женили по любов, е ясно то кой ли го е правел по това време, романтичната любов, макар и изобретение на средновековието, е станала причина за създаване на семейство едва в Модерността. Принуден да сключи брак по държавна необходимост, кралят е търсел емоционални и физиологични заместители другаде. Това се е случвало постоянно и преди. Разликата, която настъпва към края на 16 век, е че той ги търси не сред професионално предназначените за това кръгове, а сред аристокрацията и си създава също толкова стабилни и влияещи върху самия него връзки, каквито се съществуват в едно семейство. Моногамността на тези връзки е донякъде относителна, тъй като е била ограничена във времето, т.е. в един момент от време е имало една фаворитка не повече, оттук и разликата с мохамеданския модел на полигамност.
Една от причините за създаване на връзки само със знатни дами е възпроизвеждането на сеньорно-васалния социален модел на отношенията: сеньорът вече е нямал васали, които да са подобни на него, негови съратници и близки. Фаворитките заемат мястото на тези васали.
Институцията на фаворитката е израз и на цялостната феминизация на двора и на обществото през Ренесанса, в него жените играят вече значително по-голяма роля в сравнение с преди и кралиците, и регентките, и дъщерите. Началото на тази феминизация поставя Ана Бретонска, съпруга на Луи ХІІ, след която на трона се качва забавляващия се крал Франсоа І, първият, който всъщност спира да се забавлява зарязва съпровождащите до този момент двора проститутки и сменя платената им любов с връзки в обкръжението си. Вероятно причина за това е и получилите широко разпространение към края на средновековието венерически болести и постоянната връзка със знатна дама е гарантирала по-здравословност от връзките с проститутки (е, поне така са си мислели носещите отживелите рицарски представи за благородната дама господа )
Но това не е интересно то историческа гледна точка. Интересното е, че фаворитката, вместо да се ограничи с получаването на царственото внимание и съпровождащите го мноооого пари, имения, подаръци, бива издигната до положението на РА (персонален асистент), PR (пиар), HR (решава кого да назначава и уволнява) и каквито още са необходими за управлението съкращения.
Функциите
От кралската фаворитка са зависели страшно много неща в държавата. На първо място трябва да поставим дипломатическите й намеси, понякога полезни за държавата и успешни от висотата на времето, понякога не. Диана де Поатие, дългогодишна любовница на Анри ІІ, го е склонила да подпише мира от Като-Камбрезе. Мадам дьо Помпадур е сочена като основен човешки фактор, довел до Седемгодишната война. Мадам Дюбари, последната любовница на Луи 15, е залог за неутралитета на Франция при подялбата на Полша. Но дори и в по-мирни времена и в не толкова явни форми фаворитките са влияели значително върху държавното управление и политиката, всяка от тях е назначавала свои хора на важни длъжности и по този начин е управлявала. Ана Писле, херцогиня Детамп е назначила свои хора на практика на всички висши военни длъжности по времето на Франсоа І. Всъщност защо ли я споменавам? Всички фаворитки са назначавали свои хора на висши държавни и военни длъжности, осигурявали са им доходи, земи и титли. Почти всички, изключение е примерно Луиза дьо ла Валиер, една от любовниците на Луи ХІV. Сред фаворитките, както и сред всички останали хора е имало както честни, умни и способни, така и нечестни, глупави, алчни и интригантки. Така, макар и неочевидно на пръв поглед, абсолютизмът е бил на практика абсолютна власт на този, който е можел да влияе върху монарха.
Църквата
Противно на логиката на събитията църквата не се противопоставя на този модел на поведение, може би защото религията вече губи господстващото си положение в пост-средновековния живот, а може би защото разбира, че е в неин интерес да си сътрудничи с тази красива, но доста опърничава и коварна обществена сила. Взаимоотношенията между църквата и фаворитките минават от почти принудителното зачитане от страна на папа Павел ІІІ , който, пристигайки при Анри ІІ носи официални подаръци както на кралицата, така и на Диана де Поатие, до Ришельо, който сам е търсил любовници за краля, за да постигне чрез тях собствените си политически цели.
Обхватът
Периодът, в който кралските фаворитки са имали решаваща роля при определяне на политиката на Франция до степен на иституционализиране на влиянието им, е от края на 15 до края на 18 век, от Франсоа І до Луи ХV. През тези 3 века доста жени са преминали през тази функция. Сред тях е имало най-различни по качества и по характер: предани и неамбициозни като Агнеса Сорел и Луиза дьо ла Валиер; глуповати и алчни (май най-често са били такива): Ана Писле (Франсоа І); Габриел д`Естре и Анриета д`Антраг (Анри ІV); Монтеспан и Фонтанж (Луи ХІV); мадам Дюбари (Луи ХV). Имало е интелигентни и властни жени като Диана де Поатие (Анри ІІ) и мадам Помпадур (Луи ХV), умната, но доста странна и религиозна мадам Ментенон, последната връзка на Луи ХІV. Последната е една от двете, достигнали до морганатичен брак с краля, другата е Габриел д`Естре, която умира в периода между годежа и сватбата при раждане на престолонаследника. Няма много прилики между тези жени, логично би било да се предположи, че общото е било само във външния им вид, но дори и това не е много вярно: Диана де Поатие, макар и красива, е била с 20 година по-голяма от подопечния си , а маркиза дьо Помпадур не се е славила с особена красота.
Единственото общо, което характеризира тези 3 века на влияние на фаворитките, е тома, че този период е най-добрият в историята на Франция. Може да е имало погрешни стъпки и действия от страна на кралете, но Франция като държава има доста стабилна вътрешна политика, в рамките на целия период външната политика дава добри резултати с известни временни неуспехи в отделни моменти и изключително културно развитие (някои от фаворитките са направили доста в това отношение).
Краят
Абсолютизмът и институционалната роля на фаворитките при френския двор са свързани, но краят на институцията на фаворитката идва малко преди краят на абсолютизма. Луи 16, влюбен в своята Мария Антоанета, а и като цяло притеснителен и не особено способен да общува с жени, не е имал любовници. И това му е коствало главата, в буквалния и в преносния смисъл. Първият френски крал от 300 години, който е водил праведен от християнска гледна точка семеен живот, е бил най-силно мразен в най-голяма степен заради семейството си. Може би изглежда случайност, че именно кралят, който не е имал любовница, е бил свален и обезглавен, също такава случайност, както примерно, че е бил дебел. От гледна точка на скучно-рационалния анализатор между тези две страни на живота на Луи 16 няма логическа връзка и докато Френската революция е едно от основните събитие на историята, личният живот на Луи е случайно спрямо хода на историята явление и не предизвиква никакъв интерес, освен може би от страна на продуцент, който си търси нещо пикантно за филмиране. Дали има случайности в историята? Струва ми се, че не. Има различни по йерархия и принадлежащи към различни системи закономерни явления, преплитането на които образува една мега-система, която трудно може да бъде моделирана по един изчистен и непротиворечив начин.
Личният живот на монарха е също закономерно историческо явление. Той в случая с френските крале и фаворитките им е имал пряко и съвсем директно public opinion въздействие. Фаворитката, въпреки своята привидно ограничената само около монарха роля, е имала и една съществена социална функция: тя е поемала върху себе си всичките злословия, памфлети, остроумия и омраза на народа към властта най-естествена омраза, толкова по-силна, колкото е по-голямо разстоянието помежду им. В момента, в който е нямало кой да поеме в очите на хората всички негативи на управлението върху себе си, се е наложило да ги поеме самата власт: кралят и кралицата и най-вече кралицата, в образ на която общественото мнение се е опитвало да съвмести и фаворитката, и кралицата-майка, но крайна сметка не е успяло и е принизило Мария Антоанета до равнището на най-презираните фаворитки. А покрай нея и кралят, останал незащитен от бронята на фаворитка, е поел заслужени и незаслужени негативи. Никой ясно какво би станало, ако Луи бе имал някоя глупавичка любовница, която да поеме омразата на тълпата, или някоя по-хитра и властна, която да съумее да я предотврати. Ако той бе имал такава любовница, народът може би щеше да излее гнева си върху нея, да я линчува дори, а Френска революция нямаше да има, поне не в този момент. Но нея я е нямало - нямало я е онази пеперудата, която да трепне с крилцата си и повлияе по този начин на въздушните маси и затова ураганът е възникнал по други, съвсем тривиални, закономерни причини.
Причините
С изтичането на средновековието се променя и ролята на християнското кралско семейство, френските крале през абсолютизма са многоженци почти толкова официално, колкото ако бяха мюсюлмани. Разширяването на модела на семейството при тях има много повече социални отколкото чисто физиологични причини. Това, че кралете не са се женили по любов, е ясно то кой ли го е правел по това време, романтичната любов, макар и изобретение на средновековието, е станала причина за създаване на семейство едва в Модерността. Принуден да сключи брак по държавна необходимост, кралят е търсел емоционални и физиологични заместители другаде. Това се е случвало постоянно и преди. Разликата, която настъпва към края на 16 век, е че той ги търси не сред професионално предназначените за това кръгове, а сред аристокрацията и си създава също толкова стабилни и влияещи върху самия него връзки, каквито се съществуват в едно семейство. Моногамността на тези връзки е донякъде относителна, тъй като е била ограничена във времето, т.е. в един момент от време е имало една фаворитка не повече, оттук и разликата с мохамеданския модел на полигамност.
Една от причините за създаване на връзки само със знатни дами е възпроизвеждането на сеньорно-васалния социален модел на отношенията: сеньорът вече е нямал васали, които да са подобни на него, негови съратници и близки. Фаворитките заемат мястото на тези васали.
Институцията на фаворитката е израз и на цялостната феминизация на двора и на обществото през Ренесанса, в него жените играят вече значително по-голяма роля в сравнение с преди и кралиците, и регентките, и дъщерите. Началото на тази феминизация поставя Ана Бретонска, съпруга на Луи ХІІ, след която на трона се качва забавляващия се крал Франсоа І, първият, който всъщност спира да се забавлява зарязва съпровождащите до този момент двора проститутки и сменя платената им любов с връзки в обкръжението си. Вероятно причина за това е и получилите широко разпространение към края на средновековието венерически болести и постоянната връзка със знатна дама е гарантирала по-здравословност от връзките с проститутки (е, поне така са си мислели носещите отживелите рицарски представи за благородната дама господа )
Но това не е интересно то историческа гледна точка. Интересното е, че фаворитката, вместо да се ограничи с получаването на царственото внимание и съпровождащите го мноооого пари, имения, подаръци, бива издигната до положението на РА (персонален асистент), PR (пиар), HR (решава кого да назначава и уволнява) и каквито още са необходими за управлението съкращения.
Функциите
От кралската фаворитка са зависели страшно много неща в държавата. На първо място трябва да поставим дипломатическите й намеси, понякога полезни за държавата и успешни от висотата на времето, понякога не. Диана де Поатие, дългогодишна любовница на Анри ІІ, го е склонила да подпише мира от Като-Камбрезе. Мадам дьо Помпадур е сочена като основен човешки фактор, довел до Седемгодишната война. Мадам Дюбари, последната любовница на Луи 15, е залог за неутралитета на Франция при подялбата на Полша. Но дори и в по-мирни времена и в не толкова явни форми фаворитките са влияели значително върху държавното управление и политиката, всяка от тях е назначавала свои хора на важни длъжности и по този начин е управлявала. Ана Писле, херцогиня Детамп е назначила свои хора на практика на всички висши военни длъжности по времето на Франсоа І. Всъщност защо ли я споменавам? Всички фаворитки са назначавали свои хора на висши държавни и военни длъжности, осигурявали са им доходи, земи и титли. Почти всички, изключение е примерно Луиза дьо ла Валиер, една от любовниците на Луи ХІV. Сред фаворитките, както и сред всички останали хора е имало както честни, умни и способни, така и нечестни, глупави, алчни и интригантки. Така, макар и неочевидно на пръв поглед, абсолютизмът е бил на практика абсолютна власт на този, който е можел да влияе върху монарха.
Църквата
Противно на логиката на събитията църквата не се противопоставя на този модел на поведение, може би защото религията вече губи господстващото си положение в пост-средновековния живот, а може би защото разбира, че е в неин интерес да си сътрудничи с тази красива, но доста опърничава и коварна обществена сила. Взаимоотношенията между църквата и фаворитките минават от почти принудителното зачитане от страна на папа Павел ІІІ , който, пристигайки при Анри ІІ носи официални подаръци както на кралицата, така и на Диана де Поатие, до Ришельо, който сам е търсил любовници за краля, за да постигне чрез тях собствените си политически цели.
Обхватът
Периодът, в който кралските фаворитки са имали решаваща роля при определяне на политиката на Франция до степен на иституционализиране на влиянието им, е от края на 15 до края на 18 век, от Франсоа І до Луи ХV. През тези 3 века доста жени са преминали през тази функция. Сред тях е имало най-различни по качества и по характер: предани и неамбициозни като Агнеса Сорел и Луиза дьо ла Валиер; глуповати и алчни (май най-често са били такива): Ана Писле (Франсоа І); Габриел д`Естре и Анриета д`Антраг (Анри ІV); Монтеспан и Фонтанж (Луи ХІV); мадам Дюбари (Луи ХV). Имало е интелигентни и властни жени като Диана де Поатие (Анри ІІ) и мадам Помпадур (Луи ХV), умната, но доста странна и религиозна мадам Ментенон, последната връзка на Луи ХІV. Последната е една от двете, достигнали до морганатичен брак с краля, другата е Габриел д`Естре, която умира в периода между годежа и сватбата при раждане на престолонаследника. Няма много прилики между тези жени, логично би било да се предположи, че общото е било само във външния им вид, но дори и това не е много вярно: Диана де Поатие, макар и красива, е била с 20 година по-голяма от подопечния си , а маркиза дьо Помпадур не се е славила с особена красота.
Единственото общо, което характеризира тези 3 века на влияние на фаворитките, е тома, че този период е най-добрият в историята на Франция. Може да е имало погрешни стъпки и действия от страна на кралете, но Франция като държава има доста стабилна вътрешна политика, в рамките на целия период външната политика дава добри резултати с известни временни неуспехи в отделни моменти и изключително културно развитие (някои от фаворитките са направили доста в това отношение).
Краят
Абсолютизмът и институционалната роля на фаворитките при френския двор са свързани, но краят на институцията на фаворитката идва малко преди краят на абсолютизма. Луи 16, влюбен в своята Мария Антоанета, а и като цяло притеснителен и не особено способен да общува с жени, не е имал любовници. И това му е коствало главата, в буквалния и в преносния смисъл. Първият френски крал от 300 години, който е водил праведен от християнска гледна точка семеен живот, е бил най-силно мразен в най-голяма степен заради семейството си. Може би изглежда случайност, че именно кралят, който не е имал любовница, е бил свален и обезглавен, също такава случайност, както примерно, че е бил дебел. От гледна точка на скучно-рационалния анализатор между тези две страни на живота на Луи 16 няма логическа връзка и докато Френската революция е едно от основните събитие на историята, личният живот на Луи е случайно спрямо хода на историята явление и не предизвиква никакъв интерес, освен може би от страна на продуцент, който си търси нещо пикантно за филмиране. Дали има случайности в историята? Струва ми се, че не. Има различни по йерархия и принадлежащи към различни системи закономерни явления, преплитането на които образува една мега-система, която трудно може да бъде моделирана по един изчистен и непротиворечив начин.
Личният живот на монарха е също закономерно историческо явление. Той в случая с френските крале и фаворитките им е имал пряко и съвсем директно public opinion въздействие. Фаворитката, въпреки своята привидно ограничената само около монарха роля, е имала и една съществена социална функция: тя е поемала върху себе си всичките злословия, памфлети, остроумия и омраза на народа към властта най-естествена омраза, толкова по-силна, колкото е по-голямо разстоянието помежду им. В момента, в който е нямало кой да поеме в очите на хората всички негативи на управлението върху себе си, се е наложило да ги поеме самата власт: кралят и кралицата и най-вече кралицата, в образ на която общественото мнение се е опитвало да съвмести и фаворитката, и кралицата-майка, но крайна сметка не е успяло и е принизило Мария Антоанета до равнището на най-презираните фаворитки. А покрай нея и кралят, останал незащитен от бронята на фаворитка, е поел заслужени и незаслужени негативи. Никой ясно какво би станало, ако Луи бе имал някоя глупавичка любовница, която да поеме омразата на тълпата, или някоя по-хитра и властна, която да съумее да я предотврати. Ако той бе имал такава любовница, народът може би щеше да излее гнева си върху нея, да я линчува дори, а Френска революция нямаше да има, поне не в този момент. Но нея я е нямало - нямало я е онази пеперудата, която да трепне с крилцата си и повлияе по този начин на въздушните маси и затова ураганът е възникнал по други, съвсем тривиални, закономерни причини.
Comment