Битката при Виена 1683

[Frujin Assen]

Напоследък тая тема ме заинтригува.
Попаднах на весникарска публикация че тогава била спасена европа от турците и за малко да бъде освободена и българия,ако това било станало днес България щяла да е в ЕС и изобщо живота щял да е песен.
Замислих се и разбрах че донякъде имат право,от друга страна обаче знам съвсем малко подробности по въпроса.
Някой може ли да постне нещо сериозно по въпроса щото не ми се ще да се чешем езиците като знаем съвсем малко общи приказки/говоря най вече за себе си/.

[plamen_starbov]

Аз знам малко, дано ти помогна. 200 000 турска армия /мисля, че толкова беше/ настъпва към Виена на 12 септември 1683 година. Атаката обаче е отблъсната от полския пълководец Ян Собйески. По този начин е предотвратен опитът за пробив на запад.

[gollum]

Остава, значи, да се отговори на дребния въпрос как това събитие се връзва с ЕС, освобождението на България и останалите дълбоконамислени последици . Настина, рядко си струва написано във вестник да се взима насериозно (особено ако цветът му метафорично е обявен за различен от белия ).

[Пилот]

След като идват поляците на помощ, на турците им става интересно и бягат назад. Астрийците стигат до северна/западна България, но след това австрийците са атакувани в гръб от французите (Луи 14) и нещата се попроменят. Налага се да се отдръпнат от България. Щяхме да сме в ЕС сега ако не бяха французите. Само дето щяхме да сме и в Австрия

[Гост]

Кратко сведение за битката.
През 1529г. султан Сюлейман започнал настъпление срещу Виена, но без успех, благодарение на ожесточената съпротива на малката армия под ръководството на граф Миклош Салм. През 1532 и 1566г. последвали нови турски походи, но отново без успех.

През 1683г. бил предприет последния голям поход. Паради опасността градът да бъде превзет имп. двор напуснал Виена.
На 14 юли 1683г. османската армия обсадила града. Въпреки героичната отбрана под ръководството на ранения граф Щархемберг, положението на града било критично. Появата на съюзническата армия под командването на полския крал Ян ²²² Собески довела до обрат.
Решителната битка започнала на 12.09.1683г. Съюзниците се спуснали от хълмовете на Каленгубирге и атакували неподготвените турци. Османската армия била обърната в бягство. Заради провала великия везир Кара Мустафа бил екзекутиран.
С тази битка се свързва залеза на османската военна мощ и нарастването на ролята на Австрия в Европа.

Пък за членството на България в ЕС - според мен щеше да е достатъчно през 1944г. да ни беше освободила не армията на USSR, а на USA.

[ISTORIK]

Разгромът на турските войски под стените на Виена (1683 г.).
През втората половина на XVII век Турция води многобройни и продължителни войни с Австрия, Полша, Венеция и Русия, в които понася сериозни поражения. Особено катастрофална за Османската империя е войната с Австрия, продължила от 1683 до 1699 г. и завършила с Карловацкия мирен договор, когато става и първото значително разделяне на османските владения в Европа.

На 8 юли 1683 г. великият везир Кара Мустафа от Осиек потегля за Виена с около 300 000 бойци и много оръдия, а на 14 юли вече е под стените на града и го обсажда. Цели 54 дни трае обсадата. В турски ръце попада голяма част от града. На турците се удава дори да подкопаят и да хвърлят във въздуха част от крепостната стена. Въпреки това защитниците на града храбро се бранят, което довежда до първите смущения сред турските войски и особено сред еничарите.

На помощ на обсадената Виена се притекъл полският крал Ян Собйески. Към неговата 30 000 армия се присъединяват много поляци, украинци, унгарци, саксонци, баварци, австрийци и други доброволци, а така също и изпратените от Венеция 15 000 сръбски хайдути. Битката започва в утрото на 12 септември 1683 г. и завършва с поражение за турските войски. На бойното поле турците оставили 20 000 убити и цялата си артилерия. На 13 септември Ян Собйески влиза във Виена като победител. След това турските войски са преследвани, и им са нанесени нови поражения.

Кара Мустафа избягал в Белград с надежда да събере нова войска и да премине в настъпление. Тук обаче, през нощта на 25 декември 1683 г. го заварва султанската заповед, която предписвала да бъде удушен с копринен гайтан. Така този изтъкнат велик везир и зет на султана заплатил за поражението на турската войска с цената на живота си. Той оставя огромно богатство: 490 кесии скъпоценности, а харема си имал 1500 хубавици и двойно повече робини, пазени от 700 черни евнуси; разполагал с хиляди слуги, хрътки, соколи и друго имущество.

Поражението на турците под стените на Виена и паническото им бягство е събитие с огромни последици: рухва легендата за непобедимостта на еничарите; завършва завоевателният период в историята на Турция, особено към Европа; възвръща се надеждата на поробените народи в Османската империя, че времето на тяхното освобождение вече е близко. На Балканите за Ян Собйески започват да се пеят песни за възхвала, а книжовници с възторг отбелязвали успехите на християнските войски.

Австро-Турската война от 1684 до 1688 г.
На 5 март 1684 г. е създаден ???Свещеният съюз" за борба против Турция чрез присъединяването на Русия и Венеция към австрийско-полския съюз. Основна сила в този съюз във войните с Османската империя е Австрия.

Войната на австрийците против Турция продължава през 1684 г., но особено големи успехи са постигнати през 1685 г., когато е освободена почти цяла Северна Унгария.

През следващите две години съюзниците постигат още по-големи успехи. През 1686 г. Венеция успява да овладее повечето крепости, намиращи се по Далматинското крайбрежие и в Пелопонес. Австрийците пък обсаждат крепостта Буда и след тримесечна обсада я превземат с пристъп (2 септември 1686 г.). Това събитие също така направило силно впечатление на балканските книжовници, които не пропускат да го отбележат в своите летописни бележки.

Тежка за турците се оказва и 1687 г. На 12 август австрийците нанасят страхотно поражение на османската войска в битката при Мохач, а през септември венецианците превземат Атина. По същото време, вследствие на военните неуспехи и дадените многобройни жертви, еничарите се разбунтували, свалят от трона султан Мехмед IV (1648-1687) и поставят на негово място брат му Сюлейман II (1687-1691). Зачестяват и случаите на масово дезертьорство от армията, както и неявяване на лицата, определени да вземат участие в походите.

През 1688 г. австрийските власти решават да пренесат военните действия на територията на Балканския полуостров. На 6 август австрийската войска преминава р. Сава и започва обсадата на Белград. На 8 септември градът вече е в австрийски ръце. След това австрийците продължават настъплението си, превземат градовете Бръчко, Шабац, Баня Лука и Смедерево, като проникват чак до долината на р. Морава. Поради късната есен обаче австрийците не продължават своето нападение към София, а се оттеглят през Дунава във Влашка. Бойните действия са отложени за следващата 1689 г.

Това разказва Parabellum в една друга тема...

---

През лятото на далечната 1683 година турската експанзия в Европа е в апогея си. Турската армия , съставена от турци и татари, наброява повече от 100 000 добре обучени войници. Предвождана е от везир Кара Мустафа, който през същата 1683 година обсажда Виена.
Полското кралство вече е сключило съюз с Австрия и Германия. Но армията на коалицията е по-малобройна – едва 70 000 войници.
На 12 септември 1683 пред стените на Виена се разиграва решаваща битка. Коалиционната армия, предвождана от крал Jan III Sobieski, удържа победа над турците. Пада обсадата на Виена , но тази победа е важна още и с това, че Западна Европа е спасена от турската експанзионистична политика.
В чест на постигната от Jan III Sobieski победа, майсторите дестилери от района на Мазовше – традиционен производител на водка от 500 години – увековечават подвига му като кръщават една от марките водка на негово име.

---

Твърди се, че победата на съюзническите войски при Виена е била решена с помощта на поляк, достигнал висок чин в турската армия. Фамилията му била Колчитски. В последния момент той изоставил турската армия, промъкнал се през обсадата във Виена и дал изключително ценна информация, която помогнала да се спечели битката. Сред трофеите, които били завладени, са намерили и десетки чували “камилски боб”. Така нарекли съюзниците зърната, които отначало били сметнати за храна на камилите. Опитът да бъде сварена чорба от този “боб” завършил безуспешно. Единствен Колчитски знаел какво точно се съдържа в чувалите. Той поискал за информацията, която предоставил, наградата да бъде “камилския боб”. Искането му било изпълнено с удоволствие и така Колчитски се сдобил със солиден запас кафе. Той отворил във Виена първото кафене в Европа и спечелил цяло състояние. Така кафето тръгнало с шеметна бързина по Европа.

[messire Woland]

Пък за членството на България в ЕС - според мен щеше да е достатъчно през 1944г. да ни беше освободила не армията на USSR, а на USA.

Ъъъ, освободила? Освободила от какво би ли обяснил на неориентираните хора, като мен например

[Ханс]

Ъъъ, освободила? Освободила от какво би ли обяснил на неориентираните хора, като мен например

Не разбра ли? От фашистко иго.

[Гост]

Цитат:
Камерер написа
Ъъъ, освободила? Освободила от какво би ли обяснил на неориентираните хора, като мен например



Не разбра ли? От фашистко иго.
_____________________________________

Спам-бригадата пристигна - значи не ни е освободила от нея.

[Sir Gray]

Каквото повикало, такова се обадило...

[Dinain]

Първо бяха османците. После дойдоха братушките и ни освободиха от тях. След това дойде мръсния шваба Фердинанд и ни освободи от тях. Братята сърби за малко да ни освободят от Фердинанд, ама не успяха, поради проблеми с комуникацията между българските части при Сливница. По-сетне дойдоха фашагите и ни освободиха от жестоките монарси, който сами си бяхме довели. Добре че братушките дойдоха и ни освободиха за втори път. Тогава настана едно освобождаване от бремето на частната собственост, та чак до преди 16.5 години, когато за пръв път(!) в новата ни история се самоосвободихме. Толкова бяхме заети да се самоосвобождаваме, че пътьом се самоосвободихме от много спестявания, ненужни заводи и предприятия. Тогава дойдоха мръсните империалисти с тяхна прогнила демокрация и взеха да ни освобождават и те. А сега си имаме и Атака да ни освободи и от тях. Като гледам резултатите от всичките "свободи" придобити досега, май по-добре да си останем роби...

[Ханс]

Първо бяха османците. После дойдоха братушките и ни освободиха от тях. След това дойде мръсния шваба Фердинанд и ни освободи от тях. Братята сърби за малко да ни освободят от Фердинанд, ама не успяха, поради проблеми с комуникацията между българските части при Сливница. По-сетне дойдоха фашагите и ни освободиха от жестоките монарси, който сами си бяхме довели. Добре че братушките дойдоха и ни освободиха за втори път. Тогава настана едно освобождаване от бремето на частната собственост, та чак до преди 16.5 години, когато за пръв път(!) в новата ни история се самоосвободихме. Толкова бяхме заети да се самоосвобождаваме, че пътьом се самоосвободихме от много спестявания, ненужни заводи и предприятия. Тогава дойдоха мръсните империалисти с тяхна прогнила демокрация и взеха да ни освобождават и те. А сега си имаме и Атака да ни освободи и от тях. Като гледам резултатите от всичките "свободи" придобити досега, май по-добре да си останем роби...

Батенберг.
Въпроса е роби ама на кого, нали трябва да има собственик?

[fichev]

Както е тръгнало сега май на братята Хамериканци маи техните "роби" най добре си живеят

[Frujin Assen]

Историк много ти благодаря за лекцията,точно това исках да прочета/дори си го свалих/.

[Гост]

Според някои сведения от сайта показан по долу, при тази битка християнската армия е наброявала 68 800 души. В този сайт може да си свалите и разположението на християнската армия, от което е видно кои са били в центъра, кои на лявото и на дясното крило на християнската армия.

http://www.husaria.us/BattleofVienna.html