Фридрих 2 Велики (1713-86), крал на Прусия
Долното е превод от Dictionary of Military Biography, издателство Wordsworth. Та гледах си аз, че имаме за кой ли не, пък за Фридрих нямаме почти нищо, та реших да преведа тая статийка (тя е подходяща, щото ем е пълна, ем не е много обширна). Това е началото, чакайте продължение 
Най-забележителния пълководец през 18ти век, неговите военни нововъведения извеждат пруската армия пред съвременниците и за цели 50 години.
Внук на Джордж І от Англия и най-големия оцелял наследник (от 14 деца) на София Хановерска и крал Фридрих Вилхелм от Прусия , Карл Фридрих е роден на 24 януари 1713г. Като дете той е бил доста слабоват, но въпреки това още от рано е предназначен, както и всички синове на кралското и благородническите семейства, за военна кариера. Въпреки стабилна неприязън към академичните занимания (той говори и пише на немски на средно ниво и използва френския като майчин език) Фридрих е поставен да командва сто други кадета още докато е на девет годинки. Не след дълго обаче, младия принц Фридрих причинява доста главоболия на баща си, развивайки предпочитание към по-мекия живот на музиката и литературата и неприязън към всякаква форма на милитаризъм. След публично мъмрене от страна на баща си, принцът е произведен майор на Потстдамските гвардейци когато е на 15 години, но четири години по-късно той дезертира и се опитва да избяга от страната. Арестуван е, съзаклятника му (колега офицер) е осъден и екзекутиран, а самия той е хвърлен в тъмница със смъртна присъда. След намесата на няколко чуждестранни дипломати обаче и след като обявавя, че се разкайва за делата си, той е освободен от баща си и възстановен на предишния си ранг и военна част.
След този епизод явно принц Фридрих се помирява с крал Фридрих Вилхелм и се отдава пълноценно на военните си задължения. На 20годишна възраст е назначен като командващ на пехотния полк Фон дер Голц, пост, който той поема с ентусиазъм и явно умение, което пък води до разрешение от страна на баща му да се запише доброволец в прусашкия контингент , воюващ срещу французите около Рейн, където той изкарва няколко месеца под командването на великия пълководец принц Ойген.
На 31 май 1740г. Умира Фридрих Вилхелм и принц Фридрих заема мястото му на престола. Той наследява потенциално най-силната армия в Европа, разширена от баща му до 80 000 души, рекрутирани от най-бедните слоеве на населението, но командвани – неентусиазирано - от офицери от благородничеството. Чрез железна дисциплина и организаторския гений на принц Луи от Анхалт-Десау старият крал успява да трансформира този необещаващ материал във високо ефективна сила.
Фридрих също така наследява и други качества от баща си: въпреки забежките му по културата и изкуството, той е хладнокръвен и строг дисциплинар – като личност мъж на честта, но като владетел коварен, ненадежден и лукав като лисица. Толкова сложен характер и такъв гений са невъзможни за анализ, но военните му постижения предизвикват възхищение.
Когато император Карл VІ Австрийски умира на 20 октомври 1740, Мария Тереза наследява властта в Хабсбургската империя, но нейното наследство е оспорвано от трима външни претенденти. Фридрих ІІ предлага подкрепата си срещу тези тримата, но в замяна изавява намерението си да окупира Силезия според стара претенция за присъединяването на Бранденбург към Прусия. Когато Мария Тереза отказва да приеме това изискване Фридрих бързичко нахлува в Силезия с 28 000 души.
Първата Силезка война започва с леко постигнат успех за Фридрих, чиято инвазия, рано в 1741г., изненадва малкото австрийци и ги принуждава да се затворят в градовете. Междувременно конт Нийперг събира внушителна армия в Бохемия и на свой ред изненадва Фридрих през март и април и си възвръща голяма част от изгубената територия. Сблъсъкът е на 10 април при Молвиц и Фридрих е принуден на бяга от бойното поле, когато неговата флангова кавалерия е лошо разбита от превъзхождащата я австрийска конница, но прусашката пехота – командвана от конт фон Шверин, ветеран от Бленхайм – устоява твърдо, контраатакува и в крайна сметка разгонва австрийците от бойното поле. Това е единствения случай, когато Фридрих напуска все още оспорвана битка, но – и много по-важно – този случай засилва решението му да реорганизира и значително да подобри прусашката кавалерия, процес който поглъща голяма част от вниманието му през следващите 12 години.
Другата важна битка от Първата Силезка война се провежда една година по-късно близо до селцето Хотузиц (?), на 17 май 1742г. и тя се оказва решителна. Първоначалното развитие на битката е точно обратното на тази про Молвиц. В този случай прусашката кавалерия – вече показвайки резултатите от вниманието на Фридрих – е тази, която прегазва австийската, докато австрийската пехота се прикрива от нея в тесните простраства на селото, където прусашките конници не могат да се разгърнат. Следва успорвана битка между съответните пехоти, но в крайна сметка усилията на пруската кавалерия се оказват решаващите за изхода на битката и австрийците са стабилно набити и търпят значителни загуби. Това поражение кара Мария Тереза да поиска мир от Фридрих в договора от Бреслау, чрез който отстъпва Силезия на Прусия. Страничния ефект от договора е огромния скок в реномето на пруската армия.
Въпреки това заплахата от страна на Австрия не отминава и през 1743-4г. френските военни неуспехи, особено в битката при Детинген на 27 юни 1743, значително увеличават опасността Прусия да остане сама срещу цялата мощ на Австрия. Фридрих също така подозира, че Мария Тереза замисля да реокупира Силезия. Затова той се съюзява отново с Франция и Бавария и когато Австрия нахлува в Елзас той потегля с 80 хил армия през Саксония, Лузатия и Силезия към Бохемия, завзимайки Прага на 2 септември 1744г.
След договора от Фюсен 22 април 1745г., чрез който Австрия изкарва Бавария от войната (след като австрийската армия хваща баварската в зимен лагер и я разбива в битката при Амберг на 7 януари), Фридрих се оказва изолиран от Франция, единствения му активен съюзник. Армията му в Силезия е постоянно тормозена от австрийски и унгарски нередовни части, но чрез умелото използване на шпиони и предоставянето на противника на фалшива информация той успява тайно да концентрира 60 хил армия, с която бързо и потайно напредва срещу главната австрийска армия от 80 хил души под командването на император Карл VІІ при Хоенфрийдберг през ноща на 3-4 юни. На зазоряване на следващия ден Фридрих нанася удара си и след само 2 часа печели победа, която според думите му е по-решаваща от всяка друга от Бленхайм дотогава. Прусашката пехота просто съкрушава австрийската със своята превъзхождаща дисциплина и стрелба, докато австрийската кавалерия отказва да влезе в бой с реорганизираната конница на Фридрих. Австрийците губят 9000 убити и ранени, 7000 пленени и 8000 дезертьори. Загубите на Фридрих са едва 1000 души.
Продължение:
Постепенно обаче армията на Фридрих започва да усеща ефекта от своята изолация и от засилването на действията на партизаните, затова той решава да се завърне обратно към Силезия. Отстъплението спира при селцето Сор, но на 30 септ. той изведнъж разбира, че Карл го е надманеврирал и е заел с армията си командваща позиция на височините зад десния му фланг. Вярвайки че Фридрих няма да предприеме атака с неговите 18хил души срещу тяхната силна позиция, австрийците откриват тежък артилерийски огън срещу прусаците под тях. Но Фридрих съвсем непоколебимо завърта цялата си армия и хвърля цялата си тежест в ешелон срещу австийското ляво крило, разбивайки всяка съпротива. Зашеметените австрийци отстъпват на северозапад, оставяйки 8000 убити и ранени, 22 оръдия и проходите широко отворени за необеспокояваното оттегляне на Фридрих към Силезия.
С напредването на зимата и Фридрих и Карл допускат, че другия ще презимува с армията си. Фридрих наистина се подготвя за зимуване, но Карл вместо това подсилва с подкрепления своята армия и нахлува в Прусия в координация с една саксонска армия под командването на маршал Рутковски с цел Берлин. Но шпионите на Фридрих бързо научават на австрийския план и прусашки части от лека кавалерия, кирасири и пехота удрят саксонците по време на марш при Хенерсдорф на 23 ноември, причинявайки стабилни загуби. Губейки предимството на изненадата, Карл решава да се оттегли обратно към Бохемия. Още едно поражение за съюзниците при Кеселсдорф на 15 декември, великолепно изработено от прусашката пехота, с подкрепата на кавалерията, напредваща в сняг и по нанагорнище срещу огъня на 9000 мускета, довежда до края на Втората Силезка война. Договорът от Дресден е ратифициран 10 дена по-късно.
В тези войни Прусия отново и отново се изправя пред поражение, но то и бива спестено от превъзходната и пехота и кавалерия, и двете превъзходно командвани, и двете брилянтно водени в унисон от Фридрих, чийто дързост и тактики неизменно изненадват и поразяват опонентите му.
Силезките войни довеждат до въвеждането на нови тактики, където въпреки несъмнените успехи на армията на Фридрих, се проявяват и някои недостатъци. Като цяло пехотата му е добре подготвена, въпреки че бива прогресивно разширявана като численост с неизбежното за това “размиване” на опитните кадри. Редовната кавалерия обаче, която се проваля при Молвиц, се оказва неспособна да контрира нередовните магиарски хусари и кроатската лека кавалерия. Затова Фридрих формира нов гвардейски полк, пет нови драгунски полка и в периода 1742-73 не по-малко от 81 германски и 9 босненски хусарски ескадрона. В 1740 Фридрих наследява от баща си артилерия, наброяваща не повече от 6 полеви роти, следващата година той удвоява тази бройка, в следващите 20 години артилерията му достига до 30 роти, организирана в три ясно разграничени вида – крепостна, полкова и батарейна (какво точно се има предвид обаче не обясняват – полковата предполагам е малко по-лека от “батарейната” и е прикрепена организационно към полк, докато другата е под армейско командване). В 1759 въвежда също така бърза конна артилерия, която действа с успех през Седемгодишната война в подкрепа на кавалерията му.
След двете Силезки войни Фридрих води доста арогантна дипломация спрямо съседите си, с което разбира се отчуждава френския крал и руската императрица, и една особено нелепа конспирация за разтрогването на руско-английската коалиция води до реакционарен алианс между Русия, Австрия и Франция срещу Прусиям, която запазва една леко несигурна коалиция с Англия. Фридрих никак не спомага за закрепването на тази коалиция с предварителната си атака и инвазия на Саксония на 29 август 1756г., без дори да се консултира с Англия, под претекст, че очаква неминуема Руско-австрийска атака срещу себе си. Оставяйки 80 000 души да защитават източната и западната му граници, той нахлува дълбоко в Саксония с 70 000 души, окупирайки Дресден на 10 септември и с това предизвиквайки Седемгодишната война – глупав конфликт, който ще отнеме живота на четвърт милион души и ще донесе изтощение и финансов банкрут на главните участници без никакви значителни териториални придобивки за никой.
Първият успех на Фридрих във войната идва когато, след като е затворил и обсадил саксонската армия в Пирна и след отбиването на всички опити за освобождаването и, тя се предава октомври месец, при което той разпуска саксонските офицери и инкорпорира целия личен състав в собствената си армия. На следващата пролет той нахлува в Бохемия с армия от 64 000 и оперира към Прага, където принц Карл е събрал към 70 000 войска. На 6 май 1757, след кратка, но яростна битка Фридрих разбива австрийците, въпреки че в атаката му има няколко почти фатални грешки. Той недостатъчно добре разузнава терена, през който възнамерява да атакува и когато пехотата му напредва, тя се озовава в дълбоко кално блато под обстрела на австрийската артилерия от само около 400 крачки. Ветеранът Шверин е убит в тази първа атака. Фридрих, виждайки пехотата си неспособна да помръдне, изпраща кавалерията си да обходи австрийския десен фланг, с което отваря дупка в техния център. Нахлувайки през този пробив, прусаците сломявт съпротивата на австрийската армия, която се разбягва по посока Прага. Градът бива съответно веднага обсаден от Фридрих. Загубите в тази битка са големи, всяка от страните губи по около 14 000 войници.
Но тези действия на юг са само прелюдия за масирано движение срещу Прусия от всички страни. Юли същата година 100 000 французи под командването на маршал Дестре нахлуват в Хановер, докато 24 000 французи и 60 000 австрийци под Карл, херцог на Собис, се придвижват от Франкония с цел да се обединят с Дестре. Австрийската главна армия, сега 110 000 души под командването на маршал Даун, напредва към Прусия от Бохемия, докато 100 000 руснаци от своя страна, под командването на маршал Апраскин, завзимат източна Прусия, макар и доволно бавно. 16 000 шведи също десантират в Померания.
Най-забележителния пълководец през 18ти век, неговите военни нововъведения извеждат пруската армия пред съвременниците и за цели 50 години.
Внук на Джордж І от Англия и най-големия оцелял наследник (от 14 деца) на София Хановерска и крал Фридрих Вилхелм от Прусия , Карл Фридрих е роден на 24 януари 1713г. Като дете той е бил доста слабоват, но въпреки това още от рано е предназначен, както и всички синове на кралското и благородническите семейства, за военна кариера. Въпреки стабилна неприязън към академичните занимания (той говори и пише на немски на средно ниво и използва френския като майчин език) Фридрих е поставен да командва сто други кадета още докато е на девет годинки. Не след дълго обаче, младия принц Фридрих причинява доста главоболия на баща си, развивайки предпочитание към по-мекия живот на музиката и литературата и неприязън към всякаква форма на милитаризъм. След публично мъмрене от страна на баща си, принцът е произведен майор на Потстдамските гвардейци когато е на 15 години, но четири години по-късно той дезертира и се опитва да избяга от страната. Арестуван е, съзаклятника му (колега офицер) е осъден и екзекутиран, а самия той е хвърлен в тъмница със смъртна присъда. След намесата на няколко чуждестранни дипломати обаче и след като обявавя, че се разкайва за делата си, той е освободен от баща си и възстановен на предишния си ранг и военна част.
След този епизод явно принц Фридрих се помирява с крал Фридрих Вилхелм и се отдава пълноценно на военните си задължения. На 20годишна възраст е назначен като командващ на пехотния полк Фон дер Голц, пост, който той поема с ентусиазъм и явно умение, което пък води до разрешение от страна на баща му да се запише доброволец в прусашкия контингент , воюващ срещу французите около Рейн, където той изкарва няколко месеца под командването на великия пълководец принц Ойген.
На 31 май 1740г. Умира Фридрих Вилхелм и принц Фридрих заема мястото му на престола. Той наследява потенциално най-силната армия в Европа, разширена от баща му до 80 000 души, рекрутирани от най-бедните слоеве на населението, но командвани – неентусиазирано - от офицери от благородничеството. Чрез железна дисциплина и организаторския гений на принц Луи от Анхалт-Десау старият крал успява да трансформира този необещаващ материал във високо ефективна сила.
Фридрих също така наследява и други качества от баща си: въпреки забежките му по културата и изкуството, той е хладнокръвен и строг дисциплинар – като личност мъж на честта, но като владетел коварен, ненадежден и лукав като лисица. Толкова сложен характер и такъв гений са невъзможни за анализ, но военните му постижения предизвикват възхищение.
Когато император Карл VІ Австрийски умира на 20 октомври 1740, Мария Тереза наследява властта в Хабсбургската империя, но нейното наследство е оспорвано от трима външни претенденти. Фридрих ІІ предлага подкрепата си срещу тези тримата, но в замяна изавява намерението си да окупира Силезия според стара претенция за присъединяването на Бранденбург към Прусия. Когато Мария Тереза отказва да приеме това изискване Фридрих бързичко нахлува в Силезия с 28 000 души.
Първата Силезка война започва с леко постигнат успех за Фридрих, чиято инвазия, рано в 1741г., изненадва малкото австрийци и ги принуждава да се затворят в градовете. Междувременно конт Нийперг събира внушителна армия в Бохемия и на свой ред изненадва Фридрих през март и април и си възвръща голяма част от изгубената територия. Сблъсъкът е на 10 април при Молвиц и Фридрих е принуден на бяга от бойното поле, когато неговата флангова кавалерия е лошо разбита от превъзхождащата я австрийска конница, но прусашката пехота – командвана от конт фон Шверин, ветеран от Бленхайм – устоява твърдо, контраатакува и в крайна сметка разгонва австрийците от бойното поле. Това е единствения случай, когато Фридрих напуска все още оспорвана битка, но – и много по-важно – този случай засилва решението му да реорганизира и значително да подобри прусашката кавалерия, процес който поглъща голяма част от вниманието му през следващите 12 години.
Другата важна битка от Първата Силезка война се провежда една година по-късно близо до селцето Хотузиц (?), на 17 май 1742г. и тя се оказва решителна. Първоначалното развитие на битката е точно обратното на тази про Молвиц. В този случай прусашката кавалерия – вече показвайки резултатите от вниманието на Фридрих – е тази, която прегазва австийската, докато австрийската пехота се прикрива от нея в тесните простраства на селото, където прусашките конници не могат да се разгърнат. Следва успорвана битка между съответните пехоти, но в крайна сметка усилията на пруската кавалерия се оказват решаващите за изхода на битката и австрийците са стабилно набити и търпят значителни загуби. Това поражение кара Мария Тереза да поиска мир от Фридрих в договора от Бреслау, чрез който отстъпва Силезия на Прусия. Страничния ефект от договора е огромния скок в реномето на пруската армия.
Въпреки това заплахата от страна на Австрия не отминава и през 1743-4г. френските военни неуспехи, особено в битката при Детинген на 27 юни 1743, значително увеличават опасността Прусия да остане сама срещу цялата мощ на Австрия. Фридрих също така подозира, че Мария Тереза замисля да реокупира Силезия. Затова той се съюзява отново с Франция и Бавария и когато Австрия нахлува в Елзас той потегля с 80 хил армия през Саксония, Лузатия и Силезия към Бохемия, завзимайки Прага на 2 септември 1744г.
След договора от Фюсен 22 април 1745г., чрез който Австрия изкарва Бавария от войната (след като австрийската армия хваща баварската в зимен лагер и я разбива в битката при Амберг на 7 януари), Фридрих се оказва изолиран от Франция, единствения му активен съюзник. Армията му в Силезия е постоянно тормозена от австрийски и унгарски нередовни части, но чрез умелото използване на шпиони и предоставянето на противника на фалшива информация той успява тайно да концентрира 60 хил армия, с която бързо и потайно напредва срещу главната австрийска армия от 80 хил души под командването на император Карл VІІ при Хоенфрийдберг през ноща на 3-4 юни. На зазоряване на следващия ден Фридрих нанася удара си и след само 2 часа печели победа, която според думите му е по-решаваща от всяка друга от Бленхайм дотогава. Прусашката пехота просто съкрушава австрийската със своята превъзхождаща дисциплина и стрелба, докато австрийската кавалерия отказва да влезе в бой с реорганизираната конница на Фридрих. Австрийците губят 9000 убити и ранени, 7000 пленени и 8000 дезертьори. Загубите на Фридрих са едва 1000 души.
Продължение:
Постепенно обаче армията на Фридрих започва да усеща ефекта от своята изолация и от засилването на действията на партизаните, затова той решава да се завърне обратно към Силезия. Отстъплението спира при селцето Сор, но на 30 септ. той изведнъж разбира, че Карл го е надманеврирал и е заел с армията си командваща позиция на височините зад десния му фланг. Вярвайки че Фридрих няма да предприеме атака с неговите 18хил души срещу тяхната силна позиция, австрийците откриват тежък артилерийски огън срещу прусаците под тях. Но Фридрих съвсем непоколебимо завърта цялата си армия и хвърля цялата си тежест в ешелон срещу австийското ляво крило, разбивайки всяка съпротива. Зашеметените австрийци отстъпват на северозапад, оставяйки 8000 убити и ранени, 22 оръдия и проходите широко отворени за необеспокояваното оттегляне на Фридрих към Силезия.
С напредването на зимата и Фридрих и Карл допускат, че другия ще презимува с армията си. Фридрих наистина се подготвя за зимуване, но Карл вместо това подсилва с подкрепления своята армия и нахлува в Прусия в координация с една саксонска армия под командването на маршал Рутковски с цел Берлин. Но шпионите на Фридрих бързо научават на австрийския план и прусашки части от лека кавалерия, кирасири и пехота удрят саксонците по време на марш при Хенерсдорф на 23 ноември, причинявайки стабилни загуби. Губейки предимството на изненадата, Карл решава да се оттегли обратно към Бохемия. Още едно поражение за съюзниците при Кеселсдорф на 15 декември, великолепно изработено от прусашката пехота, с подкрепата на кавалерията, напредваща в сняг и по нанагорнище срещу огъня на 9000 мускета, довежда до края на Втората Силезка война. Договорът от Дресден е ратифициран 10 дена по-късно.
В тези войни Прусия отново и отново се изправя пред поражение, но то и бива спестено от превъзходната и пехота и кавалерия, и двете превъзходно командвани, и двете брилянтно водени в унисон от Фридрих, чийто дързост и тактики неизменно изненадват и поразяват опонентите му.
Силезките войни довеждат до въвеждането на нови тактики, където въпреки несъмнените успехи на армията на Фридрих, се проявяват и някои недостатъци. Като цяло пехотата му е добре подготвена, въпреки че бива прогресивно разширявана като численост с неизбежното за това “размиване” на опитните кадри. Редовната кавалерия обаче, която се проваля при Молвиц, се оказва неспособна да контрира нередовните магиарски хусари и кроатската лека кавалерия. Затова Фридрих формира нов гвардейски полк, пет нови драгунски полка и в периода 1742-73 не по-малко от 81 германски и 9 босненски хусарски ескадрона. В 1740 Фридрих наследява от баща си артилерия, наброяваща не повече от 6 полеви роти, следващата година той удвоява тази бройка, в следващите 20 години артилерията му достига до 30 роти, организирана в три ясно разграничени вида – крепостна, полкова и батарейна (какво точно се има предвид обаче не обясняват – полковата предполагам е малко по-лека от “батарейната” и е прикрепена организационно към полк, докато другата е под армейско командване). В 1759 въвежда също така бърза конна артилерия, която действа с успех през Седемгодишната война в подкрепа на кавалерията му.
След двете Силезки войни Фридрих води доста арогантна дипломация спрямо съседите си, с което разбира се отчуждава френския крал и руската императрица, и една особено нелепа конспирация за разтрогването на руско-английската коалиция води до реакционарен алианс между Русия, Австрия и Франция срещу Прусиям, която запазва една леко несигурна коалиция с Англия. Фридрих никак не спомага за закрепването на тази коалиция с предварителната си атака и инвазия на Саксония на 29 август 1756г., без дори да се консултира с Англия, под претекст, че очаква неминуема Руско-австрийска атака срещу себе си. Оставяйки 80 000 души да защитават източната и западната му граници, той нахлува дълбоко в Саксония с 70 000 души, окупирайки Дресден на 10 септември и с това предизвиквайки Седемгодишната война – глупав конфликт, който ще отнеме живота на четвърт милион души и ще донесе изтощение и финансов банкрут на главните участници без никакви значителни териториални придобивки за никой.
Първият успех на Фридрих във войната идва когато, след като е затворил и обсадил саксонската армия в Пирна и след отбиването на всички опити за освобождаването и, тя се предава октомври месец, при което той разпуска саксонските офицери и инкорпорира целия личен състав в собствената си армия. На следващата пролет той нахлува в Бохемия с армия от 64 000 и оперира към Прага, където принц Карл е събрал към 70 000 войска. На 6 май 1757, след кратка, но яростна битка Фридрих разбива австрийците, въпреки че в атаката му има няколко почти фатални грешки. Той недостатъчно добре разузнава терена, през който възнамерява да атакува и когато пехотата му напредва, тя се озовава в дълбоко кално блато под обстрела на австрийската артилерия от само около 400 крачки. Ветеранът Шверин е убит в тази първа атака. Фридрих, виждайки пехотата си неспособна да помръдне, изпраща кавалерията си да обходи австрийския десен фланг, с което отваря дупка в техния център. Нахлувайки през този пробив, прусаците сломявт съпротивата на австрийската армия, която се разбягва по посока Прага. Градът бива съответно веднага обсаден от Фридрих. Загубите в тази битка са големи, всяка от страните губи по около 14 000 войници.
Но тези действия на юг са само прелюдия за масирано движение срещу Прусия от всички страни. Юли същата година 100 000 французи под командването на маршал Дестре нахлуват в Хановер, докато 24 000 французи и 60 000 австрийци под Карл, херцог на Собис, се придвижват от Франкония с цел да се обединят с Дестре. Австрийската главна армия, сега 110 000 души под командването на маршал Даун, напредва към Прусия от Бохемия, докато 100 000 руснаци от своя страна, под командването на маршал Апраскин, завзимат източна Прусия, макар и доволно бавно. 16 000 шведи също десантират в Померания.
Comment