Петър I или наричан още Петър Велики е роден през 1672г. Той е цар на Русия от 1682 до 1725г. Петър е водеща фигура във въздигането на имперска Русия.
Петър е най- малкото дете на цар Алексей Романов от втората съпруга на царя- Наташа Наришкина. От първия си брак с Мария Милославска, Алексей има 3 деца: престолонаследника Фьодор( бъдещ Фьодор III ), царевна София Алексеевна и умствено неразвитият Иван. След смъртта на Фьодор III избухва борба за власт между двата рода- Наришкини и Милославски. Наришкини в началото успяват да осигурят наследяване на трона от 10- годишния Петър. Скоро партията на Милославски подстрекава стрелците( лична гвардия на царя) към бунт в Москва. Стрелците убиват много от подръжниците на Петър. Като последица от въстанието Русия има двама съвладетели- Петър I и Иван V , които управляват под регентството на сестра си София.
Петър прекарва по- голямата част от детството си в предградията на Москва, обграден от приятели от болярските среди. Неговата дарба на водач, проличва при военните игри, които той организира в SIEGECRAFT. В допълнение Петър експериментира с корабостроене върху езерото Переяславъл. Младия Петър учи основите на западната военна наука от европейски войници и авантюристи, които живеят в Чуждестранно селище, близо до Москва. Най- влиятелните му чуждестранни приятели са: шотландеца Гордън Патрик, швейцареца Франсоа Льофьорт и холандеца Франц Тимерман. През 1689г. царевна София организира преврат срещу Петър , който този път е подкрепен от вярна нему част от стрелците и потушава бунта. Петър поема самостоятелно управлението на страната, Наришкини напускат правителството. След смъртта на Иван V през 1696г. Петър остава единствен цар на Русия( до смъртта си Иван не участва реално в държавното управление).
Русия почти през цялото царуване на Петър води войни. През 16 и началото на 17в. страната се бори на северозапад срещу Швеция в стремеж да придобие излаз на Балтийско море и на юг срещу Отоманската империя. Продължавайки политиката на своите предшественици, Петър въвлича Русия в голямата европейска политика и я превръща Велика сила. Неговото най- рисковано начинание е завземането на Азов от турците през 1696г. , след неуспешен поход през 1695г. Петър започва европейска обиколка( 1697- 9, пътувайки под чуждо име , зада оформи съюз срещу Турция и да усвои западните военни техники и по този начин да модернизира руската армия. Той не успява да оформи антитурски военен съюз, но разговорите му с краля на Полша- Август, водят до създаване на Антишведски съюз( 1699).
Петър придобива знания за западните промишлени техники( дори работи известно време в Холандия като дърводелец на кораб) и наема много европейски специалисти на работа в Русия. През 1698г. той се завръща в Русия за да модернизира въоръжените сили на страната и извърши вътрешни реформи. През 1700г. сключва мир с Отоманската империя. В съюз с Дания и Саксонско- полската държава( курфюрста на Саксония Август е крал на Полша) Петър започва Северната война( 1700- 1721) срещу Швеция. Въпреки, че е победен първо при Нарва( 1700) от 18 годишния шведски крал Карл XII , Петър методично започва да печели войната и разгромява Карл при Полтава ( 1709), а самият шведски крал напуска позорно бойното поле и бяга в Турция. Съгласно мирният договор, подписан в Нюстад( 1721) Русия придобива Карелия, Ингерманланд и Ливония.
Завоеванията на Петър на юг са по- малко успешни. Отоманците си връщат Азов през 1711г. Дербент, Баку и южното крайбрежие на Каспийско море , завладяни във войната с Персия( 1722- 1723) са загубени. На изток Русия разширява контрола си над Сибир, но не успява да покори Кива. Първите дипломатически мисии на Петър в Китай са неуспешни, но през 1727г. е сключен договор в KYAKHTA , който установява руско- китайската граница и търговските отношения между двете страни. Интересът на Петър към имперско разширяване, го кара да финансира първото пътешествие на Витус Беринг.
През 1698г. Петър се връща в Русия шри новините за подготвян бунт във войската, който според слухове е подбуден от сестра му София. Той предприема драстични мерки спрямо опозицията си. Екзекутирани са около 799 стрелци, а София е заточена в метох. В деня след връщането си царят лично отрязва брадите на болярите си и им нарежда да заменят дрехите си с такива по западен образец. Тази атака маркира началото на политиката на Петър да принуди Русия да възприеме европейските начин на живот и култура. Повечето от реформите му следват експериментите на неговите предшественици, но неговите брутални методи правят политиката му революционна.
Петър уголемява и модернизира армията, създава руския военноморски флот и основава военни училища за обучение на мъжете за военна служба. За да финансира военната си реформа , той създава държавни монополи, реформира данъчната система( облага с данък дори водката, брадите, обувките) . Петър насърчава и субсидира частната стопанска инициатива, създава държавни мини и фабрики( Уралските железни заводи) , за да осигури ресурси за военната си политика. Реформира административната машина на Русия. Учредява Сенат, нова система на централна администрация и се опитва да реформира провинциалното и местно управление.
Петър подчинява всички съсловия на руското общество за държавните цели и нужди. Той уголемява благородничеството, налага му допълнителни задължения, принуждава синовете на аристократите да посещават военни или технически училища. За да контролира благородниците, царят създава Таблица на чиновете, съгласно която издигането в армията или администрацията става не на база произход, а на база умения и заслуги. Икономическата сила на болярите е засилена чрез промени в поземленото законодателство. Крепостните допълнително са обвързани с болярите и земята. Петър подчинява църквата, заменяйки Патриаршията със Свети синод , оглавен от патриаршески наместник, определян от царя.
Петър модернизира и бита на руснаците. На мъжете е забранено да имат дълги бради и да носят дълги роби, жените са освободени от тяхното подчинено положение и са подобрени делата на съда. Той изпраща много руснаци на обучение на Запад и през 1725г. създава Руска академия на науките. Реформиран е календарът и е опростена азбуката. Столицата Москва е преместена в създадения от Петър град на Балтийски море- Санкт Петербург, който се превръща в символ на реформите на царя и на новата- модерна и европейска Русия. Въпреки всичките си усилия Петър не успява да изкорени корупцията в администрацията и съда и да вестернизира селячеството).
Неговите реформи са смятани от някои за светотатствени и нереални и имат широка опозиция в Русия. Консервативната част от духовенството го обвинява, че е антихрист. Сред недоволните е и синът на Петър- престолонаследника Алексей, който бяга от Русия, а по- късно се връща, но е осъден за държавна измяна( заговорничил е с Карл XII и Леополд I срещу баща си). Алексей е осъден на смърт и умира два дни преди екзекуцията( 1718) си в затвора вследствие на жестоки изтезания. Има теория, че е удушен в килията по заповед на Петър, който заповядва синът( именно отношенията с Алексей са голямата трагедия в личния живот на Петър ) му да бъде погребан под една стълба. През 1721г. Сенатът дава на Петър титлата " император на цяла Русия". През 1722г., той обявява изборът на наследник на трона да бъде зависим от волята на действащия монарх. През 1724г, Петър коронясва втората си съпруга Екатерина за съвладетел( тя е литовка от селски произход), пленена е от шведите и Петър първо я прави своя метреса, а по- късно се жени за нея( 1712). Нейното включване към трона е под влиянието на фаворита на Петър- княз Александър Данилович Меншиков( той е от селски произход и благодарения на Льофьорт се издига в двора и след смъртта на швейцареца става любимец на Петър. Меншиков е известен както с алчността и подкупния си характер, а също и с това че е безразсъдно смел и абсолютно верен на Петър). Въпреки, че много от реформите на Петър са прибързани и необмислени, за да бъдат напълно успешни , неговото господство прави голяма крачка към преобразяването на средновековното Московско царство в съвременна Русия).
Характера на Петър съчетава както варварска жестокост, така и самоотвержена преданост към " Матюшка Рус" . Петър е безпощаден към враговете на Русия и мил и щедър, към тези които са предани на Отечеството. В знаменитата си реч към войниците преди сражението край Полтава, той заявява " Спомнете се, че вие не се биете за Петър, а за рода ваш, за народа всерусийски". Петър е бил висок и здрав физически мъж. Винаги е бил готов и е търпял всички лишения и усилия, които е изисквал от поданиците си, без да се замисля за положението си. Той е сред първите бойни редици в най- големите си сражения, рискувайки живота си без страх.
Петър подчинява живота и свободите на поданиците си на своята концепция за благополучието на Русия. Като много от своите предшественици той смята, че жестокостта е необходимо средство за преобразяването на Русия. Дори и сега Петър си остава отчасти спорна личност в руската история. Тези, които разглеждат Русия като европейска сила, хвалят политиката му на Вестернизация , а други които поддържат уникалната цивилизация на Русия го атакуват заради промяна на посоката на развитие на Русия. Хората , които харесват имперското разширяване на Русия и обществените реформи на Петър , разглеждат бруталните му методи като болезнена необходимост, докато други са ужасени от тях и смятат, че цената за постиженията му е била прекалено жестока. Александър Пушкин ( великият руски поет посвещава на императора някои от най- великите си творби: " Медният конник", " Араптът на Петър Велики", " Полтава" )казва за Петър " Царят вдигна Русия на крака с желязна юзда". Петър е увековечен в Санкт Петербург със знаменития паметник " Медния конник" на Площада на декабристите. Известни са картините : " Петър I разпитва царевич Алексей", " Умиращият Петър I през погледа на една птичка, кацнала на прозорец" , " Петър I в утрото на екзекуцията на стрелците" и др. Въобще името и живота на Петър Велики заемат обширно място и днес в руската наука, култура и обществен живот.
Това е първата историческа личност, която предлагам за дискусия. Смятам, че е хем достатъчно известна, хем има много за коментиране.
Петър е най- малкото дете на цар Алексей Романов от втората съпруга на царя- Наташа Наришкина. От първия си брак с Мария Милославска, Алексей има 3 деца: престолонаследника Фьодор( бъдещ Фьодор III ), царевна София Алексеевна и умствено неразвитият Иван. След смъртта на Фьодор III избухва борба за власт между двата рода- Наришкини и Милославски. Наришкини в началото успяват да осигурят наследяване на трона от 10- годишния Петър. Скоро партията на Милославски подстрекава стрелците( лична гвардия на царя) към бунт в Москва. Стрелците убиват много от подръжниците на Петър. Като последица от въстанието Русия има двама съвладетели- Петър I и Иван V , които управляват под регентството на сестра си София.
Петър прекарва по- голямата част от детството си в предградията на Москва, обграден от приятели от болярските среди. Неговата дарба на водач, проличва при военните игри, които той организира в SIEGECRAFT. В допълнение Петър експериментира с корабостроене върху езерото Переяславъл. Младия Петър учи основите на западната военна наука от европейски войници и авантюристи, които живеят в Чуждестранно селище, близо до Москва. Най- влиятелните му чуждестранни приятели са: шотландеца Гордън Патрик, швейцареца Франсоа Льофьорт и холандеца Франц Тимерман. През 1689г. царевна София организира преврат срещу Петър , който този път е подкрепен от вярна нему част от стрелците и потушава бунта. Петър поема самостоятелно управлението на страната, Наришкини напускат правителството. След смъртта на Иван V през 1696г. Петър остава единствен цар на Русия( до смъртта си Иван не участва реално в държавното управление).
Русия почти през цялото царуване на Петър води войни. През 16 и началото на 17в. страната се бори на северозапад срещу Швеция в стремеж да придобие излаз на Балтийско море и на юг срещу Отоманската империя. Продължавайки политиката на своите предшественици, Петър въвлича Русия в голямата европейска политика и я превръща Велика сила. Неговото най- рисковано начинание е завземането на Азов от турците през 1696г. , след неуспешен поход през 1695г. Петър започва европейска обиколка( 1697- 9, пътувайки под чуждо име , зада оформи съюз срещу Турция и да усвои западните военни техники и по този начин да модернизира руската армия. Той не успява да оформи антитурски военен съюз, но разговорите му с краля на Полша- Август, водят до създаване на Антишведски съюз( 1699).
Петър придобива знания за западните промишлени техники( дори работи известно време в Холандия като дърводелец на кораб) и наема много европейски специалисти на работа в Русия. През 1698г. той се завръща в Русия за да модернизира въоръжените сили на страната и извърши вътрешни реформи. През 1700г. сключва мир с Отоманската империя. В съюз с Дания и Саксонско- полската държава( курфюрста на Саксония Август е крал на Полша) Петър започва Северната война( 1700- 1721) срещу Швеция. Въпреки, че е победен първо при Нарва( 1700) от 18 годишния шведски крал Карл XII , Петър методично започва да печели войната и разгромява Карл при Полтава ( 1709), а самият шведски крал напуска позорно бойното поле и бяга в Турция. Съгласно мирният договор, подписан в Нюстад( 1721) Русия придобива Карелия, Ингерманланд и Ливония.
Завоеванията на Петър на юг са по- малко успешни. Отоманците си връщат Азов през 1711г. Дербент, Баку и южното крайбрежие на Каспийско море , завладяни във войната с Персия( 1722- 1723) са загубени. На изток Русия разширява контрола си над Сибир, но не успява да покори Кива. Първите дипломатически мисии на Петър в Китай са неуспешни, но през 1727г. е сключен договор в KYAKHTA , който установява руско- китайската граница и търговските отношения между двете страни. Интересът на Петър към имперско разширяване, го кара да финансира първото пътешествие на Витус Беринг.
През 1698г. Петър се връща в Русия шри новините за подготвян бунт във войската, който според слухове е подбуден от сестра му София. Той предприема драстични мерки спрямо опозицията си. Екзекутирани са около 799 стрелци, а София е заточена в метох. В деня след връщането си царят лично отрязва брадите на болярите си и им нарежда да заменят дрехите си с такива по западен образец. Тази атака маркира началото на политиката на Петър да принуди Русия да възприеме европейските начин на живот и култура. Повечето от реформите му следват експериментите на неговите предшественици, но неговите брутални методи правят политиката му революционна.
Петър уголемява и модернизира армията, създава руския военноморски флот и основава военни училища за обучение на мъжете за военна служба. За да финансира военната си реформа , той създава държавни монополи, реформира данъчната система( облага с данък дори водката, брадите, обувките) . Петър насърчава и субсидира частната стопанска инициатива, създава държавни мини и фабрики( Уралските железни заводи) , за да осигури ресурси за военната си политика. Реформира административната машина на Русия. Учредява Сенат, нова система на централна администрация и се опитва да реформира провинциалното и местно управление.
Петър подчинява всички съсловия на руското общество за държавните цели и нужди. Той уголемява благородничеството, налага му допълнителни задължения, принуждава синовете на аристократите да посещават военни или технически училища. За да контролира благородниците, царят създава Таблица на чиновете, съгласно която издигането в армията или администрацията става не на база произход, а на база умения и заслуги. Икономическата сила на болярите е засилена чрез промени в поземленото законодателство. Крепостните допълнително са обвързани с болярите и земята. Петър подчинява църквата, заменяйки Патриаршията със Свети синод , оглавен от патриаршески наместник, определян от царя.
Петър модернизира и бита на руснаците. На мъжете е забранено да имат дълги бради и да носят дълги роби, жените са освободени от тяхното подчинено положение и са подобрени делата на съда. Той изпраща много руснаци на обучение на Запад и през 1725г. създава Руска академия на науките. Реформиран е календарът и е опростена азбуката. Столицата Москва е преместена в създадения от Петър град на Балтийски море- Санкт Петербург, който се превръща в символ на реформите на царя и на новата- модерна и европейска Русия. Въпреки всичките си усилия Петър не успява да изкорени корупцията в администрацията и съда и да вестернизира селячеството).
Неговите реформи са смятани от някои за светотатствени и нереални и имат широка опозиция в Русия. Консервативната част от духовенството го обвинява, че е антихрист. Сред недоволните е и синът на Петър- престолонаследника Алексей, който бяга от Русия, а по- късно се връща, но е осъден за държавна измяна( заговорничил е с Карл XII и Леополд I срещу баща си). Алексей е осъден на смърт и умира два дни преди екзекуцията( 1718) си в затвора вследствие на жестоки изтезания. Има теория, че е удушен в килията по заповед на Петър, който заповядва синът( именно отношенията с Алексей са голямата трагедия в личния живот на Петър ) му да бъде погребан под една стълба. През 1721г. Сенатът дава на Петър титлата " император на цяла Русия". През 1722г., той обявява изборът на наследник на трона да бъде зависим от волята на действащия монарх. През 1724г, Петър коронясва втората си съпруга Екатерина за съвладетел( тя е литовка от селски произход), пленена е от шведите и Петър първо я прави своя метреса, а по- късно се жени за нея( 1712). Нейното включване към трона е под влиянието на фаворита на Петър- княз Александър Данилович Меншиков( той е от селски произход и благодарения на Льофьорт се издига в двора и след смъртта на швейцареца става любимец на Петър. Меншиков е известен както с алчността и подкупния си характер, а също и с това че е безразсъдно смел и абсолютно верен на Петър). Въпреки, че много от реформите на Петър са прибързани и необмислени, за да бъдат напълно успешни , неговото господство прави голяма крачка към преобразяването на средновековното Московско царство в съвременна Русия).
Характера на Петър съчетава както варварска жестокост, така и самоотвержена преданост към " Матюшка Рус" . Петър е безпощаден към враговете на Русия и мил и щедър, към тези които са предани на Отечеството. В знаменитата си реч към войниците преди сражението край Полтава, той заявява " Спомнете се, че вие не се биете за Петър, а за рода ваш, за народа всерусийски". Петър е бил висок и здрав физически мъж. Винаги е бил готов и е търпял всички лишения и усилия, които е изисквал от поданиците си, без да се замисля за положението си. Той е сред първите бойни редици в най- големите си сражения, рискувайки живота си без страх.
Петър подчинява живота и свободите на поданиците си на своята концепция за благополучието на Русия. Като много от своите предшественици той смята, че жестокостта е необходимо средство за преобразяването на Русия. Дори и сега Петър си остава отчасти спорна личност в руската история. Тези, които разглеждат Русия като европейска сила, хвалят политиката му на Вестернизация , а други които поддържат уникалната цивилизация на Русия го атакуват заради промяна на посоката на развитие на Русия. Хората , които харесват имперското разширяване на Русия и обществените реформи на Петър , разглеждат бруталните му методи като болезнена необходимост, докато други са ужасени от тях и смятат, че цената за постиженията му е била прекалено жестока. Александър Пушкин ( великият руски поет посвещава на императора някои от най- великите си творби: " Медният конник", " Араптът на Петър Велики", " Полтава" )казва за Петър " Царят вдигна Русия на крака с желязна юзда". Петър е увековечен в Санкт Петербург със знаменития паметник " Медния конник" на Площада на декабристите. Известни са картините : " Петър I разпитва царевич Алексей", " Умиращият Петър I през погледа на една птичка, кацнала на прозорец" , " Петър I в утрото на екзекуцията на стрелците" и др. Въобще името и живота на Петър Велики заемат обширно място и днес в руската наука, култура и обществен живот.
Това е първата историческа личност, която предлагам за дискусия. Смятам, че е хем достатъчно известна, хем има много за коментиране.
.
Comment