Исторически загадки: маскираният затворник

[boilad]

Намерих едни стари записки за неразгадан случай от 17 век. Това е един от онези случаи, които оставят изследователя в недоумение, но същевременно изглежда, че нямат решаващо значение за хода на историческите събития.
И така, представям ви "загадката на маскирания затворник", но не по романа на Дюма.

П. П. По книгата на Ефим Черняк "Пет столетия тайна война"

[boilad]

².Фактите

На 18 септември 1698 г. коменданта на Бастилията Дьо Жунка записва в дневника си, че в три часа след обяд наследника на поста му Бенин Доверн дьо Сен Мар пристигнал в Париж през предградието Сент Антоан, пътувайки в закрита карета охранявана от конници. В каретата пътувал и тайнствен затворник, който преди това бил в държавния затвор в Пинероло.
Пинероло е малко селище в подножието на Алпите в Северна Италия. То е френско владение от 1631 г. През 1665 г., по заповед на военния министър Лувоа, Сен Мар е назначен за комендант на затвора в Пинероло, на който пост остава до 1681 г.
По-късно в дневника си Дьо Жунка съобщава, че доведения от Сен Мар затворник умрял внезапно без да е боледувал докато бил в Бастилията, а в списъка на умрелите бил записан под чуждо име. В полето автора е добавил, че името било Дьо Маршиел. В списъка пък е записано: "На 19 (ноември 1703 г.) Маршиоли, около 45 годишен, умря в Бастилията".
По време на пребиваването си в Бастилията затворникът доведен от Сен Мар най-често носел кадифена маска (легендата за желязната маска се появява по-късно).
Един от шпионите на Луи Х²V - Константин дьо Ренвил - бил обвинен в измяна и затворен в Бастилията през 1702 г., когато "маскирания" бил още жив. Когато излиза на свобода през 1713 г. в Амстердам Ренвил публикува "Френската инквизиция или история на Бастилията". Там той твърди, че случайно видял през 1705 г. един затворник, когото стражата побързала да обърне с гръб към него. Ако това сведение действително се отнася до затворника доведен от Сен Мар, то най-вероятно е допусната печатна грешка в годината, или паметта на автора му изневерява, все пак едва ли в затвора е имал възможност да си води записки. Чрез хирурга на Бастилията - Рейл - той научил, че видения от него затворник е осъден доживот и вече 31 години е затворен, защото като ученик на 12 или 13 години писал стихове против йезуитите. Преди да бъде доведен в Бастилията, бил държан на остров Сент Маргьорит.
Последното сведение изглежда достоверно, защото преди да бъде назначен в Бастилията Бенин Доверн дьо Сен Мар от април 1687 г. е бил губернатор на острова. Освен това и други съвременници пишат, че тайнствения затворник е бил на този остров. Волтер, който от 16 май 1716 до 14 април 1717 г., а по-късно от 17 до 26 април 1726 г., също е затворник в Бастилията, пише, че Сен Мар довел "маскирания" от Сент Маргьорит. Според него "маскирания" бил затворен след смъртта на кардинал Джулио Мазарини (след март 1661 г.) и преди преместването му в Бастилията бил посетен от военния министър Лувоа, който разговарял с него прав и с внимание, което говори за почит.

Следва...

[boilad]

Абат Папон в публикуваната през 1780 г. книга "Литературно пътешествие в Прованс" пише, че разговарял с един около 80-годишен офицер от запаса, който разказал, че лекарят на неговата рота служил на Сент Маргьорит. Там видял как затворникът изхвърлил парче от ризата си, бяла на цвят, на което пишело нещо. Лекаря предал посланието на Сен Мар, който строго го разпитал дали е прочел бележката. Той отричал, но след два дни бил намерен мъртъв в леглото си.
Както научаваме от преписката на Лувоа и Барбезие (който наследил баща си на поста военен министър) със Сен Мар, последния води постоянно със себе си един точно определен затворник, от Пинероло към Екзил, Сент Маргьорит и Бастилията, за когото са полагани изключителни грижи. Така например, малко след пристигането си на остров Сент Маргьорит, на 8 януари 1688г. Сен Мар пише на Лувоа, че затворника с когото е пристигнал е настанен в комфортна килия и е охраняван от сигурна стража. На 17 ноември 1697 г. Барбезие предупреждава в писмо Сен Мар за необходимостта от предпазни мерки, а на 19 юли 1698 г. му нарежда да съобщи на Дьо Жунка да подготви килия за този затворник.

Следва...

[boilad]

По времето, когато Сен Мар е комендант на Пинероло, там се намират седем държавни престъпници: 1. бившия министър Фуке, аресуван през 1661 г. с участието на Сен Мар, който от тогава се радва на кралската благосклонност. Фуке умира през март 1680 г.; 2. висшия аристократ Лозьон, който е арестуван през 1671 г. и е освободен няколко месеца преди Сен Мар да замине за Екзил; 3. шпионина Дюбрьой, който бил двоен агент, арестуван е през април 1676 г. и отначало бил затворен в крепостта Брисаш, а през юни същата година е преместен в Пинероло; 4. някакъв монах, който полудял, вероятно арестуван през 1674 г.; 5. Ла Ривиер - слуга на Фуке, който до смъртта на господаря си не е смятан за затворник; 6. Ерколе Матиоли - бивш министър в Мантуа, доведен в Пинероло на 2 май 1679 г.; 7. някой си Йосташ Доже, арестуван край Дюнкерк и затворен в Пинероло на 14 август 1669 г. През 1687 г. в Пинероло е доведен още един затворник - някой си Д`Ерз, но по това време Сен Мар вече е на Сент Маргьорит. Когато през април 1694 г. местят останалите в Пинероло затворници на Сент Маргьорит, Д`Ерз остава на острова и след заминаването на Сен Мар за Бастилията. От другите затворници, някой от които е "маскирания" автоматично отпадат Фуке (починал през 1680 г.) и Лозьон (освободен през 1681 г.).

Следва...

[boilad]

Преди Сен Мар да замине за Екзил Лувоа му нарежда да вземе двамата затворници от долната кула, които "имат достатъчно важно значение, за да ги оставим само във вашите ръце". Макар да не знем кои точно са те, на нас ни е известно от писмо на Сен Мар до абат Д`Естрад, който участвал в залавянето на Матиоли, че последния е оставен в Пинероло. От преписката между Барбезие и новия комендант на Пинероло Лапрад през 1693 г. става ясно, че Матиоли е имал камердинер, а в края на април 1694 г. на Сент Маргьорит умрял един от затворниците прехвърлени от Пинероло, който имал слуга - най-вероятно Матиоли, тъй като не е известно някой от другите да е имал слуга, а и те не са толкова високопоставени, за да им бъде разрешено. И тъй едва ли Матиоли е "маскирания", още повече, че залавянето му не представлява някаква особена държавна тайна, дори през 1682 г. излиза книга на тази тема, докато "маскирания" е охраняван най-строго без възможност за контакт с външни лица. Дори има стремеж затворника да бъде обграден с доверени лица, които го съпровождат по целия му път от Пинероло до Бастилията - Сен Мар, майор Росарж и свещеника Жиро. Като куриери до Париж Сен Мар използва братовчед си Дьо Бленвилиер и синовете му Луи и Гийом дьо Фармандоар. Последният е баща на Палто от когото Волтер черпи сведения за загадъчния затворник.
От писмо на Лувоа личи, че Дюбрьой също е оставен в Пинероло. Но кой точно е третият останал в Пинероло, което би ни помогнало да установин кои са двамата отведени със Сен Мар и евентуално кой от тях е "маскирания"?

Следва...

[boilad]

В самото начало на 1687 г. единия от затворниците, които са пристигнали със Сен Мар в Екзил, умира. Другия заминава със Сен Мар за остров Сент Маргьорит по начин аналогичен на влизането в Париж, но в случая затворника е болен и го носят в закрита носилка.
На 13 август 1691 г. в първото си писмо до Сен Мар Барбезие му препоръчва специално да пази затворника, който е под негов надзор вече 20 години. Тъкмо по това време Йосташ Доже навършва 22 години в затвора. За останалите за които не сме сигурни, че са били в Пинероло през периода 1681 - 1694 г., знаем, че Ла Ривиер - слугата на Фуке - е затворник от март 1680 г. (след като господаря му умира), т. е. към датата на писмото около 11 години, а монаха е затворник от април 1674 г., или 17 към датата на писмото.
Йосташ Доже остава най-сериозния кандидат за незавидната роля на "маскирания". От Волтер знаем, че затворника с маската често се оплаквал от незавиднат си съдба, а за същото Сен Мар докладва на Лувоа още през декември 1673 г.
Остава загадка кой все пак е Йосташ Доже? Каква е тайната, която той не трябва да разкрие?

Следва...

[boilad]

²². Фалшификации и спекулации с личността на "маскирания"

На практика всичко което знаем за тайнствения затворник е именно от времето прекарано в затвора. Още приживе,а и след смъртта му, властите крият истинската му самоличност. Дьо Жунка пише, че името му било дьо Маршиел, в списъка на мъртвите присъства като Маршиоли, а Сен Мар в документите писани в Бастилията го нарича Мартиоли. Това име поражда версията, че Матиоли е "маскирания", но защо, след като името е "ремонтирано" толкова прозрачно, е нужно да се крие истинската възраст на родения през 1640 г. мантуанец. Освен това биографията му е добре известна, за да не допуснем, че е знаел някаква особена тайна, която да не е известна на съвременниците му. Вероятно в случая става въпрос за съзнателна дезинформация от страна на властите.
По-късно, или тайната на "маскирания" е потулена, или Луи ХV и Луи ХV² продължават съзнателната дезинформация. Когато фаворитката на Луи ХV се зинтересувала кой е бил маскирания затворник, кралят й отговорил, че е "министър на един италиански владетел". Мария-Антоанета отправила аналогичен въпрос към съпруга си. Един от придворните, който добре помнел началото на века, казал, че затворника бил опасен италиански интригант, поданик на Мантуа. В същото време Волтер, позовавайки се на Палто, пише, че затворника бил наричан от пазачите си "Ла Тур" (Кулата) и говорел без чужд акцент.

Следва...

[boilad]

Още приживе на загадъчния затворник тръгват слухове относно самоличностаа му. В писмото от 8 януари 1688 г. Сен Мар съобщава на Лувоа, че затворника е смятан за херцог Дьо Бофор (роден през 1616 г.),който изчезнал по време на битка през 1669 г., или за "син на покойния Кромуел".
Някои от кандидатите за ролята на "маскирания", макар и с основания да са смятани за тайнствения затворник, при по-внимателно вглеждане се оказва, че не биха могли да изпълняват тази роля. Например още по времето на Волтер най-спряганото име е на Дьо Вермандоа - незаконен син на Луи Х²V и Ла Валиер, но по-късно е установено, че той е починал през 1683 г. Подобни са и кандидатурите на генерал Бюлонд, който действително е арестуван, но властите не крият този факт (Бюлонд умира през 1709 г.) и на Жак Бретел шевалие дьо Гремонвил - бивш посланик във Виена, за когото след завръщането му в Париж на 12 ноември 1673 г. не се знае нищо.

Следва...

[boilad]

Други кандидатури за "маскирания" са поставяни без всякакво основание. Луи Х²V бил незаконен син на Ана Австрийска, а "маскирания" бил брат му - истинския наследник. Съществува дори версия според която е незаконен син или внук на Анри ²V и следователно брат или племенник на Луи Х²²², който по поръчение на Ришельо станал любовник на Ана Австрийска и баща на Луи Х²V. Според друга версия е беден аристократ, който бил истинския баща на Луи Х²V. Посочвани са още патриарх Аведик, Чарлс ², Молиер, херцог Монмът, граф Керулз и не на последно място Йосташ Доже дьо Кавоа. Последния е роден през 1637 г., бивш гвардейски офицер, който се изказвал твърде свободно на религиозни теми и бил принуден от Мазарини да си подаде оставката. Един от братята му бил противник на Лувоа, бил арестуван и по-късно, въпреки мнението на министъра, освободен. Известно е, че Йосташ Доже лежал в затвора заради убийството на петнайсетгодишен паж, а сам той съобщава в писмо от 28 януари 1678 г., че са започнали да го арестуват "преди повече от десет години". Това писмо опровергава версията, че Йосташ Доже дьо Кавоа е "маскирания", защото: 1) на затворника е забранен всякакъв контакт с външни лица; и 2) той е арестуван многократно, като първия път е бил през 1667 г. Възможно е за обозначаване на "маскирания" първоначално да е бил използван псевдонима "Йосташ Доже", име добре известно на съвременниците, за да не предизвика подозрение, както по-късно е използвано името на Матиоли.

Следва...

[boilad]

²²². Летопис, или кратко сведение за затворника с кадифената маска

За удобство в летописа затворника ще бъде наричан Ла Тур - име с което е известен на постоянните си охранители. За сведение и допълнение към биографията му ще добавим, че най-вероятно е французин.
19 юли 1669 г. - военния министър Лувоа пише на Сен Мар, че в Пинероло ще бъде докаран задържан край Дюнкерк важен престъпник - слуга на име Йосташ Доже. "Извънредно важно е той да няма възможност да предаде писмено или по какъвто и да е друг начин нито на един жив човек онова което знае. Съобщавам Ви за това предварително, за да можете да му подготвите сигурно помещение под чиито прозорци никой да не минава и което да има, заключващи се двойни врати, та вашите часови, които го пазят да нямат възможност да чуват какво говори. Вие трябва лично да му давате веднъж през деня всичко необходимо и под никакъв предлог да слушате онова, което той пожелае да ви открие. Трябва да го заплашвате със смърт, ако той заговори с Вас по какъвто и да е въпрос извън всекидневните му нужди."
26 юли 1669 г. - в Пинероло пристигат две кралски заповеди. С едната се заповядва на маркиз Дьо Пиен - началник на гарнизона в състав шест роти - да окаже всякаква помощ на Сен Мар. С другата Сен Мар е уведомен, че може да поиска помощ от Дьо Пиен в случай, че срещне трудности при прилагане на мерките срещу идващия затворник. Освен това Сен Мар е разполагал с пряко подчинени на него 70 войници и офицери.

Следва...

[boilad]

14 август 1669 г. - капитан Дьо Вороа - губернатор на Дюнкерк - успешно предава Ла Тур на Сен Мар
26 март 1670 г. - Лувоа пише на Сен Мар, че в затвора има негов шпионин, който му донася с кого и за какво говори Ла Тур. Приблизително по това време краля изразява безпокойство, че затворника може да избяга, а Лувоа нарежда да го хранят с всичко каквото поика, което е странно предвид строгите норми за изхранването на затворниците.
декември 1673 г. - Сен Мар докладва на Лувоа,че Ла Тур се оплаквал от несправедливата съдба.
1674 г. - умира единия от двамата слуги на Фуке. В помощ на живия слуга Ла Ривиер Сен Мар решава да прикрипи Ла Тур, разбира се с одобрението на Лувоа, който в писмата си неведнъж повтаря, че не бива да се допуска среща между Ла Тур и херцог Лозьон, който имал право да посещава Фуке. (Последвалите събития навеждат на мисълта, че поне от тази година вече е имало идея кой ще напусне затвора жив и кой не)
23 ноември 1678 г. - Лувоа пише писмо до Фуке като му забранява да съобщи за това на Сен Мар и настоява да не допуска среща между Ла Тур и Лозьон. В писмото пита също дали Ла Тур му е разказвал за своето минало.

Следва...

[boilad]

лятото но 1679 г. - позволяват на близките на Фуке да го посещават.
началото на 1680 г. - Сен Мар изпраща куриер в Париж след чието връщане посещенията при Фуке се разреждат.
23 март 1680 г. - Фуке умира.
17 април 1680 г. - тялото на Фуке в закован ковчег е предадено на сина му граф Дьо Во, който прибира и книжата му. Междувременно (межу 23 март и 17 април) с писмо Лувоа нарежда на Сен Мар да съобщи на Лозьон, че слугите на Фуке са освободени, а в действителност да ги държи затворени в строга изолация.
7 септември 1680 г. - Сен Мар съобщава на Лувоа, че е имал пререкания с Матиоли.
юни 1681 г. - Сен Мар заминава за ново назначение в крепостта Екзил (в близост до Пинероло). Лувоа му препоръчва да вземе двамата затворници от долната кула, които "имат достатъчно важно значение, за да ги оставим само във вашите ръце". Тези затворници могат да бъдат само двамата слуги на Фуке, защото само те са държани изолирани (от писмото Лувоа е ясно, че в тази кула други затворници не е имало).

Следва...

[boilad]

5 януари 1687 г. - Сен Мар пише на Лувоа, че затворника, страдащ от водянка, е починал. Това би трябвало да е Ла Ривиер.
април 1687 г. - Ла Тур е болен и 12 дни го носят на носилка към новото назначение на Сен Мар остров Сент Маргьорит.
8 януари 1688 г. - Сен Мар съобщава на Лувоа,че Ла Тур е настанен в комфортна стая и е охраняван от силна стража. Освен това пише, че затворника бил смятан за херцог Дьо Бофор или за "син на покойния Кромуел".
13 август 1691 г. - първо писмо на Барбезие (син на Лувоа,когото наследил на поста военен министър) до Сен Мар. В него той потвърждава предишните препоръки относно затворника, който вече 20 години е под опеката на Сен Мар.
11 януари 1694 г. - Барбезие иска от Сен Мар да съобщи със шифър фамилията на най-дълго лежалия в Пинероло затворник, тъй като новият комендант Лапрад не я знаел, а затворника бил починал (вероятно става въпрос за монаха).
26 февруари 1694 г. - Барбезие уведомява Сен Мар, че затворниците от Пинероло ще бъдат преместени на Сент Маргьорит.
април 1694 г. - затворниците от Пинероло са преместени на Сент Маргьорит. От тази група в края на месеца умира затворника, който имал слуга - вероятно това е Матиоли.
17 ноември 1697 г. - Барбезие предупреждава Сен Мар да спазва строги предпазни мерки спрямо неговия "стар затворник".

Следва...

[boilad]

15 юни 1698 г. - Барбезие уведомява Сен Мар, че му предстои да заеме поста управител на Бастилията и ще трябва да вземе със себе си "стария затворник".
19 юли 1698 г. - Сен Мар получава официално нареждане да съобщи на Дьо Жунка да подготви помещение за затворника.
18 септември 1698 г. - Сен Мар поема поста управител на Бастилията.
Отначало Ла Тур бил настанен в първата килия на кулата Базиниер, а след няколко часа го преместили в третата килия на кулата Бертодиер, добре обзаведена по заповед на Сен Мар.
3 октомври 1698 г. - във вестник "Газет д`Амстердам" е отпечатано: "Господин Дьо Сен Мар зае поста управител на Бастилията, където той е настанил доведения с него затворник, а другия е оставил в Пиер ан Саз, когато преминавал през Лион".
3 ноември 1698 г. - Барбезие уведомява Сен Мар за кралската милост към Ла Тур. При затворника може да ходи свещеник, ако Сен Мар сметне за необходимо. По това време той взема мерки в случай, че се разболее, никой да не разпознае Ла Тур като му нарежда да носи кадифена маска. Двамата се хранели заедно, преди това Сен Мар старателно заключвал вратите, а слуга им поднасял яденето от съседна стая.
6 март 1701 г. - Ла Тур е преместен във втората килия на кулата Бертодиер, където от няколко месеца се намирал младия слуга Тирмон, обвинен в тежко углавно престъпление.
14 декември 1701 г. - Тирмон е преместен в друг затвор, където полудява и умира през 1708 г.
1702 г. - по някое време съкилийник на Ла Тур е Жан Александър дьо Маранвил (с псевдоним Рикарвил), тогава 60-годишен. През 1708 г. е преместен в открития затвор (затвор със свободен режим на посещения) Шарантон и на следващата година умира.
22 февруари 1703 г. - при Ла Тур е затворен обвинения в шпионаж абат Гонзел. Интересно, защо при него затварят хора, които по-късно биха имали възможност да разгласят тайната му. Вероятно тя вече не представлява голяма опасност. Още от пристигането на Ла Тур в Бастилията се забелязва тенденция към постепенно смекчаване на режима му, а може би той вече не е представлява интерес за новия военен министър Шамийар, който през 1701 г. поема поста на Барбезие. А може би самия Ла Тур вече няма възможност да разгласи тайната си?
19 ноември 1703 г. - Ла Тур умира. Погребан е на следващия ден.

9.²²².2005 г.

[boilad]

В заключение личното ми мнение за това кой може да е бил "маскирания" клони към кандидатурата на херцог Дьо Бофор, чието изчезване по време и място съвпада с появата на тайнствения затворник. Тук съмнения поражда факта, че към 1703 г. той би бил на 87 години, но пък от друга страна подобно дълголетие макар и рядкост за епохата не е невъзможно. Разбира се, в този случай изникват редица други въпроси на които едва ли съм компетентен да дам адекватен отговор без някакви по-задълбочени познания за епохата и взаимоотношенията по върховете на държавата.