Докато преглеждах абстрактите от Копенхаген (цък), установих, че в българския нет тотално липсва информация за тази хипотеза или поне аз не намирам. Реших тук да опиша с две думи идеята, за да излиза все пак някакъв резултат в Гугъл, още повече, че с развитието на лингвистиката хипотезата е на път да се превърне в теория.
Proto-Euphratean language / Ефратски езици/Тигридски езици/Бананови езици
Та, идеята е следната. През IV хил. пр. Хр. в Месопотамия се говори шумерски език. Той е класифициран като изолат, т.е. засега е с неизвестен произход. Характеризира се с редица особености, например с едносрични корени. Шумерите използват и една от най-древните писмени системи - т. нар. клинопис. Всеки клинописен символ има своя фонетична стойност и своя семантика, като двете не винаги са свързани.
Много думи в шумерския език не отговарят на неговите особености и явно са заемки от други езици. Същевременно има клинописни знаци, чиито фонетични стойности също са съвършено чужди на шумерския.
Протоефратската хипотеза доказва, че много от тези аномалии се дължат на индоевропейски суперстрат в шумерския език. В някакъв период преди IV хил. Месопотамия е многоезична територия, в която е представен индоевропейски език с много висок престиж - т.нар "ефратски език" - който взима дейно участие в развитието на клинописа. Лингвистичния анализ го определя като диалект на късния ПИЕ, вероятно близък до западната диалектна група. Ще дам по един пример за заемка и клинописно влияние, а повече информация може да се намери в посочената литература.
Шумерската дума aš "един" се изписва със символа
. Същия символ носи фонетична стойност semed, която не намира обяснение в рамките на шумерския език. Вероятно с този знак се е изписвала ефратската дума *semis "един", а по-късно той е възприет от шумерите и му е придадено ново звучене, запазвайки старото като вторично. Модела малко напомня китайско-японския случай.
ПИЕ *sem-i-s "един" > шум. semed (англ. same, simple; лат. semper, semi- "едно (от две)" > "половин"; бълг. сам и др.)
Краесловния преход -s > -d е системен, например ПИЕ *gwou-s "бик" > шум.
gud "вол" (англ. caw; бълг. говедо) и много други случаи.
Добра илюстрация на суперстрата е шумерската дума
nir "господар":
ПИЕ h2ner "мъж" > шум. nir "господар" (гр. ἀνδρός < ἀνήρ; лат. Nero и др.)
Това е с две думи хипотезата. Ако на някой му е интересно, може да се обсъдят малко по-дълбоко детайлите. Ето и няколко публикации:
Gordon Whittaker, Euphratic: A phonological sketch, 2012
Gordon Whittaker, Some Euphratic Adjectives, 2005
Proto-Euphratean language / Ефратски езици/Тигридски езици/Бананови езици
Та, идеята е следната. През IV хил. пр. Хр. в Месопотамия се говори шумерски език. Той е класифициран като изолат, т.е. засега е с неизвестен произход. Характеризира се с редица особености, например с едносрични корени. Шумерите използват и една от най-древните писмени системи - т. нар. клинопис. Всеки клинописен символ има своя фонетична стойност и своя семантика, като двете не винаги са свързани.
Много думи в шумерския език не отговарят на неговите особености и явно са заемки от други езици. Същевременно има клинописни знаци, чиито фонетични стойности също са съвършено чужди на шумерския.
Протоефратската хипотеза доказва, че много от тези аномалии се дължат на индоевропейски суперстрат в шумерския език. В някакъв период преди IV хил. Месопотамия е многоезична територия, в която е представен индоевропейски език с много висок престиж - т.нар "ефратски език" - който взима дейно участие в развитието на клинописа. Лингвистичния анализ го определя като диалект на късния ПИЕ, вероятно близък до западната диалектна група. Ще дам по един пример за заемка и клинописно влияние, а повече информация може да се намери в посочената литература.
Шумерската дума aš "един" се изписва със символа
. Същия символ носи фонетична стойност semed, която не намира обяснение в рамките на шумерския език. Вероятно с този знак се е изписвала ефратската дума *semis "един", а по-късно той е възприет от шумерите и му е придадено ново звучене, запазвайки старото като вторично. Модела малко напомня китайско-японския случай.ПИЕ *sem-i-s "един" > шум. semed (англ. same, simple; лат. semper, semi- "едно (от две)" > "половин"; бълг. сам и др.)
Краесловния преход -s > -d е системен, например ПИЕ *gwou-s "бик" > шум.
gud "вол" (англ. caw; бълг. говедо) и много други случаи.Добра илюстрация на суперстрата е шумерската дума
nir "господар":ПИЕ h2ner "мъж" > шум. nir "господар" (гр. ἀνδρός < ἀνήρ; лат. Nero и др.)
Това е с две думи хипотезата. Ако на някой му е интересно, може да се обсъдят малко по-дълбоко детайлите. Ето и няколко публикации:
Gordon Whittaker, Euphratic: A phonological sketch, 2012
Gordon Whittaker, Some Euphratic Adjectives, 2005
Comment