Структура, състав, въоръжение и тактика на римският легион

[Mitko Popov 8]

След едикта на Каракала, легионите се набират от романизираните народи. Но от кой точно? Доколкото знам, илирийци и гали. Но от кои други народи са били съставени легионите от едикта на Каракала, до премахването на стандартните по численост легиони.

[Mitko Popov 8]

Попитах ви, това, защото освен, че имат овални щитове и спата, а не гладиус, на много илюстрации съм виждал легионери от трети век, да държат ударно копие, не метателно. Да разбирам, ли, че коренно са променили тактиката и през трети век са се сражавали, като хоплити или триарии, и че копието, а не мечът е било основното оръжие?

[Tom_Calm]

Бе колкото повече расте дължината на оръжието на римския легионер през вековете, толкова поовече отслабва Империята

[Last roman]

Легионите се набират от романизирани иберийци, гали, траки и илири и отпреди едикта на Каракала/процесът стартира още при Адриан. Промяната във въоръжението на легионерите започва от средата на 2 век - започва все по-честата употреба на спата, щитовете стават овални, сегментната лорика се заменя от халчеста ризница, носят се кавалерийски шлемове и копията стават както се изрази ти - ударни. Построението на легионите напомня все повече фаланга. Всъщност тактиката им е добре описана от Ариан в "Диспозицията срещу аланите". Иначе ето едно мое творение за легиона през 3-ти век /до Диоклециановите реформи/:

http://nauka.bg/forum/topic/14243-%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B0-180-280-%D0%B3/

[Mitko Popov 8]

Легионите се набират от романизирани иберийци, гали, траки и илири и отпреди едикта на Каракала/процесът стартира още при Адриан. Промяната във въоръжението на легионерите започва от средата на 2 век - започва все по-честата употреба на спата, щитовете стават овални, сегментната лорика се заменя от халчеста ризница, носят се кавалерийски шлемове и копията стават както се изрази ти - ударни. Построението на легионите напомня все повече фаланга. Всъщност тактиката им е добре описана от Ариан в "Диспозицията срещу аланите". Иначе ето едно мое творение за легиона през 3-ти век /до Диоклециановите реформи/:
http://nauka.bg/forum/topic/14243-%D...80-280-%D0%B3/

Благодаря, аз съм чел статията ти, много е добра, точно тя ме подтикна да коментирам това.

[Mitko Popov 8]

Бе колкото повече расте дължината на оръжието на римския легионер през вековете, толкова поовече отслабва Империята

Дори и тук от значние е и кой командва, все пак Аврелиан разказва играта на всички нищо, че римляните са с по-дълги оръжия.

[Mitko Popov 8]

Струва си да поговорим и за римските копия ланцеа, според мен отрядите от ланциарии, са били доста хитро хрумване.

[Last roman]

особено наличието на колчани за дротиците. Надгробен камък на римски ланциарий:

Възстановка:

[Mitko Popov 8]

По времето, на Адриан, вече легионите се набират от романизираните народи. Добре, но как тогава се е решавало, кои от покорените народи да са в легионите и кои в помощните войски. Нали стимула на помощните войски е бил да станат граждани, след едикта на Кракала, би трябвало покорените народи, да искат, да служат в легионите, а не в помощните войски.

[Mitko Popov 8]

Имперските легиони претърпяват доста промени, например още през трети век започва да се променя тяхното въоръжение, после при реформите на Диоклециан стандартните легиони изчезват и са заменени с по-малочислени, с други имена с още по-различно въоръжение и тези промени оказват влияние през следващите няколко века. Но кое е естественото продължение на късноримските легиони, разбира се това е ромейската пехота скутати, спатати, контарати и други няма да ги изреждам. Изобщо няма съмнение, че ромейската конница е била по-добра от римската, защото ромейските катафракти от 10 век надминават дори партските и сасанидските катафракти. Оттук идва и въпросът, дали ромейската пехота е била на нивото на римските легиони? Защото доколкото съм виждал, тяхното въоръжение е много добро и дори спазват доста римски тактики, например тестудото, което се нарича фулкон. Но дали са стигали нивото на професионалните легиони на Рим е под въпрос все пак те са били свободни селяни, а не професионални войници.

[Евристей]

Изобщо няма съмнение, че ромейската конница е била по-добра от римската, защото ромейските катафракти от 10 век надминават дори партските и сасанидските катафракти. Оттук идва и въпросът, дали ромейската пехота е била на нивото на римските легиони? Защото доколкото съм виждал, тяхното въоръжение е много добро и дори спазват доста римски тактики, например тестудото, което се нарича фулкон. Но дали са стигали нивото на професионалните легиони на Рим е под въпрос все пак те са били свободни селяни, а не професионални войници.

Интересно заключение правиш, но на базата на.....? Как ромейските катафракти от X век ги определяш като "по-добри" от партските и даже от сасанидските ? Външен вид от възстановка ? И мен може да ме напъхат в екипировка на елитен тюлен, но едва ли ще съм по-добър от пруски померански пехотинец. За да се прави сравнение за нивото на ромейската спрямо римската пехота трябва да се видят реално успехите им "на терен". А това рязко ще наклони везните към първите, защото силата им са изпитали буквално всички от Британия до Ефрат и то трайно. Мощта на вторите сме опитали наша милост (след удара от Светослав) и остатъците от разкапващият се багдадски халифат. Да и самият Светослав. Твърде скромно за да бъдат сравнявани с римските.

[Blackwolf]

Да се сравняват формирования от различни епохи е меко казано неподходящо...

[Mitko Popov 8]

Интересно заключение правиш, но на базата на.....? Как ромейските катафракти от X век ги определяш като "по-добри" от партските и даже от сасанидските ? Външен вид от възстановка ? И мен може да ме напъхат в екипировка на елитен тюлен, но едва ли ще съм по-добър от пруски померански пехотинец. За да се прави сравнение за нивото на ромейската спрямо римската пехота трябва да се видят реално успехите им "на терен". А това рязко ще наклони везните към първите, защото силата им са изпитали буквално всички от Британия до Ефрат и то трайно. Мощта на вторите сме опитали наша милост (след удара от Светослав) и остатъците от разкапващият се багдадски халифат. Да и самият Светослав. Твърде скромно за да бъдат сравнявани с римските.

Прав си, едното е от античността другото от средновековието, не мога да сравнявам катафрактите на ромейте с тези на партите или сасанидите. По-скоро хетайрите на Александър, могат да се сравняват с партските катафракти, защото са горе-долу близки по време, но и тук не бих могъл да кажа, кое е по-доброто.

[Mitko Popov 8]

Все пак при ромейските катафракти играе роля и стремето.

[Mitko Popov 8]

Хм, след като римляните се нагаждат към новите врагове и оттам и променят структурата и характера на войската си, като засилват конницата, как ще обясним сериите от победи на легионите от "старата школа" срещу партите през ² и особено през ²² век? Да спомена: 3 римски похода на изток през 114-117 г., 163-166 г. и 198 г. И в трите партските кавалерийска армии са разбити от римските пехотни армии. Прави ми впечатление в тази, а и в други теми, че се правят заключения или хипотези само въз основа на западните източници и на обстановката на запад, за Изтока никой не го е еня.
За успехите на римляните срещу такъв класически конен противник като партите ще дам като пример битката при Гиндарос. Партите опитват да приложат същата тактика като в битката при Карха/Кархе/Харан, тоест да раздробят римските сили чрез масиран обстрел на леки конни стрелци и после да ги бият на части. Римляните обаче запазват плътния си строй, понасят малки загуби от обстрела, не падат духом. Тогава партите решават да вкарат в боя "танковете си", тоест катафрактите с надеждата да разбият римския строй и да почне клането. Само че напредващите катафракти са пресрещнати от ураганен огън от прашкарите (наемници или ауксилии) в състава на римската армия. Глинените топки свършват това, което не успява при Кархе пехотата на Крас - вместо да разбият римския строй, партските катафракти развалят своя, започва паника, тъпчене на място и накрая целият им удар губи силата си. След това римляните минават в контранастъпление и печелят победа.

Още един въпрос (момент). След като, сър Грей, твърдиш, че късната римска армия също е била "супер ефективна", защо тогава през ²²² и ²V век на изток против Сасанидите тази "супер ефективна" машина не успява да се справи с персите, които имат армия от типа на партската? Ако през ²-²² век срещу партите римската армия традиционно е победител, защо през ²²²-²V век срещу персийската римската ту търпи поражения, ту побеждава. През ²²² век пораженията са повече от ²V век. Няма ги и онези римски пробиви до сърцето на Месопотамия като през ²² век. През ²²² век римските източни провинции редовно са теренът за водене на военни действия, защото за разлика от партите, които имат отбранителна стратегия спрямо Рим, Сасанидите изобщо не се стесняват да извършват дълбоки рейдове на вражеска територия. При един такъв през ²²² век пада и Антиохия. На всичко отгоре персите са в по-неглагоприятно положение от партите, защото Рим е в съюз с Армения срещу тях. Та, сър Грей, трудно ще ме убедиш, че късната римска армия е такава отлична машина за убиване. Не можеш и да ме убедиш, че след 180 г. римляните "не са изправени пред масирани външни врагове". Сасанидите са такъв пар екселанс. На изток римляните няма как и да искат да водят само погранични войни, там са изправени пред необходимостта от водене на пълномащабни кампании на своя и чужда територия. Пограничните части не вършат работа, а "полевата армия" също издиша против Сасанидите.
В интерес на истината големите римски поражения срещу Сасанидите са от ²²² век, по време на хаоса и разпада на империята, през ²V век нещата са много по на кантар, но и през това столетие римляните си имат разгроми. Например падането на Амида по времето на Констанций, крепост, която минавала за непревзимаема, но Шапур ²² не знаел това, горкият. Или пък мирът, сключен набързо от Йовиан, според който на персите са отстъпени 5 отвъдефратски провинции и който Амиан Марцелин нарича "срамен мир". Надали този "срамен мир" е бил сключен под диктата на "супер ефективната" късноримска армия.

П.П. Грей, говориш в този пост и на още едно място, че Византия жънела победи една сред друга. Можеш ли да ги изброиш? Защото аз освен една Ниневия през 627 г. в периода на ранната империя за друга не се сещам. Всичките победи на ромеите в Италия са локални операции + една битка при Тагина след 20 години сражения. На изток против Сасанидите през V-V² век военните действия също са по правило погранични и представляват просто редуване на набези на двете страни на противникова територия. С 2 изключения - превземенето на Антиохия от персите по времето на Юстин ²² и византийското дълбоко настъпление когато Маврикий помага на Хосров Парвез да си върне престола, отнет му от Бахрам Чубин. На Балканите няма какво да коментираме - малки ромейски части срещу малки славянски или кутригурски, отново маневрена война, без големи сражения. Това е до арабите положението.

Наистина, най-големият възход на Римската империя е примципата, но нека не забравяме и успехите на късната империя на изток. Не може да се отрече например, че Шапур Велики във всичките си победи над римляните не се е срещнал с противник от ранга на Тимеситей, а когато по-рано се изправя срещу него конницата му е подмамена и разбита. Да не забравяме, че император Кар презвема Ктезифон. Император Галерий разбива сасанидите и спокойни си навлиза навътре в тяхната територия, предполага се че дори превзема Ктезифон, като после сасанидите правят на римляните големи отстъпки. Ами победите на Юлиан, над сасанидите и то не в едно сражение. Юлиан прави хитри тактики, чрез обхващане на фланговете на противника или в другата битка, когато се врязва в тях. Той прави бързо придвижване на армията си, за да не може сасанидите да нямат предимство като ги обсипват със стрели и после в близкия бой римляните имат предимство. Римляните измислят и нови методи, за бораба с тежка кавалерия, като малки боздуганчета с които пехотинците събарят конниците от конете. Иначе Маврикий действа много ефективно срещу сасанидите използвайки кавалерия, а Ираклий побеждава сасанидите и в Кападокия не само при Ниневия.