Очаквам някой който знае по-добре от мен да си каже мнението за моята покупка.
Репликата е направена изцяло от метал,включително и дръжката.
-
Аз си закупих според мен доста добра реплика на FULHAM (острието) за останалата част мога да гадая само,за 50 лв. от разпродажба в г.Варна,много се пазарих с продавача,че истинската цена и бе 85 лв. успях да го спазаря да я купя за 50 лв. и може би малко ми помогна и късмета казах му,че заминавам за София след 2 ч. и че съм голям фен на Рим,а и той бе някъде около 50 годишен и ми направи услуга.
Очаквам някой който знае по-добре от мен да си каже мнението за моята покупка.
Репликата е направена изцяло от метал,включително и дръжката.
-
Salve, намерих го този шлем. Никога не съм подозирал, че съществува такава разновидност /Agen/, докато Port го бях срещал:
sigpicComment
-
бъркаш, това, което виждаш е крайна разновидност, а не е първоначалният продуктComment
-
не, първоначалният е елинистически, възникнал през края на 3 в. пр. Хр. Наскоро колегата от Ервмитажа Дмитрий Алексински издаде статия за тях, там той преполага , че са ги наричали с името конос.Comment
-
[QUOTE=IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS;198649 Появата на стремето (вероятно към V век) [/QUOTE]
Стремето се появявя вероятно някъде около 4 век вероятно в Северен Китай или Корея. В Европа се донася от аварите през 6 век. Не е ясно кога е възприето от ромеите. На изображенията от 7 век стреме няма. Доколкото си спомням то се препоръчва в стратегикона на Псевдомаврикий, но доколко реално е ползвано през 7 век не ясно. С други думи - не е много сигурно че конницата на Ираклий, пък тази на арабските и и персийските и противници е ползвала стремена.Comment
-
Вече не си спомням какво точно съм имал предвид - дали появата въобще на желязното стреме, или появата му в Европа. То ако става въпрос, в това четиво има доста неща, които се нуждаят от корекция или допълнителни пояснения.
Наистина, появата на стремето в Европа се свързва с идването на аварите през втората половина на V² век, въпреки, че някои автори изказват мнения, че успоредно с аварите стремената са донесени и от прабългарите. Изобретяването на желязното стреме в Далечния Изток пък може би се отнася към V век. То е предхождано от дървени стремена с метални обкови. Най-ранните запазени екземпляри произхождат от Северен Китай и Япония. Датирани са от ²V - V век. Те са дървени и са обковани с железни нитове. Двойка железни стремена, датирани към края на V - първата половина на V² век, са открити в некропола Улуг-Хорум в Южна Тува.
Дървените стремена от своя страна, са предхождани от различни примки, използвани за качване и слизане от коня, а не толкова за управлението му. В некропола Чанг-ша в Китай са намерени четири глинени фигурки, датирани от 302 г. с изображения на примки със стъпала, врязани само от едната страна.
А дали ромеите са възприели стремето през V² - V²² век, наистина е спорен въпрос, макар че в техен интерес е било да побързат с усвояването му, както съветва и Псевдомаврикий през втората половина на V² век: "Трябва седлата да имат плътни и големи покривки, юздите им да бъдат удобни, а на седлата да има две железни стремена, кожен ремък, букаи, чанта, в която може да се побере в случай на нужда храна на войника за три-четири дни."
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.Comment
-
Разгледах картинките в книжката за Ярмук, която Хана е пуснала (http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=229427&postcount=19). Действително, там преобладават изображенията на конници без стремена от V² - V²² век (стр. 4, 12, 18, 30), но има и конници със стремена от V²² - V²²² век (стр. 19, 21?, 36), както и възстановки без и със стремена между стр. 20 и 21.
Натъкнах се обаче на някои пасажи в книжката, които предизвикват у мен леко недоумение, като например: "Возможно, византийцы заимствовали подобные седла у центрально-азиатских конников, но они все были лучниками и не сражались копьем и мечом." (стр. 15)
А също: "К слову, стремена (Skala) упоминаются в "Стратегиконе", однако здесь они рассматриваются только как принадлежность медицинского персонала для помощи раненным воинам. Есть намеки на применение стремян в учебных схолах и во время дальних междугородних переходов." (стр. 15)
P. S. Загледах се и в разните по-късни ромейски миниатюри. В почти всички конниците са със стремена, но в изображението от Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица, където Омуртаг преследва Тома Славянина, не видях стремена. Едва сега обърнах внимание, че и конникът от Над Сент Миклош е без стреме. Липсват стремена и в повечето графити от Първото българско царство, с изключение на един графит от Плиска (сграда 33). Като че ли са загатнати стремена в още два графита, но изображенията са твърде неясни. Липсва стреме и в онзи графит, изобразяващ аварски конник от V² век: http://forum.boinaslava.net/showpost...8&postcount=78Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 19-09-2008, 00:46.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.Comment
-
Да не визираш някаква разновидност на беотийския шлем?
sigpicComment
-
и такава връзка е възможна, макар Конолии и Алексински да са на друго мнение
и ние ги имаме, даже първата ми статия беше свързана с тях, тогава този от Казанлък го сметнах за беотийскиComment
-
Мисля, че на една от най-старите теми във форума, която следя от 2003-та с голям интерес, досега й липсваше един цялостен научно-изчерпателен източник за структурата и състава с педантични подробности, взаимовръзки, таблици и цитирана литература. С пълна сила смятам, че проф. дин Румен Иванов, във втора глава на книгата си "Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий", София, 1999 г., може да претендира сериозно за такъв. Надявам се, че който проявява интерес, ще прочете този материал и ще си отговори на много незасегнати тук въпроси. Извинявам се за дребният шрифт при намалените изображения, но мисля, че се чете.
Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12Comment
-
Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12Comment
-
е, как можя да си помислиш, че не съм си чел научният ръководителComment
-
Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12Comment
-
за мен...
но Бейби Ру го знаят всички в селото герой Никюп
Добромире, мисля, че малко проблемче е факта, че това дето той го описва си е класиката-мен по-ме вълнува въпроса с въоръжението-къде , какво е излизало.
Професора Иванов повече набляга на структурата на легиона, от това не разбираме как тези люде действат на бойното полеComment
Comment