Структура, състав, въоръжение и тактика на римският легион

[T.Jonchev]

О, засега съм напълно безидеен. Ще трябва да се поразровим тук там - из руските книжарници и из някои сайтове. Ако попадна - ще посоча тук резултата.

[LiquamenA]

Относно книгата на П. Коноли, ето данни за руското издателство:
ЗАО "Издательство "ЭКСМО-пресс"
125190 Москва, Ленигдрадский проспект, д. 80, корп. 16, подъезд 3

https://www.eksmo.ru

e-mail: info@eksmo.ru
Издадена е 2001г.
Точното заглавие на книгата е - "ГРЕЦИЯ И РИМ энциклопедия военной истории"
"Римската армия" е българското издание, но то е в доста по-съкранен вариант, независимо че не дублира напълно руското издание. За издателство е посочено само "ИКОН-М"-2001, без други данни.

[княз Крылов]

като цяло, повечето от старите тук ме знаят като човек който има малко досег до историята на въоръжението и военна тактика - моите знания са повече в социалната и битовата сфера, но смятам че статията по-скоро не е статия а някакъв много кратък и сбит реферат - армията като такава е извадена от контакста на историческите събития, което специално за Рим е просто кощунство. В държава в която армията служи като държавен апарат и символ на сплотеност, тя не може да бъде разглеждана толкова механично.

Първото което ми направи много лошо впечатление е небрежното споменаване на реформите на Сервий Тулий и то приписани към републикански период, при положение че те са чисто монархически и имат дълбоко социален, а не военно-дисциплинарен смисъл.

За да не се разпростирам ще ви дам просто част от една кратка студия, която бих нарекъл "Кратък крус по римска история", която съм започнал наскоро и мисля да попълвам переодично:

"Царете се опитвали да отслабят родовата организация, лежаща в основата на могъществото на патрицианските родове, и да се осланят на плебеите, включвайки ги в политическата и военната организация (това също така позволявало да се укрепи армията). В средата на V² в.пр.н.е. Сервий Тулий въввел ново административно деление на Рим и околията: той учредил вместо трите родови триби 21 териториални триби, смесвайки така патрициите и плебеите. Сервий разделил цялото мъжко население на Рим (и патриции и плебеи) на шест групи по имуществен признак; всяка група била задължена да предостави определено число въоръжени отряди - стотици (центурии). От този момент народното събрание за решаването на главни политически въпроси се събирало вече не по курии, а по цунтирии (центуриални комиции); в компетенцията на курийските комииц оставали само религиозните дела. "

Тоест да се нарече тази реформа военна, е равносилно да наречеш военна реформа смяната на ГенЩаба. Това просто е бил политически ход с цел отслабване на власта на родовата аристокрация и разчупването на родовия модел. Поне в историческите източници които аз съм срещал - а те са били много - при Сервий Тулий не може да се говори за някаква качествена промяна в армията на царски Рим - просто все още такава не е била наложителна. Нуждата от реорганизация и строга армейска йерархия се появава по-късно в ранните експанзионистични периоди на Републиката, поради нарастването на армията и нуждата от нейното по-точно и лесно управление.

Нека го формулираме така.
Икономическият упадък(най-ярко изразен от инфлацията на паричните средства) се явявам причина за деградацията на римската военна система.
Тоест неспособността на римската държава да издържа огромната наемна армия е причината за изчезването на тази армия и заменянето и с други форми.
Самият икономически упадък пък е резултат от социално-икономическите и политически процеси в държавата.
Изчезването на римската армия довежда до неспособността да бъде опазена териториалната цялост(а от там и административният апарат) на държавата.
Византия страда от същите процеси, но тя се радва на огромно предимство в лицето на непревземаемият Константинопол(а точно и това е причината града да стане символ на империята).

В този аспект по-късната римска армия(варваризирана не само като материал, но и като съдържание) е по-неспособна да отговори на предизвикателството на деня.

Относно упадака на Римската империя то той неразривно е свързан с Армията й. От самото си начало власта на Рим се е крипяла на погрешен принцип на експлоатация. Колкото повече имал нужда, толкова повече той влагал сили в завоюването. колкото повече завоювал толкова повече трябвало да поддържа (чисто финансово - потушаването на многочислените въстания в провинциите е струвало скъпо на Рим), колкото повече струвало, толкова повече Рим се нуждаел от пари - а единствения начин е бил да ги завладее - и така един затворен кръг който обричал Римската империя на постоянен недостатък на средства и разширяване на териториите (които не е могъл да използва ефективно). накрая територията станала прекалено голяма, а апарата който по това време се централизирал (много ненавреме) просто не можел да я покрие и контролира. Съответно последвали споменатите от Ханс икономии на гърба на войската (също така много ненавременни) и в последствие дестабилизация на централната власт, която заедно с други фактори е довело до разпадането, а по-късно и до унищожаването на западната Римска империя. Ето Ви една поучителна история за това колко беди може да доведе консерватизмът и липса на актуализациите.

затова , апдейтвайте си антивирусната по-често

P.S. за инфлация да се говори по това време е много условно, но определено недостегът на натурални платежни средства (сребро и злато) в късните години на империята довели до широко връщане на бартерната търговия - не че хората са били бедни - просто не е имало достатъчно злато за всички.

[gollum]

за инфлация да се говори по това време е много условно, но определено недостегът на натурални платежни средства (сребро и злато)...

Извинявай, Крылов, че се намесвам (в теми от този период не ми е навик по обясними причини ), но определна форма на инфлация, (освен споменатото от теб връщане на натуралната размяна, което вреди на икономиката, локализирайки я) може да има и при използването на монети, сечени от благородни метали. Или за да съм по-точен - поне две прояви на инфлаця.
Първата е свързана с това, че и в този случай става въпрос за известен тип "натурална" обмяна, защото размяната на монетите за стоки става според вариращи цени и могат да се проследят периоди, в които те драстично са се променяли и съответно покупателната способност на монетите е падала драстично или се е качвала.
Втората форма се изразява в друго - намаляване на процента благороден метал в монетата, което е скрито намаляване на стойността й и когато стане очевидно води до общо падане на покупателната способност на монетите.
Не знам дали в Римската империя в обсъждания период се е наблюдавала някоя от тези форми на инфлация, но това е явление, възможно и при такава икономика (и парични средства).

[Sir Gray]

Аз пак ще си позволя да изкажа едно еретично мнение. Според мен не римската армия проваля Империята и специално съм против, че късноримската армия не изпълнява вече задачите си и едва ли не след почти пълен разпад вече не става за нищо. Моето мнение е, че споменатите задачи пред армията се променят - тя не е вече армията за завоевания и мащабни полеви битки, ами се впревръща прогресивно в нещо като полицейска сила, чиято основна задача е опазване на границите от със сигурност доволно честите набези на малки групи варвари. Не трябва да забравяме, че големите нашествия, които така привличат погледа ни едно с мащабите, второ с трудностите на римляните да ги отблъснат, всъщност са редките изключения от общата картина. А именно в ежедневната си работа, основната си задача, армията се справя доволно добре, дори бих казал, че развитието в организацията, което често се споменава като разпад (раздробяване на частите, професионализиране в "непряк бой" за разлика от брутално директната републиканска и ранноимперска армия)) всъщност съм склонен да видя като развитие спрямо променящите се задачи и изисквания към армията в ежедневието.

Доколкото армията участва в разпада на Империята, а тя несъмнено участва, аз съм по-склонен да сложа на първо място прогресивно нарастващото и накрая тотално откъсване от цивилния живот, от социалната тъкан на империята, което отчуждава армия и общество едни от други със следващите от това различие в светоглед и ценностна система и тн. А за армията това значи в крайна сметка и спад в бойната и ефективност като цяло (не като неумение да води бой, а като мобилизационен и енергиен потенциал за водене на борба, който по времето на Пуническите например знаем колко невероятен е бил)

[княз Крылов]

Голлум, именно защото по време на античния период и до ренесанса парите участват в натуралната размяна като така наречени в икономическата наука "пари-стока" под формата на благороден метал носещ своята стойност, за инфлация може да се говори услувно. Условно именно поради втората посочена от теб причина, тъй като наистина е имало опити на много владетели да хитруват и да секът монети с намалена себестойност, но това по-скоро водело до недоверие към парите отколкото към тяхната инфлация. Такива случаи са известни и от по-късни времена, когато по времета на ранното управление на Петър ² и разкриването на Руските пазари за запада, западните търговци се опитват да купуват стоките за т.н. "фалшиво сребро" - сребърни монети с примеси.

Инфлацията обаче е характерна за по-късен етап когато парите вече не носят собствена , а придобита стойност в следствие на множество процеси в зависимост на това дали са вързани към златен резерв (което се среща днес в много малко изостанали страни) или към международните курсове и изразяват много комплексни фактори както вътрешно така и външноикономически.

[fcjulian]

Относно тема римската армия

Имам няколко въпроса. Направи ми впечатление формата на предпазителя на ранните римски мечове, които са назовани gladius hispanicus. Абсолютно същата форма имат и предпазителите на келтските мечове, които са изключително характерни и често използвани /ритуално огънати/ в келтските погребения, в началото на късната желязна желязна епоха, струва ми се. В каква посока върви влиянието, ако има такова. Също така струва ми се определението за наколенник е кнемида, по всяка вероятност от гръцки език. Това което е най интересно за мен, все пак, не е от такова дребнаво естество. Става дума за разграничаването на Късноимперския период, от така наречения Византийски, Източноримски, Ромейски и на който като му харесва, период. Това разграничение се прави, от вземащите участие в темата, на базата на административни, езикови, географски и подобни формални принципи, което ни отдалечава от основния въпрос: къде е вододела между римската имперска армия и условно казано византийската имперска армия, във вида й, който познаваме от епохата на Великото преселение на народите. Може ли тази разделителна линия да бъде изтеглена още в четвърти век например или реорганизацията е вървяла постепенно, докато се достигне до идеята за народна армия, която е организирана на поместен принцип, мисля че, по времето на Ираклеоните. Каква е също ролята на варварите в периода между 376г. AD и управлението на Ираклий и Констанс, например?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

². РИМСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ КЛАСИЧЕСКИЯ ПЕРИОД ² – ²² ВЕК
За армията от този период е изписано достатъчно много както из форумите, така и в нета, като цяло, а също и на хартиени носители. Затова няма да се впускам в много писане. Ето само няколко интересни клипчета за по-добро онагледяване на вече написаното и нарисуваното.
The Glorious Roman Army - Impression
Екипировка на римски легионер - ² век
LEGIO II AVGVSTA демонстрира своите умения
Jerash Roman Legio VI - Reenactment
Марш на римски легионери в Ксантен - Германия
Римски легионери в атака
Римската армия от Roman-Empire.Net
Ad Pugnam - В памет на LEGIO I ITALICA
Няколко думи за ² Италийски легион:
Той получава от Император Неро (54-68) своя орел и другите щандарти на 20 септември 66 г. Легионът е създаден заради кампанията на Корбуло срещу Партия.
По време на гражданската война през 68-69 г. I Italaica се сражава на страната на Вителий (69). Според Тацит, в битката срещу Ото (69) при Кремона ² Италийски легион е най-храбрият от всички. В крайна сметка, гражданската война е спечелена от Веспасиан (69-79), а легионът е изпратен в Нове, където остава до края на своето съществуване. Той взема участие в Дакийските войни на Домициан (81-96) и Траян (98-117). През 88 г. е сред победоносните легиони, които начело с Тетий Юлиан нахлуват в Дакия. По време на Двете Траянови войни срещу Децебал (101-106 г.) главната задача на I Italica е охраната на понтонните мостове на р. Дунав, но части от легиона се сражават навсякъде из Дакия. Вексилации от легиона участват и в кампанията на Траян срещу Паритя през 115-117 г. Легионът участва и в Маркоманската война на Марк Аврелий (161-180).
През V век I Italica продължава да охранява Дунавската граница, но е разделен на две части. Едната е все още в Нове, а другата – в Сексагинта Приста.

P. S. Само жените можели да стигат многократно до оргазъм. Глупости! Първият и последният клип ме докараха неколкократно до оргазъм.
P. P. S. Хайде, всички знаят вече от какво получавам ерекция.
P. P. P. S. Дали “мнението” ми не стана прекалено мастурбационно-еротично? :sm186:

²². РИМСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ ²²²-²V ВЕК
През ²²² – ²V век римската армия претърпява значителни метаморфози. Още Император Хадриан (117-138) изпитва затруднения при набирането на войници, заради нежеланието на много от римските граждани да постъпват в редовете на армията. Това принуждава Хадриан да попълва легионите със свободно родени провинциали. През 212 г. едиктът на Император Антонин (198-217) дава римско гражданство на всички свободно родени жители на Римската империя. С това окончателно се заличават основните разлики в статута на легионерите и ауксилиариите. А получаването на римско гражданство за служба в помощните части вече престава да бъде стимул за постъпване във войската. Армията започва да се варваризира. В нея постъпват множество германци и други варвари, попаднали в римски плен.
През втората половина на ²²² век римляните изпитват сериозни затруднения при отблъскването на варварските нашествия. Борбата с германската, персийската и сарматската конница налага провеждането на сериозни военни реформи. Тежката римска пехота, която в миналото е жънела успехи срещу варварите, вече е неефективна. Тя е бавноподвижна и не може да преследва варварските конни отряди, които нападат провинциите с цел грабеж. Освен това, в резултат от честите стълкновения варварите са се запознали добре с римската тактика по време на бой и римляните вече трудно могат да ги изненадат с кой знае какво.
През ²²² век снаряжението на легионерите претърпява сериозни изменения (първа прикачена картинка - центурион от края на ²²² век; втора прикачена картинка - легионер от края на ²²² век). Прочутият къс римско-испански gladius вече не е достатъчно ефективен и е заменен с по-дългия кавалерийски меч - spatha, осигуряващ по-голям обсег на действие. Постепенно е изоставено и копието pilum. Вместо него започват да се използват по няколко (според Вегетий – пет) по-леки метателни копия martiobarbuli, както и дълго копие-пика, за възспиране на противниковата кавалерия. Изменения претърпяват и шлемовете, а сегментните брони са заменени с люспести. Правоъгълните щитове пък са изместени от по-леки овални, а през ²V век масово се използват елипсовидни и кръгли щитове. (трета прикачена картинка - леко и тежко екипиран легионер; четвърта прикачена картинка - римски легионер от ²V век). Въпреки реформите в легионите обаче, ролята на тежката пехота в римската армия постепенно намалява за сметка на ролята на конницата и на леката пехота.
Традиционно, конницата винаги е била слабо място на римляните. А германската конница открай време е известна като една от най-добрите в Европа. Още Юлий Цезар навремето оценява нейните боеви качества и започва да я използва в Галската война. И друг път съм споменавал един показателен за способностите на германците случай, описан от самия Цезар. 5000 галски конници, които са на страната на римляните, се натъкват на 800 германски конници и самоуверено се нахвърлят върху тях. Само, че галите са обърнати в бягство от по-малобройните в пъти германци.
През ² век проблемът с римската конница е частично разрешен чрез използването на помощни конни войски, набрани измежду нероманизираното население на провинциите. През целия ² и ²² век обаче основната ударна сила на римската армия си остават легионите. През ²²² век варварските нашествия зачестяват и стават все по-опустошителни. А римляните, изглежда окончателно се отказват от завоевателните си стремежи и вече трайно променят своята военна “доктрина” (използвам на T. Jonchev термина ). Те вече преминават изцяло към отбрана. Всичко това налага преструктуриране и приспособяване на армията към променената обстановка. Необходима е промяна в цялата концепция за водене на бой. Само, че военните реформи се провеждат доста бавно и често пъти с голямо закъснение, а Империята вече не диктува военната мода и вместо варварите да се съобразяват с римския начин на воюване, сега римляните трябва да се нагаждат към военните навици на варварите. А те, варварите, занапред ще са почти винаги с едни гърди пред римляните, а последните ще бъдат все по-често в ролята на догонващи.
Сериозна крачка към “кавалеризиране” на армията извършва Император Галиен (253-268). Той създава мобилни конни войски, които за разлика от пехотата, по-бързо се придвижват до застрашените райони и са в състояние да преследват вражеската конница, особено ако тя е натоварена с плячка. През ²V век увеличаването на конницата за сметка на тежката пехота продължава. Това се налага заради борбата с тежката конница на готите и другите варвари. Съществени реформи в посока “кавалеризиране” извършват Диоклециан (285-305) и Константин ² (310-337), който въвежда и длъжността magister equitum. Но все пак, и след Константин ² тежката пехота продължава да заема основен дял в армията, чак до битката при Адрианопол на 9 август 378 г. На тази дата Император Валент (364-378) неразумно атакува лагера на визиготите при Адрианопол със своята тежка пехота и лека конница. Готската тежка конница обаче се появява внезапно отнякъде и връхлита римските войски, като ги унищожава почти напълно. Самият Валент намира смъртта си по време на сражението. С това е сложен окончателен край на доминацията на тежката пехота над конницата в имперската армия на изток, а Империята изпада в тежка криза, от която никога не успява да се съвземе напълно.
Новият август на Изтока - Теодосий ² (379-395) започва война с визиготите, но скоро разбира, че ще е доста трудно да им нанесе решително поражение и в крайна сметка сключва мир с тях, като ги прави foederati, с което те се задължават да служат в армията на Източната Империя срещу заплащане (annonae foederaticaе). През 384 г. вече 40 000 германски конници служат в римската армия като съюзници под командването на техни собствени военни лидери. Римската армия е променена завинаги. Победоносната тежка пехота е вече само спомен. Същевременно, започва една много опасна тенденция към почти пълното варваризиране на римската войска, което ще стане причина за дестабилизирането на Империята и в крайна сметка ще доведе до нейния колапс.
За разлика от Изтока обаче, в западната половина на държавата тежката пехота продължава да доминира за още известно време. Това улеснява Теодосий в борбата му с Магнус Максимус (384-387), а по-късно с Арбогаст и Евгений. С помощта на готска и хунска конница Теодосий разгромява своите противници.
Скоро след това германската конница заема господстващо положение и в армията на Запада. Тежката пехота оцелява, но защитното и снаряжение е значително олекотено и тя престава да бъде толкова тежка. Това я прави по-лека и мобилна, но и по-слабо защитена. Освен това, все повече войници са обучавани вече като стрелци, вместо като бойци за близък бой, както в доброто старо време.
С налагането на варварската конница над римската пехота германците постепенно започват да заемат по-важните командни постове в армията на всички нива. Скоро римляните са почти изцяло елиминирани от военното командване. С това Империята е застрашена с превземане отвътре. В крайна сметка, на Изток успяват да се справят с германската заплаха чрез рекрутирането на войници измежду римските граждани, с което е намален относителният дял на варварите в римската армия. Постепенно федератите пък губят част от своята самостоятелност по време на война и сега те биват прикрепвани към римските части, попадайки под пряко римско командване. Империята е спасена... засега.
Подобно на персийската конница и тази на повечето степни народи, римската кавалерия постепенно се превръща в армия от конни стрелци, които умеят да стрелят отлично по време на движение. Те са въоръжени с лък, колчан стрели, дълъг меч spatha, дълго копие и малък кръгъл щит (пета прикачена картинка). Готската конница използва мечове и копия-пики, но не си служи с лъкове.
Появата на стремето (вероятно към V век) повишава допълнително ефективността на конницата. Тук отново варварите са с едни гърди пред римляните. Степните номади донасят в Европа това изобретение и скоро то навлиза на въоръжение във всички европейски армии. С това конницата окончателно се превръща в най-важния род войска през следващите столетия. Разбира се, пехотата също продължава да заема важно място в армията, но нейната роля вече е второстепенна.
За разлика от Изтока, Дворът в Равена така и не съумява да преодолее тежката криза. Не идва и ефективна помощ от Константинопол, който е достатъчно ангажиран със собствените си проблеми и в крайна сметка се стига до злополучната 476 г., когато главнокомандващият западните войски Одоакър (разбира се, чист варварин) отстранява узурпатора Ромул и defacto ликвидира фиктивната римска власт в Италия.
Източната част на Империята оцелява за още близо 1000 години. До голяма степен това се дължи на проведените военни реформи, дегерманизирането на армията, отстраняването на варварите от ръководните военни постове (през 471 г. е ликвидиран аланинът Аспар, издигнал се до ранг magaister militum на Източната Империя), но може би най-голяма роля изиграва оттеглянето на визиготите от Балканите и насочването им към Западна Европа, както и по-късното назначаване на Теодорих за magister militum на Италия и “изпращането” му срещу Одоакър.
Плодовете на военните реформи са пожънати малко по-късно, по времето на Юстиниан ² (527-565). По време на неговото управление римската армия настъпва в Африка и Италия. По време на своите кампании срещу вандалите и остроготите Белизарий използва лека пехота, пеши и конни стрелци, както и тежка конница, разбира се. Нарзес пък намира ново приложение на тежката си конница. По време на своята кампания в Италия той на няколко пъти я спешава и я използва като пехота. С дългите си копия тя възспира като стена противниковата конница, което се оказва много ефективен метод.
В крайна сметка, римляните удържат победа над германците и си връщат Северна Африка (535), Италия (553), и Южна Испания (554). Но последиците от тези завоевания се оказват трагични за държавата. Продължилите около 20 години войни на запад изчерпват финансовия ресурс на Империята. Заради Италия са пожертвани Балканските провинции, които са оставени на произвола на напиращите от север славяни. Завоеванията в Италия се оказват нетрайни, а настаняването на славяните на Балканския полуостров ще има пагубни последици за държавата.

Още клипчета:
Еволюция на римската армия през вековете
Римската армия през ²V век
Римският легион по времето на Константин ²
Преди битката с узурпатора Максенций при Милвиевия мост през 312 г., Константин ² нарежда на войниците си да изобразят лабаруми върху щитовете си, тъй като му се било явило видение, според което с помощта на този знак щял да бъде победен Максенций. С това започва възходът на християнската религия, която за малко повече от половин век напълно ще се наложи над останалите религии в Империята, въпреки усилията на Юлиан (361-363) да възспре този процес.


P. S. Не мислех да има изобщо текст към клипчетата, но поради желанието на някои хора (няма да им посочвам имената, за да не им навредя ) да има и текстова част, реших да напиша няколко изречения, но изглежда, малко съм се поувлякъл. Но нищо! Тъкмо и аз се отчетох в тази тематична тема. А сега мога да се върна към своите занимания на о-в Родос.

[ZWQRA]

[QUOTE=fcjulian]Имам няколко въпроса. Направи ми впечатление формата на предпазителя на ранните римски мечове, които са назовани gladius hispanicus. Абсолютно същата форма имат и предпазителите на келтските мечове, които са изключително характерни и често използвани /ритуално огънати/ в келтските погребения, в началото на късната желязна желязна епоха, струва ми се. В каква посока върви влиянието, ако има такова. [QUOTE]

Относно мечовете използвани от римляните - те само носят едно име - Gladius, това което успях да намеря в литературата (използвам само книги на Питър Коноли) и в допълнение на вече споменататото, ще добавя:

"For hand to hand combat, the weapon of choice was the gladius hispaniensis, a short stabbing sword. As the name suggest, the sword originally came from Spain. It is suggested that it was introduced by Spanish mercenaries fighting for Carthage in the first Punic war. They had a short, 50 cm two-edged blade, with a long point. The blade was slightly waisted. It had a scabbard made of wood, leather and tin, that hung from the right side.

http://www.aceros-de-hispania.com/i...an-gladius.jpeg

Later swords used by the Empire were still referred to as the gladius, but only superficially resembled them. These new swords had parallel sides and a shorter point. It probably weighed around a kilogram. They had a wooden handle, and were very well weighted. While the swords were designed for use as a stabbing weapon, they could still dismember opponents with their sharp sides. However, in training the stabbing approach was stressed, as a slashing blow had much less chance of fatally wounding an opponent, since he had bone and armor to protect him, but a stabbing thrust could punch through armor and kill."

С реформата на консула Гай Марий, облика на оръжието е видоизменен:

http://www.cbswords.com/images/gladius.jpg

но в зависимост от местоположението на самият легион се намират и известни отклонение от първообраза.
тип Майнц

http://www.armorvenue.com/armorvenu...fittings&s=1000

"помпейски тип" - по името на града в който е открито оръжието.

http://www.armorvenue.com/armorvenu...an-sword&s=1000

и едина възтановка на образец открит около крепоста Масада

http://www.armorvenue.com/armorvenu...adius-ii&s=1000

Но всичко това са различни модификации на един и същи модел меч:

http://www.richandstrange.com/gladi.../wp_gladius.jpg

[Last roman]

http://www.larp.com/legioxx/gladius.html

[Гай Юлий Цезар]

Супер тема!Поздравления за Звяра!Мога само да добавя още неща които са ми под ръка. Легионер эпохи поздней республики, с овальным скутумом, двумя пилумами и мечом, одетый в примитивный шлем монтефортинского типа и кольчугу.

Легионер первой половины I в. н.э., с овальным скутумом со спрямленным верхом и низом. Шлем типа кулус, кольчуга, меч, кинжал и пилум.

Легионер второй половины I в. н.э. Археологических донных по этому периоду имеется больше, чем по какому-либо другому. Все детали, за исключением щита и пилума, основаны на археологических находках, относящихся к той эпохе.

Легионер начала II в. Легионер изображен на походе. Все его личные вещи и паек подвешены на шесте, лежащем на плече.

Легионер ок. 200 г. н.э. К этому времени прямоугольный скутум постепенно замещается плоским овальным щитом и меч начинают носить на левом боку. Археологические данные о таком доспехе достаточно фрагментарны.

Извинявам се че обясненията са на руски.Россия - священная наша держава,
Россия - любимая наша страна.
Могучая воля, великая слава -
Твое достоянье на все времена! Утре ще кача още картинки.

[ahav]

снимки от арката на Галерий

Пускам няколко снимки от колоната на Галерий в Солун. Бях там преди седмица и макар да имах съвсем малко време, нямаше как да пропусна този обект. Снимките са 19 общо, ако има интерес, мога да ги пусна и останалите тук или в галерия.

Колоната е датирана към 306 г. Във всяка книжка за късната римска армия може да намерите изображения оттам, но обикновено се показва частта със сарматите - тук това е последната снимка. На няколко места се виждат люспести ризници освен мускулестите. Интересно е, че част от войниците носят фригийски шапски, за епохата 4-5 в. повечето изображения показват панонски шапски с цилиндрична форма, може би е архаизъм или пък са се носели и двата типа. Пак на последната снимка може да се види и начален вариант на Spangenhelm, по това изображение май че е възстановката в Оспрейката за късната римска пехота - картинката за 3 в.

[gladiator]

Едва ли конкретно е показателно-твърде много влияе модата и иконографията, отдавна е разгледано от Робинсън и Бишоп

[gladiator]

Супер тема!Поздравления за Звяра!Мога само да добавя още неща които са ми под ръка. Легионер эпохи поздней республики, с овальным скутумом, двумя пилумами и мечом, одетый в примитивный шлем монтефортинского типа и кольчугу.

Легионер первой половины I в. н.э., с овальным скутумом со спрямленным верхом и низом. Шлем типа кулус, кольчуга, меч, кинжал и пилум.

Легионер второй половины I в. н.э. Археологических донных по этому периоду имеется больше, чем по какому-либо другому. Все детали, за исключением щита и пилума, основаны на археологических находках, относящихся к той эпохе.

Легионер начала II в. Легионер изображен на походе. Все его личные вещи и паек подвешены на шесте, лежащем на плече.

Легионер ок. 200 г. н.э. К этому времени прямоугольный скутум постепенно замещается плоским овальным щитом и меч начинают носить на левом боку. Археологические данные о таком доспехе достаточно фрагментарны.

Извинявам се че обясненията са на руски.Россия - священная наша держава,
Россия - любимая наша страна.
Могучая воля, великая слава -
Твое достоянье на все времена! Утре ще кача още картинки.

Извинявай, само не разрах, защо прекрасните стари реконструкции на хенри Робинсън-може би го чуваш за първи път, трябва да са обяснени на руски?

[Last roman]

Извинявай, само не разрах, защо прекрасните стари реконструкции на хенри Робинсън-може би го чуваш за първи път, трябва да са обяснени на руски?

Щото ги е взел от един руски сайт.