Гай Петроний

[heinz_guderian]

Здравейте,ще съм много благодарен ако някой напише 2-3 думи за този човек,че от книгата Quo vadisми стана интересен ако знаете нещо за живота му и ви са занимава де

[Кухулин]

Gaius Petronius Arbiter (en.wiki)
Петроний Арбитр (ru.wiki)

[Guy de Mont Ferrand]

Следваща такава тема се изтрива Този форум не е за обяснения, а за дискусии т.е. предполага се, че когато пускате някаква тема, трябва да знаете нещо по нея. За другото има енциклопедии

[gandalf31415]

ПЕТРОНИЙ(Petronius), Гай, наречен Арбитър – неизв. – 66г. – римски писател. В „Анали” Тацит го описва като изключително надарен човек, но с разпуснати нрави, отдаден на удовоствия и пороци. Според други сведения проявява енергичност и деловитост като проконсул във Втиния и като консул през 62г. Изтънчен естет, той е приет в кръга на император Нерон като „арбитър на елегантността” („съдник на изящноя вкус”). Заподозрян за участие в заговор срещу императора – заговора на Пизон - се самоубива, през 66г. За него Тацит твърди, че превръщал дните в нощи и нощите в дни, изпълнени с удоволствия и светски обязаности. Влиянието му върху Нерон, като съдник на изящния вкус(„Arbiter elegantiae”) е били толкова голямо, че императорът, самият той човек отдаден на изкуствата, не е смеел да приеме, нещо за прекрасно или изящно, ако мнението на Петроний е било различно. Гибелта на Петроний е резултат от омразата на Тигелин, тогава префект на преторианците. Причината за тази омраза е завистта и страха на Тигелин от влиянието на Петроний, върху личността на принцепса. Тук ще се спра малко по-подробно върху смъртта на Петроний. За тази цел ще разскажа накратко за самоубийството на Сенека, обвинен също в участие в заговора на Пизон.
По времето на Клавдий, след завръщането си от изгнание на остров Корсика, Сенека, философ-стоик, става възпитател на младия Нерон. По време на първите години от принципата на последния, Сенека заедно с префекта на преторианците, Афраний Бур и майката на императора, Агрипина става един от господарите на Рим а също и един от най-богатите хора в империята, заедно с Палас. По същото време, Нерон, поради младостта си предпочита да се забавлява вместо да управлява. Всичко се променя след убийството на Агрипина от Нерон. Сенека е автор на речите на принцепса пред Сената и съответно пише обяснението на Нерон пред сенаторите, в които обяснява защо императора е убил майка си. Целия живот на Сенека е отстъпление от принципите на Зенон от Китион. След като научава за смъртната присъда издадена от инператора, Сенека решава да умре както подобава на истински стоик-философ и разиграва истински театър вживявайки се в ролята си, без да си дава сметка, че живота му е бил пародия на стоическия живот. Прерязва си вените, рецитира възвишени слова и епиграми. Едни от последните му думи са : „Това е възлияние на Юпитер-Освободител”.
Колко по-различно е било самоубийството на Петроний! Никакви претенции за възвишеност – напротив! След като си прерязва вените предпочита да слуша весели песнички, епиграми и анекдоти. Никакви разговори за безсмъртието на душата, предпочел е да умре както е живял, като епикуреец и скептик. Вместо да завещае част от богатствата си на принцепса, както са постъпвали други римляни(с надежда да запазят другата част за своите деца), Петроний „завещава” на Нерон единствено едно писмо, в което описва всичките му престъпления и мръсотии.
Смята се, че Петроний е автор на достигналото до нас във фрагменти произведение „Сатирикон” (Satiricon libri) или “Сатири” (Saturarum libri) в 16 книги. Запазените фрагменти са предимно от книга 15 и 16. „Сатирикон” е сатирична книга във форма на менипова сатира. По всичко личи, че произведението възниква като пародия на гръцките любовно-приключенски романи. Главният герой Енколпий, гонен от гнева на похотливото божество Приап, е влюбен не в красива девойка, а в женствения юноша Гитон. Двамата са подложени на много изпитания - ревност, раздяла, премеждия, свързани със скитанията им от град на град. Около сюжетната линия се наслагват много епизоди, често се вмъкват новели, расказани от някое действащо лице(например новелата за Ефеската матрона, разсказът за върколака, за вещиците вампири). Действието се развива в Южна Италия.Енколпий расказва за премеждията си от първо лице. Освен него и Гитон се появява понякога и трети скитник. Героите присъствуват на процеси, побоищс, кражби, претърпяват корабокрушение, срещат се с хора от низините на римското общество – роби, лиобертини, паразити, хетери, моряци, с представители на интелектуалните - скитник поет, който отегчава всички със своите стихове, преподавател по реторика в малко градче и др. Петроний показва аристократично презрение и ирония към безсилието на законите пред могъществото на парите, фалшивото приятелство, продажността на съдилищата, пародира бездарниците в изкуството. Като привърженик на епикурейството иронизира вярата в боговете. Един почти запазен фрагмент е „Угощението у Трималхион” (Cena Trimalchionis), в който Петроний достига най-голямо въздействие на описанието, представяйки средата на освободените роби, чието съсловие през I в. добива голямо значение в стопанския и културния живот на империята. Централна фигура в произведението е домакинът Трималхион – освободен роб, любовник на своите господари, натрупал огромно състояние. Въпреки богатството и надменността му във всяко действие, във всяка негова дума личи бившият роб. Гостите на пиршеството също са либертини – прости, невежи, суеверни хора с груби обноски. Безпощадно иронично авторът излива цялото свое своето презрение на аристократ, към забогатяващите освобожденци, разкрива липсата на вкус, склонността към груби удоволствия, невежеството, суеверията. В този епизод изкуството на Петроний да охарактеризира достига своята връхна точка. Той твори еднакво добре и поезия, и проза и познава еднакво добре най-различни литературни стилове и езикови нива. Гостите на Трималхион говорят езика на простолюдието, смесват гръцки с латински думи, непрекъснато употребяват поговорки и анекдоти. С тази майсторска езикова характеристика, с индивидуалностите на своята реч, отделните фигури стават още по-живи, а произведението на Петроний, запазвайки малко познатия в литературата по негово време народен език – още по ценно. Авторът описва реалистична картина на действителността, в която живее, задоволявайки се с критичната ирония и пародийното описание, без да прави морална оценка или да дава спасителни етични перспективи.
На български език: (Гощавка у Трималхиона. Картина из римския живот. Превел от латински Г. И. Кацаров. С,. 1924г.; Гощавка у Трималхион. Превел от латински Г. И. Казаров и Б. Геров С,.1954(1956г[?]); Сатирикон. Превел от латински Д. Бояджиев С., 1981(1983).
Основен, използван източник : „Енциклопедичен речник на античната литература” София, 1988