Преизползвани шлемове от гробове
Един феномен в Древна Тракия
Станимир Димитров
Един феномен в Древна Тракия
Станимир Димитров
ИНМВ, XLIII, 2007, 77-85.
Доспехите в Античността са скъп и грижливо пазен предмет на войнската екипировка. Често те са доставяни от отдалечени места, събирани са по бойните поля. В това отношение шлемовете използвани в Тракия не правят изключение. Те са претърпявали повреди и поправки, отново са използвани, често до пълното си изхабяване.
За жалост голяма част от разкритите в територията на България антични шлемове, не принадлежат на затворени археологически комплекси. Част са откривани случайно, на други с годините са се загубили паспортните данни, а и известна част са от иманярски незаконни действия. Това води до загуба на първоначалната информация за средата на откриване, както често и до повреждане на самият предмет.
Няколко шлема произхождат от не разграбени гробове, като част от тях носят явни следи от повреди. Именно тези “травми” са обект на проучването ми. Не на всички шлемове е правено изследване, но на част от тях има описание, по което може да се възстанови състоянието на доспеха в Античността, в оня момент, когато е бил положен заедно с мъртвеца в земята.
До този момент от българските земи са ми познати 67 шлема, които могат да се отнесат най – общо в периода V² – ²²² в. пр. Хр. За основа на проучването използвам само тези, за които има данни да произхождат от гробни комплекси. Те се разпределят по видове както следва:
От халкидският тип шлем в гробни съоръжения са регистрирани деветнадесет екземпляра.
Групата на тракийският тип шлемове е представена от шест сигурни екземпляра и два вероятни, произхождащи от гробове.
Шлемовете от Елинизма, за които може да се твърди, че са открити в гробове са съжаление са само три.
Разгледаните шлемове в голямата си част, носят следи от продължително използване, съпроводено с ремонт. В процеса на тяхната експлоатация те са претърпявали редица повреди, свързани с характера на материала, от който са изработени, начина на свързване на отделните части. Особено уязвима част при шлемовете от халкидски тип са се оказали набузниците. Тези, които са подвижно свързани с течение на времето са чупели пантите си. Това е принуждавало собствениците им, да ги поправят. Набузниците са закрепвани неподвижно към калотата, а при някой екземпляри са изработвани нови, явно оригиналите са се оказвали загубени (Ognenova-Marinova; Stotanov 2005, 519-535). Такъв е железният шлем от Плетена, към който са приспособени набузници от по-стар шлем, заедно с наносник от друг (Василев 1975, 51-61), също и доспеха от Асеновград, който има два различни предпазителя за скулите (Иванов 1948, 100-101).
Интересна особеност документирана от шлемовете в Сашова могила, Сатовча, и изображенията в гробниците при Казанлък и Александрово е използването на шлем тракийски тип, но без набузници (Китов 2003 б,171; Живкова 1971,40-53). Възможно е тези от погребенията да са имал такива от нетраен материал, но по всяка вероятност те са отсъствали. Това е документирано на стенописите върху гробниците. Има изказана хипотеза, че това е направено с цел да се виждат лицата на персонажите (Алексинский 2003, 21-40), подобна практика на намаляване на набузниците върху паметници ни е позната от Рим. Резонно ми се струва да се приемеме използването на шлемовете без техните допълнителни защитни части.
Съществуват и друг тип повреди – това са тези получени в бой. Само така може да се обяснят някой от разсичащите или прободни удари върху бронзовите шлемове, които след това грижливо са ремонтирани (Василев 1983, 5-12; Китов 2003а, 84-85). Те показва, че не става дума за съзнателно повреждане свързано с погребалните церемонии.
Като аргумент за намирането на повреждани и поправяни шлемове в гробове, може да се изтъкне съдбата на техните собственици – войни, влизащи многократно в бой през своят живот. Нужно е да се отбележи, че част от повредите получени в бой, не може да са били преживени от господарите на доспехите. Така, ако вдлъбнатина от ядро за прашка или една забита стрела, могат да причинят на война сътресение или уплаха, то забитото копие в шлема, или разсичането му с меч, най-малко биха довели до тежка контузия, вероятно смърт. Това означава, че боецът погребан с шлема и явяващ се негов последен собственик не е този, който го е носил и получил споменатите поражения. След сражението негодният доспех е бил ремонтиран и по неизвестни за нас начин е попадал в ръцете на новият си собственик.
Самите повреди получени в сражение могат да ни дадат ценна информация за начина на сражение в Древна Тракия. В литературата се набляга на тактиката на траките да водят подвижен начин на бой, избягвайки преките сблъсъци. Подчертава се търсенето им в Гърция като пелтасти и стрелци (Конноли 2001, 49; Михайлов 1972, 147-167). Тази теза може да се преразгледа в светлината на пораженията върху доспехите. Като изключим няколко пробива останали от стрели или копия, преобладават повредите нанесени от сечащи оръжия, довели до тежки деформации на доспехите. Това могат да бъдат единствено мечове и махайри, което показва тяхното наличие в тракийските войни, както и сражението лице в лице, при което те могат да се получат. В гробовете на богатите траки неизменна принадлежност са елементите на конската амуниция. От техните среди се е съставяла и тежката кавалерия. От няколко богати погребения произхождат и махайри, едно оръжие използвано преди всичко за сечене. Част от пораженията по шлемовете са именно в тяхната челна част, което говори за пряк сблъсък, при който стрелите вече не играят роля (Василев 1983, 10-11).
Ясно е, че в Античността бронзовите доспехи са имали голяма стойност и това е налагало тяхното поправяне и преизполване продължително време. Явно поколения мъже са носели един и същи шлем до пълното му износване, грижливо поправяйки неговите повреди (Алексинский 2003, 21-40; Jackson1987, 112-114). Той е можел да се предава по наследство, но вероятно е преминавал от едни ръце в други и като плячка след победно сражение. От гръцките източници знаем, че победителите след сражение прибирали своите убити, издигали победен трофей, като не забравяли да вдигнат и оръжието останало след боя. Дори от римската епоха имаме данни за прибиране на всички метални предмети от полесражението (Bishop, Coultson 1993, 61).
От изброените по-горе находки става ясно, че шлемовете се откриват в погребения с богат инвентар. Това е напълно естествено, след като знаем, че в Елада хоплитите са набирани от средните слоеве, можещи да си позволят закупуването на доспехите. Това с още по-голяма сила е важало за Тракия. Тук не имало заможно градско и селско население, което да състави средното съсловие. Доспехите са можели да станат собственост само на аристократите и войните от тяхното обкръжение (Димитров 2005 в, 291). Явно след сражение бедните не са имали право вземат от плячката това, което са заграбили – тук се намесвало социалното разделение.
Непонятен остава факта на наличие на силно износени и многократно преправяни доспехи в гробове с богат инвентар. Едва ли техните собственици, притежаващи такава икономическа мощ, да не са можели да си набавят нови, модни доспехи. Останалите погребални дарове говорят за съществуването на стабилни връзки с гръцките колонии, от където е можело да стане набавянето и на нови доспехи.
Основавайки се на бойните повреди можем да допуснем, че тези шлемове са били ценен трофей, придобит на бойното поле на който починалият е държал много. Тази теза не е добре защитима понеже, някой от шлемовете носят следи от многократно преправяне, други са силно износени. Те са били такива и преди да попаднат в ръцете на погребаната личност. Явно и предишният им собственик не е бил достатъчно заможен, а от тук и прочут, за да носи стари доспехи.
За съжаление на изследователите, в Гърция през Класическата епоха отсъстват гробове с доспехи. Тази празнина може обаче частично да се допълни от откритите в Олимпия доспехи, в частност шлемове (Snodgrass 1967, 48-49). На част от тях са видими поправки, които предшестват момента на поднасянето н дар на боговете. Това означава, че и тук доспехите са се използвали, дълго време след като са били произведени.
Преизползвани, стари шлемове се срещат и при скитските погребения. В своя статия Н. Сударев разглежда 11 такива доспеха, 8 от които са открити в гробове (Сударев 1990, 99-105). Той подкрепя едно по-старо мнение на Е. Черненко, според което от шлемовете умишлено са отстранявали наносниците, набузниците и затилъците. След това те са заменяни с такива от нетрайни материали, възможно подсилени с метални пластини (Черненко1964, 94-95). Тази трансформация повишавала обзорното поле на боеца и неговата подвижност. Считам, че тази хипотеза е трудно възприемима. Ако е била толкова важна нуждата от открито лице, не е ясно защо бронзовите части са заменяни с такива от органична материя. От друга страна ако варварите са можели да внасят шлемове без защитни части, като тези от типовете беотийски и пилос. Находките от България, показващи многобройни поправки, ясно говорят, че загубата на предпазните части не е ставала първоначално, а в следствие на продължителна военна служба на доспеха.
Тук бих искал да доразвия една идея, свързана с погребалният култ, изказана по рано от мен в друга статия (Димитров 2005 а, 70). Изучаването на шлемовете на траките, позволява към настоящият момент да се установят два “пласта” на техните погребални церемонии.
Първият “пласт” е по – лесно доловим: в един момент вярата в задгробният живот е започнала да се профанизира. Хората са осъзнали че един скъп предмет може да бъде заместен с друг, повреден или излязъл от употреба. Такъв се е явявал бронзовият шлем. Ритуалът е налагал неговото присъствие в гроба на война – аристократ, но поради голямата му себестойност, близките на покойника го заменяли с подобен, излязъл вече от употреба. Вероятно това е бил пътя за трезориране на шлемовете пострадали при бойни действия. Това дава отговор на наличието на шлемове по-стари с 50-100 г. от момента на погребването и то в гробове, чиито собственици явно са имали нужната икономическа мощ да бъдат в крак с новото (Василев 1979, 66-71). Колкото и да е закъснявала военната мода докато достигне траките, техните лидери са били достатъчно състоятелни да си закупят от колониите последната новост. Трудно бихме си представили един пълководец, обкичен заедно с коня си с благородни метали, да носи доспехи от времето на своя дядо. Трябва да се отчете и естетическият ефект на бляскавата повърхност, нарушена от вдлъбнатини и “кръпки”, при многобройните поправки.
Към настоящият момент е трудно, ако не и невъзможно да се отговори на въпроса, как се е избирало времето в гроба да се поставят предмети, които са се съхранявали от две – три поколения. Често срещани са украшения от благородни метали, които значително са по-възрастни от погребалната церемония и то не в рамките на един живот. Същото важи и за бронзовите съдове.
Факт е, че от тридесете шлема открити в гробни комплекси, петнадесет от тях са с поправки, или бойни повреди. Това са 50 %, твърде сериозна цифра, за да бъде отнесена към случайност, а не преднамереност.
Вторият “пласт” за сега е по – трудно определим, но съществуването му е факт. Възможно е наличие и на друг ритуал, при който се е изисквало полагането на стар, взет от другаде шлем. Хипотетично част от шлемовете могат да са синхронни на някой от излезлите от употреба и мода предмети полагани при погребението. На този ритуал се дължи полагането на вече остаряло и преправяно въоръжение в безспорно богати гробове. Това може много добре да се илюстрира с находките от Дуванлий и Сашова могила, където без съмнение са погребани лица с висок социален статус.
Във връзка със вторият “пласт” могат да се отнесат част от преправяните шлемове, като е вероятно специално да са изготвяни за погребалната церемония, като да не са използвани в реален бой. Това са шлемовете от Дуванлий, Плетена и вероятно шлема от Асеновата крепост въпреки, че липсват данни да е откриван в гроб (Василев 1980, 10-11). Емблематична е находката от Дуванлий, където частите от бронзов шлем са допълнени с органична материя и са положени в гроб с богат инвентар (Филов 1934, 242-244). Тук явно проличава сакралният характер на доспеха.
През 2007 г. на аукциона e-Bay бяха предложени за продажба два шлема тракийски тип, кробилосите на които са обърнати назад. Многобройните ракурси на артефактите показват, че вероятно това са истински доспехи, а не съвременни фалшификати. Не са познати до този момент изображения или реални находки, при които кробилоса да е насочен назад. Това ми дава увереност да предположа, че тези два екземпляра са били изготвени за погребенията, във връзка с споменатата по – горе идея. Добре позната практика от Античният свят е ритуалното унищожаване или повреждане на оръжието в гроба, както и размяната на традиционната посока на различни предмети или части от облекло.
Каталог :
Върбица – шлемът е намерен фрагментиран, но благодарение на усилията на В.Василев, днес е известно, че десният му набузник е бил разсечен, по-късно поправен с парче, заловено с нитове. Той е произхождал от монументална каменна гробница, заедно с него са открити позлатени сребърни пластини, които според Л. Огненова са от защитен нагръдник. Най-вероятната датировка на комплекса е в края на ²V – началото на ²²² в. пр. Хр., докато шлема може да отнесе в края на V – началото на ²V в. пр. Хр. (Василев 1979, 66-71).
Браничево – шлемът е с отрязани косо набузници, като и при двата се е търсела симетрия в новата форма. На калотата от лявата страна има повреда, вероятно поражение от стрела, която е допълнително поправена. Той е открит в гробница с части от ризница и нагръдник, три железни копия, сребърна фиала, бронзова ситула, апликации за конска сбруя, глинени съдове Разкопвача датира гроба в доста широк диапазон-от началото на ²V в. пр Хр. до началото на ²²² в. пр. Хр. самият шлем, В. Василев поставя в V в. пр. Хр. (Дремсизова 1958, 445).
Руец – шлемът е намерен в гроб, от който произхождат бронзова броня и множество бронзови и глинени съдове. Шлемът, както многократно е писано вече, е силно изхабен и предхожда като производство значително погребението (Василев 1979, 70-71). Той вероятно е изработен в началото на V в. пр. Хр. (Ognenova-Marinova; Stotanov 2005, 519-535).
Кралево – шлемът е намерен в градена от камъни гробница (Гинев 2005,24-26). Заедно с него са открити желязна махайра, глинени съдове, датирани като цяло в края на ²V в. пр. Хр. Първоначално шлемът е имал подвижни набузници, които в даден момент са били занитени с правоъгълни бронзови планки неподвижно за калотата.
Лавино – шлемът е открито могилно погребение, от което произхожда бронзов шлем. Неговите набузници са били отрязани и закрепени наново, чрез занитване.
Завет – също е от могилно погребение. Според Т. Стоянов, позоваващ се на масивността му, вероятно е лят. Набузниците са били отрязани (Ognenova-Marinova; Stotanov 2005, 519-535).
Муртагоново – е открит в могилно погребение заедно с връх на копие, нож и юзда. Фрагмениран, не е ясно дали има следи от поправки в древността.
Могиланската могила – произхожда силно натрошен шлем, съпроводен с сребърен наколенник, златен венец, сребърни и глинени съдове. Не може да се каже дали е бил използван продължително време.
Васил Левски – е натрошен, като не е ясно дали набузниците са подвижни. Има гравирано изображение на лабрис. Произхожда от разрушен гроб, заедно с бронзова ситула, бронзова кана, глинени съдове.
Розовец – е открит в гроб, заедно с бронзови апликации за конска сбруя, желязно оръжие.
Дуванлий – е много интересна, защото тя ни дава една възможна комбинация между бронз и органичен материал за изработка на шлем. На практика бронзови, вероятно от по-стар шлем – халкидски тип, са набузниците и затилъка. Те според Б. Филов са били прикрепени към шлем, изработен от дебела кожа, чрез бронзови нитове. Пак според разкопвача, кожата е била апликирана с бронзови украшения. От гроба произхождат богати дарове: желязна махайра с дръжка от слонова кост, железни пластинки от доспех, копие, бронзова хидрия, сребърни и глинени съдове (Филов 1934, 245-247).
Синева могила – шлемът е отлично запазен. По челната част на калотата има следи от удари, причинили вдлъбнатини. Датиран най – общо в ²V в. пр. Хр.
Голяма Косматка – шлемът е открит в монументална гробница с разкошен инвентар. От тук произхождат бронзови наколенници с релефна глава на Атина, кожен нагръдник, златен венец с дъбови листа, златни и сребърни и бронзови съдове.
Шлемът на тила е претърпял удар, като хлътването в метала след ремонт е било поправено. Погребението е датирано в началото на ²²² в. пр. Хр. и се свързва със Севт ²²² (Китов 2003а, 84-85).
Сашова могила – шлемът е открит в градена гробница заедно с желязна плетена ризница, умбо за щит, копие, меч, украшения, сребърни и глинени съдове. Върху него има вдлъбнатини, които според разкопвача са от удари с ядра за прашка. Липсват набузниците. Погребението е датирано в края на ²²² в. пр.Хр.
Плетена – шлемът е твърда интересен изработен от желязо, като към калотата са прикрепени набузници от друг шлем от тракийски тип и наносник от халкидски шлем. Заедно с него в плосък гроб са намерени бронзови, поправяни наколенници, шест бронзови торкви, желязна ромфея. Погребението е датирано в края на ²V – началото на ²²² в. пр. Хр. (Стоянова-Серафимова 1975,41-50).
Сатовча – шлемът произхожда от цистов гроб. В него е имало два глинени съда, вероятно бронзова броня, ромфея, две фибули. Шлемът е открит с липсващи набузници. Комплексът е датиран в ²V в. пр.Хр. (Жуглев 1991, 21-23).
Горно Дряново – шлемът е открит в гроб шлем, заедно с бронзова броня, бронзови торкви и ромфея. Точно под кробилоса, там където се свързва с калотата е имало пукнатина, която е била прикрита от вътре с бронзово парче. Проучвателя свързва погребението във връзка с похода на Александър ²²² срещу трибалите в 335 г. пр. Хр. (Жуглев,35-41).
Асеновград – вероятен гроб, в който е имало бронзови броня, наколенници и торква. Шлемът има два различни набузника, принадлежащи към различни защити за глава (Иванов 1948, 100-101).
Литература :
Алексинский 2003: Алексинский, Д. Ранние елинистические шлемы с тиаровидной тульей из Восточного Средиземномория.Parabelum, 5, 2003
Алексинский 2007: Алексинский, Д. Античные сфероконические шлемы в собрании Эрмитажа.
Ботушарова 1954: Ботушарова, Л. Погребение с глинен саркофаг при с. Песнопой. ГМПО, 1954
Василев 1975; Василев, В. Технологически проучвания на тракийското въоръжение от с. Плетена, Благоевградски окръг. Археология,4, 1975
Василев 1979; Василев, В. Шлемът от Върбица, Преславско и шлемовете от халкидски тип в Тракия. Векове, V²²², кн.6, 1979.
Василев 1980; Василев, В. Производство на тракийски шлемове в Родопите, Археология XXII 1980 кн 3.
Василев 1983; Василев, В. Повреди и поправки на шлемове от Тракия V-²²² в. пр. н.е. МПК, 5-6,1983
Гинев 2006;Гинев, Г. Могила ² от некропола при Кралево. ИИМТ, т.², 2005
Димитров 2005 а; Димитров, Ст. Шлемове “тракийски” тип. Произход и разпространение.ИРИМВТ, ХХ, 2005
Димитров 2005 б; Димитров, Ст. Коринтски шлем върху монети на Месамбрия и неговото разпространение в Тракия. Юбилеен сборник в чест на ст. Н. С. Д-р. Христо Харитонов. 2005.
Димитров 2005 в: Димитров, Ст. За тракийската ромфея. Тракия и околният свят. МИФ, 9. София, 2005.
Димова 1966; Димова, В. Гробна находка от с. Обретеник, Русенско.-Инм-Русе ²², 1966
Дремсизова 1958; Дремсизова, Ц. Надгробна могила при с. Браничево. Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С. 1958
Иванов 1948: Т. Иванов. Предпазно въоръжение на тракиец от Асеновград. – РП, ², 1948.
Катинчарова 2003; Катинчарова, Д. Гроб на войн от елинистическата епоха при Црънча, Пазарджишко. Археология, ХL²V, кн.4, 2003
Кисьов, К. Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Струма през втората половина на ² хил. Пр. Хр. С. 2004 г.
Китов 1996; Китов, Г. Новооткрити тракийски династични гробници в Казанлъшко. Векове, кн.1, 1996
Китов 2003а; Китов, Г. Долината на тракийските царе.Варна, 2003
Китов 2003б; Китов, Г. Гробницата в Александрово. ИИМХ, 2, 2003
Конноли 2001: Конноли, П. Греция и Рим. Енциклопедия военной истории М. 2001
Кулов 1990; Кулов, И. Нова находка на тракийско въоръжение от село Средна Гоцеделчевско. ИИМК, т.²², 1990
Маразов, И. Тракийският войн.София, 2005.
Михайлов 1972; Михайлов, Г. Траките. С. 1972
Живкова 1971; Живкова, Л. Казанлъшката гробница. София. 1971
Жуглев 1991; Жуглев, К. И. Погребение на тракийски воин при с. Сатовча, Гоцеделчевско. Археология, 1991
Жуглев, К. И. Погребения на тракийски воини при с.Горно Дряново, Гоцеделчевско.
Стоянова-Серафимова 1975; Стоянова-Серафимова, Д. Въоръжение на тракиец от с.Плетена, Благоевградски окръг. Археология,4, 1975, с.41-49
Сударев 1990; Сударев, Н.И. К вопросу об античных шлемах, подвергшихся переделке.Традиции и иновации в материалном културе древнеиших общетва. Москва 1990.
Филов 1934: Филов, Б. Новооткрити тракийски гробници отъ Дуванлий.С.1934
Черненко1968; Черненко, Е.В. Скифский доспех. Киев. 1968
Чичикова 1969; Чичикова, М. Тракийска могилна гробница от с. Калояново, Сливенски окръг. ИАИ, ХХХ², 1969
Bishop, M.C., Coultson, J.C.N. Roman Military Equipment from the Punic Wars to the fall of Rome. London, 1993, p. 61.
Dintis 1986, Dintis, P. Hellenistische Helme, Roma. 1986.
Kunze 1967; Kunze, E. Halkidishe Helme. VII Olympia Bericht, Berlin, 1967
Ognenova-Marinova, Stotanov 2005; Ognenova-Marinova, L\ Stotanov, T. The chalkidian helmets and origin of the north Thracian ceremonial armour.
Studia Archaeologica Univesitatis Serdicensis, Sofia 2005
Jackson 1987; Jackson, A. An Early Corinthian Helmet in the Museum of thee British School at Athens. ABSA, 82, 1987
Pflung 1988; Pflung, H.Antike Helme. Mainz, 1988
Snodgrass 1967; Snodgrass, A.M. Arms and armour of the Greeks. London..
Stotanov 2005; Stotanov, T. A bronze helmet of chalkidian type from Golyamo Shivachevo, Sliven District. Notes on the chalkidian helmets in Trace. Studia Archaeologica Univesitatis Serdicensis, Sofia 2005
….и аз като децата!
и какъв стил на писане само!
Comment