Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Клепсидрата във Филипопол

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Клепсидрата във Филипопол

    Има едно малко познато инженерно постижение на Античността, което, потънало с времето в забвение, с единствените си бегли археологически останки в Пловдив в нашата страна, напомня за високите технически умения на древните Филипополци, но и даде възможност за реконструктивна проекция в 3D на Елена Кесякова и Димитър Райчев. Тук става въпрос за водния часовник на Филипопол – клепсидрата – едно изобретение, вградено в малка обществена сграда в централната част на античния град до входа на стадиона, в подножието на Сахат тепе (явно свързвано с часовници още от Античността), задвижвано от вода.
    Градският слънчев часовник на Филипопол е стоял на южната стена (както подобава) на малка, но изключително красива сграда и е ориентирал жителите със сянката на стрелката си. През XIX в. историкът Апостолидис разчита открит надпис, от който става ясно, че часовникът е изграден с лични средства от неизвестен гражданин върху въпросната сграда по времето на император Каракала. Веднага възниква въпроса – за какво е била самата сграда тогава? Скоро всички данни започват да сочат недвусмислено, че вътре е било положено много по-старото, сложно и гениално инженерно изобретение – водния часовник клепсидра. Предположенията сочат, че той е бил основният градски часовник, но годината на създаването му засега остава неизяснена. Истоярията твърди, че Юлий Цезар, при един от походите си е бил удивен от факта, че клепсидрата е позната в града.
    По всяка вероятност часовникът е бил от типа на тези, изработвани от александрийският механик Ктесибий, тъй като основната му двигателна система е била колело, въртящо се под течението на постоянно течаща вода, която придвижвала в действие предварителните механизми, благодарение на които малко крилато момченце статуя се придвижвало и с показалец сочело точния час.





    Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

    МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

    #2
    как да не ти се зарадва човек... благодаря!
    Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

    Comment

    Working...
    X