Сатурналии в Русия

[Last roman]

Снимките сега, отчетът после.

http://picasaweb.google.bg/LastRoman81/IoSaturnalia#

http://www.photoshare.ru/album114195.html

[Last roman]

Сатурналии на север

Почвам изложението си с благодарност към Евгени Козлов – ръководителят на руския клуб за исторически възстановки Cohors II Mattiacorum Equitata за поканата му, която ми даде възможност да присъствам на най-вълнуващото и незабравимо пътешествие досега, което ме потопи в неподправената атмосфера на един празник, организиран с много ентусиазъм и желание.
Всичко започна преди три месеца, когато разбрах, че Сатурналите ще се провеждат в Русия за втори път. Този празник, който римляните отбелязвали от 17 до 22 декември е доста сходен с нашата Коледа – на него се раздавали подаръци, пекли са се погачи, имало маскарад, дори се е колело прасе. Нищо ново под слънцето, както се казва. Та Евгени ми писа, че ако проявявам интерес към мероприятието, ще бъда добре дошъл. Естествено, че не чаках да ме канят втори път, затова се захванах веднага с подготовката. Тъй като не ми се мъкнеше бронята през митниците, реших да си направя гражданско облекло. С помощта на Orc Chieftan – мой добър приятел и също фен на тема римска история, избрахме вълнен плат, който да ме пази от суровата руска зима и поръчахме на едни симпатични шивачки да ми ушият тога и туника. Изкарах си и туристическа виза от една фирма, която се занимава с екскурзии в Русия, за да не карам Евгени да се мотае по разни бюрократични инстанции и да ми праща покани.
Като цяло мероприятието се провежда в “Солнечное” - една почивна станция до Зеленогорск, на брега на Финския залив. Зеленогорск пък се намира близо до Санкт Петербург /откъдето е и клубът домакин, който организира мероприятието – Legio V Macedonica/, иначе самата кохорта в която членуват Евгени и още двадесет ентусиаста е от Москва. Така че покрай участието в празника имах възможност да поразгледам набързо и двете столици на Русия.
Месец преди мероприятието екипировката ми вече беше готова и с интерес следях метеорологичните прогнози за североизточна европа. В края на краищата щях да дефилирам по туника и тога, а при минусови температури това изобщо не е безопасно. Как и да е – съдбата бе благосклонна към мен и при визитата си при братушките определено имах повече късмет от Наполеон или Паулус.
Единственият минус при подготовката за заминаване бяха самолетните билети. Low Cost компаниите не летят до Москва, или поне от България директни полети няма, а перспективата да висиш по летищата и да се прекачваш на няколко самолета хич не ме блазнеше. Така че се ориентирах към Аерофлот, който пък действа в комбина с Bulgarian Air и поддържа цени от около 300 евро за двупосочен билет. Самият полет отнема около два часа и половина, а като се има в предвид и едночасовата разлика между София и Москва, ставаш направо traweller in time. Пристигнах към 16,30 местно време и вече беше тъмно като в рог, което пък ми даде чудесна възможност да се наслаждавам на ширналия се океан от огньове, наречен Москва, докато кацахме.
Ето как, зареден с ентусиазъм, се озовах на Шереметьево 2. Писах предварителен sms на Евгени с точния час на пристигането ми и той ме чакаше на летището. Докато пътувахме към дома му /въпреки задръстванията успяхме да стигнем за около час/. По пътя обсъждахме развитието на клуба му, както и идеята на Евгени около Москва да бъде изграден римски лагер, който да пресъздава Living History. В това отношение руснаците са доста сериозни и педантични и обикновено като се захванат с нещо, го правят докрай. Така че слушах с възхищение и малко завист как кохортата му вече се е разрастнала и наброява 20 човека, от които и 4 момичета. След като си оставих багажа у Евгени, му помогнах да натовари екипировката си, както и допълнително снаряжение в джипа на един негов приятел и отидохме да вземем крепежа за центурионския му шлем. Проблемът с него беше следният. Както и всички римски клубове и руските ми приятели си поръчват нещата от индийската фирма Deepeka, която се е специализирала да изготвя римски реплики – шлемове, брони, колани, калиги, дори канички и фибули. Та понеже Евгени беше избран единодушно за центурион, т. е. ръководител на клуба, естествено си поръчал такъв шлем с гребен и въпросната част, която го държи напречно /това всъщност е и едно от основните отличия на центуриона на бойното поле/. Само дето индийците объркали детайла и вместо центурионски му пратили обикновения крепеж за легионерски шлем. Опитът да се изкриви детайла, за да се напасне напречно обаче довел до счупването му, тъй като бил направен от някаква съмнителна сплав, която само на външен вид наподобявала бронз. Заваряването също не дало резултат, защото металът просто се разпрашил. Та човекът се видял в чудо и най-накрая поръчал копие на крепежа на руски ковачи, та сега в последния момент преди заминаването за фестивала детайлът бил най-накрая готов. Срещата с тези типове пък ми даде възможност да пътешествам в Московското метро, което наистина е най-добре развитата подземна мрежа, която съм виждал /Парижското ряпа да яде/. Това е и основният транспорт на московчани, тъй като задръстванията по улиците са ужасяващи. Москва, както и всяка друга европейска столица страда от пренаселеност. По неофициални данни в града живеят около 18 милиона.

Метрото е удобен и бърз транспорт и през него минават около 7 милиона пътници на ден, така че потокът наистина е внушителен и трябва доста да внимаваш тълпата да не те отнесе в посока, която не желаеш. Метрото наистина е дълбоко – в центъра е на 60 метра дълбочина, което означава, че поне половин минута ескалаторът те спуска под ъгъл от 45 градуса в подземието. Мотрисите са през две минути и карат наистина бързо. Въпреки това пътуването от квартала на Евгени до центъра на града отнема поне 40 минути. Детайлът е готов и пасва към шлема, така че и този проблем е отстранен. Доволни отиваме в едно заведение, където междувременно се е събрал целият му клуб на разборка преди мероприятието. Запознавам се с тези весели и симпатични млади хора и бързо влизам в тон с дискусията. Бирата се лее, за новаците в групата са подготвени специални встъпителни тестове на тема Рим. Раздават се и медальончета с отличия. Аз преглеждам менюто с видовете бира и си избирам Paulaner червен, който ми допада на вкус. Като цяло в Русия обичат много бирата и има много местни и вносни марки. Московчани обаче не са фенове на местната си бира, поради по-лошите вкусови качества на водата. Иначе цените по заведенията са по-високи от София, което се обяснява и с по-високия жизнен стандарт в Русия. Но горе-долу в нормално заведение едно ядене от менюто ти излиза около 350-600 рубли /10-20 евро/. А ако си решил да пиеш и няколко бири /която е около 200 рубли половинката/, сметката ти може да отиде и над 1000 рубли, заедно с бакшишите /тук е прието да се оставят доста пари на келнерите, но обслужването наистина е на ниво/.
След срещата Евгени ми показва на компютъра си любителските филмчета, които прави. Освен че е фен на Рим, той участва и в други два клуба – Навара /от епохата на религиозните борби в Европа/, също така и в един уестърн клуб. На всичкото отгоре се занимава и със Strike ball. Въобще човекът е сериозен. Жалко че в България такива са малцинство.
На другия ден Евгени решава да ми покаже центъра на Москва, тъй като пътуването до Петербург с нощния влак е чак от 21.00 часа. Първо обаче попълваме един формуляр до бюрото за емиграция, за да регистрирам пребиваването си в Руската Федерация и го пускаме в близката поща. След това започваме от Красивия Площад /да, руското “Красная Площадь” означава именно красив, а не червен, както неправилно го превеждат по света/, където снимам кулите на Кремъл, мемориала на Неизвестния войник,

паметника на Жуков,

мавзолеят на Ленин,

изключително красивият събор на Василий Блажени и други архитектурни шедьоври.

Продължаваме по крайбрежната улица към храма на Христос Спасител /взривен от болшевиките след революцията, но напълно възстановен преди десетина години/. Наистина храмът е внушителна постройка в типично православен стил.

Стигаме и до музея на Пушкин за изобразително изкуство. Тук са поместени репликите на най-известните антични и ренесансови творби, но с интерес виждам и антични оригинали - част от троянското съкровище на Шлиман, което руснаците изнесли от Германия след 1945 г. /един вид отмъщение заради разграбената кехлибарена стая/. Също има и зала с гръко-римски експонати от Крим, които представляват голям интерес за мен.
Излизаме от музея и се насочваме към най-емблематичната руска улица – “Арбат”, където хапваме в едно приятно заведение. Аз си поръчвам традиционния руски борщ със черен хляб и сметана, котлети с пържни картофи и квас /който се прави от ферментирал хляб/, питие, което не съм пил отдавна. След това се разхождаме по улицата и разглеждаме своеобразната архитектура за сградите. Вече се стъмва и отпрашваме да стягаме багажа за мероприятието. Пътьом купуваме и провизии за влака, за да не ни е скучно пътуването. На гарата вече се е събрала компанията реенактори и се настаняваме във вагона. С напредването на нощта съдържанието в бутилките намалява, а разговорите стават все по-оживени и сърдечни. Като цяло си лягам към 3, което е голяма грешка, защото влакът пристига в Петербург към 5.
С леко махмурливо настроение влача багажа си към другата електричка, която ще ни откара в Зеленогорск. В Петербург, за разлика от Москва /където е -5;-7 градуса/ е натрупал сняг, но температурите са по-меки –1 градуса. В електричката пробвам и “Невское” – местна бира, която наистина е по-хубава от московската “Балтика”. От гарата в Зеленогорск след половин часово чакане и пиене на студа вземаме автобус и към 8 сутринта пристигаме в почивната станция. На крайния север е тъмно като в рог и почва да се съмва едва след 9,30. След импровизираната закуска, която си правим /с неизменното кондензирано мляко, паштет, бекон и типичния руски салам/ смятам да се оттегля да поспя, но домакините ме пращат да помагам с приготовленията на кухнята за вечерята, а Евгени и кохортата му отиват да секат дърва за празничния огън. Унило стържа цвекло, месо, яйца и пр. и си мисля за спане, когато Евгени идва да ме изтегли за парадния марш на кохортата към брега на Финския залив. С радост нахлузвам туниката, тогата и калигите и даже помагам на дамите да надиплят своите столи. Всички одобряват облеклото ми. Евгени се е обзавел и с красиви бронзови фалери /римският аналог на ордените/ и субармилис /кожена дреха, слагана под бронята/ и изглежда доста внушително с центурионския си шлем.

Братята ауксиларии мъкнат овални плоски щитове и тежки копия, както и ризници, загърнати в червени плащове и се гледат много колоритно на фона на белия сняг. На всичкото отгоре започва и да вали. Всички обаче се чудят как ще се оправя без топли панталони в руската зима, но аз заявявам, че един истински сенатор не може да носи варварско облекло и тръгваме марширувайки към брега на залива. По пътя снимам марша на кохортата и се радвам за заснежения пейзаж.

На брега Евгени прави преглед на войниците си, строява ги и раздава награди на заслужилите.

В това време аз се любувам на замръзналото море и се снимам с матроните за спомен.

Ветрецът в общи линии ме кара да почервенея като рак и ръцете държащи фотоапарата вече се тресат. И на другите не им е особено комфортно и след общи снимки се отправяме към базата, където се стопляме с ром и други загряващи питиета.

Домакините от Legio V Macedonica вече ни чакат да започнем ритуала по очистване на дома, който след поднасянето на дарове на домашните богове завършва с прескачане на разпален огън. После продължаваме към олтара където легатът на клуба отправя молитва към Сатурн и му прави жертвоприношение – вино, зехтин и зърно, за да бъде годината плодородна.

В това време всички стоим с покрита глава /аз съм се наметнал с края на тогата/. Свечерява се и се отправяме към залата на пиршеството, където на входа ни раздават курабийки във формата на човечета и червени или сребристи картончета. След като всички се настаняват започва изборът на цар на Сатурналиите. Всеки разчупва човечето и този който намери боб в него е избран за цар. Слагат му лавров венец, и той застава с гръб към залата, а зад него се нареждат прекрасните ни матрони.

За всяка ние изреждаме суперлативи и царят, без да вижда девойката, трябва да прецени коя да избере. След като изборът е направен, царят и царицата откриват официално тържеството.

Отправят се поздрави към гостите, затова, че са уважили мероприятието /в това число и към моя милост, че съм пристигнал чак от България/, разменят се подаръци. Виното се лее, ястията, сготвени по римски рецепти се изчерпват с потресаваща бързина.

След това идва и по-интелектуалната част – “Ерудитката”, където има 10 тестови въппроса от писмата на Цицерон /от типа “в 712 писмо Цицерон пише...”/. Естествено всичи играят на тото и победителите имат в актива си не повече от 4 верни отговора.
Празненството преминава към втората си част – “Отвличането на Сабинянките”. Мъжете се разделят на два отбора в зависимот от това, дали цветът на картончето е червен /римляни/ или сребрист /сабини/. Жените естествено са сабинянките, заради които е избухнала разпрата. Излизаме на снега и почваме веселбата.

Естествено основната идея е римляните да отмъкната сабинянките, а сабините да им попречат. В скоро време всичко прераства в масов бой със снежни топки.

Не минава и без ранени – в суматохата нечия фибула ми раздира кожата на ръката, но след импровизирана превръзка, сложена ми от центуриона на легиона купонът продължава. Влизаме обратно, за да поиграем на римска дама. Вместо пионки има чаши с червено и бяло вино. Който взема пионката е длъжен да изпие чашата.

Отново се разделяме на сабини и римляни, сабините имат късмет и печелившият им отбор се напива бързо. Следва театър за отрезвяване. Представени са три пиеси, като артистите изпълняват пантомима и се теглят на жребиен принцип, като се случва ролята на жената да се падне на мъж. Скъсвам си корема от смях, когато например мустакатият вексиларий на кохортата играе ролята на Ниоба. Забалението е в разгара си, опитваме се да пееме хорово "In Taberna" /"В Механата"/ и всички се веселят чудесно. Истински сатурналии.


От театъра се прехвърляме отново на двора, къде отново двата отбора играят по туники в снега на харпастум – римският аналог на футбола.


Тоя път римляните бием с 2:1 и поизмръзнали отиваме да си правим лари /домашни богове/ от пластелин и да гадаем по тях за късметът, който ни чака през идната година.
Късно вечерта, заредени със солидно количество вино отиваме към залива, където е накладен огън. Пееме руски песни на ‘Чиж и Ко”, “ДДТ”, “Кино”, дори и Химна на Съветския съюз. Въобще атмосферата е задушевна въпреки студа. След като зимата все пак си казва думата, се връщаме в базата пиейки бира и споделяйки незабравимите впечатления от тази вечер.
На другата сутрин ставам късно – към 12. Хапваме, помагаме на любезните ни домакини да разтребят, сбогуваме се с тях с най-топли чувства и към 3 поемаме обратно към Петербург. Оставяме багажа си и решаваме да се разходиме по красивите му улици. Вече се е свечерило и целият град е обсипан от разноцветни светлини.

Една незабравима феерия от цветове. Наистина е трудно да опиша великолепните сгради и храмове, които се редуват пред смаяния ми взор. Не случайно наричат с пълно право Петербург - “Северната Венеция”. Уникална архитектура, красиви мостове и правилна планировка. Всичко това превръща творението на Петър I в духовната столица на Русия. Особено ми харесват Казанския събор,

изпълнен в класически стил и разбира се Зимният Дворец – където си правиме групова снимка за спомен.

На връщане минаваме и през новогодишния панаир. Преди да отпътуваме с нощния влак към Москва отсядаме в един приятен пъб, за да похапнем и пийнем заключително. Моите руски приятели ми подаряват оловен ауксиларий копие едно към едно.
В нощния влак си разменяме контакти /телефони, ICQ, Skype/ и аз ги каня в България. Въобще всички сме на мнение, че това няма да е последното ни съвместно мероприятие и се надяваме да се срещнем още лятото в Свищов на следващия фестивал.
На другия ден след кратка почивка, аз Евгени и още няколко ранобудни ентусиаста отиваме в Кремъл. Пропускането вътре е доста строго, минаването през детектора за метал е задължително. Въобще сигурността на обществените места при руснаците е доста завишена, за да се предотвратят възможни терористични актове, Решаваме да разгледаме оръжейната палата. В нея са събрани всички артефакти на руските монарси – техни дрехи, корони, тронове, дори карети. От разкоша и изяществото с което са направени експонатите направо ме засърбяват очите. На втория етаж има още по-главозамайващи експонати – предмети от бита на руските императори и дворянство от последните три века, оръжия, икони, евангелия и библии, чаши, прибори и сервизи, инкрустирани със злато, сребро, скъпоценни камъни – наистина великолепно наследство на един велик народ. Това нещо трябва да се види, защото с думи просто не може да се опише разнообразието и красотата.
След това отиваме до емблемите на Кремъл – Цар Топ и Цар Камбана, където си правя необходимите за всеки един турист снимки.


Снимам и красивите събори, които ми се изпречват пред погледа.

Времето обаче напредва и отиваме да хапнем в един мол на “Красивия Площад”. За да не закрива гледката той е направен на 3 нива под земята и прилича на подземен град с безбройните му бутици заведения. Хапвам палачинки с бекон и гъби и пия за последен път любимия си квас. Следва пътешествие до дома на Евгени, стягане на багажа, сбогуване с приятелите /най-тъжната част от едно пътешествие/ и отпрашване към летището, където се натоварвам на самолета и без особени приключения се прибирам в родната София.

[Thorn]

да знаеш как ти завиждам...

[Last roman]

който проявява желание и интерес - догодина пак сме там.
Весели Сатурналии на всички:

[Last roman]

да знаеш как ти завиждам...

Няма място за завиждане, всеки е добре дошъл на Сатурналиите /е желателно е да е с римско облекло/.

[княз Крылов]

Езичници!

Искам и аз!

[Dobromir Rusev]

Езичници!

От името на бай Роман, а и от мое име - тържествено благодаря за комплимента

[Last roman]

Аз съм атеист по-скоро.