Останки от античната Германея

[terrarossa]

След като прочетох темата за Рациария се сетих за античното селище с любопитното име Германея/Германия/?
(всъщност как е правилно и къде точно пада ударението?)

Знаете ли нещо повече от всеизвестното твърдение, че е родното място на Велизарий?

[Dobromir Rusev]

В няколко последователни поста ще дам пълна информация за Германия по Лидия и Иванка Стайкови и Теофил Иванов.

ПИСМЕНИ ИЗВОРИ

Античната Германия е разположена в подножието на северните склонове на Рила, до левия бряг на река Валявица, приток на река Джерман. Намира се на около 300 метра североизточно от минералните извори при сегашната баня.
Името Германия има тракийски произход. В превод то означава „горещ извор”(Dechev 1976, 102). Среща се само в писмените извори от VI в. във формите Гερμανία, Гερμαν, Гερμεννε (Proc.Bell., III, 11, 21; Proc. De aedif., IV, 1, 31, IV, 4; Hierocl., Synecd., 654 5 (ГИБИ 1959, 93, 114, 157, 161 – 162). Ударението пада върху сричката "ни" -името на крепостта се произнася Германúя!
В.Томашек, изхождайки от тълкуванието на името, е на мнение, че Германия трябва да се търси при Сапарева баня. Неговото становище се подкрешя от К.Иречек, Й.Иванов и Г.Кацаров. Това местонахождение е възприето и в по-късната историография. Едва спасителните разкопки в месността „Градището” през периода 1951 – 1961 г., проведени от Теофил Иванов (лека му пръст), локализираха в тази местност античната Германия. Въпреки тракийското име, досега липсват археологически сведения за селище – пряк топографски предшественик на римския лагер.
Най-ранният надпис, потвърждаващ военното присъствие на cohors II Lucensium в Германия, е от времето на император Септимий Север (193 – 211), по-точно от 198 – 199 г., когато управител на провинция е Гай Цецина Ларг. Постаментът е издигнат от тогавашния перфект на кохортата Луций Полий Грат ( CIL III 12337).
Следващият като хронология надпис е изсечен при управлението на император Елагабал (218 – 222) и датира от 221 г. Тогава провинциален управител на Тракия е Луций Прозий Руфин, а перфект на кохортата – Улпий Мaрий (CIL III 12338).
Третият епиграфски паметник, открит в Германея, е от 222г., когато император е вече Север Александър (222 – 235). През тази година управител на Тракия е все още Луций Прозий Руфин, но перфект на cohors II Lucensium е Тит Херений Нигер (Иванов 1964, 20 – 23).
Няма сигурни епиграфски данни за присъствието на cohors II Lucensium в Германия след 222 г. В Скаптопаренския надпис от 238 г. oбаче се споменават два военни лагера, без да бъдат назовани (IGBulg. IV 2236). Положително единият от тях е Германия и най-вероятно в него все още е прибававала същата кохорта. Неизвестно е засега дали в лагера по-късно са били дислоцирани други части.
Писмените извори се отнасят вече за укрепеното цивилно селище и са от VI в. И двамата автори, писали за Германия, са работили при управлението на император Юстиниян (527 – 565). Хиерокъл в своя „Пътеводител” от 527 – 528 г. посочва Гερμαν като един от петте града в провинция Вътрешна Дакия ( Hierocl. Synecd. 654, 5) (ГИБИ 1959, 93). Прокопий Кесарийски в съчинението си „История на войните” (Proc. Bell. III, 11, 21) ( ГИБИ 1959, 114) пише, че известният пълководец Велизарий произхожда от Германия, която „лежи между Тракия и Илирик”. Същият автор в труда си „За строежите” (Proc. De aedif. IV, 1, 31, IV, 4) (ГИБИ 1959, 157, 161 – 162) съобщава, че Юстиниян I е наредил да бъдат поправени крепостните стени на редица селища във Вътрешна Дакия, включително и Германия.
Името отново се среща в хрисовула от 1019 г. на император Василий II (Иванов 1906, 80). От него научаваме, че Германия е в епархия под юрисдикцията на велбъждкия епископ. Последното написано сведение за Германия е на арабския пътешественик Идриси от XII в.(Иванов 1906, 81). Той описва Германия като красив град, обкръжен от лозя и обработвани полета.

[Dobromir Rusev]

ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНИЯТА

През 1911 г. Г.Кацаров публикува гробове от тегули от V – VI в., локализирайки старохристиянския некропол на Германия до минералната баня (западно от укреплението). При сондажни изкопи той е открил и базилика с полихромен мозаечен под (Кацаров 1911, 185 – 189). През 1921 г. Ив.Велков съобщава за сводова тухлена гробница от същия район на Сапарева баня (Велков 1922, 198). В 1947 г. при построяване на нов каптаж за банята, е открита находка, състояща се от мраморни оброчни плочки, накити и монети ( Герасимов 1950, 321 – 322). Цв. Дремсизова по-подробно публикува същите предмети. Върху вотивните паметници са представени Асклепий, Хигия, Телесфор, трите нимфи и тракийският конник. Освен тях е намерен златен пръстен с релефно изображение на две ръце, които се ръкуват. Златните, сребърни и бронзови монети са от времето на императорите Антонин Пий (131 – 161) до Максимиан Херкулий (285 – 305). Находките локализират светиллище близо да термалните води, посветено на Асклепий. (Дремсизова 1952, 353 – 358). През 1951 г. Т.Иванов при спасителни разкопки в м.”Градището” във връзка със строителство на почивен дом #1, е проучил част от пет сгради с ориентация югоизток – северозапад. Архитектурните данни и откритите предмети показват, че се касае за сгради от късноримската епоха, с преправки от V – VI в. Разкрита е и улица без тротоари (Иванов 1957, 211 – 232). През 1959 г. при нови строителни мероприятия е открита западната порта (която може да се види в основи спокойно и днес) и част от западната крепостна стена. Разчистена е и втора крепостна стена, която затваря портата през VI в. Източно от южната кула на портата е разкрита сграда (Иванов 1992, 7). През 1960 – 1961 г. Т.Иванов с колектив А.Димитрова- Милчева и Л.Слокоска са проучили части от улица и обширана жилищна сграда с голям брой долии. Частично са разкрите източната и южната порта (Иванов 1992, 8). През 1964 г. Т.Иванов публикува обстойно надпис на латински език, от който става ясно, че Германия е била лагер на cohors II Lucensium (Иванов 1964, 20 – 23). През 1977 – 1981 г. във връзка с консервационни работи, археологическите проучвания в Германия са възобновени. Продължава проучването на източната порта и прилежащите й кули. Установено е, че при строителството на втората крепостна стена от VI в., тя не е претърпяла промени и е функционирала (Иванов, Русева – Слокоска, Алякова, Стайкова 1978, 74 – 75). През следващия сезон са изследвани три помещения, разположени пред стълбата при южната кула на източната порта, датирани от IV – VI в. (Иванов, Русева – Слокоска, Алякова, Стайкова 1979, 80 – 81). През 1979 г. е разчистено трасето на двете крепостни стени с дължина 16 метра в северна посока от източната порта. Във вътрешността, северозападно от входа, са разкрити две помещения. Югозападно от входа на източната порта са открити части от две сгради и улица с посока север-юг между тях. В сградите са установени два строителни периода (Алякова 1980, 97- 98). През 1980 г. е разчистено прогнозираното трасе на двете крепостни стени южно от източната порта. Документирани са следи от горели кирпичи от надстройката на помещение, долепено до крепостните стени (Иванов, Русева-Слокоска, Стайкова 1981, 58 – 59). През 1981 г. южно от кулата на източната порта, до първата крепостна стена, са проучени три помещения, които датират от IV – VI в. (Иванов, Русева-Слокоска, Стайкова 1982, 53).

[Dobromir Rusev]

ВОЕНЕН ЛАГЕР
История

Военният лагер Германия е изграден от cohors II Lucensium. Тя е организирана през I в. в Испания с военни рекрути от племето лукензи. Военната част наброява 500 души и е командвана от перфект. Името на кохортата се среща за първи път в днешните български земи във военна диплома от 7.01.78 г., открита в Монтана (Велков 1989, 253, 4). В края на I – началото на II в. тя вече е на лагер в Абритус, което разбираме от надгробен надпис на латински език, изсечен в памет на Юлий Максим, конник от тази кохорта, открит в президия (Велков 1989, 253, 4).
Към края на управлението на император Хадриан (117 – 138) cohors II Lucensium е преместена в провинция Тракия. Както личи от латински надпис, датиран от 136 г., тогава военната част е била със сигурност дислоцирана вече в Кабиле (Велков 1991, 5). Всъщност най-ранният епиграфски паметник оттам е ара, издигната от перфекта на кохортата Клавдий Луп (Велков 1991, 4). Текстът ни осведомява, че веднага след пристигането на военната част, Клавдий Луп е извършил задължителните ритуали по освещаването (consecratio) и е ръководил строителството на военния лагер. Ако се съди по информацията, която надписът съдържа, то той е малко по-ранен или най-късно синхронен с предходния. Кохортата остава в Кабиле вероятно до края на управлението на династията на Антонини (96 – 192 г.) (Велков 1991, 14). Във всеки случай, през 198 – 199 г. cohors II Lucensium вече е предислоцирана в Германия.
Присъствието на кохортата тук е свързано с охраната на пътищата, преминаващи през Дупнишкото поле. По тази причина и две подразделения са настанени в кастели в с.Гълъбник, Радомирско, и с.Тополница, Дупнишко, разположени от двете страни на пътя от Сердика по долината на река Струма, свързващ Диагоналния път с Вия Егнация там, където той преминава през клисура (CIL III 123339; Геров 1961, 201а). Cohors II Lucensium остава в Германия със сигурност до 222 г. Твърде вероятно е обаче тя да е станувала в този военен лагер и при управлението на император Гордиан III (238 – 244). Липсата на писмени сведения не дава основание да се допусне присъствието на друга военна част в Германия след cohors II Lucensium.
За религиозният живот на военния лагер няма никаква информация.
Епиграфските данни показват, че представителите на командния състав на кохортата са от италийски произход.
Предполагаемите канаби (canabae) край лагера все още не са локализирани. Добиваме представа само за религиозния му живот през римската епоха. Сведенията си за него дължим на откритите в близост до минералните извори пет цели и четери фрагмента от оброчни плочки. Те са част от епиграфския архив на местното светилище, вероятно посветено на бог Асклепий (Дремсизова 1952, 353 – 358). От петте цели оброчни плочки две са с изображения на Асклепий, Хигия и Телесфор (Дремсизова 1952, 1, 2), а една – само на Асклепий (Дремсизова 1952, 3). Върху вотивен паметник е представен Тракийският конник, но посвещението е на Асклепий (Дремсизова 1952, 4). Петото изображение е на трите нимфи (Дремсизова 1952, 5).
Три от оброчните плочки са без надписи. Текстът, изсечен върху два от вотивните паметника, е почти изцяло унищожен. Запазени, с възможност за интерпретиране са четири надписа.
Върху фрагмент от горен ляв ъгъл на оброчна плочка се чете божеският епитет κύριος (IGBulg. IV 2209; Дремсизова 1952, 6)
С надпис е и плочката с изображение на Асклепий (IGBulg. IV 2207; Дремсизова 1952, 3), в която богът носи епитета κύριος. Посветителката е с тракийско име.
Вотивният паметник, върху който е представен Тракийският конник, е също оброк на Асклепий (IGBulg. IV 2206; Дремсизова 1952, 4).Тук обаче няма епитет на бога. Запазено е второто име на дедиканта – римското Салустий. От първото име се чете окончание –ος. Цв.Дремсизова приема, че първото име на адоранта е Σαμμος или Σαμμυλος. Според Д.Дечев и Б.Геров името е тракийско Σαλλας.
Върху рамка на долeн ляв ъгъл от оброчна плочка е запазен част от надпис (IGBulg. IV 2208; Дремсизова 1952, 7). Има различни прочити на предполагаемото име (или имена) на посветителя. Цв.Дремсизова вижда едно име Δησκυπορις, което Дечев и Геров смята за аристократичното тракийско Раскупорис. Г.Михайлов обаче предлага различен прочит. Той смята, че посветителят е имал две имена. Така или иначе, всички предложени варианти показват чисто тракийски произход.

[Dobromir Rusev]

Укрепителна система

Досегашните пручвания на фортификационната система на Германия са направени от Т.Иванов (Иванов 1992, 5 – 25). Укрепителната система на военния лагер се състои от каменна крепостна стена, четири порти и издадена навън правоъгълни кули. Задължителен фортификационен елемент са бермата и ровът. Последният е засвидетелстван при западната крепостна стена. Кастелът е укрепен с каменна стена с дебелина 1.80 м. Той има правоъгълна форма с дължина (югоизток – северозапад) – 180.75 м. И ширина (североизток – югозапад) – 139.50 м. Площта на укреплението е 24 дка и 0.74 ара. Градежът на субструкцията на крепостните стени е в opus caementicum – от речни и ломени камъни, споени с бял хоросан. Основите са фундирани на дълбочина 1.20 м. В жълта глинеста почва. При изграждането на суперструкцията са използвани няколко техники. В opus quadratum – с цокъл от рустицирани квадри, е оформен югоизточният ъгъл на крепостта. Външното и вътрешното лице на куртината е в opus vittatum – от по-едри речни и недялани камъни, смесени с бял хоросан, който съдържа жълтеникав пясък. Пълнежът е както на основите – в opus caementicum, така наречения „римски бетон”. В градежа е имало и тухлен опус – opus mixtum.

Порти

Всички проучени порти – източна, южна и западна – имат сходства в плана и строителната техника. Отворите са изградени от гранитни блокове с рустицирано външно лице, свързани с П-образни железни скоби. Отпред те образуват Г-образен издатък.Ширината на отворите на портите отвън е 3 метра. При източната порта са запазени гранитните блокове, от които е бил изграден полуцилиндричният свод. Останалата част от градежа на портите е изпълнена в тухлена зидария – opus testaceum. Праговете са били оформени също от гранитни блокове като отпред се образува перваз, който спира движението на крилата. Вратите на Германия са били двукрили. Входовете са настлани с правоъгълни плочи от камък. При южната порта върху каменния праг личат коловози, по които са се движели коли с товари.
Заслужава да се отбележи фактът, че портите са разположени по средата на стените, за разлика от принципите на обичайна планировка на лагерите през римската епоха (Иванов 1973, 5 и сл.) Обикновено портите на дългите страни на лагерите са разположени на разстояние една трета от цялата дължина. По този начин те отделят предната част наукреплението. В ГЕрмания се обособяват две еднакви половини – източна и западна, а между тяхе главната улица – via principalis. Изхождайки от посоката на пътя Филипополис – Пауталия, Т.Иванов определя източната порта като Порта Претория, а западната – като Порта Декумана.Вероятно северната порта е била Принципалис Синистра, а южната – Принципалис Декстра.

Кули

Всяка порта е била фланкирана от по две правоъгълни кули, изцяло издадени извън стените. Разстоянието между кулите на източната порта е 12.02 м., е било достатъчно за отбраната. Освен кулите при портите, е проучена една междинна правоъгълна кула, разположена източно от югозападния ъгъл на крепостта. Т.Иванов смята, че тя има съответстваща при югоизточния ъгъл. Той допуска аналогично оформяне и при другата по-дълга страна на укреплението – северната. Ъглите на кулите са издадени с гранитни блокове, подредени в системата биндерлойфер. Най-висок квадров градеж е запазен при южната кула на западната порта – шест реда с височина 2.60 м. Страниците на кулите имат по една амбразура. Тя представлява гранитен блок, отвътре с формата на пресечена призма, който има отвесен прорез. Установено е, че амбразурите на кулите на източната порта са разположени на височина 0.50 м. Над нивото на пътя, а тези на кулите на западната порта – на 0.30 м. Отворите на входовете на кулите при източната порта имат ширина 1.20 м., а тези на кулите при западната и южната порти се стесняват. Входовете на кулите са били затворени с еднокрили дървени врати. Оригиналния под на кулите, запазен при източната порта, е с настилка от трамбован чакъл.

Стълби

До двете кули на източната порта са долепени двураменни стълби с ширина 1.55 – 1.58 м. Стълбите са изградени от тухли, споени с хоросан – в техниката opus testaceum. В северното рамо на стълбата покрай северната кула има правоъгълна ниша. Стълбата на източната кула на южната порта има подобно устройство и ширина – 1.65 м. За кулите при западната порта е установено, че са имали вътрешни дървени стълби.

[Dobromir Rusev]

УЛИЧНА МРЕЖА, ВОДОПРОВОДИ, КАНАЛИЗАЦИЯ

Улици

Според Т.Иванов главната улица на лагера via principalis започва от южната порта. Другата основна улица, която образува с нея Т-образно кръстовище, via pretoria, идва от източната порта. Настилката й е била от трамбован речен чакъл. От западната порта води началото си via decumana. Отвътре покрай крепостната стена е имало улица (via sagularis), чието незастроено пространство подпомага защитата на крепостта.

Водопровод

Водопровод от керамични тръби за снабдяване с питейна вода, идващ от планината, е засвидетелстван под нивото на прага на източната порта. Размерите на всяка една от керамичните тръби са: 0.5 м. и диаметър 0.115 м.

Канализация

На дълбочина 1.50 м. под прага на южната порта е намерен каналът за нечисти води на виа принципалис. Тесен тухлен канал от източната кула се влива в главния канал при южната порта.

АРХИТЕКТУРА НА ЛАГЕРА

Археологически данни за архитектурата на лагера засега липсват. Според установената специфика в планировката на Германия може да се допусне, че един от основните архитектурни компоненти - принципията, в която се е намирал щабът на кохортата е била разположена покрай via principalis във втората третина на укреплението (Иванов 1992, 9) Не са открити и преториумът (praetorium) - жилището на перфекта на кохортата, както и бараките за войниците и офицерите (contibernia).

НЕКРОПОЛ

От II-III в., когато Германия е била военен лагер няма археологически проучени гробове. НЕ са запазени и епиграфски надгробни паметници. Косвена информация се съдържа само в историографските изследвания. К.Иречек съобщава за надгробни камъни без надписи (Иречек 1974, 677), а Й.Иванов - за саркофази (Иванов 1906, 82).

ДАТИРОВКА НА ЛАГЕРА

Построяването на крепостта се свързва с времето на управлението на император Септимий Север (193 - 211г.), но по-вероятно в края на II в. когато в Германия е дислоцирана cohors II Lucensium.


АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ КЪМ ДНЕШНА ДАТА

Голяма част от Германия днес попада под балнеума в Сапарева баня. Теофил Иванов водеше упорита и дългогодишна борба да спаси много от площта на Германия в полза на мащабни археологически разкопки, но уви - строителството на балнеума унищожи една голяма част от останките и молбите и усилията на археолозите останаха нечути и неразбрани. Това, което посетителят може да види днес е обраслата източна порта, а и при малко късмет ако влезе в балнеума и се поинтересува - един неподдържан и в много лошо състояние приземен етаж-мазе с фазерна врата, на която пише "музей". Вътре, в пълния мрак, тръби, течове и боклуци, с придружител до Вас, ще видите как лежат безславно занемарени зидове, керамични фрагменти и долиуми на късноантична Германия.

[Dobromir Rusev]

И като споменахме Късноантична Германия, ето данни и за нея:

ГЕРМАНИЯ ПРЕЗ IV - VI в. (постлагерен период и цивилно селище)
История

Цивилното селище, наследило лагера през Късноантичната и Ранновизантийската епохи е разположено в укрепената площ. Познато ни е главно от археологическите проучвания на жилищни сгради в него (така споменатите зидове в мазето-музей)
Късноантичните извори на Хиерокъл и Прокопий недвусмислено сочат Германия като един от петте града на провинция Вътрешна Дакия, заедно със Сердика, Пауталия, Наисос и Ремесиана (Hierocl. Synecd. 654, 5) (ГИБИ 1959, 93). Тогава е построена и втората крепостна стена на Германия като част от мащабната строителна дейност в Юстинияново време. В територията (χορα) на града са укрепени още: Γερμάς, Κανδαρας, Ρολλιγερασ, Σκινζεριες, Ριγινοκαστελλον, Σουεγωγμενσε. Построена е и нова крепост – Σκαττλιζω (Proc. De aedif. IV, 1, 31; IV, 4) (ГИБИ 1959, 157, 161 – 162). Известно е, че Германия е родно място на най-изтъкнатия пълководец на Юстиниян – Велизарий (Proc. De bell. III, 11, 21)(ГИБИ 1959, 114). Вероятно и този факт е от значение за обявяването на селището за град, особено като се има предвид, че по-ранни източници за този му статут липсват.Каквито и да са обаче причините, за да бъде Германия град, този факт е безспорен. Единодушието на авторите от VI в. е недвусмислено и не дава основание за съмнения относно градския статут на селището.
Единственото указание за религиозния живот в Германия през периода IV – VI в. е раннохристиянската базилика, част от мозаичния под на която е археологически проучен, както и християнския по своя характер некропол около нея.
Най-късното свидетелство за поселищен живот през ранновизантийската епоха е монетата на императот Фока (602 – 610), открита в сграда II до източната порта.

УКРЕПИТЕЛНА СИСТЕМА IV – VI в.

При археологически проучвания в Германия е открита и втора крепостна стена, която е долепена плътно отвън до първата. Втората стена е издигната в opus vittatum mixtum – от речни обли и необработени камъни, споени с хоросан, в който има късове от тухли. Субструкцията й, подобно на първата, е в opus caementicum – от речни и недялани камъни, свързани с бял хоросан. Основите на втората стена са по-плитко вкопани, в сравнение с първата. Дебелината на втората стена е 1.70 м., с което общият размер на двете стени става 3.50 м!

Порти IV - VI в.

Източната и южните порти през този период са функционирали активно. Изключение прави западната порта. Там са документирани две преустройства. Най-напред част от отвора е бил зазидан, като лицето е било оформено с гранитени блокове. Вратата на Германия там тогава става еднокрила с ширина 1.45 м. После отворът е бил изцяло зазидан със стена от недялани камъни, свързани с хоросан, с примеси от тухли, дебела 0.30 м. Тогава през портата преминава и втората крепостна стена.

Кули IV - VI в.

Важна особеност е, че втората крепосна стена няма никакви собствени кули. Градежът достига до източната и южната порти, с които е образувала единна отбранителна система. В подкрепа на този факт са и данните за преустройства на подовата настилка на кулите. При западната и южната порта подът е от тухлена настилка, а нивото е с 0.30 м. по-високо от входа на портите.

ДАТИРОВКА НА ВТОРАТА КРЕПОСТНА СТЕНА

Т.Иванов датира втората крепостна стена в VI в, свързвайки я с писмените известия на Прокопий в „Зa строежите”, където изрично е упоменато за укепителните мероприятия на Юстиниян I (527 – 565) в Германия.

[Dobromir Rusev]

УЛИЦИ И КАНАЛИЗАЦИЯ IV – VI в.

Улици IV – VI в.

Открити са две улици с посока изток-запад (декумани) с 16 градуса отклонение, което се дължи на локалните топографски особености. Улиците в Германия нямат настилки. Ширината на декумануса, разположен между сгради I и II ( по плана на Т.Иванов от 1957 г.) е 4 – 5.50 м. Югозападно от входа на източната порта е разчистена и една улица с посока север-юг (кардо), която има размери 2.92 – 3.10 м. Установено е стесняване на улицата от източната порта (Декуманус максимус) с 1.05 м. при строителството на сграда, развиваща се в западна посока. Разкопките във вътрешността на крепостната стена разкриха сгради, което доказва, че улица интервалум е била застроена в този период. Открити са и пасажи между сградите с ширина 1.10 – 1.60 м. Тези факти са доказателство, че Германия през късноантичния и ранновизантийски период се харакеризира с гъсто застрояване.

Канализация IV – VI в.

От същия период е зидан тухлен канал при западната порта с ширина на отвора 0.20 м. и посока – североизток. Каналът е изграден върху оригиналната подова настилка на входа на портата, преминава през преградната и втората крепостна стена. Тези данни показват, че каналът е от VI в.

ЖИЛИЩНА АРХИТЕКТУРА В КЪСНОАНТИЧНА ГЕРМАНИЯ IV – VI в.

Източник на сведения за жилищната архитектура в Германия са откритите при спасителни разкопки в северната част на укреплението сгради, както и три сгради при източната порта (Предварителни бележки, базирани на документацията от разкопките).
В северната част на крепостта са разкрити частично пет сгради с ориентация югоизток- северозапад (Иванов 1957, 211 – 232). Интерес представляват първите две от тях. Сграда 1 е с най-голяма проучена площ. Тя има вход от северозапад с ширина 1.95 м., от който се влиза в дълъг коридор. От северната му страна са разчистени шест помещения. Първите три от тях имат верижен план и дебелина на стените 0.65 м. Градежите на зидовете са от речни камъни, свързани с бял хоросан. Сграда 2, разположена североизточно, е имала хипокаустна инсталация. Конструкцията й е от тухлени колонки с правоъгълна основа, а разстоянието между тях е 0.62 м. В пласта, покриващ пода на помещението, са намерени и малки тръби и Т-образни железни гвоздеи от стенна инсталация. При строителна работи в северна посока в помещение от същата сграда е била намерена друг тип хипокаустна конструкция – от глинени цилиндрични тръби. Открито е и кръгло помещение, от което лъчеобразно излизат четири тухлени коридори. Т.Иванов смята, че това е била пещта. Според находките – долии, хромел, битова керамика и монети, сградите се датират в III – IV в. с преправки от V – VI в.
По-късно в същия район са били проучени още две сгради. Първата от тях се намира източно до южната кула на западната порта, а втората – с голям брой долии – в приземния етаж на почивен дом номер 3 (Иванов 1992, 7-8) (което всъщност сега е мазе-музей).
Във вътрешността на укреплението при източната порта са разкрити части от три сгради, ориентирани успоредно на източната крепостна стена. Две от тях са долепени непосредствено до първата стена и стълбите на кулите и заемат пространството на улица интервалум.

[Dobromir Rusev]

ЖИЛИЩНА АРХИТЕКТУРА НА КЪСНОАНТИЧНА ГЕРМАНИЯ IV - VI в.
(продължение)

От сграда 1, разположена северно от източната порта, са разкрити частично две правоъгълни помещения, едното с вход от запад, широк 1.20 м. Градежите им са от средни и дребни речни камъни, споени с калов разтвор. Установено е, че двете помещения са били опожарени в каря на IV в. и след това отново възстановени (Алякова 1980, 97 - 98). От сграда 2 са разчистени шест помещения долепени до стълбата и куртината на първата крепостна стена. Те имат правоъгълна форма, а техниката на градеж е opus vittatum mixtum. В помещение 5, което има вход от запад, са намерени in situ три долиума. Някои от зидовете са надстройвани в друга техника - камък на калова спойка. Документиран е и горял пласт от разрушени керпичи, с които помещенията са иззиждани във височина. В сградата са открити фрагменти от битова керамика, костени предмети, глинени лампи и др. Намерените монети, сред които и златен екземпляр на император Анастасий (491 - 518), обхващат времето от управлението на император Теодосий (408 - 450) до времето на управлението на император Фока (602 - 610) като подкрепят хронологията на сградата от IV до началото на VII в. (Иванов, Русева-Слокоска, Алякова, Стайкова 1982, 53). Сграда 3, успоредна на сграда номер 2 се намира западно от улицата север-юг (кардото). Отначало са били изградени 3 помещения - 2, 3 и 4. Третото е имало вход от юг с ширина 0.83 м. Градежът е във opus vittatum mixtum. По-късно се отваря вход от изток, широк 1.20 м. с праг от каменен блок. Върху каменния праг на помещение 3 е открита колективна монетна находка от 411 бронзови монети на Констанс (337 - 350) до Аркадий (395 - 408), които документират силен пожар, при който е загинала сградата. В същия период IV - V в. от север е долепено друго помещение 1, което заема част от улицата, започваща от източната порта (декуманус максимус). Сградата е била възстановена и е продължила да съществува и в периода V - VI в. По това време някои от зидовете на помещенията са били надстройвани от обли речни камъни, споени с калов разтвор (Алякова 1980, 97 - 98).
Проучените жилищни сгради имат общи белези. Някои от тях заемат уличната мрежа. В много помещения се намират долии за съхраняване на зърнени храни. Строителните периоди се изразяват с преустройства, изграждане на нови помещения и надстройване на вече съществуващите.

КУЛТОВА АРХИТЕКТУРА IV - VI в.

За култувата архитектура от старохристиянският период се знае малко. Известно е, че западно от крепостта е била разкрита частично базилика, чиито под е зает от цветна мозайка, изпълнена с геометрични мотиви и плетеници, датирана от V в. ( Кацаров 1911, 185 - 189; Иванова 1926, 450).

[Dobromir Rusev]

НЕКРОПОЛ

Некрополът на Германия е локализиран западно от крепостта. Той се намира в близост и със сондажно разкритата базилика от Кацаров през 1911 г. Сведенията от случайни находки най-общо очертават територията на некропола в района около банята. Седем-осем гроба са били намерени непосредствено до шосето Дупница - Сапарева баня, а една гробница е била проучена северозападно от банята. Данни за площта и границите на некропола липсват.
Ориентацията на гробните съоръжения е изток-запад. Погребенията са с трупополагане. Засвидетелствани са два вида гробни конструкции: гробове с тегули и гробници.

Гробове от тегули

Те имат следното устройство. Основата на съоръженията е от тегули. Покритието е от поставени стреховидно тегули, около които са наредени речни камъни (Кацаров 1911, 186). Някои от тегулите имат врязани знаци - кръгове и вълнообразни линии.Върху една от тях е нанесен в средата кръст (Кацаров 1911, 186). Главите на скелетите са били на запад. В гробовете липсва инвентар. Само от гроб 2 са намерени нишки от плат - сърма - указание за облеклото през епохата. Според ориентацията, начина на полагане, орнаментиката върху тегулите и приведените аналогии, погребенията са определени като християнски и датирани V - VI в. (Кацаров 1911, 188).

Гробници

Северозападно от банята е проучена тухлена сводова гробница с ориентация североизторк - югозапад и размери: дължина 2.10 м., ширина 1.80 м. и височина 1.50 м..Входът от запад е бил оформенот двете страни с по един гранитен камък и затворен с тухла. Градежът на гробницата е от тухли, споени с бял хоросанов разтвор.Подът е от хоросанова замазка. Откритите вътре черепи и кости сочат, че обрядът е бил с трупополагане. В гробницата не е намерен инвентар. По-рано, в северна посока, е била намерена друга гробница, а и градежите в профила на изкопа според Ив. Велков са от същия тип съоръжения (Велков 1922, 198).
От известните досега данни се установи, че разкритите части от некропола са от раннохристиянския период на Германия. Не бива да се забравя, че в същия район, югозападно от каптажите на банята, е локализирано езическо светилище. Този факт е и допълнително указание за датировката на некропола.

СРЕДНОВЕКОВИЕ

За средновековна Германия, както споменахме вече, има две писмени сведения - грамотата на император Василий II от 1019 г. и пътеписа на арабския пътешественик Идриси от XII в. (Иванов 1906, 80 - 81). В изворите селището се споменава с античното си име Германия. В хрисовула на Василий II то се споменава като подчинено на велбъждкия епископ. Идриси описва Германия като красив град с процъфтяващо земеделие.
При досегашните археологически проучвания е откривана керамика от VIII - XI в. Преобладават гърнета, изработени на грънчарско колело, украсени с характерните врязани мотиви - вълнообразни и успоредни линии - VIII - X в. Срещат се и амфоровидни съдове с излъскана повърхност, покрити с червена ангоба от X - XI в. Находките са указание за съществуващ континуитет в Германия.
Най-интересният и добре съхранен паметник е църквата "Св.Никола" от XII - XIII в. (Мавродинов 1931, 62; Миятев 1965, 189). Тя се причислява към типа кръстокуполни църкви със свободни рамена и има полукръгла апспида. Входът е в двустъпална ниша, която се разкрива в четири архиволта. Широкият и нисък купол е разчленен от дванадесет двустъпални арки. Отвън по надлъжните стени са оформени по две двустъпални арки. Сега са запазени само фрагменти от автентичната живопис, която е покривала изцяло стените и купола отвътре.

[Dobromir Rusev]

ЛИТЕРАТУРА:

1.Алякова 1980: П.Алякова. Разкопки в Германия. - АОР през 1979, С.1980, 97 - 98.
2.Велков 1991: В.Велков. Надписи от Кабиле. In: Кабиле II 1991, 7 - 31.
3.Велков 1922: Ив.Велков. Антични паметници из България. - ГНМ (за 1921) III 1922, 198.
4.Гeрасимов 1950: Т.Герасимов. Археологически вести - ИБАИ XVII 1950, 321 - 322.
5.Геров 1961: Б.Геров. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време. - ГСУ ФФ, LIV 3 1959 - 1960, C. 1961.
6.Дремсизова 1952: Цв.Дремсизова Една находка от Сапарева баня. - ИАИ XVIII 1952, 353 - 358.
7.Иванов 1906: Й.Иванов. Северна Македония. С. 1906.
8.Иванов 1957: Т.Иванов. Археологически проучвания при Сапарева баня. - ИАИ 21, 1957, 211 - 232.
9.Иванов 1964: Т.Иванов. Към въпроса за лагеруването на cohors II Lucensium в град Германия. - Археология 1964, 1, 20 - 23.
10.Иванов 1973: Т.Иванов. За планировката и архитектурата на лагерите през римската императорска епоха. - МПК 1973, 3, 5 - 11.
11.Иванов 1992: T.Иванов. Укрепителната система на римския кастел и ранновизантийски град Германия (Сапарева баня). - ВИСб 1992, 4, 5-25.
12.Иванов, Русева-Слокоска, Алякова, Стайкова 1978: Т.Иванов, Л.Русева-Слокоска, П.Алякова, Л.Стайкова. Разкопки в Германия. - АОР през 1977 С. 1978, 74-75.
13.Иванов, Русева-Слокоска, Алякова, Стайкова 1979: Т.Иванов, Л.Русева-Слокоска, П.Алякова, Л.Стайкова. Разкопки в Германия. - АОР през 1978 С. 1979, 80-81.
14.Иванов, Русева-Слокоска, Алякова, Стайкова 1981: Т.Иванов, Л.Русева-Слокоска, П.Алякова, Л.Стайкова. Разкопки в Германия. - АОР през 1980 С. 1981, 58-59.
15.Иванов, Русева-Слокоска, Алякова, Стайкова 1982: Т.Иванов, Л.Русева-Слокоска, П.Алякова, Л.Стайкова. Разкопки в Германия. - АОР през 1981 Михайловград 1982, 53.
16.Иванова 1926 В.Иванова Стари църкви и манастири в българските земи (IV - XII в.) - ГНМ (за 1922 - 1925) IV 1926, 429 - 583.
17.Иречек 1974: К.Иречек. Пътувания по България. С 1974, 615.
18.Кацаров 1911: Г.Кацаров Антични паметници из БЪлгария - ИБАД II 1911, 185 - 189.
19.Мавродинов 1931: Н.Мавродинов. Еднокорабната и кръстовидна църква по българските земи до края на XIV в. С. 1931.
20.Миятев 1965: Кр.Миятев Архитектурата в средновековна България. С 1965.

21. Dechev 1976: D.Dechev. Die trakischen Spachreste Wien 1976.
22. Tomaschek 1894: W.Tomaschek. Die alten Thraken. II Wien 1894.
23. Velkov 1989: V.Velkov. Cohors II Lucensium in Moesia und Thrase. - AAASH, Budapest, 1989, 247-256.

[terrarossa]

благодаря за изчерпателния отговор
Много интересен и напълно пренебрегнат (като много други) обект!