Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Обсадата на Амида 359 г. сл. Хр. - най-голямото поражение на Рим?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Обсадата на Амида 359 г. сл. Хр. - най-голямото поражение на Рим?

    Обсадата на Амида, днешен Диарбекир или Кара Амид, е сравнително добре известно събитие, поради присъствието на място на един от най-добрите антични автори и историци- Амиан Марцелин, когото нарекоха "единственото литературно събитие на човечеството, между Тацит и Данте". Марцелин е нещо средно между Ла Рошфуко и Гудериан, едновременно войник и мислител, историк и деен участник.

    Безпредметно е да давам пълно описание, което няма как да не е повторение на написаното от него в ХVІІІ книга, от 8 глава нататък, на неговата История. Обсадата трае 73 дни. Сапор ІІ привлича многобройна войска и машини. Но това което ме впечатли е броя на легионите, участвали в тези сражения. Става дума за:
    V легион Партика (Parthica)
    легион Магнентиус (Magnentius) - вероятно XXIV легион
    легион Десентиус (Decentius) - нямам никаква идея? но се споменава като Галски легион, бил е в Шотландия?!
    Х легион Фортензис (Fortenses?) или Pia VI Fidelis VI??? - Цезаров?!
    ХХХ легион , според някои преводачи, той е Фортензис(Fortenses?), а може би Ulpia Victrix, Траяновия?!
    Елиански легион (Aelianus) - това ми звучи като лично име, кой ли легион е това?
    Общо 6 легиона

    и два леки легиона, каквото и да значи това, наречени превенторес и супервенторес?!(Superventores, Praeventores)

    Освен тези войски,Марцелин изрично съобщава и за присъстието на значитени помощни и съюзнически сили. Той е прекрасно осведомен за хода на събитията, тъй като е непосредствен адютант на римския командващ Ursicinus (magister equitum) - командир на конницата, нещо като маршал.

    Но при всичките тези сили, сигурно най-голямата армия, която Рим може да събере срещу партите, отбраната завършва с катастрофа. Дали там не трябва да търсим и края на реалната римска мощ? Представете си катастрофата, 6 легиона- разбити!

    Това е стената на Констанций в Диарбекир, сега има запазена около 6 км. била е около 20 км.


    А ето го и врага


    Ако има грешки в легионите или справка за тяхната номерация и история, хубаво е да ме поправите или добавите. Аз, самият, сега прохождам в късната римска военна история!

    #2
    von Danitz написа
    Но при всичките тези сили, сигурно най-голямата армия, която Рим може да събере срещу партите, отбраната завърва с катастрофа. Дали там не трябва да търсим и края на реалната римска мощ?
    Е чак пък...

    Между другото става въпрос за персите, а не за партите .
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #3
      Късните легиони не са „дивизии”, а по скоро „полкове”. Нормалният им числен състав е бил от около 1000 човека.

      Впрочем в Амида наистина е била събрана значителна армия. Имам някакъв спомен за около 20 000 души. И са се отбранявали твърде успешно срещу значително по-многобройната персийска армия. Самата крепост пада защото натрупали землен вал зад стената и на един от участъците тя не издържала тежестта на натрупаната отзад пръст и внезапно рухнала насред един от щурмовете, заедно с много от защитниците.


      thorn

      Средновековните църкви в България

      Comment


        #4
        Х легион се нарича Fretenses а не Fortenses.

        Comment


          #5
          Да, от времената на Валерий, който сменил Fortenses на Fretenses

          Comment


            #6
            Малко преди Амида персийската армия е подсилена от най-различни народи сред които най-голям е този на месагетите,които Шапур втори подчинява.С тези сили той предприема офианзива в подчинената на Рим Южна Армения.Там си съществува все още арменско царство начело с Аршак Трети,но то е силно зависимо от Рим.Силната персийска армия обсажда Амида и я превзема,но това е по-скоро поражение за персите,които дават катастрофални загуби.Планът на Шапур вероятно е бил да завземе цяла армения и после да нахлуе в Сирия или Мала Азия.С подсилената си армия е можел да го направи и едва ли си е мислел,че няколко крепости ще го спрат.Фактически,обаче Амида му проваля плановете и армията му отслабва.Офианзивата му в Армения продължава но е слаба и след като овладява още две римски крепости-Сингара и Безабде спира и минава в отбрана.
            Нека духът ти живее и нека ти който,обичаш Тива,да прекараш милиони години ,обърнал лице към северния вятар,докато очите ти съзерцават щастието.
            Надпис от чашата с пожелания от гробницата на Тутанкхамон.

            Comment


              #7
              Така е, мисля, че стига до Едеса. Но пък в Армения в епохата е пълен хаос.

              Comment


                #8
                По-късно римляните си го 'връщат' на персите с превземането на Пирисабора и Майозолмаха.
                Марцеллин А. Римская история - наиболее значительная книга в исторической литературе Древнего Рима

                Иначе считам за по-голяма загубата на Дура Европос /256 г./- римският форпост в Месопотамия.
                А Торн е прав - по това време легионите са разделени на няколко вексилации от по 1000 души, често изпълняващи ролята на гранична стража.
                sigpic

                Comment


                  #9
                  Не , реформите са ми ясни горе-долу, но тук не става дума за войски тип exercitus limitanei или някакви регионални части за намеса, тип comitatus, а за войски прехвърлени от Галия. Това е армията на Рим, императорските войски - comitatus praesentales

                  Не мисля, че можем да гледаме на Амида като на случка, епизод, от погранични сблъсъци, а като на сериозно събитие, с дълготрайни последствия.

                  Comment


                    #10
                    Елиан е бил comes rei militaris. Не е име на легион.
                    Не мисля, че това е най-голямото поражение на римляните.
                    20 000 души не са били малка армия, но римляните са провеждали кампании и с повече хора.
                    Не смятам, че залезът на римската военна мощ трябва да се търси в едно конкретно сражение. Упадъкът е бил един продължителен и сложен процес. Може би Хадрианопол - 368 г. е по-подходяща номинация.
                    Това не е нито първото, нито последното тежко военно поражение на римляните, вкл. и от Персия.
                    През 363 г. Юлиан е на крачка да нанесе пълен разгром на персите. Но поради нелепи грешки в снабдяването и поради малоумие, проявено при преговорите с врага от неговия наследник Йовиан, римляните сключват неизгоден мир с Персия.
                    През 627-628 Хераклий успява да съсипе напълно Персийската държава.

                    "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                    It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                    Comment


                      #11
                      Елиановци много, но преводачите на Марцелин, това ме зачуди, броят това име за легион?!

                      Comment


                        #12
                        Много катастрофално за римляните е поражението или по-точно поражениета на Юлиан около Ктезифон през 363.Юлиан е доста по абциозен по-отношение на персите отколкото предшествениците му.Вместо да води война в Сирия или Армения(част от нея още е в персийски ръци включително Амида).,той решава с един поход да унищожи Персийската държава.Армията му нахлува от Ефрат като е подкрепена от флота която според източниците е била 1000 кораба.Безпорно е преувеличена,но е била голяма.За първа цел от плана си той поставя овладяването на Ктезифон столицата на персите.Персите се опитват да го спрат извън стените но са разбити.Обаче опитите на Юлиан да завземе Ктезифон чрез щурм са неуспешни.Римската армия е голяма и прехранването и е досто трудно.Персите прилагат тактиката "изгорената земя" и така римляните остават без припаси.Персийските части избягват решително сражение и завъртат само малки схватки завъшващи често с тяхна победа.Римската армия се стопява все повече,а в едно по-голямо сражение Юлиан е убит.Наследника му Йовиан е принуден да сключи мир с персите и да се откаже от Месопотамия с всички римски крепости.
                        Нека духът ти живее и нека ти който,обичаш Тива,да прекараш милиони години ,обърнал лице към северния вятар,докато очите ти съзерцават щастието.
                        Надпис от чашата с пожелания от гробницата на Тутанкхамон.

                        Comment


                          #13
                          нелепи грешки в снабдяването и поради малоумие
                          Колкото и да ми е симпатичен Апостата, малоумието не е само у наследника му. Изгарянето на корабите е било ефектна глупост.


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            #14
                            Thorn написа
                            Колкото и да ми е симпатичен Апостата, малоумието не е само у наследника му. Изгарянето на корабите е било ефектна глупост.
                            Не исках да го казвам, за да не обидя потребителя Юлиан Август.

                            владетелят на шумер написа
                            Армията му нахлува от Ефрат като е подкрепена от флота която според източниците е била 1000 кораба.
                            Корабите май бяха 10 000.:sm186: Та ако 1000 бр. са преувеличение, не знам 10 000 какво трябва да са.:sm186:
                            Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 06-03-2008, 12:42. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                            "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                            It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                            Comment


                              #15
                              Та, ако се върнем на Амида, има и описание от Св. Мартин, но то се смята за крайно съмнително, доколкото разбирам. Именно там става дума за 20 хил. римска армия в града. Но тя вероятно е била доста по-голяма, тъй като първо само персите дават 30 хиляди жертви, не може римлянете да нямат, второ, доста римляни дезертират, и после сътрудничат на Сапор при финалния щурм. Според Марцелин са унищожени 40 000 домове. Малцина са се спасили, той лично, в Антиохия.

                              Comment

                              Working...
                              X