Битката при Пидна и краят на Македонското царство

[Last roman]

Тук ми дойде нещо на ум за доспехите на македонците. Бях чел, че докато първите няколко линии фалангити са били добре обучени и защитени, задните са били много по-зле въоръжени и в общи линии са присъствали за да увеличават натиска на фалангата. Ето защо при изненада на фалангата в гръб и отстрани в резултатът обикновено бил плачевен. Докато при римския легион - колкото повече противникът "пробивал" фронта му - на толкова по-добре въоръжени и обучени пехотинци се натъквал.
Айде малко картинки и от мен:

1 - велит; 2- принцип; 3 - триарий.

римски трибуни и сигнифер.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Възстановка на битката при Пидна от Питър Коноли

"На другата сутрин пламнал бой между двете страни в спор за извора. Вече настървените за победа македожнци построили цялата си армия и тръгнали към римския лагер. Паулий незабавно изкарал срещу тях конницата и велитите, за да ги задържи. После извел легионите и ги подредил в боен ред. При сигнал с тръба, конницата и велитите се отдръпнали от своята позиция и цялата маса на легионите тръгнала напред.
Щом двете армии се доближили, легионерите метнали своите пилум и се втурнали с извадени мечове. Македонците навели напред дългите си копия, които настръхнали пред първите пет редици на фалангата. Армиите се сблъскали със страхотен трясък и повечето гръцки копия потънали дълбоко в римските щитове. Така двете армии се вклещили здраво една о друга.
Огромният натиск върху първите редици и неравността на местността отворили дупки в плътната македонска фаланга. Щом съзрял това, Паулий веднага наредил на манипулите да действат, без да чакат неговите указания. Оттук-натам командването минало изцяло в ръцете на центурионите. Щом някъде се отваряло пространство, те насочвали своите хора натам, които посичали и промушвали македонските копиеносци откъм незащитената им страна. В боя влязъл и вторият римски легион и ударил с цялата си мощ центъра на вражата линия. Фалангата се огънала и се разпаднала. Могъщите гръцки копия вече станали излишно бреме, а легионерите се хвърляли с боен вик в близката сеч. Битката прерастнала в клане.
Когато слънцето се скрило и Олимп хвърлил дългата си сянка над бойното поле, Паулий заповядал край на преследването и преброяване на убитите. Те били 100 души римляни и 12 000 македонци." (П. Коноли 2001: 12-13)
Интересно, че подобно съотношение на убитите има и в битката при Фарсал. 200 цезарианци и 15 000 помпеанци.

[владетелят на шумер]

Персей нямал ли е наследници.

[Last roman]

Персей нямал ли е наследници.

Синът му завършил дните си в Италия като писар.
Иначе узурпаторът Андриск /Лъжефилип/ през 150 г. пр. н. е. се обявил за наследник на Персей. В Македония споменът за царската династия бил жив и всички го подкрепили, без много много да се замислят за действителната му генеалогия. Но Рим пратил отново легионите си и този път Македония заедно с Елада се превърнала в провинция.

[ZWQRA]

Тук ми дойде нещо на ум за доспехите на македонците. Бях чел, че докато първите няколко линии фалангити са били добре обучени и защитени, задните са били много по-зле въоръжени

.........

Да доста често заблуждение, за съжаление битува в доста книги описващи македонската армия и грешно разбира се.

Македонската армия за периода 359 г.п.н.е. до 331 г.п.н.е. има следните съединения:
1. Конница:

1.1. Хетайри - тежака конница имаща следното снаражение:

на тази рисунка е изобразен Филип заобиколен от самотофилаки

- фригийски шлем (за управлението на Филип) или беотийски (за управлението на Александър)
- АНАТОМИЧНА БРОНЗОВА БРОНЯ (torax) с характерна форма около долната част на корема
- кремиди
- копие - КСИСТОН (xyston) за управлението на Филип и стандартана пехотна САРИСА за управленито на Александър
- меч - или Копис или Ксифос.

1.2. Продроми (prodromoi) или разузнавачи - лека конница имаща следното снаражение:

- фригийски шлем (за управлението на Филип) или беотийски (за управлението на Александър)
- без броня или доспехи
- без кремиди
- няколко метателни копия (дротика) за управлението на Филип и стандартана пехотна САРИСА за управленито на Александър
- меч - или Копис или Ксифос.

1.3. Тесалийци (включват се в царската армия след 352 г.п.н.е.) тежка конница въоръжена по образц на хетайрите


1.4 Гръцки конници (включват се в царската армия след победата при Херонея 338 г.п.н.е.) - тежка конница

- атически шлем
- композитен доспех
- без кремиди
- стандартно хоплитско копие Дори (dori)
- меч - или Копис или Ксифос.
1.5 Тракийски саюзни конници Пеони - лека конница въоръжена по образц на Продромите.


2. Пехота:

2.1 Педзетайри (PEZHETAIROI - пеши хетайри) {вие доста неправилно ги наричате Фалангисти и с това обобщавате цялата тежка пехота} тежка пехота снаражена по следния образец:

(дълбок с набузници за управлението на Филип) и (плитък без набузници за управлението на Александър)

- броня - Бронзов торакс (за управлението на Филип) и композитен доспех (за управлението на Александър)

- кремиди за цялото управление на Филип, а при Александър след битката при Исса отпадат от снаражението на редовия Педзетайр и остават в това на старшите войници (бронзови) и посребрени за

офицерите.
- щит с размери 60 см в диаметър.
- копие - САРИСА

2.2 Хипасписти (щитоносци) тежка пехота снаражена по следния образец:

- шлем - ФРИГИЙСКИ (дълбок с набузници за управлението на Филип) и (плитък без набузници за управлението на Александър)
- без броня
- без кремиди
- щит Хоплон с размери около 80 см в диаметър.
- стандартно хоплитско копие Дори (dori).

2.3 Наемни хоплити наричани Ветерани (Аrhaioi} {този корпус е нает още от Филип докато води гражданската война с майка си, и е разпуснат едва от Александър след реформирането на армията през

324 г.п.н.е.} имали са численост около 5 000, за снаражението им срещам различни описания - най често че били снаражени по спартански образец, но лично мен този факт ме съмнява (бих желал това
допълнително да разглеждам тъй като данните не са еднозначни)

2.4 Още едно подразделение наемни хоплити присъединява се към царската армия под стените на Сидон в състав от 4 000, също снаражени по спартански образец.

2.5 Контингент от 7 000 гръцки хоплити от саюзните градове, снаражени по изисквания на македонците по следния образец:

- шлем - ФРИГИЙСКИ
- АНАТОМИЧНА БРОНЗОВА БРОНЯ (torax)
- кремиди
- щит Хоплон
- копие Дори
- меч - или Копис или Ксифос.

2.6. Критски стрелци


2.7. Агриани два контингента всеки един около 1 000


2.8 Тракийски аконтисти 7 000.


P.S. За тази вечер толкова, илюстрации нагледен мартериал, изводи доводи и др. утре.

[Guy de Mont Ferrand]

Добре, не мислите ли, че така е кошмарно разтеглено и е по-добре да има само линкове към картинките?

[ZWQRA]

Добре, не мислите ли, че така е кошмарно разтеглено и е по-добре да има само линкове към картинките?

Не мисля, че с линкове ще изглежда лицеприятно, някакъв сухарски текст за нещо отодавна отминало и забравено, ти какво не харесваш картинките?
Както и да е с по-малък формат си прав изглежда по добре.

Да продължа с повествованието.

След като се връща от похода в Индия, както добре знаете Александър си има разногласия със сънародниците си от войската и взема решение за реорганизация. Появяват се съединения снаражени като смесица от персийски и македонско-гръцки стил
ей това отдолу:

[Guy de Mont Ferrand]

Не мисля, че с линкове ще изглежда лицеприятно, някакъв сухарски текст за нещо отодавна отминало и забравено, ти какво не харесваш картинките?

Много ми харесват даже .

[Last roman]

Браво, Звяр, чудесно си се справил. Признавам, научих доста неща за елинистическите армии, които ми попромени представите за "тромавостта" им.