За това отдалечено от средиземноморието и доста често игнорирано царство малко е известно.
Оставени в периферията на елинистическия, а и на римския свят в последствие, градовете на Кримския полуостров сами са се борили векове наред срещу степняците. Непрекъсната опасност довела до обединяването им.
Повечето градове по Кримското крайбрежие били основани по времето на Великата гръцка колонизация през 7-6 век пр. н. е. Пантикапей, Нимфей, Херсонес и др. са били първоначално милетски колонии.
Градовете в Крим процъфтявали основно от търговия със зърно и риба.
С времето, Херсонес се е превърнал в свободен град, на Пантикапей от 479 г. пр. н. е. започнал да се управлява от градоначалници /архонти/, чиято длъжност се предавала по наследствен път. Известни са династиите на Архианактиди /479 - 438 г. пр. н. е./, Спартокиди /438 - 107 г. пр. н. е./ и Персиади.
След няколко войни покорени от Пантикапей били източната част на Крим с град Теодосия, както и град Фанагория лежащ на отсрещния бряг.
Пантикапей оглавил междуполисния съюз от 42 града, в който влизали Нимфей, Мирмикей, Фанагория и др. Градът създал силна флота и дори наложил господството си над степните народи, живеещи покрай Азовско море. Приемниците на Архиакантидите - Спартокидите обединили всички градове в Крим и започнали да се наричат боспорски царе.
След като Атика била покорена от римляните, а Синопа и Родос западнали, северночерноморските колонии останали в изолация.
Политиката на S.P.Q.R. през 2-1 в. пр. н. е. не включвала Боспорските градове изобщо в сферата на интересите си. На фона на активизиралите се варварски нашествия положението на градовете в Крим през този период било направо трагично. Гражданите трябвало да плащат ежегоден данък на племенните вождове /не само на върховните, но и на второстепенните такива/, както и да се откупуват от случайно нахлуващи групи варвари. Това довело колониите почти до фалит - даже жителите били принудени да заложат скъпоценностите, принадлежащи на храмовете. Във вътрешността на полуострова господствали таврите, земеделието и търговията замряли.
Такова положение заварили пълководците на Митридат VI - Неоптолем и Диофант, които след покоряването на Колхида, с фалангите си достигнали и до Крим през 108 г. пр. н. е. Последният владетел на Пантикапей Персиад V се отказал от наследствената си власт, а Херсонес от тъй дълго отстояваната си свобода, само и само кападокийските наемници да ги защитят от напиращите скити и сармати. Неоптолем разбил таврите при Пантикапея, крепостите им във вътрешността на страната били разрушени. Диофант разгромил въстаналия Савмак, победил роксоланите и достигнал бреговете на Днепър.
Така Митридат VI Евпатор завладял целия Крим и си осигурил добър източник на зърно, дървесина за флотата и поток от наемници за бъдещата война с Рим. Крим се превърнал в неделима част от Понтийското царство. След това понтийският цар подчилил Пафлагония и Кападокия. Градовете по черноморското ни крайбрежие също признали властта му.
В последвалата Първа Митридатова война с Рим /88 - 84 г. пр. н. е./, царят претърпял неуспех. Въпреки орязаната му територия в Мала Азия, северното черноморие останало под властта на Митридат и престолонаследникът му Махар бил изпратен да го управлява.
В избухналата Трета Митридатова война / 74 - 65 г. пр. н. е./ понтийският цар бил окончателно победен от Лукул и Помпей. В края на 65 г. пр. н. е. Митридат напуснал Понт и потърсил убежище в последната област, останала извън римската сфера на влияние - Боспорското царство. Тук той с оцелялата част от съкровищата си започнал да събира нова войска и да крои планове за нова война с Рим. Репресиите му срещу населението на страната довели до въстания срещу понтиеца във Фанагория, Теодосия и Херсонес. В крайна сметка любимият син на Митридат - Фарнак също му изменил. Изоставен от всички, Митридат се самоубил през 63 г. пр. н. е. Фарнак бил оставен от Помпей да управлява Боспорското царство, което станало пряко зависимо от Републиката.
По време на гражданската война между Цезар и Помпей, използвайки въстанието в Александрия и близо годишната изолация на диктатора от останалия свят /48 - 47 г. пр. н. е./, Фарнак предприел опит да си възвърне бащиното наследство - Понтийското царство. Използвайки претекста, че се бие срещу галатските съюзници на Помпей и подкрепя Цезар, боспорският владетел завладял Понт и Малка Армения.
Пристигайки в Мала Азия Цезар незабавно поискал от Фарнак да върне всички територии на Републиката и да се изтегли обратно в Крим. Фарнак, знаейки за неотложните дела на Цезар на запад, не бързал да изпълни изискването. Но той не знаел, че Цезар винаги довеждал нещата до край. Последвалата битка при Зиела /47 г. пр. н. е./ довела до разгромна победа над пълчищата на Фарнак. Войната била завършена за 5 дни, което било повод Цезар да напише прословутото си "Veni, vidi, vici" до Сената. За да отслаби позициите на Фарнак, Цезар дарувал на Херсонес независимост от Боспорското царство.
Преследването на Фарнак било поръчано на доведения му брат Митридат Пергамски. Наместникът на Фарнак - Асандър обаче разбил и двамата и завзел трона. Неговото 30-годишно управление е свързано със строежа на отбранителни съоръжения срещу варварите - т. нар. Асандров вал, отделил Керченския полуостров от оснаталата част на Крим.
В последвалите граждански войни Боспорските царе продължили да се подчиняват на империята и запазили относителна автономия. Синът на Асандър - Аспруг стабилизирал царството, присъединил Херсонес. С управлението му се свързва началото на нов период на разцвет на царството. През 14 г. той получил от римляните титлата "приятел на римския народ". Боспор станал ценен източник на хляб и суровини за империята, както и важен стратегически пункт.
По време на ранния принципат, в назряващия конфликт с Партия, Август и Тиберий предпочитали да поддържат система от васални царства като буферна зона между тях и наследниците на Персия. В Мала Азия, по границата с Армения, на територията на бившето Понтийско царство имало няколко малки царства подчинени на Рим - Малка армения, Понт, Комагена и Софена. Боспорските владетели също получили части от крайбрежието на северна Мала Азия.
При управлението на Клавдий и Нерон тези малки царства били присъединени към провинциите Понт и Кападокия. По-сериозно внимание на Боспорското царство било обърнато по времето на император Клавдий. След като през 46 г. той окончателно превърнал Тракия в римска провинция, била предприета експедиция в Крим. Римляните дебаркирали в Пантикапей и сложили за цар Котис I - потомък на одриската династия. За да закрепят положението му и да възстановят авторитета на Боспор римската войска и флота предприели поход срещу Танаис и подчинили отпадналите приазовски градове. Роксоланите обаче започнали военни действия срещу Херсонес. На молбата му за помощ, наместникът на Мизия - Тиберий Плавт Силван Елиан изпратил легионерите. Те окупирали Херсонес и цялото южно крайбрежие на Крим. След това Плавт Силван предприел и поход отвъд р. Дунав. През 56 г. той достигнал до р. Днестър и присъединил към римските владения град Тирас.
В последната година от управлението на Нерон, в Боспорското царство бил извършен преврат. Използвайки нахлуващите в провинция Мизия роксолани новият цар Митридат VIII водил война с Рим през 68 г, осланяйки се на помощта на степняците. След свалянето на метежния династ, през 71 г. година новият император Веспасиан качил на Боспорския престол Раскупорис I /пак от одриската династия/.
Значението на Боспорското царство като форпост на Рим срещу варварите нарастнало по време на войните срещу сармати и даки в края на 1 в. При Раскупурис II и Савромат I се строяли отбранителни съоръжения, укрепвала се армията и флотата. Части от мизийските легиони /I Италийски, V Македонски и XI Клавдиев/ били настанени в Херсонес и Боспорските градове. При Савромат II /174 - 210 г./ боспорската флота действала успешно срещу пиратите в Черно море. Крим се превърнал в база за мизийската флота.
Със нашествието на готите през средата на 3 в. започнал и упадъкът на Боспорското царство. Варварите разграбили градовете Гогрипа и Танаис. За да се спасят от унищожение, боспорците предоставили на готите флотата си, с която последните извършвали рейдовете си в Гърция и Мала Азия.
Естествено след подобно предателство римските симпатии към Крим угаснали и царството било оставено само на себе си. След смъртта на Раскупорис V през 276 г., започнали междуособици и борби за престола.
През 4 век Боспорското царство се обърнало с молба за помощ към римляните, но империята с мъка отбивала ударите на варварите и не обърнала внимание на бедственото положение на царството.
Финален удар нанесли хуните, които във войната си срещу аланите и готите през 70-те години на 4 век разрушили градовете на полуостова. Това бил и краят на Боспорското царство.
Оставени в периферията на елинистическия, а и на римския свят в последствие, градовете на Кримския полуостров сами са се борили векове наред срещу степняците. Непрекъсната опасност довела до обединяването им.
Повечето градове по Кримското крайбрежие били основани по времето на Великата гръцка колонизация през 7-6 век пр. н. е. Пантикапей, Нимфей, Херсонес и др. са били първоначално милетски колонии.
Градовете в Крим процъфтявали основно от търговия със зърно и риба.
С времето, Херсонес се е превърнал в свободен град, на Пантикапей от 479 г. пр. н. е. започнал да се управлява от градоначалници /архонти/, чиято длъжност се предавала по наследствен път. Известни са династиите на Архианактиди /479 - 438 г. пр. н. е./, Спартокиди /438 - 107 г. пр. н. е./ и Персиади.
След няколко войни покорени от Пантикапей били източната част на Крим с град Теодосия, както и град Фанагория лежащ на отсрещния бряг.
Пантикапей оглавил междуполисния съюз от 42 града, в който влизали Нимфей, Мирмикей, Фанагория и др. Градът създал силна флота и дори наложил господството си над степните народи, живеещи покрай Азовско море. Приемниците на Архиакантидите - Спартокидите обединили всички градове в Крим и започнали да се наричат боспорски царе.
След като Атика била покорена от римляните, а Синопа и Родос западнали, северночерноморските колонии останали в изолация.
Политиката на S.P.Q.R. през 2-1 в. пр. н. е. не включвала Боспорските градове изобщо в сферата на интересите си. На фона на активизиралите се варварски нашествия положението на градовете в Крим през този период било направо трагично. Гражданите трябвало да плащат ежегоден данък на племенните вождове /не само на върховните, но и на второстепенните такива/, както и да се откупуват от случайно нахлуващи групи варвари. Това довело колониите почти до фалит - даже жителите били принудени да заложат скъпоценностите, принадлежащи на храмовете. Във вътрешността на полуострова господствали таврите, земеделието и търговията замряли.
Такова положение заварили пълководците на Митридат VI - Неоптолем и Диофант, които след покоряването на Колхида, с фалангите си достигнали и до Крим през 108 г. пр. н. е. Последният владетел на Пантикапей Персиад V се отказал от наследствената си власт, а Херсонес от тъй дълго отстояваната си свобода, само и само кападокийските наемници да ги защитят от напиращите скити и сармати. Неоптолем разбил таврите при Пантикапея, крепостите им във вътрешността на страната били разрушени. Диофант разгромил въстаналия Савмак, победил роксоланите и достигнал бреговете на Днепър.
Така Митридат VI Евпатор завладял целия Крим и си осигурил добър източник на зърно, дървесина за флотата и поток от наемници за бъдещата война с Рим. Крим се превърнал в неделима част от Понтийското царство. След това понтийският цар подчилил Пафлагония и Кападокия. Градовете по черноморското ни крайбрежие също признали властта му.
В последвалата Първа Митридатова война с Рим /88 - 84 г. пр. н. е./, царят претърпял неуспех. Въпреки орязаната му територия в Мала Азия, северното черноморие останало под властта на Митридат и престолонаследникът му Махар бил изпратен да го управлява.
В избухналата Трета Митридатова война / 74 - 65 г. пр. н. е./ понтийският цар бил окончателно победен от Лукул и Помпей. В края на 65 г. пр. н. е. Митридат напуснал Понт и потърсил убежище в последната област, останала извън римската сфера на влияние - Боспорското царство. Тук той с оцелялата част от съкровищата си започнал да събира нова войска и да крои планове за нова война с Рим. Репресиите му срещу населението на страната довели до въстания срещу понтиеца във Фанагория, Теодосия и Херсонес. В крайна сметка любимият син на Митридат - Фарнак също му изменил. Изоставен от всички, Митридат се самоубил през 63 г. пр. н. е. Фарнак бил оставен от Помпей да управлява Боспорското царство, което станало пряко зависимо от Републиката.
По време на гражданската война между Цезар и Помпей, използвайки въстанието в Александрия и близо годишната изолация на диктатора от останалия свят /48 - 47 г. пр. н. е./, Фарнак предприел опит да си възвърне бащиното наследство - Понтийското царство. Използвайки претекста, че се бие срещу галатските съюзници на Помпей и подкрепя Цезар, боспорският владетел завладял Понт и Малка Армения.
Пристигайки в Мала Азия Цезар незабавно поискал от Фарнак да върне всички територии на Републиката и да се изтегли обратно в Крим. Фарнак, знаейки за неотложните дела на Цезар на запад, не бързал да изпълни изискването. Но той не знаел, че Цезар винаги довеждал нещата до край. Последвалата битка при Зиела /47 г. пр. н. е./ довела до разгромна победа над пълчищата на Фарнак. Войната била завършена за 5 дни, което било повод Цезар да напише прословутото си "Veni, vidi, vici" до Сената. За да отслаби позициите на Фарнак, Цезар дарувал на Херсонес независимост от Боспорското царство.
Преследването на Фарнак било поръчано на доведения му брат Митридат Пергамски. Наместникът на Фарнак - Асандър обаче разбил и двамата и завзел трона. Неговото 30-годишно управление е свързано със строежа на отбранителни съоръжения срещу варварите - т. нар. Асандров вал, отделил Керченския полуостров от оснаталата част на Крим.
В последвалите граждански войни Боспорските царе продължили да се подчиняват на империята и запазили относителна автономия. Синът на Асандър - Аспруг стабилизирал царството, присъединил Херсонес. С управлението му се свързва началото на нов период на разцвет на царството. През 14 г. той получил от римляните титлата "приятел на римския народ". Боспор станал ценен източник на хляб и суровини за империята, както и важен стратегически пункт.
По време на ранния принципат, в назряващия конфликт с Партия, Август и Тиберий предпочитали да поддържат система от васални царства като буферна зона между тях и наследниците на Персия. В Мала Азия, по границата с Армения, на територията на бившето Понтийско царство имало няколко малки царства подчинени на Рим - Малка армения, Понт, Комагена и Софена. Боспорските владетели също получили части от крайбрежието на северна Мала Азия.
При управлението на Клавдий и Нерон тези малки царства били присъединени към провинциите Понт и Кападокия. По-сериозно внимание на Боспорското царство било обърнато по времето на император Клавдий. След като през 46 г. той окончателно превърнал Тракия в римска провинция, била предприета експедиция в Крим. Римляните дебаркирали в Пантикапей и сложили за цар Котис I - потомък на одриската династия. За да закрепят положението му и да възстановят авторитета на Боспор римската войска и флота предприели поход срещу Танаис и подчинили отпадналите приазовски градове. Роксоланите обаче започнали военни действия срещу Херсонес. На молбата му за помощ, наместникът на Мизия - Тиберий Плавт Силван Елиан изпратил легионерите. Те окупирали Херсонес и цялото южно крайбрежие на Крим. След това Плавт Силван предприел и поход отвъд р. Дунав. През 56 г. той достигнал до р. Днестър и присъединил към римските владения град Тирас.
В последната година от управлението на Нерон, в Боспорското царство бил извършен преврат. Използвайки нахлуващите в провинция Мизия роксолани новият цар Митридат VIII водил война с Рим през 68 г, осланяйки се на помощта на степняците. След свалянето на метежния династ, през 71 г. година новият император Веспасиан качил на Боспорския престол Раскупорис I /пак от одриската династия/.
Значението на Боспорското царство като форпост на Рим срещу варварите нарастнало по време на войните срещу сармати и даки в края на 1 в. При Раскупурис II и Савромат I се строяли отбранителни съоръжения, укрепвала се армията и флотата. Части от мизийските легиони /I Италийски, V Македонски и XI Клавдиев/ били настанени в Херсонес и Боспорските градове. При Савромат II /174 - 210 г./ боспорската флота действала успешно срещу пиратите в Черно море. Крим се превърнал в база за мизийската флота.
Със нашествието на готите през средата на 3 в. започнал и упадъкът на Боспорското царство. Варварите разграбили градовете Гогрипа и Танаис. За да се спасят от унищожение, боспорците предоставили на готите флотата си, с която последните извършвали рейдовете си в Гърция и Мала Азия.
Естествено след подобно предателство римските симпатии към Крим угаснали и царството било оставено само на себе си. След смъртта на Раскупорис V през 276 г., започнали междуособици и борби за престола.
През 4 век Боспорското царство се обърнало с молба за помощ към римляните, но империята с мъка отбивала ударите на варварите и не обърнала внимание на бедственото положение на царството.
Финален удар нанесли хуните, които във войната си срещу аланите и готите през 70-те години на 4 век разрушили градовете на полуостова. Това бил и краят на Боспорското царство.
Comment