Партите и Рим

[RAPTOR]

Недей пак да превъзнасяш тежката конница. Ситуациите са много различни в отделните случаи. При Рафия, Антиох разгромява птолемейската конница със своята, но египетската фаланга извоюва победата. При Магнезия същото-римската пехота печели сражението въпреки превъзходството на селевкидската тежка конница. Елините в никакъв случай не са имали "най-тежката конница", повечето са имали шлем, може и някоя ленена ризница, по-заможните с метална кираса и наколенници. Хетайрите на Александър са един съвсем малък контингент от цялата кавалерия, но при него говорим за превъзходно използване на т.нар. combined arms, т.е. на различните по род и въоръжение части, както и много качествени командири на корпуси и тактическо ниво.
Селевкидите дори и след Антиох Велики правят няколко успешни похода и са могли да бият партите, но при тях интригите и вътрешните бунтове си казват думата.
Пак опираме до качествено командване и използване на наличните сили, а не до кой има по-тежка конница.

Ама пак се отклонихме кой е по-по най, да се върнем на отношенията Рим-Партското царство. Интересна е и ролята на Армения, голяма част от военните действия се водят на нейна територия и кой ще сложи по-удобен за него цар на престола.

[г-н Никой]

Ама пак се отклонихме кой е по-по най, да се върнем на отношенията Рим-Партското царство. Интересна е и ролята на Армения, голяма част от военните действия се водят на нейна територия и кой ще сложи по-удобен за него цар на престола.

Армения е от голямо значение и за Рим, и за Партия. Ако Партия (по-късно Персия) контролира Армения, евентуално римско настъпление в Месопотамия ще бъде застрашено във фланг и тил с офанзива от Армения. Също така ако партите държат Армения, стават уязвими римска Сирия и Кападокия.

Ако Рим държи Армения, евентуално римско настъпление в Месопотамия е с подсигурен фланг. Едновременно с това стават уязвими партските владения в Мидия-Атропатена (Западното Прикаспие), а оттам минава много важният партски дял от Пътя на коприната, който е носел големи приходи на партските монарси.

Неслучайно при походите на Траян и на Авидий Касий и Луций Вер, настъплението на Изток започва с римски операции в Армения. След като Армения е окупирана, следва настъпление в Месопотамия. Но не и преди това.

Поради голямата военностратегическа важност на Армения, в продължение на близо 200 години нито Рим, нито Партия позволява на съперника си да установи пълен контрол над страната. Когато се надигат Сасанидите, след 232 г. Рим оставя Армения да се оправя сама против персите и Армения е принудена да сключи сепаративен мир през 237 г. Проблемът на арменците се състои в това, че през 226 г. Сасанидите осъществяват успешен вътрешноирански метеж и свалят партите и династията им Аршакиди от престола на Персия. В Армения обаче продължава да царува дъщерен клон на Аршакидите и според споразумението от 66 г. в (теоретичен) случай, че главният клон бъде свален или отмре, арменските Аршакиди имат законното право на престола на Персия. Сасанидите, които са узурпатори, няма как да приемат тази претенция и искат да изтребят не само партския, но и арменския аршакидски клон. Още една важна причина за яростната 150-годишна армено-персийска враждебност е, че Сасанидите изповядват ортодоксален зороастризъм, а арменците, партите и мидийците - еретичен (в очите на персите) вариант. Нещо като враждата между католици и протестанти през 16-18 век.

През 252 г. за първи път Армения е разделена между Рим и Персия. Западните части, около 1/4 от страната, получава Рим. Обаче след 261 г., когато Рим е в състояние на временна дезинтеграция, Сасанидите слагат ръка на цялата арменска територия и до 293 г. страната е управлявана от сасанидски принцове. В сасанидската система на унаследяване е съществувал през 3 век принципът, че избрания за престолонаследник принц първо изкарва "управленски стаж" като "цар на Армения".

През 287 г., когато римляните са вече отново силни и в играта, те успяват да наложат в Западна Армения своето протеже Тиридат III, а след 298 г., когато сасанидът Нарсех търпи катастрофално поражение от римляните, Тиридат става цар на цяла Армения под протектората на Рим. Фактически е възстановен геополитическия и военностратегическия баланс от партската епоха.
Този баланс се запазва до 387 г., когато Армения отново е разделена (в почти или направо в същите граници като в 252 г.) между римляните и Сасанидите. Причината за това алогично разрушаване на статуквото е, че двете страни искат да премахнат вековната причина за раздорите им и да сключат дълготрайно споразумение, с което да си пазят гърбовете. По същото време римляните имат проблеми с готите на Балканите, а персите трябва да се бранят от номадите хионити, които напират от Средна Азия върху източната им граница.

Та така накратко.

[Mitko Popov 8]

Вие, ми казахте, че Галерий, не е превзел Ктезифон, и наистина, аз четох, че няма сведения, да е превзел Ктезифон, след битката при Сатала, но се предполага, защото пленил жената и харема на царя. Но не разбирам, защо смятате, че император Кар, не е превзел Ктезифон, след като цар Бахрам II е водил войни на изток и не е можел, да реагира. Четох, че римските войски окупирали Ктезифон. Те дошли и при Селевкия, и тръгнали отвъд река Тигър, тогава император Кар приел титлата Persicus Maximus.

[г-н Никой]

Но не разбирам, защо смятате, че император Кар, не е превзел Ктезифон, след като цар Бахрам II е водил войни на изток и не е можел, да реагира. Четох, че римските войски окупирали Ктезифон. Те дошли и при Селевкия, и тръгнали отвъд река Тигър, тогава император Кар приел титлата Persicus Maximus.

Защото пред Ктесифон загива ударен от мълния и легионите се върнали на римска територия.

Инак за помпозните титли - и Констанций си лепва едно Parthicus към името заради победата си в битката при Нарасара близо до Низибис през 338 г., в която загива Нарсех, братът на шах Шапур II. Реално обаче във всичките си източни кампании Констанций се мотае само около римо-персийската граница.

[kamos]

Римляните как са успели да вкарат катафракти в армията си?Най-вероятно техниките, които конникът трябва да овладее са доста по-различни от тези на конницата използвана дотогава.Някакви наемници ли са набирали, които са служели за учители?
Другият въпрос ми е конниците, които са били катафракти, служели ли са в конницата преди, или са събирали напълно нови бойци.

[Thorn]

Бързо гуглене показва, че Кар е превзел и Ктисифон и Селевкия и чак след това е погинал.

[г-н Никой]

Е, значи съм сбъркал.

[Mitko Popov 8]

https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Dara#/media/File:Battle_of_Dara-battleplan.png

Знаех, че Велизарий е победил при Дара, но изобщо не съм и предполагал, че е използвал хунска конница. Ето факт, че римляните отново успели да си наемат, най-добрата конница. за времето си и да я използват срещу Сасанидите. Разбира се, Велизарий е изплзвал умело и другите видове войска, защото е един от най-добрите римски генерали.

[Mitko Popov 8]

Преведох си един текст от книга на английски с преводача. Знам, че може и да не съм разбрал на сто процента, но все пак. Там пишеше, че през втори век тактиката на римляните срещу партите била следната:
Римляните образуват нещо като квадрат, първите няколко редици държат напред пилуми, и се пазят добре със своите щитове, следващите легионери зад тях мятат ланцеи, а зад тях има стрелци, които стрелят с лъкове, прашкари, конница с която се контраатакува, и балисти. Като пишеше, че балистите могат да пращат трите стрели, на различни места в противниковата армия, като въртят балистите. Стратегията на римляните е да отблъскват с тази стена от щитове и копия противниковата конница, да обграждат конницата откъм фланговете, ако тръгне да се врязва в тях, да действат така, че да могат да си отварят пролуки за контраатака, мой коментар, вероятно с конницата разположена по-назад, все пак не може да не е играела съвсем никаква роля. Ако партите започнат да ги обстрелват с конните стрелци, римляните започват много бързо да се придвижват към тях или заемат формация полумесец, за да ги обходят по фланговете. Въпросът бил в това пехотата да не се паникьоса, когато конницата се впусне фронтално срещу тях. Разбира се пишеше изрично, че трябва огромна дисциплина, за да се действа по този начин и ако успеят последователно, да приложат тези ходове било почти сигурно, че партите, че бъдат отблъснати.

[Last roman]

прочети диспозицията на Ариан срещу аланите - това е тактиката, която е описал той.

[Mitko Popov 8]

Да, прочетох го. Благодаря! Римляните се научават, да се борят срещу партите. Справя се с тях Гай Касий Лонгин, Публий Вентидий, Траян, Авидий Касий, имам предвид в преки сражения, не говоря за превземания на градове, при Нисибис, въпреки значително ожесточените и многобройни атаки на партите резултатът е реми. Не са искали и да се изправят срещу Корбулон в пряко сражение, защото са знаели за неговите възможности и се сключва мир. От това правя заключение, че тактиката на римляните срещу партите е била добра и много успешна.
Друг е въпросът, за тактиката им срещу сасанидите. Явно там тези номера не са минавали и на римляните им се е налагало, да измислят нови хитрости. Например преторианският префект Тимеситей, той симулира отстъпление на легионите, сасанидите се хващат, започват да ги преследват и попадат на предварително подготвена засада от шипове забити в земята, в резултат на което римляните ги контраатакуват и разбиват. Бих казал, че Тимеситей е бил много добър стратег, както и новатор Шапур, не среща повече римски генерал от неговия ранг. Извадил е късмет, че при Месиче не е бил командващ Тимеситей. Галерий също гледа да използва терена, за да не могат сасанидите, да си разгърнат конницата. Констанций, използва подобно на Аврелиан срещу Зенобия и Константин срещу Максенций при Торино, нещо, като тояги, напомнящи боздугани, с което атакува сасанидските катафракти. И все пак римляните нямат срещу сасанидите токлова блестящи победи, както срещу партите, може би победата на Юлиан, е най-значимата в открито сражение , както и тази на Галерий при Сатала, разбира се и тази на Тимеситей. Не трябва, да се забравя и един факт, римляните превземат столицата на партите три пъти, докато на сасанидите, само веднъж при Кар, и то поради факта, че сасанидите, не могат, да отвърнат, понеже са заети с други противници.

[Mitko Popov 8]

Наскоро прочетох, как третата армия, на Александър Север, била разгромена от сасанидите пред Ктезифон през 233 година, и че римляните претърпели доста голямо поражение. Пред Ктезифон римляните се изправили, за първи път срещу сасанидски катафракти Саваран. Но най-решаваща роля, за тяхното поражение изиграли, сасанидските конни, стрелци и битката се развила подобно, на Кара. Интересното, обаче е дали и сасанидите са можели, да стрелят наобратно, като партите?

[Mitko Popov 8]

Римляните имат безспорни победи над партите, но не може да се отрече факта, че при всичките им победи римляните водят дефанзивна игра. Сигурно вие бихте спорили с мен много но, да вземем за пример тяхните стратегии. Първите редици държат копия, зад тях пехотинци мятат копия, стелци, прашкари,балисти, лека конница за контраатака. Публий Вентидий, разчита много на прашкари, използа изключително умело теренът например хълмове, примамва ги. Касий Лонгин поставя засади. Срещу сасанидите пък Тимеситей, подмамва в капани с шипове сасанидските катафракти и после ги атакува. Може би офанзивен характер има само победата на Юлиан, той прави с войската си строй полумесец и обхваща сасанидите. Както казах не омаложавам техните победи, но съгласете се тези победи нямат нищо общо с победите им над пехота или обикновени варвави, които ги направиха господари на земи на три континента. Там те действат офанзивно. Което знаем всички, идват с легионите си и ги разбиват и другите ако нямат военен гений трябва да се съпротивляват основно чрез засади. Срещу армии като тези на партите и сасанидите, които имат коренно различен стил на водене на битките, подобна игра би била немислима, поне според мен разбира се. Трябвало е да бъдат много по-изобретателни. Бих казал, че в техните битки с партите и сасанидите, чакат удара на противника а после атакуват те, а не да му се нахвърлят с армиите си, както правят с варварите.

[Mitko Popov 8]

И все пак ако разделим сраженията на римляните на изток, има три групи. Победите на принципата, това са стандартните легиони начело с Траян, Авидии Касий и победата на Тимеситей над Шапур спада към класическия римски стил, който е усвоил и доразвил тактиките срещу партите от времето на републиката. Победите на Домината, тоест на Галерий и Юлиан Апостат. Галерий използва терена за да е ефективна пехотата му, а Юлиан прави едни изключително хитри ходове. При едната му победа се придвижва бързо, за да не ги целят със стрели и обхваща сасанидите откъм фланговете, а при другата пак се движи бързо за да не ги стрелят със стрелите и се врязва в тях, тоест той успява да направи близък бой за да нямат предимство. Но наскоро четох по-подробно за победите на Маврикий и Ираклий, над сасанидите и ми се струва, че тогава римляните имат най-голямо надмощие над техния противник на изток имам предвид в открити сражения. По ранно римляните играеха дефанзивно срещу партите и сасанидите, но по времето на Маврикий и Ираклий, не е така защото персите нямат никакво предимство над римляните, дори римската тежка коница и конни стрелци успяват да победят сасанидските, нещо немислимо по-рано. Освен това победите на Ираклий при Каподокия и Ниневия надминават абсолютно всички победи на римляните над сасанидите преди това. Моето мнение е, че тогава римляните са били най-ефективни срещу сасанидите.

[Mitko Popov 8]

Наскоро бах чел западен форум в които има тема как Траян е победил партите. Нали римляните привличат на тяхна страна Партамаспат и неговата армия, като му обещават да заеме трона като техен васал и после Траян побеждава Санатрук. В онзи форум предполагат, че Траян е взел със себе си и партските войски на Партамаспат заедно със своите римски легиони и така е победил партската армия на Санатрук. Мен лично малко се съмнява, но ми е интересно вашето мнение.