Бойците кичещи се с гордите имена градоразрушители и мъжеубици са открити сравнително скоро - в края на ХІХ в. До тогава единствено Омир описвал откъслечно техният свят на войни и пирове, наричайки ги ахейци. Когато Хаинрих Шлиман разкопал селището Микена той открил една нова и неизвестна култура,която получила названието микенска. Тя принадлежала изцяло на бронзовият век, съществувало от ХVІ до ХІІ в. пр. Хр. и изчезнала в пожарищата на варварските нашествия, задъхвайки се от собствената си икономическа и екологична криза.
Трудно и несигурно може да се проучва състоянието на микенската войска, тъй като данните са съвсем оскъдни, като почти изцяло ги дава археологията. Писмените данни от епохата - т.н. линеар В говорят за една сложна бюрократична система, по-скоро приличаща на феодалната, отколкото на познатите от древният свят. Начело на обществото стоял владетел с титлата ванакс, който имал върховната власт. Негов пръв заместник бил лавакет, често го превеждат като вожд на войните , казано по нашему генерал. Елита се състоял от аристократи, които живеели в дворците на владетелите, а съдейки по запазените документи получавали и оръжие и снаряжение от тях.
Изображенията и археологическите находки показват, че основата на войската се състояла от тежка пехота, съставена от копиеносци. Те явно приемали и отразявали неприятелските атаки, като вероятно и самите те се използвали за същото. Въоръжението им като цяло в ранната епоха през ХVІ-ХІV в. се състояло от копие, щит и шлем, често допълнено с меч или кинжал. Щитовете били два вида, като и двата закривали война без главата. Изработвали се от кожа на говедо опъната върху дървена основа, вероятно изплетена от пръти.
Първият бил с правоъгълна форма, като в горната си средна част имал изпъкналост закриваща лицето. Наричан е кулоподобен .
Вторият имал форма на осморка като е известен като билобален .
И двата модела се носели чрез дръжка и ремък преметнат през рамото на боеца. Когато войнът не се биел, щита можел да се преметне през гръб. От Илиада имаме запазено описание, където се споменава, че Аякс има такъв щит като кула , а Хектор се затруднявал да бяга, защо щитът го биел отзад по краката и по врата.
Може да се отбележи и при двата вида една непригодност за маневрен бой. Те по-скоро са се поставяли на земята, а бойците зад тях са отблъсквали неприятелите.
Едва ли по време на бой, микенците са можели да бъдат маневрени с такива огромни щитове. Тъй като това е представлявало голяма опасност за отделния боец войните на Агамемнон са били принудени да формират стена от щитове, получавайки възможност успешно да отразят противниковия натиск. Такава формация е изобразена върху стенопис от Акротери, на о. Тера, датиран около 1500 г. пр. Хр.
В началото на ХІІІ в. пр. Хр. се наблюдават изменения на микенската паноплия, довели до поява на нови защитни средства повишаващи мобилността на войните. Големите щитове изчезват, като са заменени от кръгли и такива наподобяващи пелта обърната с изреза надолу. Такива изображения виждаме по дворците на Микена и Пилос, както и върху т.нар. Кратер на войните от Микена.
В ранната епоха най-масовият шлем, за който можем да съдим от разкопките и който е описан от Омир в Х глава на Илиада, е изработен от глигански бивни. Те се обработвали и нарязвали, като в краищата им се пробивали отвори, през които минавали ремъци. Тази конструкция наподобявала ламелярна ризница. Шлемове имали и семантично значение. В архаичните култури доста добре се проследява връзката между боеца и глигана. Същевременно се постигала и демонстрация на умения.за един шлем трябвали 30-40 глигана..
Около 1450 г. пр. Хр. имаме данни за появата на шлемове от бронз. Такъв е намерен на Кносос, о. Крит в гроб на войн. Има конусовидна форма и два набузника. Останки са открити и на островите Родос и Кипър.
Има изображения на шлемове съставени от изпъкнали полоси. Възможно е да са от кожа или някакъв друг органичен материал. Те имат конусовидна или сферична форма, като снабдени с гребени от косми или пера.
През ХІІІ-ХІІ в. лемовете от бивни продължили да се използват, като се появили и т.н. таралежови шлемове и такива с рога. Тяхно изображение има на Кратер на войните и статуетка от о. Кипър. Възможно е да са изработвани от кожа, като отвън са обсипвани с бронзови нитове. Украсата е от рога или глигански зъби.
Доспехите в периода ХVІ-ХІV в. за съжаление са слабо застъпени. По изображенията те не се срещат, което може би отразява едно действително състояние на нещата. В гроб V от Шахтовите гробници в Микена е открит фрагмент от 14 пласта ленено платно, остатък може би от доспех. С защитната функция явно трябва да се свържат и откритите в гроб ІV повече от 40 малки бронзови диска. Те вероятно са се закрепвали към някаква дреха, която е изтляла с времето.
В късната епоха микенците започват все по-масово да използват различни видове защита за тялото. Може би най-забележителната наподка е тази открита в гробница при Дендра. Тя представлява доспех състоящ се от кираса допълнена с полоси защитаващи бедрата до колената, съставни нараменници и висок нашийник. Тази броня изглежда толкова съвременна, че едва ли някой може да повярва да произхожда от ХV в. пр. Хр. Същевременно нейната сложност говори, че тя най-вероятно е имала предшественици. Подобни доспехи са изобразени на редица микенски писмени паметници, както се откриват и при археологически разкопки. Изображенията показват и възможно носене на пола, вероятно от кожа, екипирана с бронзови плочки.
Към ХІІ в. пр. Хр. вероятно започва да се носи и бронзова броня, подобна на тази позната ни от Архаиката на Елада.
От Микена произхождат и три плочки от ламелярна ризница, което показва нейното несъмнено използване в региона.
Микенците от късният период масово използвали и бронзови наколенници или такива изработени от органични материали. Такива от бронз произхождат от гробниците в Дендра и в Ахея, открити са и в късномикенски гроб на о. Кипър.
Трудно и несигурно може да се проучва състоянието на микенската войска, тъй като данните са съвсем оскъдни, като почти изцяло ги дава археологията. Писмените данни от епохата - т.н. линеар В говорят за една сложна бюрократична система, по-скоро приличаща на феодалната, отколкото на познатите от древният свят. Начело на обществото стоял владетел с титлата ванакс, който имал върховната власт. Негов пръв заместник бил лавакет, често го превеждат като вожд на войните , казано по нашему генерал. Елита се състоял от аристократи, които живеели в дворците на владетелите, а съдейки по запазените документи получавали и оръжие и снаряжение от тях.
Изображенията и археологическите находки показват, че основата на войската се състояла от тежка пехота, съставена от копиеносци. Те явно приемали и отразявали неприятелските атаки, като вероятно и самите те се използвали за същото. Въоръжението им като цяло в ранната епоха през ХVІ-ХІV в. се състояло от копие, щит и шлем, често допълнено с меч или кинжал. Щитовете били два вида, като и двата закривали война без главата. Изработвали се от кожа на говедо опъната върху дървена основа, вероятно изплетена от пръти.
Първият бил с правоъгълна форма, като в горната си средна част имал изпъкналост закриваща лицето. Наричан е кулоподобен .
Вторият имал форма на осморка като е известен като билобален .
И двата модела се носели чрез дръжка и ремък преметнат през рамото на боеца. Когато войнът не се биел, щита можел да се преметне през гръб. От Илиада имаме запазено описание, където се споменава, че Аякс има такъв щит като кула , а Хектор се затруднявал да бяга, защо щитът го биел отзад по краката и по врата.
Може да се отбележи и при двата вида една непригодност за маневрен бой. Те по-скоро са се поставяли на земята, а бойците зад тях са отблъсквали неприятелите.
Едва ли по време на бой, микенците са можели да бъдат маневрени с такива огромни щитове. Тъй като това е представлявало голяма опасност за отделния боец войните на Агамемнон са били принудени да формират стена от щитове, получавайки възможност успешно да отразят противниковия натиск. Такава формация е изобразена върху стенопис от Акротери, на о. Тера, датиран около 1500 г. пр. Хр.
В началото на ХІІІ в. пр. Хр. се наблюдават изменения на микенската паноплия, довели до поява на нови защитни средства повишаващи мобилността на войните. Големите щитове изчезват, като са заменени от кръгли и такива наподобяващи пелта обърната с изреза надолу. Такива изображения виждаме по дворците на Микена и Пилос, както и върху т.нар. Кратер на войните от Микена.
В ранната епоха най-масовият шлем, за който можем да съдим от разкопките и който е описан от Омир в Х глава на Илиада, е изработен от глигански бивни. Те се обработвали и нарязвали, като в краищата им се пробивали отвори, през които минавали ремъци. Тази конструкция наподобявала ламелярна ризница. Шлемове имали и семантично значение. В архаичните култури доста добре се проследява връзката между боеца и глигана. Същевременно се постигала и демонстрация на умения.за един шлем трябвали 30-40 глигана..
Около 1450 г. пр. Хр. имаме данни за появата на шлемове от бронз. Такъв е намерен на Кносос, о. Крит в гроб на войн. Има конусовидна форма и два набузника. Останки са открити и на островите Родос и Кипър.
Има изображения на шлемове съставени от изпъкнали полоси. Възможно е да са от кожа или някакъв друг органичен материал. Те имат конусовидна или сферична форма, като снабдени с гребени от косми или пера.
През ХІІІ-ХІІ в. лемовете от бивни продължили да се използват, като се появили и т.н. таралежови шлемове и такива с рога. Тяхно изображение има на Кратер на войните и статуетка от о. Кипър. Възможно е да са изработвани от кожа, като отвън са обсипвани с бронзови нитове. Украсата е от рога или глигански зъби.
Доспехите в периода ХVІ-ХІV в. за съжаление са слабо застъпени. По изображенията те не се срещат, което може би отразява едно действително състояние на нещата. В гроб V от Шахтовите гробници в Микена е открит фрагмент от 14 пласта ленено платно, остатък може би от доспех. С защитната функция явно трябва да се свържат и откритите в гроб ІV повече от 40 малки бронзови диска. Те вероятно са се закрепвали към някаква дреха, която е изтляла с времето.
В късната епоха микенците започват все по-масово да използват различни видове защита за тялото. Може би най-забележителната наподка е тази открита в гробница при Дендра. Тя представлява доспех състоящ се от кираса допълнена с полоси защитаващи бедрата до колената, съставни нараменници и висок нашийник. Тази броня изглежда толкова съвременна, че едва ли някой може да повярва да произхожда от ХV в. пр. Хр. Същевременно нейната сложност говори, че тя най-вероятно е имала предшественици. Подобни доспехи са изобразени на редица микенски писмени паметници, както се откриват и при археологически разкопки. Изображенията показват и възможно носене на пола, вероятно от кожа, екипирана с бронзови плочки.
Към ХІІ в. пр. Хр. вероятно започва да се носи и бронзова броня, подобна на тази позната ни от Архаиката на Елада.
От Микена произхождат и три плочки от ламелярна ризница, което показва нейното несъмнено използване в региона.
Микенците от късният период масово използвали и бронзови наколенници или такива изработени от органични материали. Такива от бронз произхождат от гробниците в Дендра и в Ахея, открити са и в късномикенски гроб на о. Кипър.
Comment